Р Е Ш Е Н И
Е № 200
гр. Сливен 18.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от административния съдия Бозукова адм.
дело № 161/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е
по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл. 222 ал.2 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, след като с решение № 3786/24.03.2021г. постановено по адм. дело № 13397/2020г. на ВАС делото е върнато за ново
разглеждане.
Образувано е по жалба, подадена
от С.Х.Ф. и от Х.А.Х. *** против Заповед № РД-15-2242 от 04.09.2019 г. на Кмета
на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II
– „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, с която в
имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за
обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване, свързано със
съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно
плана за застрояване.
Оспорващите твърдят, че заповедта
е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и в
нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че при издаване на
заповедта административният орган не се е съобразил с влезли в сила решения по адм. дела № 335/2016г. и № 297/2017 г. по описа на АС
Сливен. Сочат, че не са давали съгласие, като собственици на имот УПИ III – 21
за свързаното допълващо застрояване, с което била нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 5 от ЗУТ. Молят за отмяна на оспорения акт. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите,
редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. Д.О.-***, който поддържа жалбите и моли да бъдат
уважени.
Административният орган – Кмета
на Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител – А. К.- Н.отдел „***“ в община Сливен,
който оспорва жалбите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че
оспорената заповед е издадена при спазване на административно производствените
правила, от компетентен орган в рамките на законоустановените
му правомощия и ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени
бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си законосъобразност на
оспорената заповед.
Заинтересованата страна - С.С.Ш., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание
и изразява становище за неоснователност на жалбите. Моли съда да бъдат
отхвърлени.
Заинтересованата страна - „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, редовно призована не се представлява и не
изразява становище.
Заинтересованата страна
„Български пощи“ ЕАД, редовно призована не се представлява. Представя писмено
становище от пълномощник – гл. юриск. Я. Д., с което
счита заповедта за незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.31 от ЗУТ. Към
становището представя възражение вх.№ 08-04-478-1/25.04.2019г. до Директор на дирекция „Устройство на територията“ към
Община Сливен.
Административен съд Сливен, след
като обсъди и прецени наведените в жалбите доводи, становищата на страните,
събраните по делото относими към спора доказателства
и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващата С.Х.Ф. е собственик
на имот с идентификатор № 67338.555.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на гр. Сливен, съставляващ УПИ III – 21 в кв. 448 по плана на
гр. Сливен, видно от Нотариален акт № 54 том ІІ дело № 220 / 2017 г. по описа
на Служба по вписванията – Сливен, а оспорващият Х.А.Х. е носител на ограничено
вещно право – право на ползване, върху имот с идентификатор № 67338.555.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен, съставляващ
УПИ III – 21 в кв. 448 по плана на гр. Сливен.
Заинтересованото лице С.С.Ш.
е собственик на имот с идентификатор № 67338.555.168 по КККР на гр. Сливен,
съставляващ УПИ II –„За обществено обслужване“
в кв. 448 по плана на гр. Сливен, съгласно нотариален акт № 78 том VII
дело № 1170/2018 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен.
Имот с идентификатор №
67338.555.21 КККР на гр. Сливен, съставляващ УПИ III – 21 в кв. 448 по плана на
гр. Сливен, е съседен от юг на имот с идентификатор № 67338.555.168 по КККР на
гр. Сливен, съставляващ УПИ II –„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана
на гр. Сливен.
Със заявление, подадено на 22.01.2019 г. в
Община Сливен заинтересованата страна С.С.Ш. е
поискал издаване на скица за проектиране в УПИ II –„За обществено обслужване“ в
кв. 448 по плана на гр. Сливен, като е издадена такава с № 211 от 22.01.2019 г.
Със заповед № РД15-192 от 31.01.2019 г. издадена от Кмета на Община Сливен е
разрешено изготвяне на ПУП в част ПЗ за УПИ ІІ-„За обществено обслужване",
кв.448, кв. "Ново село", гр.Сливен. Заповедта е разгласена съгласно
чл.124б, ал.2 от ЗУТ. Със Заявление вх. № 9400-3004 от 13.02.2019 г., подадено
от С.С.Ш.,*** е внесен за разглеждане Проект за ПУП –
ПЗ за УПИ II–„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана на гр. Сливен -
Проектът предвижда основно нискоетажно застрояване за
обществено обслужване, което да покрие съществуващия калкан в съседния от юг
УПИ III-21. С протокол-решение № 4 от 22.02.2019г., Общинският експертен съвет
по устройство на територията е разгледал и отложил приемането на проекта за
ПУП- ПЗ, поради неспазване разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ, като е изискал
представянето на друг вариант на плана за застрояване.
Със заявление вх.№9400-4745 от
11.03.2019г. от С.С.Ш. в Общински експертен съвет по
устройство на територията е внесен за разглеждане коригиран проект за ПУП-ПЗ за
УПИ ІІ -„За обществено обслужване", кв.448, кв."Ново село",
гр.Сливен. С протокол-решение № 7 от 15.03.2019г., Общинският експертен съвет
по устройство на територията е разгледал и приел представения проект за ПУП-ПЗ
за обявяване, с препоръка за прецизиране на разработката съгласно констатациите
в протокола. Срещу това решение е подадено възражение от С.С.Ш.
с вх.№ 9400-5615.
С протокол-решение № 9 от
29.03.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията приема
решение, с което проектът е приет за обявяване като предложение по чл. 135, ал.
2 от ЗУТ.
Проектът е обявен на
заинтересуваните лица по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ със съобщение изх. № ОРД
03-244/08.04.2019г. В законоустановения срок са
постъпили възражения вх. №9400-7533 от 22.04.2019г. от С.Х.Ф., вх.№4702-405 от
30.04.2019г. от „Български пощи" ЕАД, вх.№9400-7531 от 22.04.2019г. от Х.А.Х. и вх.№9400-7977
от 30.04.2019г. от С.С.Ш., които са разгледани от ОбЕСУТ и с протокол-решение №13 от 31.05.2019г. е уважено
частично възражението на С.Х.Ф. и на Х.А.Х., с което се иска едноетажното
допълващо застрояване в УПИ II, предвидено на границата с УПИ III-21, да бъде сигнирано като такова.
След корекции проект за ПУП-ПЗ за
УПИ ІІ-„За обществено обслужване“, кв. 448, кв."Ново село",
гр.Сливен, предвиждащ основно нискоетажно застрояване
за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със
съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III-21 отново е внесен
за разглеждане на 20.06.2019г. от С.С.Ш. в Общински
експертен съвет по устройство на територията. С протокол-решение № 16 от
02.07.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е
разгледал и приел представения коригиран проект за ПУП, за повторно обявяване
на С.Х.Ф. и Х.А.Х..
Видно от констативен акт от
15.08.2019г. в законоустановения срок срещу проекта
са подадени възражения - вх.№9400-14485 от 06.08.2019г. от С.Х.Ф. и вх.№9400-14486
от 06.08.2019г. от Х.А.Х..
С протокол-решение № 21 от
27.08.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията не е
уважил постъпилите възражения, приел проекта за ПУП-ПЗ за одобряване и потвърждава
решението си по протокол № 16/02.07.2019 г.
на ОбЕСУТ по новото предложение да бъде
издадена заповед за одобрение.
Със Заповед № РД-15-2242/04.09.2019
г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл.
129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II
– „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като в
имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за
обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със
съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно
плана за застрояване.
Заповедта е съобщена на
заинтересованите лица Х.А.Х., С.Х.Ф., „Български пощи“ ЕАД и „БТК“ ЕАД и С.С.Ш. с обявление Изх. № ОРД 03-652 от 04.09.2019 г. по
описа на Община Сливен.
Заповедта предвижда изграждане на триетажна
сграда за обществено обслужване, разположена свободно на източната, западната и
северната регулационни граници на УПИ II – „За обществено обслужване“ и
едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно
застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, а показателите за застрояване по
проекта са: плътност на застрояване – 81 %, интензивност на застрояване – 1,93
и озеленена площ – 20 %. В обяснителната записка към проекта е посочено, че са
предвидени плътност и интензивност на застрояване, характерни за зоната –
смесена с нискоетажно застрояване.
По делото е приобщен Акт за
узаконяване № 23/27.04.2004 г. за сградата с идентификатор №67338.555.21.1 като
в разпределението на партер и първи етаж е вписана забележка: „Прозорците по
северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1,60 м. – при условията на чл.
82 ал. 6 от Наредба № 7”. Изградената жилищна сграда е с налични строителни
книжа и документи, като съгласно строителните книжа сградата е с функционираща
северозападна фасада – с прозорци и стрехи.
Съгласно Решение № 138 от
24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 335 / 2016
г. по описа на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5202
от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело №
12144/2017 г. по описа на Върховен административен съд на Република България –
Второ отделение, е отменена частично Заповед № РД-15-2298 от 03.11.2015 г. на
Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на ПУП – план за регулация
и застрояване за УПИ I - „За ПТТ“ и УПИ II - „За приемателен пункт“, кв. 448,
кв. „Ново село“, гр. Сливен, като отпада УПИ II - „За приемателен пункт“,
променя се югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ I - „За ПТТ“ и се
образува нов УПИ II - „За обществено обслужване“, съгласно корекциите със зелен
цвят на плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на
плана за застрояване. Заповедта е отменена в частта, с която е одобрено
изменение на ПУП – План за застрояване.
Съгласно Решение № 163 от 10.10.2018 г., постановено по адм.
дело № 297/2017 г. по описа на Административен съд Сливен е отменена Заповед №
РД-15-846 от 21.06.2016 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която е
одобрено изменение на подробен устройствен план– план
за застрояване за УПИ II – „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново
село“, гр. Сливен, като се предвижда изграждане на триетажна сграда за обществено
обслужване, разположена свободно на източната, западната и северната
регулационни граници на имота и в режим на свързано застрояване със
съществуващото основно застрояване в УПИ III – 21, съгласно указания начин на
застрояване, показан на плана за застрояване.
По делото по искане на
заинтересованата страна С.С.Ш. са приобщени като
доказателства скица - копие от действащия ЗРП, заповед № 7/18.06.1999г. на Н.РДНСК
Сливен и заповед № 26-А/10.03.2005г. на Н.РДНСК Сливен.
По делото са назначени, изслушани
и приети две еднолични съдебно-технически експертизи, тройна съдебно-технически
експертиза и допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвени от
вещите лица съответно и. К. К., а. П.В., а. Л.Л. и а.
К.М..
От заключението на вещото лице и.
К. се установява, че в УПИ III – 21 към момента на изработване на процесния ПЗ е изградена жилищна сграда с налични
строителни книжа и документи в съответствие с нормативните изисквания, като
съгласно строителните книжа сградата е със северна фасада и в първото ниво
има един прозорец. Съдът не кредитира заключението на и. К., доколкото
същия е вещо лице със специалност „п. и г. с.“, няма специалност „А.“,
следователно не притежава необходимата компетентност.
След оспорване от пълномощника на
жалбоподателите е назначена повторна експертиза, изготвена от вещото лице а. В..
Експертът дава заключение, че ПИ с идентификатор 67338.655.168, собственост на С.С.Ш., представлява урбанизирана територия, предназначена за
друг вид застрояване, възстановен през
1997 г. със съдебно решение и е нанесен в кадастралния план с планоснимачен № 8391 в ПРЗ на кв. „Ново село", който е
одобрен със Заповед № РД-15-735 от 14.08.1995 г.; към настоящия момент действа
ПРЗ на кв. „Ново село", който е одобрен със Заповед № РД-15-735 от
14.08.1995 г. в частта „План за застрояване" и ПУП-ПР, одобрен със Заповед
№ РД-15-2298 от 03.11.2015 г., с която отпада УПИ II ЗА ПРИЕМАТЕЛЕН ПУНКТ,
променена е югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ I ЗА ПП и се
образува нов УПИ II-166- „За обществено обслужване". Експертът сочи, че процесният ПУП-ПЗ не е съобразен с нормата на чл. 18, ал.
1, т. 7 ; чл. 25 ; чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ - в графичната част няма линии на
основното и допълващото застрояване. Вещото лице посочва, че съгласно
действащите норми на ЗУТ основните застроявания в двата УПИ следва да са
свързани застроявания - т.е. „на калкан". Допълващото застрояване би
следвало да бъде по източна и северна регулационна граници на имота, а не да
бъде предвиждано между две основни застроявания. След оспорване от процесуалния
представител на административния орган е назначена съдебно – техническа
експертиза от три вещи лица - а. Л., а. М. и а.В.. Експертите дават заключение,
че : Съгласно ОУП на гр.Сливен, кв.448 попада в жилищна зона със средноетажно застрояване със смесен характер на застрояване
и възможност за развитие на обществено обслужващи дейности (Жс);
Показателите на застрояване са Пз=0.35 и Кинт=1.5; Показателите на застрояване са необичайно ниски
за гр.Сливен и очевидно не отговарят на съществуващото застрояване в кв.448;
Няма действащ застроителен план за УПИ II - „За
обществено обслужване", в кв.448, кв."Ново село" по плана на
гр.Сливен, в ПИ №67338.555.168 по КККР на гр.Сливен; Няма нотариално заверено
съгласие на собствениците на съседните УПИ II и УПИ III в кв.448 по плана на
кв."Ново село" гр.Сливен за свързано ниско застрояване на основание
чл.21, ал.5 от ЗУТ; процесния проект в имота се
предвижда основно и допълващо застрояване; Цялото застрояване е отдръпнато от
източната улична регулационна линия. Основното застрояване е малоетажно, отдръпнато на около 3 м от южната вътрешно
регулационна линия. На север граничи с вътрешна регулационна линия с УПИ I, а
на запад с улична регулация. Допълващото застрояване от север граничи с
основното застрояване в УПИ II, на запад с улична регулация и на юг е на калкан
със сградите в УПИ III. Показателите на застрояване са: Пз=
90% , Кинт- 2.0мах, Hmax=10m
, Поз=20%min. За сградите в УПИ III - 21, вещите лица
посочват, следното : За сградата с
идентификатор №67338.555.21.1 на 12.07.1996г. е одобрен проект за Жилищна сграда
в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова долина"-гр.Сливен. Съгласно
проекта на северната стена са предвидени прозорци без ограничението на чл.82 от
Наредба №7. Покривът е двускатен със стреха 60см
навлизаща над парцел II. На 30.07.1996г. е издадено Разрешение за строеж №35 за
Жилищна сграда в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова
долина"-гр.Сливен.На 09.03.2004г. е одобрен проект за узаконяване на
Жилищна сграда в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова
долина"-гр.Сливен. Проектът е одобрен с условието: "прозорците по
северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1.60м - при условията на
чл.82(6) от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Покривът от север,
съгласно проекта за узаконяване е със стреха, която надвисва над съседния от
север парцел ІІ-„За приемателен пункт“. На 29.04.2004г. е издадено Разрешение
за строеж №177 съгласно одобрените за узаконяване проекти. За сградата с
идентификатор №67338.555.21.2 (старата жилищна сграда) няма строителни книжа и
документи. Вещите лица заключават, че: новопредвиденото
основно застрояване в УПИ-ІІ е в нарушение на чл.31, ал.4 и чл.35, ал.1 от ЗУТ,
тъй като разстоянието между основното застрояване в УПИ-ІІ и УПИ-ІІІ е по-малко
от нормативното; допуснатото допълващо застрояване в УПИ ІІ, което покрива
стената на узаконената жилищна сграда в УПИ III, е в нарушение на чл.42, ал.2
от ЗУТ, тъй като стената не е калканна по смисъла на
§5, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ; в нарушение на чл.48, ал.2
т."д" не е посочено отстоянието на
задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от източната улична
регулационна линия; В нарушение на чл.48, ал.2 т."е" не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното
застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия; Допуснато е
нарушение на чл.83, ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, тъй
като не е спазено отстоянието от 6 м между основното
застрояване в УПИ II и УПИ III. От а. В. е изготвено особено мнение към
заключението, в което дава становище, че ПУП-ПЗ не включва в графичната част
линии на застрояване- нито в легенда, нито в графика, като не са посочени
размери в нарушение на чл.48 ал.2 т.“д“ от Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове.
При новото разглеждане на делото,
в изпълнение на дадените задължителни указания от ВАС, е назначена повторна тройна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица - а. Л., а. М. и а.В., от
заключението на която се установява, че за УПИ III-21 кв.488 по плана на
гр.Сливен има действащ ПУП –ПЗ, одобрен
със заповед № РД-15-735/14.08.1995г. на Кмета на Община Сливен, предвиждащ запазване на съществуваща едноетажна жилищна
сграда, разположена на северната вътрешно-регулационна граница с УПИ II, предвижда се надстройка на един етаж,
от запад на жилищната сграда се предвижда пристройка, разположена на северната
вътрешно-регулационна граница с УПИ II, като в ПЗ не е указана височината й. С
плана не се предвижда сключване на застрояването между пристройката към
жилищната сграда и допълващото застрояване от запад. Очертанията на
пристройката в ПЗ са по-малки от очертанията на узаконената жилищна сграда в
УПИ III, която е с идентификатор 67338.555.21.1, запазва се съществуващото
едноетажно допълващо застрояване, което съвпада с постройките с идентификатори
67338.21.367338.21.4 и 67338.555.21, към постройката с идентификатор
67338.555.21.4 се предвижда пристройка, покриваща калкана на допълващо
застрояване в УПИ IV. Експертите сочат, че на границата с УПИ II, в УПИ III-21
са разположени едноетажна жилищна сграда 67338.555.21.2, която съгласно ПУП-ПЗ
се запазва като елемент на основното застрояване, с предвидено надстрояване на
един етаж; в имота е узаконена двуетажна жилищна сграда с 67338.555.21.1,
представляваща пристройка от запад на съществуващата едноетажна жилищна сграда,
която е елемент на основното застрояване в имота, с дълбочина на застрояване
към УПИ II по-голяма от предвидената с ПУП-ПЗ; второстепенната едноетажна
постройка, изградена между източната улично-регулационна линия и едноетажната
жилищна сграда в УПИ III – 21 не фигурира в ПУП-ПЗ, нито в кадастрална карта и
издадените строителни книжа; Жилищна сграда с идентификатор 67338.555.21.2 е
съществуваща едноетажна жилищна сграда, предвидена за запазване, а пристройката
към нея с идентификатор 67338.555.21.1 е новопредвидена,
излизаща извън очертанията, указани в плана за застрояване, но е в съответствие
с издадената виза за проектиране през 1996г. и одобрения проект за узаконяване.
Вещите лица дават заключение, че предвиденото допълващо застрояване не е
съобразено с нормата на чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. В отговор на поставени
въпроси в съдебно заседание сочат, че имотът на оспорващите - УПИ III-21 е
отреден за жилищно строителство, сградите в него съответно с идентификатор
67338.555.21.1 и 67338.555.21.2 са сгради на основно застрояване, северните им
страни са били узаконени като фасадни, тъй като към момента на узаконяването с
Акт за узаконяване № 23/27.04.2004 г. съседния
УПИ II е бил зелена площ. С оспорения ПУП се предвиждало долепяне на нова
постройка на допълващо застрояване към сгради на основно застрояване,
собственост оспорващите, като същите се предвижда да станат калканни,
за което липсвало съгласие. В този смисъл Експертите дават категорично
становище, че постройки на допълващото застрояване могат да покриват само постройки
на допълващо застрояване в съседен имот или плътна ограда, а в конкретния
случай има сгради на основно застрояване и няма ограда в имота на оспорващите,
поради което ПУП е разработен в нарушение на нормата на чл.42 ал.2 от ЗУТ.
Вещите лица изтъкват, че в обжалвания ПУП липсват ограничителни линии за
основното застрояване, проектът не включва в графичната част линии на
застрояване – нито в легендата, нито в графиката, като не са посочени конкретни
размери в нарушение чл.48 ал.2 т.1 б.“д“ на Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове.
Въз основа на установените по
делото факти и като съобрази заключението на първоначалната и допълнителната
съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица със съответната
специалност „А.“ - а. Л., а.М. и а.В., които изцяло възприема и кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвени, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на подадените
жалби: Оспорената заповед е съобщена на Х.Х. на 17.09.2019 г., а на С.Ф. на 10.09.2019 г., а жалбите
до съда са подадени съответно на 26.09.2019 г. и на 18.09.2019 г., в
предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен
срок. Жалбите са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес,
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. В императивната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ
са определени заинтересованите лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове, а именно:
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2
на същата разпоредба изброява изчерпателно кои недвижими имоти законът определя
като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В т. 2 на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ като
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен
план са посочени съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване
и/или се предвижда промяна в застрояването им. По делото е установено, че
оспорващият Х.А.Х. е носител на ограничено вещно право, а оспорващата С.Х.Ф. –
на право на собственост, по отношение на имот с идентификатор №67338.555.21, представляващ
УПИ III-21 в кв.448 по плана на кв.“Ново село“ гр.Сливен, който е съседен на
имота, предмет на плана – УПИ II-за обществено обслужване, и за който се
предвижда включване в свързано застрояване. От гореизложеното следва, че
оспорващите имат качеството на заинтересовани лица, съобразно разпоредбата на
чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което подадените от тях жалби са
допустими.
Разгледани по същество, жалбите
са основателни по следните съображения:
Със заповедта, предмет на
настоящото производство е одобрен ПУП – ПЗ. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ компетентен
да одобрява със заповед ПУП в обхват до един квартал е именно кмета на
общината, следователно актът е издаден при наличие на компетентност.
Заповедта е издадена в писмена
форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, поради което
императивно изискване на закона административният акт да е мотивиран е
спазено. Не се констатираха и допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Основателен е доводът в жалбите,
че макар и издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, заповедта е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон.
Видно от доказателствата по
делото с процесния ПУП - ПЗ в УПИ -ІІ кв.448 кв.“Ново
село“ гр.Сливен е предвидено основно нискоетажно
застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване,
свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21.
По делото в изпълнение на
указанията, дадени от ВАС са събрани доказателства за предвижданията на действащия ПУП – ПЗ по отношение на УПИ
III -21, кв. 448 по плана на гр. Сливен, съседен на имота, предмет на разработката.
От заключението на допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза по
делото безспорно се установи, че за УПИ III-21 кв.488 по плана на
гр.Сливен има действащ ПУП –ПЗ, одобрен
със заповед № РД-15-735/14.08.1995г. на
Кмета на Община Сливен, предвиждащ
запазване на съществуваща едноетажна жилищна сграда, разположена на
северната вътрешно-регулационна граница с
УПИ II, предвижда се надстройка на един етаж, от запад на жилищната
сграда се предвижда пристройка, разположена на северната вътрешно-регулационна
граница с УПИ II, като в ПЗ не е указана височината й. С плана не се предвижда
сключване на застрояването между пристройката към жилищната сграда и
допълващото застрояване от запад. Очертанията на пристройката в ПЗ са по-малки
от очертанията на узаконената жилищна сграда в УПИ III, която е с идентификатор
67338.555.21.1, запазва се съществуващото едноетажно допълващо застрояване,
което съвпада с постройките с идентификатори 67338.21.367338.21.4 и
67338.555.21, към постройката с идентификатор 67338.555.21.4 се предвижда
пристройка, покриваща калкана на допълващо застрояване в УПИ IV. Видно от
заключението, на границата с УПИ II, в УПИ III-21 са разположени едноетажна
жилищна сграда 67338.555.21.2, която съгласно ПУП-ПЗ се запазва като елемент на
основното застрояване, с предвидено надстрояване на един етаж; в имота е
узаконена двуетажна жилищна сграда с 67338.555.21.1, представляваща пристройка
от запад на съществуващата едноетажна жилищна сграда, която е елемент на
основното застрояване в имота, с дълбочина на застрояване към УПИ II по-голяма
от предвидената с ПУП-ПЗ; второстепенната едноетажна постройка, изградена между
източната улично-регулационна линия и едноетажната жилищна сграда в УПИ III –
21 не фигурира в ПУП-ПЗ, нито в кадастрална карта и издадени строителни книжа;имотът
на оспорващите - УПИ III-21 е отреден за жилищно строителство, сградите в него
съответно с идентификатор 67338.555.21.1 и 67338.555.21.2 са сгради на основно застрояване,
северните им страни са били узаконени като фасадни, тъй като към момента на
узаконяването с Акт за узаконяване № 23/27.04.2004 г. съседния УПИ II е бил зелена площ. С
оспорения ПУП се предвижда долепяне на нова постройка на допълващо застрояване
към сгради на основно застрояване, собственост на оспорващите, като същите се
предвижда да станат калканни. Предвид установеното от вещите лица се
налага извод, че сградите с
идентификатори 67338.555.21.1 и 67338.555.21.2 по КК на гр. Сливен в този имот
са предвидени за запазване. Следователно с процесния ПУП – ПЗ е нарушено правилото, предвидено в чл.
42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, разписващо, че
постройка на допълващото застрояване е допустима да се изгради на
вътрешната регулационна граница на УПИ, само ако при изграждането й калканната й стена покрива калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съдът приема, че в
конкретния случай е недопустимо допълващото застрояване, предвидено с
обжалвания ПУП-ПЗ да се изпълни на калкан към сграда на основното застрояване,
каквато е тази на оспорващите. Това е констатирано по делото и от трите
изготвени по делото експертизи. Следователно
допуснатото допълващо застрояване в УПИ II - „За обществено
обслужване", може да покрива само калкана на тази жилищна сграда, но не и
на сградата с идентификатор №67338.555.21.1 в УПИ III, която не е калканна по смисъла на §5, т.56 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ. Следователно не е изпълнено изискването калканната
стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива калканна стена на заварена или новопредвидена
постройка в съседния УПИ. Не е изпълнено и изискването калканната
стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива плътна
ограда.
В
изпълнение на указанията, дадени от ВАС от изслушаната допълнителна тройна
съдебно-техническа експертиза се установява още, че проектът не е
съобразен и с нормите на чл. 18, ал.1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ,
тъй като в графичната част на ПЗ няма линии на основното и допълващото
застрояване. Същевременно съдът намира, съобразявайки установеното от тройната
съдебно-техническа експертиза, че ПУП-ПЗ не изпълнява изискванията на чл. 25 от ЗУТ вр. с чл.
48, ал. 2, т. 1, б. „д“ и б. "е" от Наредба № 8/14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените схеми и
планове за нанасяне в графичната част към заповедта, а именно не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното
застрояване в УПИ II от източната улична регулационна линия и не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното
застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия, като липсват ограничителните линии за основно
застрояване.
Неизпълнението на посочените
изисквания на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, както и на нормите на чл. 18, ал.1,
т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ и на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. „д“ и б.
"е" от Наредба № 8/14.06.2001 г., обуславя извод за незаконосъобразно
предвиждане на постройката на допълващото застрояване свързано със
съществуващите сгради на основното застрояване в УПИ III-21, което е основание
за отмяна на оспорената заповед, като постановена в противоречие с императивна
разпоредба на закона.
Горното мотивира съда да приеме,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснато противоречие с
материални норми и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия Х.А.Х. и на
оспорващата С.Х.Ф. за присъждане на направените по делото разноски е
основателна.
Общият размер на действително
направените от Х. разноски
по делото е 2516 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, 1900
лева– договорено и внесено адвокатско възнаграждение, и 606 лева- платен
депозит за вещо лице. С оглед възражението на административния орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от
оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Съобразено е с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с броя съдебни
заседания, обосновано е определено в размер спрямо минимално предвидения размер
в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер. По тези съображения, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващия Х.А.Х. направените от него по делото разноски в размер на 2516 лева.
Общият размер на действително
направените от оспорващата Ф. разноски по делото е 2515 лева, от които: 10 лева
– платена държавна такса, 1900 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение,
и 605 лева – платен депозит за вещо лице. С оглед възражението на
административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Съобразено е с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с
броя съдебни заседания, обосновано е определено в размер спрямо минимално
предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер. По тези съображения, Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на оспорващата С.Х.Ф. направените от нея по делото разноски
в размер на 2515 лева.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-2242 от 04.09.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен,
с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във
връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен
план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II – „За обществено обслужване“,
кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, с която в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и
едноетажно допълващо застрояване, свързано със съществуващото основно
застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно плана за застрояване, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Х.А.Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
сумата 2516 /две хиляди петстотин и шестнадесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.Х.Ф. с ЕГН: **********,***, сумата 2515 /две
хиляди петстотин и петнадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: