Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………../………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, VI състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА-Д., като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2700 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.А.М. ЕГН **********
***/22.05.2020год. на зам.кмета на Община Варна с което за нарушаване нормата
на чл. 94, ал.3 от ЗДП му е било наложено адм.наказание
глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от същия закон.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процес.
правила и моли съда да го отмени. Сочи, че АУАН и НП не отговаряли на
формалните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57 от ЗАНН - не било посочено нито
каква е масата на паркираното МПС, нито дали мястото на което било паркирано е
било сред определените от собствениците на пътя места, нито как точно е
паркирано МПС-то (дали откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходците) като счита, че сочените обстоятелства били
от съществено значение за ангажиране на отговорността му и непосочването им
нарушавало правото му на защита. Отделно от това оспорва изобщо да е извършил
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство
въззивникът поддържа жалбата си. Същият заявява, че оспорва фактите изложени в
акта и НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на последното с основен
аргумент допуснати съществени нарушения на процес. правила. Отделно от това
сочи, че било объркано мястото на извършване на нарушението като заявява, че
имало поставени забранителни знаци за спиране и паркиране с поставени
указателни табели с посочване на изключенията, които могат да паркират там.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като изразява становище, че НП е основателно и
законосъобразно.
ВРП,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока за обжалване, поради което същата се
явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
На 21.04.2020г. около 14.30ч.
служители на Общинска полиция – Варна – свидетелите В. и Г., изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул. При обход
на маршрута двамата забелязали л.а. „Хонда“с ДК№ В
8408ВР паркиран на тротоара на ул. „Заменхоф“ в
гр.Варна до № 28-А, под подлеза. Възприели също така как майка с детска количка
не може да премине по тротоара, а слиза на пътното платно.
Св. Г. съставил глоба с Фиш №
********** от 21.04.2020г., за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП. За горното
въззивникът бил уведомен с уведомление по реда на чл. 186, ал.3 от ЗДП. След
като се запознал със съдържанието му, на 23.04.2020год. въззивникът подал
възражение срещу издадения фиш в което оспорвал извършването на нарушението. На
11.05.2020год. срещу въззивникът бил съставен АУАН № 0007673 за същото
нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП за това, че но 21.04.2020год. около 14:30ч., в
гр.Варна на ул. „Л.Заменхоф“ до номер 28а е паркирал
л.а. „Хонда“ с рег.№ В8408ВР върху тротоар без
разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което пречи на
преминаването на пешеходците. АУАН бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който в срока по чл. 44 от ЗАНН подал
писмено възражение срещу него.
На 22.05.2020год., въз основа на
акта АНО издал процесното НП. В него от фактическа страна посочил, че на
21.04.2020год., около 14:30ч., в гр.Варна като водач на МПС - **** въззивникът е паркирал върху тротоар, с
което създава пречки за преминаването на пешеходците.
Като свидетели в хода на съдебното
следствие показания са дали Г.Г., С.В. и А.Г.. В
показанията си пред съда св. Г. сочи, че тя е съставила АУАН. Сочи, че не е
присъствала при установяване на нарушението, а е съставила акта само въз основа
на глоба с фиш.
Свидетелите Г. и В. в
показанията си пред съда сочат, че лично са възприели паркирания на тротоара
лек автомобил, както и това че същият е пречел на преминаването на пешеходците.
Сочат, че на мястото на което е бил паркиран автомобила нямало обозначение за
спиране. Св. Г. заявява, че е имало знаци за служебен абонамент, но автомобилът
бил паркиран пет метра по-надолу.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени глоба с фиш № **********/21.04.2020год., справка относно
съставена глоба с фиш № **********/21.04.2020г. от ст. полицай Г.Г., уведомление на основание чл. 186, ал.3 от ЗДП, докладна
записка от мл. инсп. А.Г. относно възражение с рег.№
ЗК20000877ВН, писмо адресирано до въззивника относно подадено възражение, възражение изходящо от въззивника срещу АУАН №
0007673/11.05.2020год., възражение изходящо от въззивника срещу фиш №
********** за установено нарушение с МПС с рег.№ В8408ВР, Заповед №
4129/05.11.2018год. на кмета на община Варна.
Съдът напълно кредитира
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира,
че в хода на адм. наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно НП е издадено в
нарушение на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съобразно
цитираната в НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва
да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част
на НП, в същата фигурира единствено правният извод на АНО, че на процесната
дата и на процесното място въззивникът е паркирал лекият автомобил върху
тротоар, с което е създал пречки за преминаването на пешеходците и горното
съставлява нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.94
ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно
най-вдясно на пътното платно за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса
до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
Видно
от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите на
забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените
места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия,
касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение -
най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е
задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни,
при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната
на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).
Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен
участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното
средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
В обст.
част на атакуваното НП на първо място липсват факти досежно мястото на което е
било паркирано МПС-то, в частност било ли е определено от собствениците на пътя
или администрацията за паркиране или не. Посочения факт е от съществено
значение за съставомерността на вмененото нарушение,
тъй като както бе посочено по-горе паркирането върху тротоара в населени места
е допустимо на определено от собственика на пътя или администрацията място и
при спазване на определени условия при паркирането
На следващо място посочените в обст. част на НП факти, че паркираното МПС е създавало
пречки за пешеходците, по-скоро сочат на извод, че мястото е било отредено за паркиране.
В тази хипотеза обаче следва в обст. част да са
налице факти свързани с това как точно е паркирано МПС спрямо оста на пътя, има
ли сгради и дали откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра
за преминаване на пешеходците. Такива изложени също няма. Нещо повече доколкото
е налице специална нормативна уредба указваща начина, по който се обозначават
местата определени за паркиране върху тротоарите на територията на община
Варна, в обст. част на НП винаги следва да има
изложени факти и в тази насока като такива свързани със субективната страна на
нарушението.
Пълното, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко нарушението като
такова, като непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от
възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по
този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен, описаното по-горе процесуално нарушение лишава и съда от възможността
да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната
норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.
В случая на практика е налице
пълна неясно във волята на АНО досежно това за какво точно нарушение и при
какви приети за установени факти е ангажирал отговорността на въззивника е
деяние и при какви приети за а В контекста на изложеното съдът намира че
описаното от АНО в обст. част представлява изцяло
правен извод, некореспондиращ с приетите за установени факти, доколкото такива
изобщо липсват.
Доколкото с НП на въззивника е
наложено наказание за нарушение наказуемо по чл. 178е от ЗДП съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и на база установените в хода на
съдебното следствие факти (непосочени в НП) счете, че въззивникът е извършил
такова нарушение.
Нормата на чл. 178е от ЗДП
предвижда санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места.
Съгласно чл. 25, ал.5 от НАРЕДБА за организация на движението на територията на
община Варна
Местата
определени от собствениците на пътя или местната администрацията за паркиране
върху тротоарите се обозначават с допълнителна табела Т12, с която се указва
начина на паркиране на ППС.
В
случая от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се
установява, че автомобилът на въззивникът е бил паркиран на тротоар като на
мястото не е имало обозначителна табела указваща
възможност за спиране/паркиране. В тази насока са категоричните показания на
свидетелите Г. и В.. От показанията на св. Г. се установява, че в района е
имало знаци служебен абонамент за паркиране на служители, но МПС-то на
въззивника не е било паркирано в зоната им на действие, а на 5м. по-надолу под
тунела.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП Предвид гореизложеното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на
нарушителя, водещи до неговата незаконосъобразност и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва
да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 219 от 22.05.2020год. на Зам.кмета на
Община Варна, с което на Д.А.М. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване
нормата на чл.94, ал.3 от същия закон.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: