РЕШЕНИЕ № 249

 

гр. Бургас, 10.02.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов.

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. *** по описа за 2009-а година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 12 във вр. с чл. 7, ал. 1, чл. 3, т. 1, предл. второ от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Делото е образувано по повод молбата на К.Д., ЕГН **********,***, за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. т. 1 и 3, ЗЗДН, с която бъдат защитени животът и здравето й, застрашени от поведението на бившия й съпруг Д.Т.К., ЕГН **********,***, поради упражнено от него на ... год. в гр. Б. физическо и психическо домашно насилие върху молителя; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира молбата за допустима – подадена в преклузивния 1-месечен срок от активно легитимирано лице – бивш съпруг на ответника (чл. 3, т. 1, предл. второ, ЗЗДН), съдържа необходимите реквизити.

Ответникът оспорва молбата, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване по същество с молбата и данните по делото, намира за установено:

 

Видно от представеното по делото копие от съдебно решение, К.Д. и Д.К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, а на майката е предоставено упражняването на родителските права върху двете малолетни деца Н. и К.; на майката е предоставено и ползването на семейното жилище в гр. Б. В обстоятелствената част на молбата е посочено, че и след развода ответникът продължил да се държи грубо и агресивно с бившата си съпруга, като на 24.11.2009 год., около 18 ч., при пътуване в асансьора в сградата на жилището на молителя, извършил актове на физическо и психическо насилие, състоящо се в отправяне на заплахи с убийство и саморазправа, упражнил силен физически натиск върху ръката на молителя. Истинността на изложените факти е декларирана по реда на чл. 9, ал. 3, ЗЗДН. По делото е разпитан свидетелят В. Д., доведен баща на молителя, който твърди, че в късния следобед на 24.11.2009 год. се срещнал с разстроената Кристина, която му разказала за инцидента с бившия си съпруг в асансьора на жилищната сграда в гр. Б.

Ответникът оспорва искането, но не ангажира доказателства в подкрепа на становището си.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за осигуряване защита срещу пряката и непосредствена опасност за здравето на К.Д.. Данните по делото сочат, че поведението на ответника Д.К. противоречи на обществените норми, то създава пряка и непосредствена опасност за психическото здраве на бившата му съпруга. За обосноваване на този извод съдът разглежда описания инцидент, като счита, че отправените обиди и закани с физическа саморазправа представляват безспорни актове на домашно насилие, извършено спрямо пострадалото лице. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на разпитания свидетел не установяват по категоричен и несъмнен начин степента на агресия в поведението на ответника, тъй като е налице явно пристрастие на свидетеля към молителя – чл. 172, ГПК, а и възприятията му не са преки наблюдения на процесния инцидент, а се отнасят към възпроизвеждане разказа на пострадалия за вида и авторството на насилието. Въпреки това, съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл. 13, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 3, ЗЗДН, и при липсата на убедителни гласни или писмени доказателства, следва да приеме, че с поведението си на 24.11.2009 год. нарушителят К. въвежда опасност за психическото здраве на бившата си съпруга. Това налага необходимостта от прилагане на единствено на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1, ЗЗДН, която съдът намира за адекватна спрямо конкретния казус. С оглед липсата на убедителни доказателства за силно завишено агресивно поведение на ответника, към настоящия момент спрямо него не следва да бъде налагана мярката по т. 3 от същия закон.

Становището на съда за основателност на молбата налага присъждане направените от пострадалото лице деловодни разноски в размер от 350 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК и чл. 11, ал. 2, ЗЗДН).

В изпълнение нормативното си задължение, на основание чл. 5, ал. 3, ЗЗДН, на извършителя Д.К. следва да бъде наложена глоба в размер от 300 лева, като същият заплати на БРС и дължимата държавна такса по делото – 50 лева (чл. 11, ал. 2, ЗЗДН).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 5,

ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА мярка за защита на К.Д., ЕГН **********,***, срещу осъщественото против нея на 24.11.2009 год. в гр. Бургас от бившия съпруг на молителя – ответника Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., домашно насилие, като:

 

ЗАДЪЛЖАВА Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съпруга К.Д., ЕГН **********,***.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., че при неизпълнение на заповедта по чл. 15, ал. 2, ЗЗДН полицейският орган, констатирал нарушението й, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

Да се издаде заповед за защита, в която се отбележи предупреждението за нарушителя за последиците по чл. 21, ал. 2, ЗЗДН при евентуалното й неизпълнение.

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Д. в частта й за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, ЗЗДН против домашното насилие, извършено от Д.Т.К. *** на 24.11.2009 год.

 

ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 350 (триста и петдесет) лева.

 

НАЛАГА на Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., глоба в размер от 300 (триста) лева.

 

ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. П., да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 50 (петдесет) лева.

 

На основание чл. 16, ал. 3, ЗЗДН, копия от настоящото решение и от издадената възоснова него заповед да се изпратят на страните, на І РПУ към ОДП-Бургас и на ОДП-Пловдив.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 7-дневен срок от връчването на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

Вярно с оригинала7 Елена Христова