Решение по дело №2738/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив срещу Решение № 1470 от 20.08.2023 г. по АНД № 3312 по описа за 2023 година на Районен съд Пловдив, с което е отменено потвърдено НП №23-1030-001636/19.04.2023г. издадено от Р.П. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К.Б.Т. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на НП изцяло, както и присъждане на разноски.

В съдебното заседаниe - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив не се явява, не се представлява.

Ответникът - К.Б.Т. чрез адв. Д.К. оспорва жалбата, претендира разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, съдът приел за установено, че на 25.06.2022 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който К.Т. придобил собствеността на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. До 25.08.2022 г. Т. като нов собственик на автомобила не го представил в сектор „Пътна полиция“ при СДВР за извършване на пререгистрация. На 27.08.2022 г. в автоматизираната информационна система (АИС)-КАТ на МВР било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № № ***, но за тази принудителна административна мярка не било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на К.Т..Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Безспорно е установена промяната на собствеността върху процесното МПС и незаявяването за вписване на това обстоятелство в законоустановения срок. При наличието на тези елементи от фактическия състав прекратяването на регистрацията настъпва автоматично – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Аргументи за неоснователност на касационната жалба не се извличат и от Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, с което се постанови…“Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. Възприетото от върховните съдии следва са се съобрази при спецификата на нарушенията. В конкретния случай, с оглед предмета на тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в мотивите се възприема, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. В процесния случай, механизма на извършеното нарушение е различен, което прави неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Задължението, което Т. е пропуснал да извърши не е било извън обхвата на субективните му възприятия за активно поведение. Очевидна е разликата в съставите на нарушения по чл.143, ал.10 и чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Във втория случай, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Началния момент, от който тече срока, след който се извършва прекратяването е ясно определен, а по отношение на него не следва да се извършва уведомяване. Като не съобразил поведението си с изискването на закона, К.Т. законосъобразно е бил наказан с НП, което заедно с решението следва да се оставят в сила.

При този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХI касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1470 от 20.08.2023 г. по АНД № 3312 по описа за 2023 година на Районен съд Пловдив КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1030-001636/19. 04.2023г. издадено от Р.П. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К.Б.Т. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. .

ОСЪЖДА К.Б.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 160лв. (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: