Присъда по дело №4877/2022 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 62 |
| Дата: | 28 март 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.) |
| Съдия: | Мартин Рачков Баев |
| Дело: | 20222120204877 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 декември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу: * с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 ,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, * с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т.7 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и * с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, чр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите *, * и * признаха изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти.
Въпреки че, един от подсъдимите е привлечен като обвиняем, преди да навърши
пълнолетие, то доколкото деянието, предмет на обвинението, е извършено след
предварителен сговор с пълнолетни лица, то и съгласно разпоредбата на чл. 394, ал. 2 НПК,
разглеждането на делото протече по общия ред.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите
самопризнания. Счита, че спрямо подсъдимите * и * следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим, а спрямо подсъдимия * следва да се наложи наказание
„Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от 1 година всяка.
Служебният защитник на подсъдимия * * - адв. * – БАК, напълно се присъединява
към становището на БРП за доказаност на извършеното деяние. Предвид реда, по който се
разглежда делото, моли съда при постановяване на присъдата да наложи на подзащитния му
наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по реда на
чл. 55 НК в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“.
Служебният защитник на подсъдимия * - адв. * – БАК се присъединява към
становището на адв. * – БАК и също счита, че следва да се наложи наказание в минималния
предвиден размер и срок.
Служебният защитник на подсъдимия * * - адв. * – БАК, също моли за прилагане на
чл. 55 НК по отношение на неговия подзащитен, мотивирайки това с ниското социално
положение и оказаното съдействие от страна на *. Моли за наказание „Лишаване от
свобода“ под минималния предвиден в закона праг.
Подсъдимите *, * и * заявяват, че се присъединяват към казаното от техните
защитници и няма какво да добавят.
В предоставената от съда възможност за последна дума и тримата подсъдими
заявяват, че се признават за виновни и съжаляват за постъпката си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимият * с ЕГН: ********** е роден на *
До датата на инкриминираното деяние * е бил осъждан веднъж по НОХД № 2211/2020 г. на
РС- Бургас, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на наказание „Обществено порицание“, което е било изпълнено на
12.07.2021 г.
Подсъдимият * с ЕГН ********** е роден на *
До датата на инкриминираното деяние * е бил осъждан общо два пъти. По НОХД №
5085/2018 г. на РС-Бургас, за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 20, ал. 2 НК му е било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца. По
НОХД № 4738/2020 г. на РС-Бургас, в сила от 16.02.2021 г. за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 2 години.
Подсъдимият * с ЕГН ********** е роден на *. * е известен на ИДПС.
На неустановена дата през м. месец август 2021 г. тримата подсъдими се събрали и решили
да извършат кражба на метални предмети от склад на „*“ Бургас, с цел да ги предадат за
вторични суровини. Взели пластмасова касетка и велосипед и отишли до набелязаното
място, находящо се в гр. Бургас, „Южна промишлена зона“, „Централен склад на *“, ул. „*.
Подс. * прескочил оградата и прехвърлил през нея 15 метални шайби („жибо“), които
тримата подсъдими отнесли и веднага предали за метални отпадъци на „*“ ЕООД гр. Бургас.
През следващите дни по идентичен начин тримата изнасяли от същия склад още метални
шайби „жиба“ /общо 113 броя различни размери/, които предавали за скрап в същия
изкупвателен пункт при св. * и св. * *, както и в друг такъв в кв. Победа при св. *.
По описания начин тримата подсъдими успели да изнесат от склада на ощетеното дружество
и да предадат за вторични суровини общо: 2 /два/ бр. жибо Ф200/5 на обща стойност 24,34
лв. /двадесет и четири лева, тридесет и четири ст./, 25 /двадесет и пет/ бр. жибо Ф250/5 на
обща стойност 365,50 лв. /триста шестдесет и пет лева и петдесет ст./, 1 /един/ бр. жибо
Ф400/5 на стойност 53,81 лв. /петдесет и три лева и осемдесет и една ст./, 17 /седемнадесет/
бр. жибо Ф200/10 на стойност 230,35 лв. /двеста и тридесет лева и тридесет и пет ст./, 15
/петнадесет/ бр. жибо Ф250/10 на обща стойност 332,55 лв. /триста тридесет и два лева и
петдесет и пет ст./, 2 /два/ бр. жиба Ф350/10 на обща стойност 285,04 лв. /двеста осемдесет и
пет лева и четири ст./, 2 /два/ бр. жибо Ф350/10 на обща стойност 154,86 лв. /сто петдесет и
четири лева и осемдесет и шест ст./, 2 /два/ бр. жибо Ф475/10 на обща стойност 228,88 лв.
/двеста двадесет и осем лева и осемдесет и осем ст./, 3 /три/ бр. жибо Ф150/15 на обща
стойност 43,53 лв. /четиридесет и три лева и петдесет и три ст./ и 44 /четиридесет и четири/
бр. жибо Ф200/15 на обща стойност 654,28 лв. /шестстотин петдесет и четири лева, двадесет
и осем ст./ или всички вещи общо - 113 бр. жиба, възлизат в размер на 2373,14 лв. /две
хиляди триста седемдесет и три лева и 14 ст./
За случая било образувано досъдебно производство и извършен оглед на
местопроизшествие. Били проведени необходимите ОИМ и ПСД и извършителите на
кражбата били разкрити. Тримата подсъдими били привлечени в качеството им на
обвиняеми, като в последвалите разпити подс. * и подс. * направили самопризнания и
изразили съжаление за постъпките си, а подс. * се възползвал от правото си да не дава
обяснения.
2
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: * (л. 16 от ДП); * (л. 17 от
ДП); * (л. 19 от ДП); * * (л. 20 от ДП); * (л. 24 от ДП) и от обясненията на подсъдимите: * *
(л. 103 от ДП) и * (л. 112 от ДП).
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 31 от ДП);
разписка (л. 32 от ДП); писма от „*“ ЕООД (л. 34 и л. 67 от ДП); декларации (л. 89, л. 97 и л.
106 от ДП); справки за съдимост (л. 26-28 от съдебното производство); писмо от ДСП -
Бургас (л. 15 от съдебното производство) и документи за задържане по ЗМВР (л. 5-8 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 11-15 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно
с фотоалбум (л. 25-27 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 54-56 от ДП) и съдебно
техническа експертиза (л.60-61 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, както и показанията на
разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и
взаимносъвразани.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че същите са изготвени по предвидения в НПК
ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по СОЕ и СТЕ, като ги намира за
задълбочени и научно обосновани.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на
което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както
и авторството на същото в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са
достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протича производството.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: * с ЕГН: ********** -
3
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 НК, * с ЕГН
********** - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т.7 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 НК и
* с ЕГН: ********** - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 НК.
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към тримата
подсъдими.
На първо място от обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното
деяние на престъплението „кражба“, посредством активни действия - проникнали са в чужд
имот, взели са описаните вещи („жиба“), след което са се отдалечили и в последствие са ги
предали за вторични суровини. По този начин подсъдимите са прекъснал фактическата власт
на собствениците и владелци на вещите, като същевременно са установили своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички процесни вещи („жиба“), описани в ОА и
присъдата, са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимите, доколкото нито един от
тях не е носител на правото на собственост върху тях.
В случая прокуратурата е приела, че се касае за едно единствено деяние, извършено в
рамките на няколко дни през месец август, а не за отделни деяния, попадащи в обхвата на
едно единствено продължавано престъпление. Настоящият състав споделя доводите на РП-
Бургас, доколкото приема, че се касае за едно решение в преследване на една цел, която
предвид спецификите на деянието (множеството „жиба“, които е следвало да се изнесат от
склада) е била осъществена в по-продължителен период от време ( т.нар. усложнение в
престъплението от фактическа страна), но която не променя извода за единство на деянието.
Дори обаче хипотетично да се приеме, че се касае за няколко отделни деяния, то тогава те
биха били подведени под едно единствено продължавано престъпление (чл. 26 НК), поради
което и от чисто практическа гледна точка – положението на подсъдимите би било същото.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на
вещите не са давали съгласие на подсъдимите да взимат вещите или да се разпореждат с тях.
Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая владелецът
(МОЛ) не е давал такова съгласие, като манифестираното поведение (поставяне на вещите в
охраняван имот) също категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че в конкретния случай и тримата подсъдими са участвали
непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели участие в
прекъсването на чуждата фактическа власт и установяване на тяхна, поради което правилно
всеки един от тях е привичен да отговаря като съизвършител.
Деянията по отношение на всеки един от съизвършителите не носи признаците на
„маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или
незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече
от стойността на отнетите вещи, наличието на квалифициращи признаци и факта, че се касае
за престъпление извършено от три лица.
По отношение на подсъдимия * и * правилно БРП е квалифицирала извършеното и
като такова в условията на повторност, при немаловажен случай – т.е. и по т. 7 на чл. 195,
ал. 1 НК. Това е така, доколкото видно от справките им за съдимост * е бил осъждан по
НОХД № 4738/2020 г. на РС-Бургас, в сила от 16.02.2021 г. за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Към инкриминирания период не са
били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по горепосоченото осъждане,
поради което и на основание чл. 30, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК приложение следва да намерят
именно правилата за „повторността”. Същото се отнася и до подс. *, който на свой ред е бил
4
осъждан по НОХД № 2211/2020 г. на РС- Бургас, за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на наказание „Обществено
порицание“, което е било изпълнени на 12.07.2021 г.
Налице е и следващият квалифициращ признак от обективна страна – този по чл. 195,
ал. 1, т. 5 НК – а именно кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за
нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай. От доказателствата по
делото се установява, че подсъдимите в сравнително спокойна обстановка са премислили
доводите „за” и „против” извършване на престъплението и въпреки това са решили да
извършат кражбата, като за целта предварително са изготвили своеобразен „план“,
разпределили си са си задачите/ролите и едва тогава са пристъпили към осъществяване на
кражбата. Всичко това сочи на една предварителна обмисленост и планиране, на
предварителен сговор за осъществяване на намисленото деяние, поради което и този
квалифициращ признак е налице.
