№ 339
гр. Пещера, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А, чрез адв. П. П. от
САК, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени
следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., сключен между ищцата В. Г.
Н. и ответника „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № 2572054 от 17.05.2022 г., сключен за
обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2572054/17.05.2022 г. между ищцата В. Г. Н. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на
92,15 лв. (след допуснато с Определение от 10.06.2024 г. изменение на иска
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер) -
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
1
съда – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“
ЕООД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на 317,83 лв . (след
допуснато с Определение от 10.06.2024 г. изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер) - представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство № 2572054 от 17.05.2022, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Кредисимо“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. за
сумата в размер на 1016,59 лв., която ищцата, в качеството на
кредитополучател, се задължила да върне за срок от 3 месеца, при годишен
лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %. Сочи се, че ищцата усвоила 1000,00 лв. от
кредита. Твърди се, че във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски
кредит и на датата на неговото сключване – 17.05.2022 г. ищцата сключила с
ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство,
носещ същия идентификационен номер, като номера на Договора за
потребителски кредит. По така посочения договор за предоставяне на
поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер на 362,04 лв. Излага се, че в
раздел IV от Договора за предоставяне на поръчителство било предвидено
ответникът „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в
случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на
задължението на потребителя към поръчителя по Договор за предоставяне на
поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. В резултат на това при главница в размер на 1000,00 лв. и за срок
на ползване на сумата от 17.05.2022 г. до 11.08.2022 г. или 87 дни,
кредитополучателят заплатил 1411,81 лв. Поддържа се, че наред с това в
Общите условия по кредита била уговорена опцията за „автоматично
продължаване с нов период на револвиране“ (§10, буква „б“ от раздел
„Дефиниции“ на ОУ). В резултат на това за всеки следващ 30-дневен период
на кредита, кредиторът начислявал нов размер на договорна лихва (16,59 лв.),
а поръчителят начислявал ново възнаграждение за поръчителство.
Ищцата счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4
от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази
насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да
посочи в Договора за кредит лихвения процент по заема и ГПР само като
абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения
2
процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана
методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР,
съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му.
Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за потребителски кредит и
Договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят
един и същи идентификатор и двете ответни дружества са „свързани лица“,
обосновано сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към
датата на сключване на Договора за кредит. Това се потвърждавало и от
факта, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД предоставил на кредитополучателя
информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния
профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за
обединените задължения по кредита и поръчителството. Ищцата сочи, че
видно от Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, при
изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите за поръчителство.
Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1
от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за поръчител в
размера на ГПР. Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то
действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 1000,00 %. Поради
това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
водещо до нищожност на Договора за потребителски кредит, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е
заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата
тежест за длъжника. Посочването в Договора за потребителски кредит на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено
изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на
реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор
за потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 40,00 % накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие
следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
Договор за потребителски кредит. Поддържа, че недействителността относно
договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като
заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като
нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП
и излага конкретни доводи в тази насока. Поддържа, че в процесния случай е
неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от
3
Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като същите са незаместими по
право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена
при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че не е
спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в процесния
Договор за кредит лихвеният процент не е посочен на ден, а на годишна база.
Това също водело до недействителност на Договора за кредит. Договорът за
кредит бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави, тъй като водел до значителна
нееквивалентност на насрещните престации.
Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство №
2572054/17.05.2022 г., сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, противоречи
на добрите нрави и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от
ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД и чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в
тази насока. Сочи, че в настоящия случай за кредит в размер на 1000,00 лв. от
кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по
поръчителство сумата в размер на 120,68 лв. на месец, който размер е 7 пъти
по-висок от уговорената по кредита възнаградителна лихва от 16,59 лв. на
месец. Поддържа, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с
цел извличане на собствена изгода за кредитора. Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Сочи,
че сключването на Договора за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение. Излага, че
посоченият Договор за предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение
на условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При
обезпечаване на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 от Договора за кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. Поддържа, че Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
и 4 от ЗЗД, поради липса на предмет и основание (кауза), като излага
конкретни съображения в тази насока. Поддържа, че клаузите на Договора за
предоставяне на поръчителство нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т.
19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и
добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на
4
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на двата договора.
Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи,
то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата, представляваща разликата между
заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Твърди, че на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва
върне заплатените от нея суми по нищожния Договор за предоставяне на
поръчителство, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване
на осъдителен иск за заплатените суми по нищожния Договор за предоставяне
на поръчителство.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който оспорва предявените искове.
Не оспорва, че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски
кредит № 2572054/17.05.2022 г., както и че след това на същата дата –
17.05.2022 г. между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, с който ответникът „Ай Тръст“
ЕООД се задължил срещу задължение да стане поръчител на ищцата по
Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. Сочи, че ищцата
следвало да върне кредита на 3 месечни вноски, като всички плащания по
Договора били в размер на 1085,54 лв. Оспорва, че усвоената главница по
кредита е в размер на 1000,00 лв. Твърди, че главницата по кредита е в размер
на 1016,59 лв., част от която в размер на 16,59 лв. е използвана от
кредитопопучателя за покупка на услуга – заплащане на полица по
застрахователна премия по незадължителна застраховка, сключена с
„Евроинс“ АД. Сочи, че сключването на Договора за поръчителство с „Ай
Тръст“ ЕООД не е задължително условие за получаване на кредита, поради
което вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД не следва да бъдат включени в ГПР по
кредита. Твърди, че не са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че Договорът за потребителски кредит е
недействителен. Твърди, че не са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите на процесния Договор за
потребителски кредит предвиждат „автоматично продължаване с нов период
на револвиране“. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че с
Договора за потребителски кредит се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага
доводи в тази насока. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД не е знаело размера на
5
възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД към момента на сключване на
Договора за кредит от ищцата. Поддържа, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
вземанията за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по Договора за поръчителство, сключен
между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че наличието на свързаност
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до
скрито оскъпяване на кредита. Сочи, че са неоснователни твърденията на
ищцата за нарушение на изискванията за добросъвестност и справедливост,
което да е довело до неравновесие в правата на страните и накърняване на
принципа на добрите нрави.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което
да бъдат отхвърлени предявените искове. Ангажира писмени доказателства.
Претендира разноски. Моли на ищцата да не бъдат присъждани разноски,
доколкото не са налице условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗА и е
неприложим чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Ай Тръст“ ЕООД, със съдържание почти идентично с това на
отговора на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, в който оспорва
предявените искове. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не оспорва, че между
„Кредисимо“ ЕАД и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит №
2572054/17.05.2022 г., както и че след това на същата дата – 17.05.2022 г.
между него и ищцата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, с
който ответникът „Ай Тръст“ ЕООД се задължил срещу задължение да стане
поръчител на ищцата по Договор за потребителски кредит №
2572054/17.05.2022 г. Сочи, че ищцата следвало да върне кредита на 3
месечни вноски, като всички плащания по Договора били в размер на 1085,54
лв. Оспорва, че усвоената главница по кредита е в размер на 1000,00 лв.
Твърди, че главницата по кредита е в размер на 1016,59 лв., част от която в
размер на 16,59 лв. е използвана от кредитопопучателя за покупка на услуга –
заплащане на полица по застрахователна премия по незадължителна
застраховка, сключена с „Евроинс“ АД. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД
оспорва, че е получило възнаграждение в размер на 361,81 лв. по Договора за
предоставяне на поръчителство. Сочи, че сключването на договора за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД не е задължително условие за получаване
на кредита, поради което вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД не следва да бъдат
включени в ГПР по кредита. Твърди, че не са нарушени изискванията на чл.
19, ал. 1 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че Договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди, че не са нарушени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че
клаузите на процесния Договор за потребителски кредит предвиждат
„автоматично продължаване с нов период на револвиране“. Счита за
неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за потребителски
6
кредит се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага доводи в тази насока.
Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД не е знаело размера на възнаграждението на
„Ай Тръст“ ЕООД към момента на сключване на Договора за кредит от
ищцата. Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство е договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и вземанията за възнаграждение
по Договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е
страна по Договора за поръчителство, сключен между щцата и „Ай Тръст“
ЕООД. Твърди, че обстоятелството, че „Кредисимо“ ЕАД е собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД не води автоматично до правонарушение.
Сочи, че са неоснователни твърденията на ищцата за нарушение на
изискванията за добросъвестност и справедливост, което да е довело до
неравновесие в правата на страните и накърняване на принципа на добрите
нрави при сключване на Договора за кредит и Договора за предоставяне на
поръчителство.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което
да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Моли на
ищцата да не бъдат присъждани разноски, доколкото не са налице условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗА и е неприложим чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В открито съдебно заседание ищцата В. Н., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила
писмена молба от ищцата В. Н., чрез пълномощника й адв. П. П., с която
поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Депозира писмени бележки по делото, в които излага подробни съображения
по съществото на спора. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален
представител. Депозират писмени молби по делото, с които поддържат
отговорите на исковата молба, молят предявените срещу тях искове да бъдат
отхвърлени, претендират присъждане на разноски и релевират възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между ищцата В. Г. Н. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., както и че между ищцата В.
Г. Н. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 2572054/17.05.2022 г. Сключването на посочените договори
се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за
7
потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.05.2022 г.
От представения Договор за потребителски кредит №
2572054/17.05.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него - Условия на
кредита, представляващо неразделна част от договора за кредит, се
установява, че между страните по него е сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 1016,59 лв., за срок от три месеца, при ГЛП от 40,00 % и
ГПР от 48,21 %. Съгласно т. 3 от Приложение № 1 към Договора за кредит
общият размер на предоставения кредит е формиран по следния начин:
размер на кредита от 1000,00 лв. и 16,59 лв. – застрахователна премия.
Ищцата, в качеството на кредитополучател, е поела задължение да върне
предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 3 месечни
погасителни вноски, както следва: на 10.07.2022 г. - 355,03 лв,, на 10.08.2022
г. – 361,92 лв. и на 10.09.2022 г. - 368,59 лв. Общата дължима сума по кредита
е посочена в размер на 1085,54 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е
10.09.2022 г.
В клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението за одобряване на
кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита. Срокът за одобрение на заявлението е 24
часа от предоставянето на обезпечението. Договорено е кредитополучателят
да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова
гаранция, съгласно Общите условия на кредита в срок до десет дни от
подаването на заявлението; 2) поръчителство, като сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на завлението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за кредит, в случай че кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение по кредита в срок до 48 часа от
подаване на заявлението, „Кредисимо“ ЕАД не одобрява заявлението и
договорът за кредит не поражда действие между страните по него. В чл. 4, ал.
3 от Договора за кредит е предвидено, че когато кредитополучателат е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не
бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между
страните.
Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за
предоставяне на информация за потребителски кредити, данните от
Приложение № 1 съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия
размер на кредита, срока на договора, размера на месечната погасителна
вноска, общата сума, която следва да се заплати, правото на
кредитополучателя да предостави обезпечение - банкова гаранция или
поръчителство, ГЛП и ГПР.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство от
17.05.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и ищцата В.
Н., като потребител, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
8
отговаря солидарно с потребителя В. Н. за изпълнение на всички задължения
на потребителя, възникнали съгласно Договор за потребителски кредит №
2572054/17.05.2022 г., сключен между ищцата В. Н. и „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
изпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски
кредит в размер и при условията, съгласно Приложение № 1. Видно от
цитираното Приложение № 1 към Договора за предоставяне на
поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 317,83 лв.,
дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Същото е
платимо на месечни вноски, както следва: на 10.07.2022 г. - 112,76 лв., на
10.08.2022 г. - 105,87 лв. и на 10.09.2022 г. - 99,20 лв., т.е. на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договор за потребителски кредит,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за
предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приеме
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство.
От заключението на извършена и приета съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че с
Рзписка за извършено плащане № 2000000303146840/17.05.2022 г.
наредителят „Кредисимо“ ЕАД е превел в полза на В. Г. Н. чрез системата на
„Изипей“ АД сумата от 1000,00 лв. Сумата от 16,59 лв. „Кредисимо“ ЕАД е
превело на „ЗД Евроинс Живот“ ЕАД на 17.05.2022 г. с основание на превода:
застраховка по договор. На 11.08.2022 г. ищцата е заплатила на кредитора
сумата в размер на 1410,97 лв., с които са погасени следните суми: 1016,59
лв. – главница, 57,44 лв. – договорна лихва, 3,12 лв. – лихва за забава за
периода от 10.07.2022 г. до 11.08.2022 г., 15,00 лв. – разходи за просрочени
вземания и 318,82 лв. – вноска за поръчителство. В стойността на ГПР – 48,21
% е включена само договорната лихва. Сумата, платена за възнаграждение за
поръчителство, е в размер на 318,82 лв. и не е включена в ГПР. Ако тази сума
бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил
равен на 529,21%.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД
във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т.
19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По предявените установителни искове за прогласяване нищожността на
процесните Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на
поръчителство в тежест на ищцата В. Н. е да докаже, при условията на пълно
и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея и ответниците са
възникнали облигационни отношения по процесните Договор за
потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство, както и
че тези договори са нищожни на заявените в исковата молба правни
9
основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК
и ЗЗП, противоречието на посочените от ищцата договорни клаузи със закона,
с добрите нрави, заобикалянето на закона, както и че Договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен за обезпечаване на нищожна
сделка.
По предявения от В. Н. против „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е
заплатила сумата в размер на 92,15 лв. по сключения между страните Договор
за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., че тази сума е постъпила в
патримониума на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че това разместване на блага
от имуществото на ищцата в имуществото на ответника „Кредисимо“ ЕАД в
частта относно процесната сума по Договора за потребителски кредит е без
правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да докаже, че процесната
сума е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за
потребителски кредит.
По предявения от В. Н. против „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК,
че е заплатила сумата в размер на 317,83 лв. по сключения между страните
Договор за предоставяне на поръчителство № 2572054/17.05.2022 г., че тази
сума е постъпила в патримониума на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че това
разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника
„Ай Тръст“ ЕООД в частта относно процесната сума по Договора за
предоставяне на поръчителство е без правно основание, т.е. без да е бил
налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е да докаже, че процесната
сума е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за
предоставяне на поръчителство.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД
е сключен Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. за
сумата от 1016,59 лв., формирана от следните компоненти: 1000,00 лв. –
чиста стойност на кредита и 16,59 – застраховка по договора. Страните не
спорят, че сумата в размер на 1000,00 лв. е изцяло усвоена от ищцата
Договореният ГЛП по заема е в размер на 40,00 %, а договореният ГПР е в
размер на 41,87 %. Ищцата се е задължила да върне заетата сума на 3 месечни
погасителни вноски с краен срок на погасяване на кредита 10.09.2022 г. Било
е уговорено предоставянето на едно от следните две обезпечения: банкова
гаранция или поръчителство.
Не е спорно по делото, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити,
което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата В.
Н. е физическо лице, което при сключване на Договора е действало именно
като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по
10
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между
страните Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е
такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за
потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички
разходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
11
предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за
кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР от 48,21 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението на поръчителя по Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
Договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по заема по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение на поръчителя по Договора за предоставяне на
поръчителство и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил
на ищцата процесната сума от 1000,00 лв. Доколкото според съдържанието на
чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити,
сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора
и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е
знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за потребителски
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство от
кредитополучателя с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител,
сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият
договор за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното
задължение по заема. От служебно извършена справка в Търговския регистър
се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 ДР на ТЗ. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI
„Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 от Договора за потребителски
кредит и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от процесния Договор за предоставяне на
поръчителство е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на
кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“
12
ЕООД. Отделно от това, съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на кредитодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Установените
данни за свързаност на кредитодателя с дружеството – поръчител,
обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на сключване на
Договора за потребителски кредит, заплащането на възнаграждението на
поръчителя разсрочено на вноски по начините, установени в Договора за
потребителски кредит и събиране на сумата от кредитора (едноличен
собственик на капитала на дружеството – поръчител) води до единствения
възможен извод, че с предвиждане на „избор“ за сключване на възмезден
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
дружество – поръчител не се цели обезпечаване на вземанията по Договора за
потребителски кредит, а оскъпяване на кредита. Очевидно е формиран бизнес
модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално
отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
реализира по-голяма печалба. Уговореното възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита
възнаградителна лихва за предоставения заем по Договора за потребителски
кредит. По този начин се постига скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил заем на потребителя, което е забранено от
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на императивните
разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита. Поради гореизложеното, съдът
приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на
ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както
се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на
кредита.
Анализът на клаузите относно обезпечението на заема не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на заема в
срок от 24 часа от подаване на заявлението за кредит, следва да сключи още и
Договор за предоставяне на поръчителство с конкретно посочено от
кредитора юридическо лице поръчител. Гореизложеното води и до извода, че
в конкретния случай Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В процесния казус, видно от приетата без възражения на страните по
делото съдебно-икономическа експертиза, плащането на възнаграждението за
гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР –
13
48,21 % по Договора за потребителски кредит. Ако същото бъде включено в
общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 529,21 %.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с Договора за
потребителски кредит. Посочването на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Посочването на
стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по Договора за потребителски кредит и реалните разходи по кредита.
Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за потребителски кредит
кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Както бе посочено по-горе възнаграждението в полза на
поръчителя е разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в Договора за кредит при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо
до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК
(в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г.
на ВКС, III г.о.). Следователно умишленото невключване на
възнаграждението на поръчителя/гаранта в ГПР по Договора за
потребителски кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за потребителски кредит.
Ето защо, съдът счита, че предявеният от В. Н. против „Кредисимо“
ЕАД иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№ 2572054/17.05.2022 г. се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва (като това включва както възнаградителната лихва, така и
законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба) или
други разходи по кредита. Законна лихва върху чистата стойност на кредита
се дължи за периода след подаване на исковата молба.
В разглеждания случай от извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че по Договора за потребителски
кредит ищецът е заплатил общо 1092,15 лв., от които: 1000,00 лв. – главница
(чистата стойност на кредита), 16,59 лв. – застраховка, 57,44 лв. –
възнаградителна лихва, 3,12 лв. – лихва за забава от 10.07.2022 г. до
11.08.2022 г., 15,00 лв. – разходи за събиране на просрочени вземания. С
оглед установената недействителност на Договора за потребителски кредит
сумите от 16,59 лв. – застраховка, 57,44 лв. – възнаградителна лихва, 3,12 лв.
– лихва за забава от 10.07.2022 г. до 11.08.2022 г. и 15,00 лв. – разходи за
събиране на просрочени вземания, общият размер на които се равнява на
14
92,15 лв. (представляващи разликата между заплатената по кредита сума в
общ размер на 1092,15 лв. и чистата стойност на кредита, възлизаща на
1000,00 лв.), се явяват заплатени от ищцата без наличие на валидно правно
основание за това, поради което предявеният от В. Н. против „Кредисимо“
ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да
бъде уважен в пълния му претендиран размер от 92,15 лв.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена
и законната лихва върху процесната сума от 92,15 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата
молба.
Последиците от недействителността на Договора за потребителски
кредит рефлектират върху Договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за потребителски кредит, който той
обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по
предоставянето на гаранция. Договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен и поради установяването му в противоречие с добрите нрави,
доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение
за кредитора, а не гарантиране изпълнението на задълженията по Договора за
потребителски кредит.
Ето защо, съдът намира, че предявеният от В. Н. против „Ай Тръст“
ЕООД иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.05.2022 г. се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Видно от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза
ищцата е заплатила 318,82 лв. – вноска за поръчителство, която сума е
покрила изцяло възнаграждението на поръчителя по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 317,83 лв. Сумата е заплатена на
„Ай Тръст“ ЕООД чрез кредитора „Кредисимо“ ЕАД в съответствие с
уговореното в чл. 8, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно които потребителят заплаща възнаграждението за
поръчителство по банковата сметка на кредитора, който е овластен да приема
плащания от името и за сметка на поръчителя. Предвид нищожността на
Договора за предоставяне на поръчителство, ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното вземане в размер на 317,83 лв., представляващо
платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По гореизложените съображения съдът намира, че осъдителният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на В. Н. срещу „Ай Тръст“ ЕООД
е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
15
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски има ищцата, която своевременно е направила искане за присъждане
на разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 300,00 лв., от която:
100,00 лв. (50,00 лв. + 50,00 лв. = 100,00 лв.) – разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените срещу него искове и 200,00 лв. – разноски за
депозит за вещото лице по извършената и приета съдебно-икономическа
експертиза по делото. На същото правно основание ответникът „Ай Тръст“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 300,00
лв., от която: 100,00 лв. (50,00 лв. + 50,00 лв. = 100,00 лв.) – разноски за
държавна такса за разглеждане на предявените срещу него искове и 200,00 лв.
– разноски за депозит за вещото лице по извършената и приета съдебно-
икономическа експертиза по делото.
В производството по делото ищцата е представлявана, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от САК, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 10). Процесуалният
представител адв. П. П. претендира, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лв., от които: 400,00 лв. за
осъществено процесуално представителство по предявения срещу
„Кредисимо“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на Договора за
потребителски кредит, 400,00 лв. за осъществено процесуално
представителство по предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за
прогласяване нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство,
400,00 лв. за осъществено процесуално представителство по предявения
срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД и 400,00 лв. за осъществено процесуално представителство по
предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (в този
смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК,
II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК,
IV г.о.). Вярно е, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна
помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор
за правна защита и съдействие, сключен между страна по делото и
процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
16
производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл
Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В
случая, видно от предоставения Договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца В. Н. и адв. П. Михайлов, са налице изявления, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ако
ответниците считат, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, могат да опровергаят твърдението за наличието на основанието по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, като представят доказателства в подкрепа на това тяхно
твърдение в производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Процесуалните представители на ответниците своевременно са
релевирали възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение, които съдът приема за основателни. Съдът намира, че при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата следва да се отчете практиката на Съда
на Европейския съюз (СЕС).
В Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22, което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички
органи и субекти в държавите членки на ЕС, е прието, че според постоянната
съдебна практика съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако
му е невъзможно да даде тълкуване на националната правна уредба, което да
е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд,
натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите
на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на
изискванията на това право по отнесения до него спор, като при
необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална
уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от
правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да
изчаква премахването на тази национална уредба или практика по
законодателен или друг конституционен ред. Разпоредбата на чл. 101,
параграф 1 от ДФЕС има директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и поражда права за правните субекти, които
националните съдилища трябва да охраняват. Ако национален съд установи,
че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи
на преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която
придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с чл.
101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДФЕС. В такъв
случай този съд е длъжен да не приложи спорната национална разпоредба.
Така в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101,
§ 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
17
цени на адвокатските услуги. Прието е още, че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС; при наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на
легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената
в чл. 101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики.
От така приетото в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22
следва, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, респ. от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за
адвокатурата, което препраща към Наредбата, а следва да съобрази
единствено действителната фактическа и правна сложност на делото,
съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по
това дело (аргумент и от чл. 78, ал. 5 от ГПК, и предвид разясненията, дадени
в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Предвид гореизложеното, като съобрази обстоятелството, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и реално положения от
процесуалния представител на ищцата труд за осъществяване на защитата в
настоящото производство и защитавания материален интерес по делото,
настоящият съдебен състав намира, че на адв. П. П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 800,00 лв., от които: 200,00 лв. за
осъществено процесуално представителство по предявения срещу
„Кредисимо“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на Договора за паричен
заем, 200,00 лв. за осъществено процесуално представителство по предявения
срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на Договора за
предоставяне на поръчителство, 200,00 лв. за осъществено процесуално
представителство по предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и 200,00 лв. за осъществено
процесуално представителство по предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът намира,
че това възнаграждение на адвоката отговаря на положения от него труд по
делото и по размер е справедливо и обосновано. По-нисък размер на
адвокатското възнаграждение би бил израз на обезценяване на
висококвалифицирания труд на адвоката.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
18
2572054/17.05.2022 г., сключен между В. Г. Н., ЕГН ********** и
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, по
предявения от В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„Самоковите“ № 25А против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, иск с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.05.2022 г., сключен между В. Г. Н., ЕГН ********** и
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
сключването му в противоречие с добрите нрави, по предявения от В. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А против „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
сумата в размер на 92,15 лв. (деветдесет и два лева и петнадесет стотинки),
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А, сумата в размер на 317,83 лв. (триста и
седемнадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща недължимо
платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство
от 17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 300,00 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице по извършената съдебно-икономическа експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
19
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Самоковите“ № 25А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 300,00 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице по извършената съдебно-икономическа експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на адв. П. С. П. – САК, с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в общ размер на 400,00
лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, да заплати на адв. П. С. П. – САК, с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в общ размер на 400,00
лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
20