РЕШЕНИЕ №
21.06.2021 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на седми май две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 279 по описа на съда за 2020 г.
Производството е образувано по
иск, предявен от А.С.Г. срещу Л.Г.Г. с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, за
изменение на мерките за упражняване на родителските права върху общото дете на
страните, като се иска тяхното предоставяне на ищцата.
В
исковата молба се заявява, че с решение на съда от 11.08.2017 г. дълбоко и
непреодолимо разстроеният брак на страните е бил прекратен по взаимно съгласие.
Със споразумението родителските права върху сина им, роден на *** г., били
предоставени на бащата. Причината, поради която ищцата се съгласила на това,
била, че в момента тя била предложена на голям стрес и на психически тормоз от
съпруга си. Тогава тя работела като помощник-нотариус в гр. П., непрекъснато
пътувала, трябвало да си намери квартира в гр. П. и ако детето остане с нея,
това щяло да означава смяна на познатата му среда, училище, жилище и т.н. Месец
по-късно обаче ищцата възстановила отношенията с бившия си съпруг и заживяла
отново с него на съпружески начала, тъй като искала да бъде с детето си.
Напуснала работата си в гр. П. и била по цял ден вкъщи, грижела се за детето,
водела го на училище и на тренировки, учели заедно, ходеля на родителски срещи
и се грижела за домакинството. С получаваното обезщетение за безработица
участвала в издръжката на семейството. В продължение на няколко седмици през
зимата на 2017 г. се грижела и за майката на ответника след изписването и от
лечение в болница. Въпреки всичко това бившият и съпруг често се карал с нея и
при всеки удобен случай и напомнял, че той упражнява родителските права върху
детето, а тя е „никоя“ и не може да взема решения за него. Държал се по този
начин дори пред детето, а се опитвал да го настройва и срещу нейните близки –
родителите и, племенниците и, сестра и и зет и, като се изказвал негативно за
тях отново пред детето и не позволявал на ищцата да го води на гости у
родителите си, когато там е сестра и със семейството си. Натяквал на ищцата, че
я издържа, когато тя се вписала като адвокат в Адвокатска колегия – Пазарджик,
внушавал и, че е лоша майка и не се грижи за детето. Веднъж сменил без
предупреждение патрона на бравата на апартамента и ищцата не могла да влезе.
Отношенията им се влошили още повече, а детето било използвано срещу нея като
оръжие. То спряло да разговаря с нея, защото и бащата не разговарял, двамата се
оттегляли в друга стая, когато тя е в жилището, според нея детето изпитвало
страх и желаело да угоди на баща си. Така през декември 2019 г. ищцата
напуснала общото жилище и заживяла при родителите си. Оттогава била виждала
детето само три или четири пъти за по един час – според нея то отказва да се
вижда с нея поради оказван от баща му индиректен натиск и в резултат на
действията на бащата се е отчуждило от нея, не се вижда и с нейните близки.
Помолен да обясни на детето, че майка му също го обича и иска да го вижда,
бащата отказал, тъй като не искал да кара детето да прави нещо, което то не
иска. Това я мотивирало да поиска изменение на упражняването на родителските
права. Ищцата заявява, че споразумението за родителските права след развода
никога не е било прилагано, тъй като те отново са заживели заедно, и детето
никога не е усещало липсата и и не е свикнало с нейното отсъствие. Тя смята, че
може да му даде както финансова стабилност, така и най-важното – любов, грижи и
внимание, с нея то би се чувствало по-спокойно и емоционално по-стабилно. Сочи
и че ответинкът няма близки в града, които да му помагат в грижите за детето.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска, като сочи, че няма настъпила
„съществена, трайна и най-вече положителна за интересите“ на детето промяна в
обстоятелствата. Не оспорва твърдението, че след развода си по взаимно съгласие
страните са живели отново на съпружески начала от септември 2017 г. до декември
2019 г. и споразумението за родителските права не е било прилагано. Оспорва
твърдението за оказван от него на ищцата психически тормоз по времето около
развода, като заявява, че ако действително е имало такъв, тогава тя не би
трябвало да се съгласява да се предоставят родителските права на него, а е
трябвало да предяви иск за развод по вина, при доказването на който е щяло да
се стигне до негативна съдебна оценка на родителските му качества, след като
подлага майката на детето си на „психически тормоз“, и упражняването на
родителските права е щяло да бъде предоставено на нея. В действителност ищцата
била наела жилище в гр. П. поне два месеца преди сключването на споразумението
за развода, а причина за това бил фактът, че тя упражнявала хобито си – конна
езда, и имала собствен кон, който се отглеждал в конеферма близо до гр. П., за
да бъде по-близо до нейното ново местоживеене и месторабота. За ищцата било
по-удобно да живее в П., за да упражнява хобито си. Оспорва твърденията на
ищцата, че тя е полагала активни и непосредствени грижи за детето – в
действителност помощта и се изразявала в това, че тя била водила детето веднъж
на футболна тренировка. В училището, в което детето вече учи в момента, тя не
била посетила и една родителска среща. Издръжката на детето се осигурявала също
само от бащата, а средствата на ищцата се използвали за нейни лични нужди и за
отглеждането на нейния кон. Тя била винаги тази, която е ставала инициатор на
конфликти по различни поводи, както в присъствието, така и в отсъствието на
детето. Имало случай, в който първо такъв предизвикан от нея конфликт събудил
детето, а после то станало свидетел и на това, как майка му удря баща му.
Ответникът оспорва и твърденията, че е оказвал психически натиск върху детето и
че то изпитва страх пред него. Това, което е оказало негативно влияние върху
психическото и физическото състояние на детето, са били отношенията на
родителите и техният развод, предизвикан обективно от поведението на ищцата,
което тя не успяла да коригира и в продължение на последващото им фактическо
съжителство. Самият факт на подновяване на съжителството показвал, че той прави
всичко възможно да не прекъсва връзката между майката и детето. Ответникът не
пречел на ищцата да се среща с детето им, тя можела да го прави по всяко време
без ограничения на продължителността, но начинът на протичане на срещите им не
показвал, че тя желае да запази и развие позитивни отношения с детето – тя го
вземала и го оставяла при своите родители, след което излизала и отсъствала
часове. Още преди прекратяването на брака тя отделяла повече време на личните
си интереси, вкл. конната езда, отколкото на детето. Постепенно детето свикнало
с нейните отсъствия и запълвало липсата и с по-продулжително общуване с бащата
и с приятелите си, които освен другото имали и по-адекватни на неговите
занимания и интереси от тези на майката. Ответникът твърди, че не може да се
очаква детето да се чувства по-спокойно при нея – от самото дете той знаел, че
майка му го е подлагала поне веднъж на вербална и физическа агресия при
конфликт. Той не счита, че предвид възрастта на детето има нужда от помощ при
отглеждането му от друго лице, освен от родител, но дори да има такава нужда,
той може да разчита на майка си – макар да живее в гр. В., тя пътува до гр.
Пазарджик всяка седмица, среща се с внука си и са в отлични отношения. Самият
ответник заема мениджърска длъжност в застрахователен офис и има свобода при
организирането на работното си време, което му позволява да има свободно време
за детето. Детито расте и се развива по много добър начин, има дотличен успех в
училище и спортни изяви и всичко това се дължи на възпитателските качества на
неговия баща. Според него времето и начинът на осъществяване на професионалните
задължения на ищцата, доходите и, социалната и среда и личните и интереси и
прекарване на свободното време са много по-малко адекватни на нуждите на
детето, а и савата ищца признава, че отношенията и с детето не се развиват
добре – според него това състояние не може да бъде преодоляно чрез отделяне на
детето от бащата и дори има вероятност да се стигне до по-голямо напрежение в
отношенията на детето и майката.
В хода на делото позициите на
страните са непроменени. Като изменение на обстоятелствата, обуславящо
изменение и на мерките за упражняване на родителските права, се сочи от
ищцовата страна както това, че майката вече упражнява професията адвокат в гр.
Пазарджик и има стабилно професионално и социално положение, така и това, че
според майката детето е отчуждено от нея целенасочено от бащата, включително
чрез индиректен натиск да не прекарва много време с нея и нейните роднини, и
промяната на упражняването на родителските права е начинът да се преустанови
това отчуждаване. Излагат се подробни доводи за доказаност на твърдението за
целенасочено отчуждаване и за интереса на детето. Също подробни доводи за липса
на съществено изменение на обстоятелствата и за това, че в интерес на детето е
да остане с баща си, вкл. поради близост на интересите им и поради пола,
възрастта и желанието на детето. Сочат се в подкрепа мненията, изразени от
вещите лица, сочи се, че няма никакви доказателства редките срещи на детето с
майката в миналото и неспазването на определения режим на лични отношения с
преспиване да са по вина на бащата, и т.н.
По делото от фактическа страна се
установяват следните факти:
Не е спорно, че страните са родители на
13-годишния К. и са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2017 г. с развод
по взаимно съгласие. Няколко месеца след развода си те отново са заживели на
съпружески начала в общото си жилище и окончателно са се разделили през м.
декември 2019 г.
Сегашният режим на упражняване на
родителските права от бащата е определен по споразумение на страните с
решението за развода им от 11.08.2017 г. Към този момент бившата съпруга
(ищцата) е работела по трудово правоотношение като помощник-нотариус в гр. П..
От м. април 2018 г. тя е вписана като адвокат първоначално към Адвокатска
колегия – П., а по-късно – към Адв. колегия – Пазарджик.
И двамата родители разполагат с доходи,
позволяващи им да издържат себе си и детето.
При раздялата на страните през 2019
г. ищцата напуска семейното жилище и заживява първоначално при родителите си, по-късно
– самостоятелно под наем, а детето остава да живее с баща си. От този момент
нататък контактите на майката и детето, макар и редовни, стават кратки,
посещенията на детето в дома на майката траят по около час, след което то по
собствено желание си тръгва. На нейните близки и приятели започва да им прави
впечатление, че детето се държи с тях забележимо по-резервирано, включително
това се отнася за родителите на майката и нейните сестра и племенници. Данни за
това се съдържат в показанията на нейната майка, както и на свидетелката Ж.В.,
чиито впечатления са от 3-дневна почивка на Черноморието с ищцата, детето и
внучката на свидетелката. Освен за резервираност и нежелание за общуване у
детето тази свидетелка говори и за изразено от него пренебрежително отношение
към неговата майка и жените като цяло.
Изслушани са две вещи лица –
психолози. И двете дават заключения в насока, че всеки от двамата родители
разполага с нужния потенциал за грижи за детето, детето не се чувства добре в
резултат на раздялата им и би искало те да са заедно, но знае, че това няма да
се случи. И двете считат, че детето е подчертано сдържано и дори според тях не
умее напълно към момента да изразява ясно и адекватно емоциите си, в това число
емоциите по отношение на бащата, а не само по отношение на майката. Според
едното от тях, М.К., К. „обича и двамата си родители, но има по-близки
отношения с баща си и би искал да е лоялен към него, затова се опитва да му
угоди. (…) Налице е по-слаба емоционална връзка между детето и неговата майка. К.
споделя по-скоро емоционално отчуждение към майка си, породено от по-редките им
контакти. Отношението на детето към майката не е негативно, но прави
впечатление, че нямат пълноценна връзка, характерна за отношенията майка –
син“. Другото вещо лице, Д.Т., също прави извод, че емоционалната връзка на
детето с бащата е по-интензивна – „добра комуникация, демонстрирано чувство на
сигурност и удовлетвореност в отношенията от страна на детето“.. Тя говори за
„изградена емоционална връзка“ между майката и сина, което обаче към „момента
не се демонстрира от момчето“. Обяснението на вещото лице за това
недемонстриране на връзката е „раздялата между родителите и така възникналите
конфликтни ситуации между тях. Т. също смята, че отношението към майката не е
негативно, а само се потиска емоционалната му страна; тя не счита, че това се
дължи непременно на желание да се хареса на бащата, свързва го с това, че
детето се чувства „меко казано некомфортно“. Никое от двете вещи лица не счита,
че е налице синдром на родителско отчуждение от майката. Никое от двете не отчита
нещо абнормно в характера и поведението на родителите или детето; по поставена
задача Т. дава заключение, че родителският стил на бащата се колебае между
либерален и авторитетен, а на майката е авторитетен, тя „по-лесно поставя
правила и граници“. И според двете вещи лица грижите за детето са „пълни“, т.е.
то е обгрижвано добре, но емоционалният дискомфорт у него произтича от влошените
отношения между родителите, както и от дефицита на емоционална близост и с
двамата според Д. Т..
Изслушано в присъствието на специалисти
– социални работници в така наречената синя стая, детето изразява желанието си
„нещата да останат, както са“, т.е. то да живее с баща си, ако двамата не се
съберат. При разговора детето дава и други детайли за емоционалния израз на
отношенията му с майката и нейното семейство – честитило е осми март на майка
си сдържано, без подарък, като не то е позвънило, а тя; отношенията с нейните
родители са „добри, не са перфектни, но са добри“; разказва, че когато са
заедно с майката, се разхождат, обядват, пазаруват, гостуват на баба му и дядо
му, той е спокоен, докато е с нея, и желае да я вижда често, но с бащата имат
общи интереси – шах, футбол, кино, спортни мероприятия и т.н. Обяснява кой от
родителите по кои учебни предмети му помага. Казва също, че на рождения му ден
присъстват „приятели и роднини, чичо ми и баба ми“ – има се предвид бабата по
бащина линия, живееща в гр. В.. На тази баба детето често гостува и през
лятото.
Две от учителките и двамата треньори по
футбол на детето дават непротиворечиви помежду си показания в насока, че повече
бащата, отколкото майката контактува с тях по повод детето, но познават и
майката и тя също се интересува от заниманията и постиженията на сина си.
Братът на ответника разказва за близките
отношения между баща и син и между сина и баба му по бащина линия (майка на
свидетеля), като казва за бившата си снаха, че не може да се „оплаче“ и от нея,
че тя, както при всяко семейство, също е полагала грижи за детето, но детето
още преди раздялата е прекарвало повече време с бащата („винаги са били двамата
заедно“ при срещите им със свидетеля). Той сочи също, че брат му и бившата му
снаха в миналото са се разделяли и събирали повече от веднъж.
Представеното от ищцата копие на сигнал
до РУП – Пазарджик от м. октомври 2018 г., макар да представя само нейната
гледна точка, също носи информация за предходен конфликт между партньорите,
довел или до нейно напускане на жилището и невъзможност да се върне, или
обратно, желание на ответника принудително да я отстрани от жилището (както
твърди тя в сигнала), т.е. във всички случаи се е стигнало до някаква, макар и
краткотрайна раздяла.
Изискан е социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“, който обобщава данните, получени от родителите и
учителите на детето. Изслушана пред съда, служителката, която е изготвила
текста на доклада – В.Т., разказва и впечатленията си за това, че бащата според
нея бил разочарован от „обективността на доклада“ - очаквал докладът да бъде
само в негова полза и не останал доволен. Не го изразил пряко словесно, но си
личало, че не е доволен. Според същата служителка бащата се опитвал неявно да
злепоставя майката пред тях с думите „тя не е при детето, знам къде е, но няма
да коментирам“, което отговаря на твърденията на самата майка, че той има навик
да прави така и пред детето.
Не се доказват и не са от характер да
могат да бъдат доказани, предвид отсъствието на трети лица свидетели,
твърденията на ищцата, че още докато живеели заедно, ответникът и напомнял, че
той е този, който упражнява родителските права и взема решенията за детето, а
тя е „никоя“, но общото впечатление у съда от поведението на ответника е, че се
наблюдава известно желание у него не просто да получи благоприятен за него
резултат по делото (отхвърляне на иска и запазване на упражняването на
родителските права), но и усилено желание да покаже, че той е много по-добрият
и заинтересован родител и не напразно детето предпочита да остане с него. Това
впечатление у съда се създава както от показанията на социалната работничка от
Д“СП“, така и от някои от твърденията на бащата по делото, съдържанието им и
начина, по който са формулирани – заявяването, че майката според него се
интересувала повече от хобито си – езда, и дори наемането на жилище в П. в един
период не се налагало от работата и, а от желанието да бъде близо до коня,
който тогава семейството притежавало по нейно желание; че срещите и с детето с
нищо не показвали нейно желание да запази и развие позитивни отношения с
детето; говоренето за „вербална и физическа агресия“ спрямо детето (самото дете
наистина в синята стая споменава, че майка му го е ударила поне веднъж) и
изобщо цялостният тон на изложението му. Пречката, която е създал пред ищцата
да се върне в жилището за някакъв период през октомври 2018 г., независимо
какво е станало причина за това, също косвено създава впечатление за човек,
който счита своите решения за правилни и би опитал да ги осъществи дори против
волята на другата страна, с цената на задълбочаване на конфликта.
При така установените факти съдът намира
следното:
Установява се, че и двамата родители
имат достатъчен капацитет да се грижат за детето и полагат нужните усилия за
това. Онова, което разбираемо измъчва майката, е емоционалната резервираност на
детето, проявявана към нея и семейството ѝ след раздялата. Отношенията
ѝ с детето обаче нито са прекъснати, нито са сериозно възпрепятствани,
детето изразява позитивно отношение към нея, макар и да се държи по-хладно и да
предпочита в много отношения баща си. То не отказва да се среща с нея, а има
данни и че в последно време срещите им са по-чести. Не е налице синдром на
родителското отчуждение, каквото е заключението и на двете вещи лица, а само
по-слаба емоционална връзка в сравнение с тази с бащата. Въпреки усещането, че
бащата счита себе си за значително по-добър родител, няма категорични данни, че
той съзнателно се опитва да настройва детето срещу майката или да ограничи
контактите му с нея – според заключението на вещите лица поведението на детето
напълно може да се дължи не на поведението на бащата, а на трудността на самото
дете да се справи емоционално със ситуацията. Известно е, че има случаи, в
които децата спонтанно, без някакво целенасочено настройване изпитват яд и
обида към родителя, когото по някаква причина считат за напуснал семейството и
предизвикал раздялата. Дори бащата да е допринесъл за обидата и разочарованието
на детето с някои свои не напълно коректни изказвания, едва ли това е главната
или единствената причина за реакциите на детето по отношение на майката. В подобни
случаи несъмнено следва да се работи от всички за преодоляване на обидата и
съхраняване на близкия контакт между дете и родител, но едва ли е уместно да
бъде своеобразно „санкциониран“ другият родител, като не бъде предпочетен при
упражняването на родителските права само заради по-пълното съхраняване на
контакта между бившия му партньор и детето. Налице са недвусмислени данни, включително
от изслушването на детето, че то се чувства спокойно и щастливо при баща си и
определено желае да продължи да живее с него, като само гостува на майка си.
При това положение и след като за момента няма причина да се счита, че
контактът му с майката е заплашен от прекъсване, няма и основание да се променя
нещо в режима на упражняване на родителските права. Този състав на съда счита,
че ако няма специални основания за друго решение на спора, предпочитанията на
детето би следвало да имат основна тежест при преценката кой родител да го
отглежда, защото от тези предпочитания (макар, разбира се, във времето те също
да са в състояние да се изменят) в голяма степен зависи усещането на детето за
спокойствие, стабилност и щастие.
Полът и възрастта на детето в контекста
на изразеното от ВС на НРБ становище в споменатото и от ответника в устните
състезания постановление от 1974 г. са само допълнителен довод в посока
предоставяне на родителските права на бащата.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на
А.С.Г., ЕГН **********,***, срещу Л.Г.Г., ЕГН **********,***, за изменение на
режима на упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на
страните К. Л. Г., ЕГН **********, постановен с решение № 667/11.08.2017 г. по
дело 2347/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, като упражняването на
родителските права бъде предоставено на ищцата, а ответникът бъде осъден да
заплаща издръжка за детето в размер 150 лв. месечно със законната лихва и му
бъде определен режим на лични отношения с детето, а ползването на бившето
семейно жилище на страните, тяхна обща собственост, бъде предоставено на ищцата.
Осъжда А.С.Г. да
заплати на Л.Г.Г. сумата 720 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: