М О
Т И В И
към присъда № 106/02.07.2015
г. по НОХ д. № 71/2015 г. на РРС:
С обвинителен акт Районна прокуратура– гр.Радомир е повдигнала обвинение
против В.Й.П., с постоянен адрес:***, ЕГН: **********, за това, че на 11.04.2014
г., около 17.40 часа, на затревен път в с.Г. д.махала „Г.”, общ.З., обл.П., чрез нанесени удари /с тояга по гърба, кръста и по
двете ръце/ причинил средна телесна повреда на С.Б.Р., ЕГН:**********,***,
изразена в счупване на дясна лакътна кост, довело до
трайно затруднение движението на десния горен крайник, за период от време около
два месеца- престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 от НК.
Като частен обвинител и
граждански ищец по делото е конституиран пострадалият С.Б.Р., ЕГН:**********,***,
като съдът е допуснал до разглеждане предявения от същия против подсъдимия
граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от деянието болки и страдания, както
и за сумата от 4 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лечение в МБАЛ „Р.Ангелова”-
Перник и операция в ИСМП „Пирогов”- София, както и ежедневна употреба на
лекарства и пътни за прегледи и консултации.
Представителят на
Районната прокуратура подържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, като изпълнението на същото бъде отложено за
период от три години. Относно предявения иск пледира същият да бъде уважен,
като по отношение размера предоставя на съда.
Частният обвинител и
граждански ищец чрез своя процесуален представител- адв.С.З.,***,
е изразил становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като бъде
уважен предявеният граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият не се признава
за виновен, като твърди, че не е извършил деянието.
Защитникът на подсъдимия- адв.С. И. ***, пледира за оправдателна присъда, като бъде
отхвърлен предявеният иск. Алтернативно пледира за приложение на разпоредбата
на чл.132, ал.1 НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност
и му бъде наложено административно наказание.
При дадената последна дума
подсъдимият не е изложил нови факти и обстоятелства.
Радомирският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частният обвинител и
граждански ищец С.Р. и подсъдимият В.П. са съседи в с.Г.д., мах.
„Г.“, общ. З.. В същото село имат съседни ливади. До този момент за подържали
добри отношения. На 11.04.2014 г. около 17,40 ч., пострадалият Р. се прибирал
към дома си от спирката в селото и, минавайки покрай
ливадата си в мах.“Г.“, видял магарето на съседа му-
свидетеля Й. П., който е баща на подсъдимия. В двора на къщата видял подсъдимия
В.П. и му извикал да прибере магарето си. Подсъдимият се качил на лекия си
автомобил „Фолксваген- Голф“ и тръгнал към ливадата. Когато пристигнал, се
насочил към пострадалият Р., който бил в това време на затревения път, водещ
към задната порта на имота му в мах.„Г.“. Когато
подсъдимият се приближил, пострадалият бил до малката портичка
на имота му. В това време пострадалият
забелязал ,че подсъдимият носи в ръката си дървен прът, дълъг около метър. В.П.
започнал да нанася удари с дървения прът, които попаднали по гърба и в кръста
на пострадалият Р.. Последният се опитал да се предпази с ръце над главата си и
получил удари по двете си ръце. През цялото време викал за помощ и на виковете
се притекли съпругата му– свид. Н.Р. и съседът му – свид. С.М.. Междувременно подсъдимият спрял да нанася удари
на пострадалия и си тръгнал, хвърляйки тоягата някъде по пътя. Свидетелката Н.Р.,
съпруга на пострадалия, се обадила на свид. М.М.– кметски наместник на с.Г.д., общ. З., който от своя
страна уведомил полицията и Бърза помощ. Отзовали се съответните екипи
като пострадалият бил прегледан на място
от лекар и бил транспортиран до ЦСПМ при МБАЛ „Р.Ангелова“– Перник. Било
констатирано счупване на тялото на дясна лъчева кост, счупване на осмо ребро
вдясно, без разместване, както и зачервяване, охлузвания, отоци, кръвонасядания по дясната предмишница.
В съдебно заседание вещото лице- д-р Р.С. е направил уточнението, че се касае
за техническа грешка, като първоначално вместо „лъчева“, в заключението е отбелязано
„лакътна“ кост.
На фазата на съдебното
следствие съдът е допуснал допълнителна съдебно- медицинска експертиза на
вещото лице д.р Р.С., което е дало заключение по поставените от частното
обвинение въпроси. Според експерта счупването не е зараснало до пълна степен, което
е констатирано от показанията на свидетелите. По принцип в случаите на причинен
значителен оток се слага лонгета и при спадането на
отока се получава разместване на фрагментите. При закарването в Спешно
отделение на МБАЛ „Р.Ангелова“, гр.Перник е била назначена рентгенография, при
която е доказано счупването. Поради големия оток в областта на счупването на
дясна лъчева кост е била поставена гипсова шина за имобилизиране,
на десния горен крайник, но поради неправилно започнало зарастване е била
предложена операция в специализирано здравно заведение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, гр.София. При направената операция е била извършено открито ръчно
наместване на счупването и е поставена метална плака. Следоперативния период е
започнал гладко и пострадалият е бил изписан с подобрение и с дадени препоръки.
Трайното затруднение движението на горния десен крайник като времеви период, според експерта, е повече
от един месец.
По досъдебното
производство е била назначена съдебно- медицинска експертиза, от която е видно,
че пострадалият С.Б.Р. е получил следните увреждания: счупване на дясната
лъчева кост, счупване на осмо ребро вдясно по предна мишнична
линия, без разместване, зачервяване и охлузване по предно-външна повърхност на
дясна мишница, оток, охлузване и кръвонасядане в
средна долна трета на дясна предмишница, разкъсно- контузни рани по долна
трета на лява предмишница, множество зачервявания с
охлузвания по гръдния кош и гърба. Счупванията са доказани рентгенологично
и по повод счупването на дясна лъчева кост е поставена гипсова имобилизация за 28 дни. Раните са били обработени
хирургически чрез шев. Описаните увреждания, според експерта, са в резултат на
действията на твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по начин и време така, както е съобщил
пострадалият, а именно – от удари с дървена тояга. Според експерта, не е възможно всички увреждания да бъдат
причинени при падане от собствен ръст върху терен. Счупването на дясната лъчева
кост на границата между средна и долна трета отговаря да е получено при опит за
защита от удар. Същото е причинило трайно затруднение движението на десния
горен крайник за период от време около два месеца. Останалите увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Продължение по М О
Т И В И
към присъда №
106/02.07.2015 г. по НОХ д. № 71/2015 г. на РРС, /л.2/:
По делото е изготвено и
прието заключение по съдебно- психолого- психиатрична
експертиза. Вещите лица- психолог и лекар- психиатър, са стигнали до следните
изводи: Подсъдимият В.П. не страда от психично заболяване и не се води на отчет към Психиатрично диспансерно отделение град
Перник. Същият, когато е извършил инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на деянието
си и да ръководи постъпките си. Непосредствено преди извършване на деянието е
бил в добро психическо състояние, като по време на събитието се е намирал в
силен емоционален афект, който обаче успява да овладее след извършването му при
бягството на С.Б.. Експертите са категорични, че се касае за физиологичен афект
от психологична гледна точка, след като са проследили хронологията на
нападението и интензитета на същото. Действията на подсъдимия според експертите
биха могли да се обяснят от наличието на множество фактори като страх, уплаха,
смущение и силно раздразнение.
Подсъдимият не е осъждан.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите С.Р., С.М.,
Н.Р., С.С., М.М., Й. Н., Й.
П., Е. И., епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“- ЕАД,
справка за извършена проверка от РУП- Радомир, допълнителна съдебно- медицинска
експертиза на д-р Р.С., както и от събраните по ДП № . г., по описа на РУП- Радомир
писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-5/, Фотоалбул /л.6-8/, Протокол за разпит на обвиняем /л.14/, справка
за съдимост /л.13/, протоколи за разпит на свидетели /л.15-20/, протокол за
очна ставка /л.21-22/, съдебно- медицинска експертиза /л.23-28/, съдебна- психолого- психиатрична експертиза /л.29-39/, както и от обясненията на подсъдимия.
Събраните доказателства си
кореспондират изцяло и взаимно се допълват. В този смисъл съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта им, в която твърди, че пострадалият е
отправил към него обидните думи: „Ей, копеляк, ела да
видиш какво е направило твоето магаре, ще дойда да ти еба майката“. Тези негови
твърдения остават изолирани от останалия доказателствен
материал. В този смисъл изолирани остават и твърденията, свързани с това, че
пострадалият е наранил ръката си при падане. Видно от съдебно- медицинската експертиза,
както и от показанията на самия пострадал, счупването е било получено от удар с
тъп предмет при предпазване от страна на пострадалия с ръка.
В горния смисъл
неоснователни се явяват алтернативните възражения на защитника- адв.С.И., свързани с това, че в случая евентуално би могла
да намери приложение разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 НК. Текстът предвижда,
че за телесна повреда, освен в случаите на чл.131а,
причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни, наказанието е лишаване от свобода до една година
при средна телесна повреда. Както бе отбелязано по- горе не се събраха
доказателства в насока да са отправяни обидни думи от страна на пострадалия
спрямо подсъдимия.
В постановлението за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и в обвинителния акт
е отбелязано, че се касае за счупване на дясна лакътна
кост. Както бе отбелязано, вещото лице- д-р Р.С. е уточнило в съдебно
заседание, че се касае за счупване на дясна лъчева кост. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая това разминаване не е довело до ограничаване правото
на защита на подсъдимия, тъй като уточнението на тази техническа грешка не
променя, както квалификацията на деянието, така и фактическата обстановка.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият В.Й.П. с деянието
си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на престъплението по чл.129, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 НК, тъй като, на 11.04.2014 г., около 17.40 часа, на затревен път в с.Г.д.,
махала „Г.”, общ.З., обл.П., чрез нанесени удари /с
тояга по гърба, кръста и по двете ръце/ причинил средна телесна повреда на С.Б.Р.,
ЕГН:**********,***, изразена в счупване на дясна лъчева кост, довело до трайно
затруднение движението на десния горен крайник, за период от време около два
месеца.
От обективна
страна деянието е извършено чрез действие- нанасяне на удари с тояга по гърба,
кръста и по двете ръце на пострадалия, довели до счупване на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение движението
на десния горен крайник, за период от време около два месеца.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
нанасянето на средна телесна повреда другиму, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причини за
извършване на деянието- незачитане неприкосновеността на личността.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто
съдебно минало, младата възраст на подсъдимия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства- няма.
Съдът, след
като призна подсъдимият за виновен това деяние по чл.129, ал.2, пр.2, вр.
ал.1от НК и като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, с оглед
както на специалната, така и на генералната превенция, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и най- вече възрастта на подсъдимия, му наложи
наказание „лишаване от свобода”, за срок от три месеца, което е към предвидения
минимум за подобен род деяния.
На основание
чл.66, ал.1 НК, съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. За да приложи
разпоредбата на този текст съдът прецени, че са налице предпоставки за това, а
именно: лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
По предявения
граждански иск. Съобразявайки се с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на претърпените в
резултат на деянието болки и страдания сумата от 3 000 лв. ще е достатъчна
за пострадалия, като отхвърли иска до пълния му претендиран размер от
10 000 лв.
По отношение
на предявения иск за имуществени вреди съдът намери, че претенцията е изцяло
недоказана. Не са ангажирани доказателства в условията на пълно и главно
доказване от страна на частния обвинител и граждански ищец по отношение на
това, същият да е направил разходи за заплащане на лечение в МБАЛ „Р.Ангелова”-
Перник и операция в ИСМП „Пирогов”- София, както и за ежедневна употреба на
лекарства и пътни за прегледи и консултации. Предвид това съдът отхвърли изцяло
предявения иск за 4 000 лв. в тази му част.
Продължение
по М О
Т И В И
към
присъда № 106/02.07.2015 г. по НОХ д. № 71/2015 г. на РРС, /л.3/:
На основание
чл.189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия В.Й.П. да
заплати по сметка на ОДМВР- Перник сумата от 170 лв.- направени разноски на
фазата на досъдебното производство и по сметка на Съдебната власт чрез
Радомирски районен съд, сумата от 255 лв.- направени разноски на фазата на
съдебното следствие.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: