РЕШЕНИЕ №19
гр. Русе, 08.02.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в
публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при
секретаря С.П. като разгледа докладваното от съдия Тараланска
търг.дело № 237 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е
искова молба от „Юробанк България“ АД гр. С., ЕИК
********* гр. С., представлявано от П.Д.Д. Ш., А.Я. –
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, Милена Ванева –
прокурист, действащо чрез пълномощника си адв. С.З. ***
против В.В.К. ***,
с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането
е основано на извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сделка № 4282077 към 29.04.2015 г. по Договор за банков кредит № BL38432
/17.05.2012 г., продукт 6050 /Бизнес овърдрафт/, изменен с Анекс № 1 от
17.06.2013 г., с кредитополучател „Касандра Комерс“
ЕООД, ЕИК *********, Ю.Й. Д. – К., ЕГН: ********** – съдлъжник и В.В.К., ЕГН: ********** – съдлъжник по договора.
Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането му по
отношение на ответника В.К., произтичащо от процесния договор за банков кредит
Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № BL38432 /17.05.2012, изменен с Анекс № 1 от
17.06.2013 г.,за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 24282/2015 г.,63 състав по
описа на РС С., за сумите както следва: - вземане за просрочена главница по
кредита в размер на 40 000,00 лв, ведно със
законната лихва върху нея считано от 04.05.2015 г. до изплащане на вземането;
вземане за договорна дължима лихва за периода от 06.12.2013 г. до 29.04.2015 г.
в размер на 7 847,67 лв; такси по договора в
размер на 565 лв за периода от 31.10.2013 г. до
29.04.2015 г., ведно с направените разноски по гражданското дело в размер на
2 613,67 лв,
както и направените в настоящото
производство разноски.
Твърди, че по силата на чл.1 от този договор ,,Юрабанк България” АД, ЕИК ********* е предоставила на “Касандра Комерс” ЕООД, ЕИК ********* и Ю.Й. Д. - К. ЕГН **********-съдлъжник
овърдрафтен кредит в размер на 20 000 лв., а
кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. На основание чл.3, ал.1 от
договора кредитът е предоставен за срок от 120 месеца, считано от откриването
на заемната сметка.
В изпълнение на разпоредбата на чл.2 от договора за
банков кредит, страните са уговорили откриването на заемна сметка, по която
кредитополучателите са усвоили първоначално отпуснатите суми. Съгласно
Приложение от 19.05.2012 г. по кредитна сделка №4282077 към договор за банков
кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. заемната сметка е
открита на 19.05.2012г. Вземането по договора за банков кредит е обезпечено с
издадена запис на заповед, с дата на издаване 17.05.2012г. и издател „Касандра Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, съгласно чл.8 от
Договора за банков кредит от 17.05.2012 г.,
както и със запис на заповед с дата на издаване 17.06.2013 г. с издател Ю.Й.
Д.-К. ЕГН: **********.
Впоследствие,
между ,,Юробанк България“ АД, ЕИК ********* и ,,Касандра Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, Ю.Й. Д. -К. ЕГН: **********-
съдлъжнкк и В.В.К. ЕГН **********-съдлъжник,
е подписан Анекс №1 от 17.06.2013 г., неразделна част от договор за банков
кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г., с който страните
се съгласяват В.В.К. ЕГН ********** да встъпи като
съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД за задълженията на кредитополучателя
по договора за банков кредит, на основание чл.7 от Анекс № 1 от 17.06.2013 г.,
с който се правят изменения в раздел IV „Специални условия” от договор за
банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“
№ BL38432 от 17.05.2012 г. Във връзка с
тези изменения в чл.96 от договора за банков кредит е посочено, че
кредитополучателят и съдлъжниците отговарят солидарно
към банката. По силата на чл.9а, ал.2 от договора съдлъжниците Ю.Й. Д.
- К. ЕГН ********** и В.В.К. ЕГН: **********
заявяват, че са съгласни с всички условия по договора за банков кредит и
анексите към него, от които произтичат задълженията, в които встъпват по силата
на това съглашение. На основание чл.1 от Анекс № 1 от 17.06.2013 г. ищецът
увеличава размера на главницата по предоставения на кредитополучателите овърдрадфтен кредит на 40 000 лв., а
кредитополучателите се задължават да го ползват и върнат заедно с дължимите
лихви при условията на така сключения договор и анекс към него.
Ищцовата страна навежда доводи за това, че въпреки
постигнатите договорености между страните, кредитополучателят и съдлъжниците трайно преустановили редовното погасяване на
отпуснатия кредит съгласно условията на договора за банков кредит Продукт
“Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г., изменен с Анекс № 1 от 17.06.2013
г. и поради неплащане на 17 броя погасителни вноски по лихвата е налице забава
в плащането на дължимите вноски от 509 дни.
Позовава се
на договореното в чл. 25, б.”г” от
договора за банков кредит право на Банката да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да
е друго задължение, поето по силата на сключения между страните договор,
договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката договори за кредит, вкл. не е внесъл
дължима вноска по главница и/или лихва. На основание чл.26, б.”в” от цитирания
договор при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е от поетите
договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионните и
другите разноски от обезпеченията по кредита по свой
избор, чрез принудително изпълнение по установения от закона ред.
На тези
договорни основания и поради неизпълнение на задължението за погасяване,
Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което уведомила
кредитополучателя ,,Касандра
Комерс“ ЕООД , ЕИК ********* с нотариална покана № **, том 1, рег. № ***г.,
връчена на 23.02.2015 г. от нот. В.М., рег. № ***
на НК гр. С..
Подалият
възражение съдлъжник В.В.К. ЕГН ********** е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за банков кредит чрез
нотариална покана рег. № ***, том 1, акт
***., връчена от нот. Л.Ш., рег. ***, на
27.03.2015г. при условията на чл.47 от ГПК.
С оглед на
тези обстоятелства предсрочната изискуемост на вземането на банката за
пълния размер на кредита, ищецът счита
за настъпила на 23.02.2015 г., считано от получаването на поканите, поради
непогасяване на формирано просрочие към 04.02.201 5г.
от 6 511,24 лв. и на основание чл.25, б.“г“ във връзка с чл.26, б.“в“ от
договора за банков кредит.
Доколкото ответникът В.К. е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, банката инициира настоящото производство.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил такъв,
в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата
претенция.
Не се оспорва факта на сключване на 17.05.202 г. на Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя „Касандра
Комерс“ ЕООД ЕИК ********* овърдрафтен кредит с
размер от 20 000 лв за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди. Не се оспорва и
сключването на Анекс № 1 от 17.06.2013 г., с който Банката е увеличила размера
на овърдрафтния кредит на 40 000 лв, като е привлякла и ответника В.В.К.
като съдлъжник по същия. Ответникът твърди,
че видно от характера на отпуснатия
кредит, същият е пряко насочен към дейността на търговското предприятие, а от
11.06.2014 г. кредитополучателят „Касандра Комерс“
вече има нов собственик, който поема всички задължения по банковите кредити на
дружеството, включително и процесния Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. и Анекс № 1 към същия с дата 17.06.2013
г., за което прехвърляне „Касандра Комерс“ ЕООД е уведомила банката с писмо вх. №
1406-222/11.06.2014 г. в изпълнение на задължението си по чл. 13 от същия
договор.
Ответникът счита, че предвид изложеното, не е ангажиран по никакъв начин с дейността
на кредитополучателя и не е задължен да
следи и не е във фактическо състояние да контролира финансовото му състояние и
изпълнение на кредитните му задължения.
Оспорва
редовността на извършеното от банката спрямо него уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост по договора за банков кредит чрез нотариална покана рег. № ***, том
1, акт ***., връчена от нот. Л.Ш., рег. ***, на 27.03.2015г. при условията на чл.47 от ГПК като счита, че не
са изпълнени особените изисквания на закона.
Развива
подробни доводи за неоснователност на заявената претенция. Намира, че представените от ищеца писмени
документи не доказват по безспорен начин дължимостта
на претендираните суми. Позовава се на
обстоятелството, че представената справка – извлечение на банката по кредитната
сделка не е справка по чл. 366 ГПК, тъй като не съдържа необходимите изчисления
за определяне на размера на паричното вземане на ищеца от ответника, тъй като
обхваща период от 19.05.2012 г., а ответникът В.К. поема задължение към банката
от 17.06.2013 г., когато да първи път подписва Анекс № 1, като до този момент
той няма договорни отношения с банковата институция и не може да отговаря за
изпълнение/неизпълнение на договора.
На
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП прави възражение
за нищожност на клаузите в чл. 5, ал.1, чл. 5, ал.3, чл. 22 от Договора за кредит като противоречащи на
чл. 143, т.3, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/13/ ЕИО.
Счита, че тези клаузи са неравноправни, тъй като съдържат уговорки във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката като доставчик
на финансовата услуга. Намира, че уговорката във вреда на потребителите е в
запазеното право на банката да променя лихвения процент по кредита до размери,
които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Също така счита, че
неравноправно с чл.27 потребителят
предварително дава съгласие, банката да обяви предсрочна изискуемост на
кредита при непогасяване изцяло или
частично на някоя от вноските по кредита. Това поведение не може да се определи
като добросъвестно, тъй като срещу потребителите стои банкова институция, която
е наясно с последствията при прилагане на тези клаузи.
Освен това
счита, че оспорените клаузи не са индивидуално договорени, тъй като са
изготвени предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им /чл.146, ал.2 от ЗЗП/. Поради това намира същите за нищожни /чл.146, ал.1 от 33П/. Опора за
този извод намира
и в чл.3, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО, по
силата на която разпоредба, неравноправна е клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Такава клауза попада в приложното поле на чл. 143 ЗЗП
и такива по смисъла са: т.3: клауза,
която ,,поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля”;
т.10: клауза, която ,,позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание”; т. 11: клауза, даваща ,,възможност на
търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата” и т.12: клауза, даваща ,,право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора”.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която с
оглед на наведените в отговора на исковата молба възражения са развити
допълнителни съображения. Ищецът не оспорва факта, че е уведомен за извършеното
прехвърляне на дружествените дялове на длъжника „Касандра
комерс“ ЕООД, но акцентира върху обстоятелството, че
независимо от този факт, ответникът В.К. е задължен лично, в качеството му на
съдлъжник по договора с Анекс № 1 от 17.06.2013 г., неразделна част от Договор
за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. С
подписания Анекс страните по договора се съгласяват В.В.К.
да встъпи като съдлъжник по договора за банков кредит на основание чл.7 от
Анекс № 1 от 17.06.2013 г., с който се правят изменения в раздел IV „Специални
условия” от договор за банков кредит
Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. Във връзка с тези изменения в чл.96 от
договора за банков кредит кредитополучателят и съдлъжниците
отговарят солидарно към банката. По силата на чл. 9а, ал.2 от договора за
банков кредит съдлъжниците Е. Д. – К. и В.В.К. заявяват, че са съгласни с всички условия по договора
за банков кредит и анексите към нето, от
които произтичат задълженията, в които встъпват по силата на това съглашение.
Ищецът счита, че ответната страна
встъпвайки в задължението на кредитополучателя на основание чл. 101 ЗЗД,
на практика се е съгласила да отговаря лично и солидарно за задълженията на
кредитополучателя. Развива подробни доводи в подкрепа на тезата си за редовно
съобщаване на кредитополучателя и солидарните съдлъжници на отправените от
банката изявления за настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
По отношение на
направеното възражение, че представената справка по чл. 366 ГПК неправомерно
включва по-дълъг период от фактическото задължаване на ответната страна,
изрично прави изявление, че същата отразява усвояването на кредита, начислените
дължими главници, лихви, такси, размер и падеж на сумите, платените суми по
кредитна сделка 4282077 към договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“
№ BL38432 от 17.05.2012 г., изменен с Анекс № 1 от 17.06.2013 г. като справката
отразява счетоводните записвания за цялото задължение на кредитополучателя и съдлъжниците от момента на усвояването на кредита, за които
задължения В.К. отговаря солидарно заедно с кредитополучателя „Касандра Комерс“ ЕООД ЕИК ********* в пълен размер. Фактът,
че подписва Анекса едва на 17.06.2013 г. според него не означава, че В.К. е
освободен от задълженията по процесния договор за кредит, които са възникнали
преди този момент. Още повече, че по силата на чл. 9а, ал.1 от Анекс № 1 към Договора
за банков кредит, Ю.Й. Д. – К. и В.В.К. заявяват, че
встъпват като съдлъжнци на „Касандра
Комерс“ ЕООД на основание чл. 101 ЗЗД за задълженията, произтичащи от Договор
за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. и всички
последващи анекси, включително и Анекс № 1 от
17.06.2013 г. за пълния размер на дължимите суми към момента.
Моли да бъде
отхвърлено като неоснователно направеното възражение за нищожност на клаузите в
чл. 5, ал.1, чл. 5, ал.3, чл. 22 от
Договора за кредит като противоречащи на чл. 143, т.3, т. 10, т. 11, т. 12 от
ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/13/ ЕИО поради неравноправност и нарушаване правото
на ответника като потребител. Счита същото за бланкетно,
неподкрепено с убедителни доводи.
Поддържа
всички наведени основания в подкрепа на заявената си с исковата молба
претенция. Претендира разноски.
В срок е
депозиран допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Ответникът не оспорва доброволното си
встъпване като съдлъжник по процесния Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. подписвайки Анекс № 1 от 17.06.2013 г.
към същия договор, но акцентира, че това
го е направил именно като съпруг на Ю.Й. Д. – К. – управител и собственик на
основния кредитополучател „Касандра Комерс“ ЕООД по
време на сключване на цитирания договор, като преди подписването на анекса не
са водени никакви преговори. Счита, че
след продажбата на предприятието на
търговеца и уведомяването за това на банковата институция, няма повече
задължения по процесния договор.
Доразвива изложените в отговора на исковата молба доводи.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №
24282/2015 год., 63 състав, по описа на РС С.
“Юробанк България” АД гр. С. се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника В.В.К.,
солидарно с Ю.Й. Д. – К. и „Касандра Комерс“ ЕООД за
заплащане на сумите: 40 000,00 лв - вземане за
просрочена главница по кредита, ведно със законната лихва върху нея считано от
04.05.2015 г. до изплащане на вземането; 7 847,67 лв
- договорна дължима лихва за периода от 06.12.2013 г. до 29.04.2015 г.; 565 лв - такси по договора за периода от 31.10.2013 г. до
29.04.2015 г.; както и направените в заповедното производство разноски в общ
размер 2 613,67 лв. По делото е
подадено възражение само от съдлъжника В.В.К., което обуславя правния интерес на кредитора да
предяви настоящия иск за установяване на вземането.
Към приложеното ч.гр.д. № 24282/2015 год., 63 състав,
по описа на РС С. и към настоящото дело
са депозирани Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от
17.05.2012 г., сключен между “Юробанк България” АД
гр. С. и „Касандра
Комерс“ ЕООД – кредитополучател и Ю.Й. Д.
– К. – съдлъжник. Видно от същия на кредитополучателя „Касандра
Комерс“ ЕООД, представлявано от управителя Ю.Й. Д. – К., и като съдлъжник, е
предоставен овърдрафтен кредит в размер на
20 000 лв за краткосрочни оборотни нужди със
срок на предоставяне 120 месеца. Договорната лихва по кредита, съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора е уговорена в размер на БЛП за малки фирми на банката, който
в този момент е бил 14,1 %, намален с 0,65 пункта или 13,45 %, начислявана
ежемесечно и дължима до 21-число на всеки следващ месец. Договорена е и такса
одобрение в размер на 1 % върху размера на кредита, но не по-малко от 200 лв.,
платими при откриване на заемната сметка по кредита – чл. 7 от Договора.
На 17.06.2013 г. е подписан анекс № 1 към договора,
между банката, „Касандра комерс“
ЕООД и Е. Д.-К., и В.В.К.,
като съдлъжници, с който се увеличава размера на предоставения овърдрафтен кредит с още 20 000 лв., като общият размер на
предоставения кредит става 40 000 лв. ГПЛ по кредита остава в същия размер на
13,45 %. По силата на чл. 9а, ал.1 от Анекс № 1 от 17.06.2013 г., неразделна част от
Договора, В.В.К., изрично заявява, че встъпва като
съдлъжник заедно с Ю.Й. Д. – К. на „Касандра Комерс“
ЕООД на основание чл. 101 ЗЗД за задълженията, произтичащи от Договор за банков
кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. за пълния размер
на дължимите суми към момента.Уговорена е и такса одобрение в размер на 1 %
върху увеличения размер на кредита.
Видно от предоставеното от ищцовата
банка извлечение от разплащателната сметка на „Касандра
комерс“ ЕООД, от която е усвояван и погасяван
процесния кредит, за периода от 17.05.2012 г. до 04.05.2015 г., вещото лице по
назначената съдебно –счетоводна експертиза установява, че разрешеният размер на
процесния кредит овърдрафт е усвояван и погасяван многократно до 21.10.2013 г.,
когато е усвоен целия размер на кредита
от 40 000 лв, като операциите по усвояването и
погасяването са подробно описани в
справка Приложение № 1 към заключението.
През периода от 21.10.2013 г. до 17.12.2015 г. кредитополучателите са направили
няколко плащания, които са били
достатъчни само за покриване на част от задълженията за договорната лихва по кредита. Вещото лице дава заключение за това, че по
процесния овърдрафтен кредит е усвоена сума в общ размер
от 237 421,17 лв., а в същото време са
извършени погасявания по кредита, чийто общ размер възлиза на 197 421,17 лв, от където следва, че към 04.05.2015 г. - датата на завеждане на иска по чл. 417 ГПК,
дължима и непогасена е цялата главница по кредита в размер на 40 000 лв /237 421,17 -197 421,17
= 40000 лв./
За целия
период на процесния договор за овърдрафтен кредит
банката е начислявала договорна лихва в уговорения размер от 13,45 % /БЛП за
малки фирми на банката от 14,1 %, намален с 0,65 пункта/ върху усвоените от
кредитополучателя суми до 29.04.2015 г. включително.
Видно от
заключението на вещото лице за целият период
на договора общият размер на начислената договорна лихва върху усвоените
суми по кредита е в размер на 11 891,11
лв. Направени са плащания от кредитополучателите за погасяване на това
задължение в общ размер на 4043,75 лв., като с тях са платени изцяло начислените суми за договорна
лихва за периода от 17.05.2012 г. до 21.10.2013 г. включително и част от
дължимата вноска с падеж 21.11.2013 г. При това положение дължима и неплатена
остава начислена договорна лихва в размер на 7 847,36 лв. – част от дължимата вноска с падеж 21.11.2013
г., 17 вноски дължими за периода от
21.12.2013 г. до 21.04.2015 г., както и договорна лихва, която банката е
начислила за периода от 21.04.2015 г.
до 29.04.2015 г.
Вещото лице установява и това, че за периода 31.10.2013
г. до 29.04.2015 г. банката е начислила и няколко автоматични такси за просрочие
на кредита в общ размер на 565,00 лв, за които не представя информация на експертизата на
какво основание и за какъв период са начислени тези такси. Доказателства за
това няма представени и по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за
предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията
на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове
в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен
иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено,
трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича
от Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012
г.от 17.05.2008 г. и Анекс № 1 от
17.06.2013 г., неразделна част от него.
Поради неплащане на общо 17 броя броя
погасителни вноски по лихвата и наличие
на забава в плащането на дължимите вноски от 509 дни, по ч.гр.д. № 24282/2015
год., 63 състав, по описа на РС С. банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, въз
основа на извлечение от счетоводните си книги като преди това въз основа на
договореното е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което
уведомила кредитополучателя ,,Касандра Комерс“ ЕООД , ЕИК ********* с нотариална покана №
**, том 1, рег. № ***г., връчена на
23.02.2015 г. от нот. В.М., рег. № *** на НК гр. С..
Ответникът В.В.К., съдлъжник по кредита е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора за банков кредит чрез нотариална покана рег.
№ ***, том 1, акт ***., връчена от нот. Л.Ш., рег. ***, на 27.03.2015г. при условията на чл.47 от ГПК.
Видно от
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице
дава заключение дава заключение за това, че по процесния овърдрафтен
кредит е усвоена сума в общ размер от 237 421,17 лв., а в същото време са извършени погасявания по
кредита, чийто общ размер възлиза на 197 421,17 лв,
от където следва, че към 04.05.2015 г. -
датата на завеждане на иска по чл. 417 ГПК е налице дължима и непогасена главница по кредита в
размер на 40 000 лв
/237 421,17 -197 421,17 = 40000 лв./, каквато е ищцовата
претенция. Само за прецизност следва да се отбележи, че
тази сума е изцяло усвоена след подписването на Анекс № 1 - счетоводна
експертиза установява, че разрешеният размер на процесния кредит овърдрафт е
усвояван и погасяван многократно до 21.10.2013 г., когато е усвоен целия размер на кредита
от 40 000 лв /Анекса е подписан няколко месеца
преди това - на 17.06.2013 г./ Едва в периода от 21.10.2013 г. до 17.12.2015 г.
направените от кредитополучателя няколко плащания, са достатъчни само за покриване на част от задълженията за договорната лихва по кредита.
Аналогично е
положението и с претенцията за договорна лихва. За целия период на процесния договор за овърдрафтен кредит банката е начислявала договорна лихва в
уговорения размер от 13,45 % /БЛП за малки фирми на банката от 14,1 %, намален
с 0,65 пункта/ върху усвоените от кредитополучателя суми до 29.04.2015 г.
включително. Върху усвоените суми по кредита е начислена лихва в размер на
11 891,11 лв,
направени са плащания за погасяването й в общ размер на 4 043,75 лв.,
като е останала дължима сума в размер на
7 847,36 лв. –в какъвто е предявена.
Съдът
намира за неоснователни наведените от ответната страна възражения за това, че
същата не е страна по сключения между “Юробанк
България” АД гр. С. и „Касандра Комерс“ ЕООД,
представлявано от Ю.Й. Д. – К.,
кредитополучател и Ю.Й. Д. – К. –
съдлъжник Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL38432 от
17.05.2012 г., сключен между “Юробанк България” АД
гр. С. и „Касандра
Комерс“ ЕООД. С подписването на Анекс №
1 от 17.06.2013 г., неразделна част от Договора, В.В.К.,
изрично заявява, че встъпва като съдлъжник заедно с Ю.Й. Д. – К. на „Касандра Комерс“ ЕООД на основание чл. 101 ЗЗД за
задълженията, произтичащи от Договор за банков кредит Продукт “Бизнес
овърдрафт“ № BL38432 от 17.05.2012 г. за пълния размер на дължимите суми към
момента. В чл. 9а, ал.1 от Анекса
ответникът изрично заявява, че е съгласен с всички условия на Договора за
банков кредит и анексите към него, от които произтичат задълженията, в които
встъпват по силата на това съглашение.
Съдът
намира за неоснователни и наведените от ответната страна възражения на основание чл. 146, ал.1
ЗЗП за нищожност на клаузите в чл. 5,
ал.1, чл. 5, ал.3, чл. 22 от Договора за
кредит като противоречащи на чл. 143, т.3, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗЗП и чл. 3
от Директива 93/13/ ЕИО. Тези клаузи биха били неравноправни, ако съдържат
уговорки във вреда на потребителя, ако не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката като доставчик на финансовата услуга, ако банката е променяла лихвения процент по кредита до
размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Видно от
материалите по делото настоящият случай не попада в тази категория. През целия
период на договора банката е начислявала договорения лихвен процент без
промяна. Съобразно дефиницията в чл. 143 от ЗЗП следва да се приеме, че в
случая не е налице неравноправност на клаузите, тъй като липсва дисбаланс между
правата и задълженията на страните по договора.
Тук следва да се отбележи, че е изпълнена и
процедурата по надлежно обявяване на кредитополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането си банката е
връчила на кредитополучателя „Касандра Комерс“ ЕООД
гр. С., ЕИК ********* с нотариална
покана № **, том 1, рег. № ***г., връчена
на 23.02.2015 г. от нот. В.М., рег. № *** на НК гр. С. чрез залепване на
уведомление, при условията на чл. 50, ал.4 във вр. с
чл. 592 ГПК. Посоченият в Търговския регистър адрес на управление в гр. С. –
р-н Сердика, ул. „Гюешево“ № 83, бизнес
център „Сердика“, сграда 1 е посетен на 09.02.2015 г. в 9,30 ч. и след като е
установено, че адресът е напуснат от около 3 г. е изпълнена процедурата по чл.
50, ал.4 ГПК- чрез залепване на уведомление, с което са разширени правата на
адресата вместо директно да се приложи нормата на чл. 50, ал.2 ГПК. В тази
връзка наведените от процесуалния представител на ответната страна доводи за
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката се явяват
неоснователни.
Заявената
претенция за заплащане на сумата от 565,00 лв такси
по договора за периода от 31.10.2013 г. до 29.04.2015 г. като недоказана следва
да бъде оставена без уважение.
Съгласно ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В случая, предвид отхвърлянето частично на установителния
иск, частично следва да бъдат редуцирани разноските в заповедното производство,
както и тези сторени от ищеца в исковото производство. В този смисъл ответникът
дължи на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 2 583,67 лв.
Съобразно изхода от спора и по компенсация ответникът
следва да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 1 253,20 лева,
съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран така
и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на
„Юробанк България“ АД гр. С., ЕИК ********* гр. С. по
отношение на В.В.К., ЕГН: **********, произтичащо от
Договор за банков кредит № BL38432 /17.05.2012 г., продукт 6050 /Бизнес
овърдрафт/, изменен с Анекс № 1 от 17.06.2013 г., с кредитополучател „Касандра Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, Ю.Й. Д. – К., ЕГН: **********
– съдлъжник и В.В.К., ЕГН: ********** – съдлъжник по
договора в размер на : 40 000,00 лв - вземане за просрочена главница по кредита в размер на
ведно със законната лихва върху нея считано от 04.05.2015 г. до изплащане на
вземането; вземане за договорна дължима лихва за периода от 06.12.2013 г. до
29.04.2015 г. в размер на 7 847,67 лв; ведно с
направените разноски по ч.гр.д. №
24282/2015 г.,63 състав по описа на РС С. в размер на 2 583,67 лв. като ОТХВЪРЛЯ
иска да бъде признато за установено вземането на банката за сумата 565,00 лева,
представляваща такси по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт“ №
BL38432 от 17.05.2012 г. и Анекс № 1 от 17.06.2013 г. към него като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД гр. С., ЕИК ********* гр. С. сумата от 1 253,20 лв. направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: