№ 952
гр. Разград, 14.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря РА.ЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА Гражданско
дело № 20223330101646 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, А. С. П., редовно призован, не се явява. За същия адв.АМ
К.Н. – редовно упълномощена и приета от съда.
ОТВЕТНИЦИТЕ, А. Ю. Х. и Х. М. Х., редовно призовани, от тях се
явява А. Х.. За двамата ответници се явява адв.Р. М., редовно упълномощен с
подаване на отговора на исковата молба.
АДВ. АМ К.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА депозираната искова молба от А. С. П., с която моли съда
да осъди ответниците, като родители на неспособния Й. А. Ю. солидарно да
му заплатят сумата 1000лв. причинени му неимуществени вреди
/обида,срам,унижение,гавра с чувствата му към неговата майка,оскверняване
на паметта й,извършени публично/, ведно със законната лихва, считано от
29.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата , сумата от 30лв. сторени
до момента съдебни разноски свързани с изготвяне на фотокопия за съда и
страните от доказателствата и исковата молба, както и заплащането на
преводна такса за внасяне на дължимата държавна такса за образуване на
делото. Ищецът твърди, че със съпругата си Ф.М. П.а живее в Р.Турция, но
всяко лято си идват в гр.Цар Калоян. На 29.08.2020г. около 20ч.бил на кафе
със съпругата си в магазин "АЛПИ" в гр.Цар Калоян,находящ се на
ул.***************,собственост на племенницата му. В магазина влязъл
синът на ответниците Й. А., който знаел с името Ю. и тъй като са братовчеди
го поздравил и попитал какво прави. Й. отвърнал троснато"Теб какво те
интересува"и излязъл от магазина. След известно време ищецът също излязъл
от магазина за да поговоря с познатите си,които сбили пред магазина. Там
били А.Л.К.,бащата на Й., ГА.н А. и др. Ответникът му казал да изчака сина
му, за да пият кафе, на което ищецът се съгласил. След около 20мин. Й.
дошъл и без причина започнал да го псува и удря с юмруци по главата в
областта на лицето, крещейки: "ЩЕ ТЕ УБИЯ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! ; „ЩЕ ТИ….
1
МАЙКАТА". Във връзка с инцидента сезирал РП-Разград.С постановление от
11.11.2020Г. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА отказала за образува наказателно
производство и прекратила преписка вх. №2812/2020г.по описа на РП-
Разград,преписка №187300-********* по описа на РУ МВР Разград и
преписка №1873 3M-58182020r. пo описа на РУ-МВР -гр.Разград, тъй като
синът на ответниците Й. А. Ю. се водел на диспансерен учет в Отделението
по психиатрия при МБАЛ-Разград с диагноза „параноидна шизофрения“; че е
бил многократно лекуван. Тъй като шизофренията е свързана с прогресивно
нарушаване дейността на главния мозък,водещо до загуба на единството на
личността, свързано с изменение в мисленето,емоциите,волята,придружено с
халюцинации пр. по отношение на Й. А. Ю. не би могло да се търси
наказателна отговорност,както за нанесените телесни повреди, за отправените
закани за убийство и за отправените публично обиди. Ищецът предявил иск с
правно основание чл.47 ал.2 във вр. с чл.45 ЗЗД за причинените му телесни
увреждания, по който съдът е постановил съдебно решение № 302/15.06.21г.
по гр.д. №100/21г. и е осъдил ответниците да му заплатят обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 4000лв., настъпили от
инцидент на 29.08.2021г.,при който техният син , който не е разбирал
свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи
постъпките си е причинил телесни увреждания на ищеца, довели да временно
разстройство на здравето,неопасно за живота, както и за отправените закани
за убийство. За причинените му неимуществени вреди на 29.08.2020г. от
нанесената на публично място обида с думите "ще ти….майката", която
засегнала честта и достойнството му, до този момент не е имало произнасяне
от съд. Обидата е нанесена публично в присъствието на други лица, което
още повече засегнало честта и достойнството му. Ищецът твърди,че се
почувствал силно обиден,унижен и оскърбен. Била осквернена паметта на
неговата майка и засегнати чувствата му към нея.Това засегнало дълбоко
човешкото му достойнство. Ищецът счита, че поведението на Й. е
предизвикано от ревността му към племенницата на ищеца Н.. Повече от 5
месеца преди инцидента Й. не е приемал лекарства. Същият е зависим и от
наркотици. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а когато вредите са причинени
от неспособен,действащ в състояние на невменяемост,отговорност носят
лицата под чиито надзор се намира то.Осъществен е състава на непозволеното
увреждане, визиран в разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗЗД.
Представя:постановление на РП, постановление за възлагане на проверка,
решение №302/15.06.21г. по гр.д.№100/21г. на РРС,протокол от съдебно
заседание от 07.04.21г. Има искане за разпит на трима свидетели Н. Г., А.П.. и
Ф.П. Да се изиска пр.пр.№2812/20г. на РП и да се приложи гр.д.№100/21г. на
РРС. Ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х. са отговорили в срок. Считат така
предявеният иск за недопустим, защото претенцията на ищеца следва да се
разгледа по правилата на чл.80 и сл. от НК- чрез частна тъжба, за извършено
престъпно деяние по чл.146 от НК. Разгледан по същество искът се явява
неоснователен. Спорът между страните е разглеждан веднъж от PC Разград по
гр.д. №100/2021г. Ето защо не следва да се разглежда отново от съда
претенцията на ищеца. Ако все пак съдът прецени, че следва да даде ход на
делото, молят съда да съобрази следното: -не е ясно кой е подписал исковата
молба /ищеца или неговият пълномощник/, както и че липсва
адв.пълномощно; -оспорват твърденията на ищеца, че не е знаел за
заболяването на сина им, както и че не го бил дразнил. Ищецът е човек, който
2
се подиграва на хората, обича да им се присмива, държи се надменно и
поради това създава проблеми. От сина си научили, че А. силно го засегнал с
поведението и подигравките си. Това е причината синът им да го удари.
Ударил е ищеца след като 20 минути е търпял обидите на ищеца. Ищецът се
опитва да се възползва от ситуацията, като изкривява истината. Държи се
предизвикателно и надменно, като по този начин засяга достойнството на
хората и накрая прави опит да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Въпреки, че Й. е с душевно заболяване, той може да общува,
владее български и турски език и може да разговаря с познати, роднини и с
приятели. Избягва непознати лица. Ответниците също са със сериозни
заболявания. Ответникът има диабет,а ответницата се грижи за три болни
лица и е социален асистент на трудови договори с община Цар Калоян.
Ответниците твърдят, че синът им разбира какво му се казва, но заради
заболяването си не винаги действа правилно и разумно. Често мени
настроението си, веднъж е весел и засмян, друг път е помръкнал и тъжен, и
така всеки ден е различно. Последните пет-шест години Й. започнал да чете
религиозни книги и на религиозна тема е много чувствителен . На Й. му
станало неудобно, че А. го подиграва пред Н., жената която харесва.Затова
считат, че претенцията на ищеца е неоснователна и молят съда да я остави без
уважение. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че следва ищецът
да бъде обезщетен, молят да задължи ищеца да посочи банкова сметка. Имат
искане за разпит на двама свидетели. Представят: решения на ТЕЛК,
епикризи, договори и допълнителни споразумения към тях относно
ангажираността на Х. М. като социален асистент на три лица, удостоверение
за наследници и удостоверение за родствени връзки. Исковата молба е
редовна и допустима, като по делото е приложено копие на адв.пълномощно
на адв.Н. на л.43 от делото. Неоснователно и другото твърдение на
ответниците за нА.чие на сила на присъдено нещо. Относно отправените
публично обиди липсва произнасяне на съд. Фактът дало твърденията на
ищеца покриват състава на престъплението обида,респ. носенето на
наказателна отговорност, не са нито пречка,нито предпоставка за
ангажирането на деликтна отговорност. Предявен е осъдителен иск по чл.45
във вр. с чл.47 ал.2 ЗЗД спрямо ответниците, при който в тежест на ищеца е
да докаже нА.чието на неправомерно деяние-действие, което нарушава
определена правна норма, извършено виновно, нА.чието на претърпяна вреда
по вид / обида,срам,унижение,гавра с чувствата му към неговата
майка,оскверняване на паметта й,извършени публично/ и размер; нА.чието на
причинна връзка между деянието и вредата, неспособност на дееца;
упражняване на надзор от страна на ответниците. Исканията за прилагане на
гр.д №100/21г. на РРС, пр.пр.2812/20г. и разпит на свидетели са допустими и
относими към предмета на спора.
ДОКЛАДВА постъпилото заверено копие на прокурорска преписка
№2812/2020 г.
АДВ.М.: Във връзка с гр.дело №100/2021г. по описа на Районен съд –
Разград ние имаме становище от ВКС, че е отхвърлена тяхната жалба, имам
го определението при мен, но самото дело може и да не се е върнало още от
ВКС.
АДВ.Н.: Госпожо Председател, докладът е пълен подробен, но нямаше
как да напиша точно казаното, затова е с три точки написано. Ще представя
след малко списък с разноските. Водим като свидетел лицето Н. Р. Г., която е
била очевидец, тя е собственик на магазина, където е станал инцидента, която
3
е дала флашката със съответния видеозапис. Така също сме направили искане
и съм приложила дори екземпляри от протоколи от съдебно заседание,
където, освен Н., показания е дала и другата очевидка, а именно Ф.П. където
са и показанията на ответната страна, в които е заявил, че не са давани
лекарства повече от пет месеца. Приложила съм и постановленията, където
прокурор Т. и разследващия полицай са заявили и са приели като фактическа
страна, че действително има и псувня на майка. Ще молим да се приобщят и
да се вземат под внимание от съда при постановяване на съдебния акт.
АДВ.М.: На мен не ми стана ясно какви три точки има предвид госпожа
Н..
АДВ.Н.: Представила съм решение на съдия Ч., която също не е изрекла
думата. Думата започва с буквата „е“, завършва с „а“ и в средата е буквата
„б“, като Ви моля да запишете по този начин, защото аз не използвам такива
думи в моя речник.
АДВ.М.: Разбрах също, че се иска разпит на Н. и да се приложи
прокурорската преписка. Нямам възражения по направените искания, също и
по доклада, същият е подробен. Нашето искане е да се разпита като свидетел
Х. Ю., който е чичо на Ю. и брат на А.. Водим го в днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА приложените към молбата писмени доказателства, а именно:
Постановление на Районна прокуратура - Разград от 11.11.2020г.;
Постановление на Районна прокуратура – Разград за възлагане на проверка с
№ PRB2020 ********* от 09.09.2020г.; Протокол №174/07.04.2021г. по
гр.дело №100/2021г. по описа на Районен съд – Разград, ведно с Решение №
302/15.06.2021г.; фактура №23439/14.10.2022г., издадена от „Доминант“ ООД,
ведно с фискален бон; фискален бон – 4 броя, КАКТО И депозираните такива
с отговора на молбата: ЕР №90789/77/20.04.2022г., издадено от МБАЛ
„Св.Иван Рилски – Разград“АД; ЕР № 0737/053/19.03.2019г., издадено от
МБАЛ „Св.Иван Рилски – Разград“АД; епикриза по и.з. №12890/491,
издадена от УМБАЛ „Канев“АД; Епикриза, издадена от СБАЛ по
Кардиология – гр.Варна; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№345/26.10.2022г., издадено от Община Цар Калоян; Удостоверение за
наследници с изх.№420/26.10.2022г., издадено от Община Цар Калоян.
ПРИЕМА писмените доказателства, находящи се в пр.пр №2812/2022г.,
приложена по делото като заверено копие.
ДОПУСКА до разпит като свидетели Н. Р. Г. и Х. Ю..
СЪДЪТ покани в съдебна зала свидетелката Г..
СНЕМА самоличността на същата.
Н. Р. Г. – ЛК № ***************, издадена от МВР- Разград, на 37
години, вдовица, неосъждана, племенница на ищеца, братовчедка на
ответниците.
СЪДЪТ разяснява на свидетелката разпоредбата на чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, съгласно която предвид родствената връзка със страните по делото,
същата има право да откаже да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. Г.: Желая да свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, съгласно разпоредбата
на чл.290 НС. Същата обещава да говори истината.
ПРИСТЪПИ КЪМ разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. Г.: Сещам се за случката от 29.08.2020г. Бяхме в
4
магазина, аз имам магазин. При мен бяха чичо А. и жена му Ф., пиеха кафе.
Ю. дойде, купи се една кутия цигари, излезе, чичо А. по това време го
поздрави, „как си, моето момче?“ му каза. Ю. излезе без да му отговори нищо.
Минаха 15-20 минути, дойде Ю., и аз не можах да разбера, той викаше,
крещеше, почна да псува „майка ти ще еба“, „ ще те убия“, едни обидни думи
и удари после чичо А. с юмрук. Каза псувни, не знам защо направи така. А.
идва от Турция с жена си, по принцип идват лятото за няколко месеци.
Дъщерите им са в Турция. Зимата са в Турция. Тук стоят лятото, различно
време – 4-5 месеца. Чичо А. е с едно око. Ю. беше ударил другото му око.
Той е с доста болести. Чичо А. по принцип ходи с жена си. Като се върнат от
Турция идват при мене. Не знам , не съм чувала за други обиди и закачки,
които А. да отправя към Ю.. Преди случката, 4 дена преди това, понеже съм
вдовица, понеже сме роднини, Ю. дойде една сутрин в магазина, взе си кафе
и ми вика „кога ще правим секс с тебе?“. Аз му казах „не те ли е срам, ще те
кажа на баща ти“. Въпреки че сме роднини, как може да ми каже такова
нещо? Развиках му се, казах му,че ще го кажа на баща му. Той ми се извини.
Баща му мисля, че не знаеше за това, което ми каза. Аз не мога да кажа нещо
лошо за А.. Познавам майка му. А. се обиди, как ще му казва „майка ти ще
еба“, ще му крещи и удря. Ю. удари А. и го напсува на майка, баща му през
това време беше навън и пиеше кафе. Всичко стана вътре в магазина. Той е
обиден чичо А.. След случилото се си заминаха за Турция, връщаха се само за
делото. Страхуват се, те се уплашиха много, не искат да стоят тук много. В
момента А. е със съпругата си в Турция. Това лято се връщаха в България за
3-4 месеца. А. беше в магазина като мой гост, те идват в магазина, пазаруват
си, пият кафе и си тръгват. Когато влезе Ю., чичо А. го поздрави и го попита
„как си?“. Той му отговори „теб какво те интересува“ . Аз не мога да кажа,че
Ю. страда от болест шизофрения, чувала съм от други хора. Той от тогава не
посещава магазина. Преди това посещаваше магазина не много често. Ю. се
движи и сам, и с баща си. Не знам дА. се увлича по религията. Не се сещам
дА. съм виждала Ю. с брада. Познавам Х.. Не знам с какво се занимава. В
момента е във вкъщи, не знам някъде работи ли, не мога да кажа. А. по
принцип знам,че носи хора в чужбина, като шофьор го знам. А. не работи, той
е пенсионер, с болести е.
СЪС СЪГЛАСИЕТО на страните свидетелката се освободи от залата.
СЪДЪТ покани в съдебна зала свидетеля Х. Ю..
СНЕМА самоличността на същия.
Х. Ю. П.– ЛК №********, издадена от МВР - Разград, на 62 години,
разведен, неосъждан, първи братовчед на ищеца, брат на ответника А. Х..
СЪДЪТ разяснява на свидетеля разпоредбата на чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, съгласно която предвид родствената връзка със страните по делото,
същият има право да откаже да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. П.: Желая да бъда свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, съгласно разпоредбата
на чл.290 НС. Същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. П.: Ю. ми е племенник. Той е болен, малко не е добре
с главата, лежи в болницата, иначе не му личи. Ю. и А. са братовчеди, никога
не са се карА.. Но А. закачал малкия Ю. и той го ударил, на магазина. Тогава
малкият имаше брада и А. го е дразнил защо има брада, защо ходи да се моли
всеки петък в джамията, закачал го и той го ударил. На други хора в селото не
е посягал Ю.. А. като беше в казармата лежа в „дисципа“ за побой. Брат ми и
Х. се грижат за Ю.. Х. гледа две възрастни баби. Брат ми е пенсионер по
5
болест. Сещам се, че имаше дело между тях, но не знам кога точно беше. Аз
бях свидетел по това дело, сещам се какво съм казал тогава. Делото е вече
втора година. От сега броя две години назад. Сега вече не се виждат, от както
се караха, не са се срещА.. Един път А. е спрял с колата и хвърлял пясък на
малкия (Ю.) в очите. Не знам от къде е взел пясъка. Той минавал през нашата
махала и малкият ми каза, това е след боя. А. отворил стъклото, хвърлил
шепата в очите и като му се напълнят очите, ще слезе да го бие. Той го е
видял,че се прибира пеш през нашата махала и му е хвърлил пясък. Помня
какво съм казал на делото преди една година. Мен ме нямаше на случката.
Знам само, че го е закачал заради брадата. Не съм казвал,че преди една-две
години го е дразнил, дето го удари , само тогава.
СЪС СЪГЛАСИЕТО на страните свидетелят се освободи от съдебна
зала.
АДВ.Н.: Госпожо Председател, към писмения отговор има обемист
писмен материал, по който аз съм длъжна да взема отношение и заявявам да
не бъдат приети, тъй като те са неотносими към процесния случай, защото
датите са 2021г., 2022г., а случката е от август месец 2020г. Какво е станало
след това, дА. тя се е грижила за други хора и дА. взема пари, нас не ни
интересуват тези неща. ДА. има някой заболяване. Там има удостоверение за
наследници, че тя се е грижила за тях. Добре, нямам нищо напротив. Тези
неща не са относими, отнасят се за други години. Те не са към август месец
2020г. Един родител на първо място трябва да се грижи за детето си, което
много добре знае дА. е болно или не е болно, те много добре си знаят,че
детето им лежи редовно във връзка със заболяването и следва да се грижат. А
това ,че тя е поела грижи към още три лица, означава,че тя отново не полага
грижи за детето си. Тя е придружител в момента и получава пари. Не ме
интересува защо ги получава, тя си е преценила, това не е предмет на делото.
За това моля същите да не бъдат приети. Във връзка с т. нар. сметки, съм
длъжна да представя списък за разноските. Приложила съм със специална
молба писмени доказателства, във връзка със същите, които съм платила, в
момента ми бяха възстановени разходите, затова долу, държавните такси,
които са, изрично пише възстановено . Прилагам един екземпляр, в момента
го попълнихме. Тъй като в момента се плати и адвокатското възнаграждение,
към което имаме и пълномощно, на фотокопието с оригинал за получени
пари. Това е във връзка със сумата, изрично е посочено кой е платил, те по
телефона си заявяват.
АДВ.М.: Явно или адв. Н. не иска да разбере или наистина не разбира,
за какво става дума. Действително ние сочим, че до 2021-2022 г.част от
лицата, за които се е грижила към 2020 година, вече са починА.. Ние искаме
да кажем към 2020 година, че майката, вторият ответник по делото, към
момента, когато се твърди,че има такова събитие, се е грижила за тези лица,
които впоследствие са починА.. Те са от кръга на роднините на Х.. Тя е като
социален асистент, доказваме,че й е възложена работа да се грижи за тях. Т.е.
ние обосноваваме, в случая, едно тежко семейно положение – болни
родители, болно дете, болен съпруг, една голяма натовареност в семейството.
Искаме да кажем на Съда,че не сме от категорията на П., който идва тука за
по четири месеца, въпреки че много го е страх, но стоял по четири месеца в
България, пенсионер, с нищо не се занимава, дразни хората. Тук говорим за
едни хора, които са силно натоварени и мисля,че Съдът следва тези
доказателства да ги приеме, да ги обсъди и в мотивите, когато произнася
решението да ги кредитира по някакъв начин.
6
АДВ.Н.: Започвам с дати. Експертно решение, първо приложено е от
01.03.2022г. Обръщам на другия документ – ЕР отново от 2021 година, след
това отиваме на епикриза от 16.07.2022г. След това е другата епикриза от
07.04.2022г., отиваме на договора за ползване на социална услуга от
07.03.2022г., след това отивам на следващия документ – договор, който е от
17.05.2021година. Нямам нищо против, но договорът за социални услуги от
17.05.2021 г. за мен е неуважение към съда да се каже,че „вижте, ама те
договорите били еди кога си, тя вършела други работи“. Другото,
допълнително споразумение от 17.05.2021г. ,пак допълнително споразумение
от 17.05.2021г. Носи се наказателна отговорност ако един адвокат, макар и
несъзнателно, да въвлече съда, че видиш ли тези документи са за еди си кога.
Дори и да ги няма тези документи, самият факт,че го казва ответната страна,
това означава,че тя самата е пренебрегнала задълженията си към собствения
си син и полага грижи за други хора. Те си вкарват автогол с тези документи.
АДВ.М.: Тези документи са свързани със семейното положение на
двамата ответници. Ние не може да събираме документи само за 2020 година,
за датата, за която Вие говорите. Тя продължава да бъде натоварена, това са
допълнителни споразумения към съществуващи от преди трудови договори.
Не искахме да вкарваме още бумащина по делото за по-стари дати. Телковото
решение е последващо.
ДОКЛАД НА СЪДА:
СЪДЪТ НАМИРА, представените експертни решения от ТЕЛК, както и
епикриза на ответника за допустими и относими, тъй като сочат нА.чие на
захарен диабет у ответника с начална дата, установена към 13.05.2014г.
Договорите за ползване на социални услуги с дата 2021година и 2022 година
и допълнителни споразумения към тях, сключени между Община Цар Калоян
и Рукие М. Ю., са неотносими към предмета на спора и следва да бъдат
изключени от доказателствения материал. Удостоверенията за съпруг/а и
родствени връзки са относими и могат да бъдат ценени като доказателства.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал Договори за ползване на
социална услуга „Асистентска подкрепа“ № 10/17.05.2021г., №
41/07.03.2022г., №9/17.05.2021г., Допълнително споразумение от 30.12.2021г.
към Договор за ползване на социална услуга №9/17.05.2021г от 30.12.2021г. и
Допълнително споразумение от 30.12.2021г. към Договор за ползване на
социална услуга № 10/17.05.2021г.
СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Н.: Госпожо Председател, по делото има достатъчно писмен
материал, а и в настоящото съдебно заседание се събраха доказателства, от
които по безспорен начин се установява, че действително има нанесена
публична обида, която е върху лица, повече от два човека. Действително в
магазина са били свидетелката Г., съпругата Ф.П. Отвън са били бащата с
други лица. Тежко е делото, защото става дума за лице, което не е добре
психически, но това,че на някой му се носи славата като такъв, никой не знае
дА. има документ. За такъв документ знаят само родителите и те са длъжни
да упражняват контрол, в смисъл не да вървят подире му всеки път, но поне
7
да гледат да си взема лекарствата, за да не проявява агресия. В заключението
си вещото лице казва, че има нарушение в емоцията, възприятията и т.н. Дори
техният свидетел твърди,че не му е личало. Ако се знае,че като се мине
покрай него, може да посегне, ще го подмине. Собственият му роднина
казва,че не му личи. И да гледаме видеото на побоя, не е нужно. те като
родители са длъжни да следят. Затова и аз в такъв минимален размер съм
направила претенция, защото на всеки може да му се случи. Искането е
размер на 1000 лв. и съответно да се платят разноските. Аз чаках доброволно
да се разберат, но когато някой не упражнява този контрол и да се стигне до
там, че едва след случилото се веднага да се задействат съответните
институциите и да го изпратят на принудително лечение в Русе, след което
вече това лице няма такова поведение, не ходи в магазина. ПисанацА.еви са
били колко време тук и от свидетелката г-жа Г. става ясно,че няма друг такъв
инцидент. Това означава,че действително вече са взети мерки спрямо него.
Вярно е, че все пак всичко е възможно, но след лечението и приема на
съответните лекарства, вече не се е стигнало до такъв инцидент. Преди, това
че не е вземал пет месеца лекарства и доказателства за липса на контрол е
предпоставка за възникване на този случай. Няма доказателства, че и преди
го е дразнел. Безсмислено е да се търси причина когато има доказано
психично заболяване, причина се търси когато един човек, примерно в
момента трябва да се прецени дА. е добре здравословно или не, но когато е
доказано със съответните експертизи, благодарна съм на прокурора и
разследващите полицаи, които подробно са изследвА. всичките му
заболявания, кога е лежал, къде е лежал, колко време, тогава вече човек
трябва да се замисли. Не може да се търси причина при едно лице, което
страда от шизофрения, защото в заключението пише, че страда от
халюцинации и може всичко да си въобрази. Но след като ние не знаем, че
това лице е освидетелствано, за което изрично заяви и братът на ответника ,
„не му личи“, ние не можем да бъдем виновни за абсолютно нищо и да се
търси каквото и да е съпричиняване. Ще моля да уважите иска, така както е
предявен , с всички законови последствия от това и да присъдите съдебните
разноски в размер на 361 лв.
АДВ.М.: Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите иска като
неоснователен и да ни присъдите сторените по делото разноски. Категорично
се доказа, че А. П. редовно, по 4-5 месеца през лятото, идва в България, няма
никакви ангажименти, пенсионер е, почива си . Намира се в много тесни
отношения и връзки с днес разпитваната свидетелка Н., магазинерка в
магазина, почти ежедневно пият кафе и разговарят в една приятелска и
роднинска среда. За нещастие доверителят ми на процесната дата е бил със
сина си, страдащ от тежко психическо заболяване, до магазина. За това
заболяване техните роднини знаят, имам предвид А. П., тъй като то не е от
вчера или от днеска, то е от дълги години и въпреки всичко А. си е позволил
да го дразни, да го пипа по брадата, да му говори защо посещава джамията,
което силно е засегнало доверителя ми и се е стигнало до нанасяне на удар, за
което имаше и дело №100/2021г., разглеждано и от Висш съдебен състав.
Това причината да се стигне до влошаване на отношенията и до този
физически сблъсък. Да, един от ответниците е бил със сина си до магазина,
вярно, че не го е придружил вътре в самия магазина, тъй като Ю. е бил
спокоен. Изведнъж, твърди се,че то нямало причина да бъде нападнат А. П.,
което няма как да бъде вярно. Няма пушек, без да има огън. Нещо се е
случило между тях, което не се съобщава от ищеца, прикрива се,защото той
8
черпи изгодни за него факти и се възползва по тази начин, за да натовари
родителите, ответниците, с една парична сума, която не им прави чест. Това
са болни хора, той страда от диабет от дълги години. Х. е жена, която се
грижи за близките си родственици – майка, свекърва, друга роднина. От друга
страна имаме психично болно лице, което страшно много затруднява
картината в тяхното семейство, нещо, с което не се съобразяват ищците и
въпреки всичко дай сега ще продължаваме да ги тормозим за обезщетение и
за какво ли не, едва ли не за неправилно дишане ще почнем да му търсим
някакви суми. Не се доказа по безспорен начин да са изречени тези обидни
думи, както твърди свидетелката. На нея не може да се има вяра, защото стана
ясно,че тя е много привързана към А. П., много близки приятели. В същото
време тя заявява,че е засегната от предложението, което е направил Ю. към
нея. Тя го отхвърля, заради психическото му заболяване. Лъжливи са нейните
показания. Първо казва,че след като е станал побоя, повече в България не са
идвА., по-късно заявява,че тука са били 3-4 месеца в България тази година.
Има сериозна противоречивост в това, което тя казва и не следва да й се дава
вяра и да се кредитират нейните показания. От друга страна, разпитаният
днес свидетел, брата на единия от ответниците, дава сведения, че
действително А. П. е провокирал сина на ответниците, дразнел го е, хвърлял
му е впоследствие пясък в очите, казва,че преди много време, в казармата е
лежал в „дисципа“ за непристойно поведение. Имаме една картина за едно
лице, което е с провокативно поведение спрямо сина на доверителите. Ето
защо неговата претенция, не следва да бъде приета за доказана, че е бил
обиден и не следва да му се присъжда никакво обезщетение. Моля да ни
възложите и разходите, които доверителите ми са направили в това
производство. В този смисъл Ви моля да се произнесете с Вашия правен акт.
АДВ.Н.: Заявеното от процесуалния представител на ответниците, че
бащата го е придружавал, не е истина, защото свидетелката заявява ,че след
като си е купил цигари, той се е върнал след 15-20 минути, през това време
баща му е бил пред магазина. Към делото са приобщени и протоколи от
предишно заседание, а така също и от ДП, където изрично първият ответник е
заявил, че синът му се е върнал с колелото, захвърлил го е и тръгнал в
магазина. След като е захвърлил колелото, защото бащата като вижда в какво
състояние е, не е влязъл? Да се твърди,че го е придружавал и виждате ли не го
придружил само когато той е влязъл да се купи нещо, не отговаря на
истината. Нямам нищо против да ги говорим тези неща, но все пак трябва да
се съобразим и с това, което е като доказателствен материал. Относно
твърденията,че майката била натоварена, защото се е грижила за други хора,
ами всяка една майка, каквато и да е, трябва да се грижи за детето си, да го
следи поне дА. взема лекарства, а не да взема пари за гледане на други хора.
Грижете се и за други хора, но на първо място е грижата за детето. Самият
факт,че тя го е зарязала, означава че не я интересува детето й, затова тя
трябва да си плати за това немарливо отношение към детето си. Това са
доказателства, които ги представи самият ответник. Когато не са в състояние
да се грижат за детето си, да си го заявят пред законните институции, то си
има ред, да се обърнат към институции. Имат си и адвокат, който може да им
даде съвет в тази насока. Делото се води две години вече, 2022 год. сме.
Относно възможностите, аз не представям адвокатски хонорар за 500 лв.
Един човек, който намира средства да плати 500 лв., това говори за неговите
възможности. Аз тичам с мои средства, дори съм подала молба до кмета, за да
си върна платеното като държавна такса, защото хората са далече. Нямам
9
нищо против, всеки адвокат си преценява, но да се твърди, че нямат
възможности, а да се представя доказателства само за адвокатски хонорар, че
е 500лв., това означава,че все пак имат възможност. Освен това, когато някой
извърши престъпление, никой не казва „Ама чакай, той няма пари и ние няма
да му присъдим да плаща обезщетение….“. Няма такова нещо. Всеки трябва
да си спазва закона, да си спазва задълженията.
СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви,че ще се произнесе с решение на 14.01.2023г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
10