Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 902 от 22.06.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети юни две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 890
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Бургас против Решение №260006/08.03.2021г.,
постановено по НАХД №4712/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, изменено с
Определение №260319/08.03.2021г., с
което е отменено наказателно постановление № 251а-313/09.10.2020г. , издадено
от директора на ОДМВР Бургас, с което на П.А.А., на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпил отговор на касационната жалба с
искане решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно. В отговора на касационната жалба адв.Т.Т.е направил искане и за
присъждане на разноски по чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Отговорността
на П.А. е ангажирана за това, че на 09.04.2020 г. около 10.10 часа е установен
да посещава Приморски парк, находящ се в гр. Бургас, до бистро Тропикана, като
се разхожда, с което е нарушил въведената в т. І, подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно – „преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места“. Прието е, че с деянието си А. виновно е
нарушил чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр. с точка І,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, поради което и на осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за
здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, и след като е преценил, че
деянието не осъществява хипотезата на чл.28 ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните
мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е
наложил на А. глоба в размер на 300 лв.
За да постанови оспорения
съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни лица. Прието е, че
административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, но е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН
– не са посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени. По тези
причини и като е преценил, че определената от органа в процесното НП правна
квалификация е неправилна, тъй като няма отношение към посоченото нарушение на
една от противоепидемичните мерки, първоинстанционният съд е намерил, че по
този начин е нарушено правото на защита на лицето.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат, но с други мотиви.
Касационната инстанция не споделя извода на РС - Бургас, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, което е
накърнило правото на защита на лицето. Процесното нарушение съставлява
нарушаване на въведената в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, а именно – „преустановяват се посещенията на паркове…“, и
правната квалификация на същото е по чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за
Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Правилно в НП е изписан текстът на чл.63, ал.1
от Закона за здравето, в редакцията му към датата на установяване на
нарушението – 09.04.2020 г. /ДВ бр.23/2020 г., в сила от 14.03.2020 г./, който
текст е имал следното съдържание: при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Същият текст – на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е вписан и в съставения по
случая АУАН, поради което няма противоречие между изписаната в двата акта
правна квалификация. Органът при издаването на АУАН и на НП е длъжен да приложи
нормативния акт, който е бил в сила по време на извършване на нарушението –
чл.3, ал.1 ЗАНН, и в този смисъл в обжалваното НП е посочена правилната правна
квалификация на деянието и не е нужно в АУАН и в НП да се уточнява изрично коя
редакция на чл.63, ал.1 ЗАНН, нито на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето се
има предвид. Фактите, описващи нарушението, за които е подведена отговорността
на А., са достатъчно ясно посочени.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не е налице извършено
нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, във вр.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
поради липса на умисъл. Съображенията за това са следните:
Както в производството пред административния орган,
така и в това пред районния съд, А. е поддържал тезата, че на 20.03.2020 г. на
интернет страницата на Министерство на здравеопазването е била публикувана
информация, представляваща според А. тълкуване на заповедта в частта по точка
І, подточка 1. Съгласно тази информация е било уточнено, че домашни любимци
могат да бъдат разхождани в паркове и градинки, като единствено е било
поставено изискване да не се предизвикват струпвания на граждани и да се спазва
дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. А. е
представил, както пред органа, така и пред съда разпечатка на хартиен носител
от това съобщение на министерството, публикувано на интернет страницата му в
раздел „Новини“. Тази информация е публична и общодостъпна, и съдържанието й,
както и фактът на публикуването й, могат да бъдат установени от всяко лице,
вкл. и от съда, във всеки един момент. Съобщението изхожда от министерство на
здравеопазването, публикувано е на официалната му страница в интернет
пространството и целта му е да внесе повече яснота при прилагането на
противоепидемичните мерки по точка І, подточка 1 от публикуваната на същия ден
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра. Настоящият съдебен състав напълно
споделя възраженията на А., че добросъвестно и в изпълнение на дадените от
министъра указания е счел за позволено да разходи в парка своя домашен любимец.
Ирелевантен е въпросът дали това е станало в близост или по-далеч от дома на А.,
тъй като подобни изисквания не са били поставени в съобщението на Министерство
на здравеопазването от 20.03.2020 г. Не се установява чрез деянието си лицето
да е причинило някакви вреди, респ. да е имало струпване на хора. А. е
разхождал домашния си любимец с ясното
съзнание, че това е позволено предвид изнесената от министерството информация. А.
не е извършил твърдяното нарушение, поради което е безпредметно да се обсъжда приложението на чл.28 ЗАНН.
С
оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Процесуалният
представител на ответника по касация в отговора на касационната жалба претендира присъждане на разноски на
осн.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в минимален размер, определен
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед крайния изход на делото, касационната инстанция намира
това искане за основателно, поради което и предвид оказаната на ответника по
касация от страна на адв. Т.Т.безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, на
осн.чл.38, ал.2 ЗА вр.чл. 36, ал.2 ЗА вр.чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Т.Т.следва да се определи възнаграждение за
процесуалното представителство на ответника по касация в размер на 300 лв. за
касационната инстанция, което следва да бъде присъдено на процесуалния
представител, с оглед нормата на чл. 38, ал.2 ЗА.
Неоснователно
е възражението на касатора за прекомерност на така определения адвокатски
хонорар на процесуалния представител на ответника по касация, тъй като същият е
определен и присъден както от районния съд, така и от касационната инстанция в
минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260006/06.01.2021 г., постановено по
НАХД № 4712/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, изменено с Определение №
260319/08.03.2021 г. по НАХД №4712/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на адв. Т.Т.от
АК - Плевен, сумата от 300 лв. разноски за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.