Наличието на квалифициращия белег по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК обаче дефинитивно
изключва квалифициране на престъплението и като „обикновено“ съучастие по чл. 20, ал. 2
НК, както обвинението е повдигнато от прокурора. Двата признака при престъпния състав
на квалифицираната кражба не могат да съществуват едновременно, което разбиране е
утвърдено в съдебната практика – вж. Решение № 77 от 10.03.2015 г. по н. д. № 1952/2014
г., ІІ н. о. на ВКС . Ето защо и на основание чл. 304 НПК се налага подсъдимите да бъдат
оправдани за това да са извършили престъплението при условията на съучастие и по
квалификацията на чл. 20, ал. 2 НК.
Към датата на деянието подсъдимият * е бил на 16 години, като от материалите по
делото и от изявленията му не остава никакво съмнение, че той много добре е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на
вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като и тримата са осъзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано в поведението им –
съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват
фактическата власт на досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са искали
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя трайна фактическа власт върху
тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят
вещите – т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои, което се
доказва от последвалите действия по отчуждаването им.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години. Доколкото, както
стана дума, по отношение на подс. * – престъплението е извършено като непълнолетен, то
съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК съдът е длъжен да замени горепосоченото наказание с
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, като в границите на така
замененото наказание да извърши индивидуализация на същото по отношение на този
подсъдим.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
5
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността и на тримата подсъдимия обстоятелство, съдът
отчете, че се касае за деяние извършено в рамките на няколко дни – т.е. въпреки
многократните възможности да размислят и на преустановят кражбата, подсъдимите
упорито са решили да извършват намисленото. Следва да се отбележи, че стойността на
отнетите вещи, също не е ниска, както и че е налице натрупване на квалифициращи
признаци.
По отношение на подс. * съдът отчита и че деянието е извършено след като
подсъдимият е бил осъждан за друго престъпление, извън осъждането отчетено при
квалифициране на деянието, като извършено в условията на повторност (НОХД №
5085/2018 г.), както и че се е намирал в изпитателния срок на условно осъждане.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими съдът отчита
оказаното съдействие на органите на МВР и изразеното съжаление.
Съдът не отчита посоченото от защитата затруднено материално положение. И
тримата подсъдими са млади мъже, които по своя воля са решили да не учат и да не работят
(за пълнолетните * и *), поради което и няма как това тяхно решение да бъде отчетено като
смекчаващо обстоятелство и да извини извършването на кражбата.
Поради горните причини съдът счита, че справедливо се явява по отношение на подс.
* да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което след
задължителната редукция от 1/3 по чл. 58а НК да се индивидуализира на 8 месеца
„Лишаване от свобода“.
По отношение на подс. * следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца, което след задължителната редукция от 1/3 по чл. 58а НК да се
индивидуализира на 1 година „Лишаване от свобода“, а на подс. * да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което след задължителната редукция от 1/3 по
чл. 58а НК да се индивидуализира на 4 месеца „Лишаване от свобода“
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимите * и * не са
били осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а наложеното
им наказание е под 3 години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите не е
необходимо да изтърпяват ефективно така наложените им наказания, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 НК наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца на *
следва да се отложи с изпитателен срок от 3 години, а на основание чл. 69, вр. с чл. 66, ал. 1
НК наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца на * следва да се отложи с
изпитателен срок от 2 години.
По отношение на подс. * съдът констатира, че към инкриминираната дата той е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, за което не е бил
реабилитиран (НОХД № 4738/2020 г. на РС-Бургас, в сила от 16.02.2021 г.), поради което по
отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК.
В заключение съдът счита, че така индивидуализираното наказание по отношение на
всеки един от подсъдимите в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и наред с
това ще въздейства върху същите предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
6
По приложението на чл. 69, вр. с чл. 68 НК.
Настоящият състава намира, че по отношение на подс. * следва да намери
приложение правилото на чл. 69, вр. с чл. 68, ал. 1 НК и наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от три месеца, наложено по НОХД № 4738/2020 г. на РС-Бургас, в сила от
16.02.2021 г., следва да се преведе в изпълнение изцяло. Това е така доколкото настоящето
умишлено престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане и за
него е наложено наказание „Лишаване от свобода“.
Вярно е, че по силата на чл. 69 НК съдът може да не преведе отложеното наказание
изцяло, а само отчасти. В случая обаче съдът отчита, че за кратък период от време * е
извършил няколко тежки престъпления (вкл. грабеж и две кражби), като очевидно
налаганите наказания „Пробация“ и „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок, не са
постигнали целия резултат. Поради това съдът счита, че спрямо него следва да се действа
по-твърдо и решително, за да може да се превъзпита и поправи. С оглед горното съдът
счита, че отложеното наказание по НОХД № 4738/2020 г. на РС-Бургас следва да се изтърпи
изцяло ефективно.
Доколкото сборът от наказанието по настоящето дело и по НОХД 4738/2020 г. на РС-
Бургас не надхвърля 2 години, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да се
определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване както на настоящето наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, така и на приведеното в изпълнение наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
По разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на
наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 39 лева, направени в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за
виновни следва да им възложи и сторените в хода на производството разноски, като когато
подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния
случай разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът
осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 13,00 лева.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда в тази насока.
7
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8