Решение по дело №59/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба Й. М. Й., чрез пълномощника – адв. С., срещу Решение № 1012-12-344#1 от 02.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица № 122-00-1045-5/17.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода 03.09.2022 г. – 30.06.2023 г. в размер на 15 959,13 лв. – главница и 1 364,88 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.09.2022г. жалб. Й. подал заявление с вх. №ЗПОБ-602-01-0320 в дирекция „Бюро по труда“ – гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 02.09.2022 г. По подаденото заявление № 122-00-1045-1/07.09.20220г. в НОИ, на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ / НОИПОБ/ от жалбоподателя било изискано да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителния стаж в Ирландия. Чрез заявлението жалбоподателя поискал и удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 30.05.2022 г. до 02.09.2022г.

Въз основа на последното, на основание чл. 8 от НОИПОБ със СЕД U001 №458594/26.09.2022 г. и СЕД U003 № 459792/28.09.2022г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период.

На 29.09.2022г. в ТП на НОИ-Пазарджик били получени СЕД U17 № 462363 и U004 № 462366 от компетентна институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост от 30.05.2022 г. до 02.09.2022 г.;

причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

доход за периода в размер на 7018 евро - бруто.

С разпореждане №122-00-1045-3/20.10.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 oт КСО и Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателя било отпуснато ПОБ за периода от 03.09.2022 г. до 02.07.2023 г. (десет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

На 07.10.2023г. жалбоподателя представил в ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, издаден на 14.09.2022г. от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени: период на осигурена заетост от 30.05.2022 г. до 02.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“; доход за периода в размер на 2171 евро – месечно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените ПОБ с писмо е изх. №1019-12-411#3/23.06.2023 г. на основание чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от , вр. чл. 1 от НОИПОБ, жалбоподателя бил уведомен, че следва да представи документ от работодателя или друг такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост, считано от 03.09.2022 г.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя в Ирландия с писмо с изх. №1019-12-4116#4/23.06.2023г. от „Keelings Softfruits UC“ била изискана информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта, в отговор на което на 31.08.2023г. уведомили ТП на НОИ - Пазарджик: „Искам да потвърдя, че Й. М. Й. е бил нает в Keelings Softfruits като работник в градинарство на срочен договор. Й. беше нает в Keelings между 30.05.2022г. и 02.09.2022г. Й. М. подаде оставка от длъжността, при обстоятелства, при които напусна преди изтичане на договора му до 01.10.2022г.“.

Предвид данните в получения от работодателя отговор, със СЕД U001 №740945 от 25.09.2023 г. от компетентната институция на Ирландия било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяването, за процесния период.

На 29.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен СЕД U002 №753699 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 30.05.2022 г. до 02.09.2022 г.;

причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

По делото е представен договор за работа, сключен между жалбоподателя, като работник в градинарство и „Кийлингс Софтфрутс УК“ за срок от 30.05.2022г. до 01.10.2022г., съдържащ клаузи за прекратяването му от някоя от страните по него.

В оспореното Решение е посочено, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускане на ПОБ. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал, 1 е предвидено, че ПОБ по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за ПОБ по чл. 54а от КСО акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и впоследствие.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 oт КСО административния орган извършил нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 №7753699/29.09.2023 г.

Ответника посочил, че видно от събраните в хода на административното производство документи се установява че трудовия договор на жалбоподателя с работодателя „Keelings Softfruits UC“ е сключен като срочен за периода 30.05.2022г. до 01.10.2022г. и след като трудовото правоотношение е прекратено на 02.09.2022г. няма как да се приеме, че същият е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, въз основа на което ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-1045-4/16.11.2023 г. / потвърдено с Решение № 1012-12-345#1/02.01.2024г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, жалбата срещу което е отхвърлена с влязло в сила Решение №4751/10.12.2024г., постановено по адм.дело № 60/2024г., по описа на съда/ на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-1045-3/20.10.2022 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО, като за неоснователно полученото ПОБ на основание чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал.1 от КСО е издадено разпореждане №122-00-1045-5/17.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното ПОБ за периода от 03.09.2022г. до 30.06.2023г. в размер на 15959,13 лева – главница и 1364,88 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Ответника е посочил, че на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване па неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НОИПОБ, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В оспореното Решение административния орган е посочил, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето, досежно дължимостта на сумите и е във връзка е неговото незнание, че няма право на тях.

В обжалвания ИАА е отразено, че съгласно писмо № 1052-40-132/10.06.2021г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, компетентната институция на Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документ, а в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

Въз основа на така установеното ответника е приел, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с Keelings Softfruits UC не е изтекъл на 02.09.2022 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие представил пред ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение – „изтичане на договора“, вследствие на което недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. Въз основа на тези мотиви е издадено оспореното в настоящото производство Решение.

Съгласно посоченото в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ, че при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В съответствие с чл. 54ж, ал. 3 КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съответно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест е възложена на издателя на административния акт. В КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях.

Решение № 1012-12-345#1 от 02.01.2024 г., с което са потвърдени разпореждане № 122-00-1045-4 от 16.11.2023 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1045-3 от 20.10.2022г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-1045-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за процесния период в размер на 18 лв. дневно, е било предмет на съдебен контрол, като с Решение № 4751/10.12.2024г. / влязло в сила на същата дата, като неподлежащо на касационен контрол/, постановено по адм.дело № 60/2024г., по описа на съда, следователно чрез стабилен административен акт са определени размерът на дължимото обезщетение за безработица и периода, за който следва да бъде изплатено.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на ПОБ. Изрично в НОИПОБ е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В конкретната хипотеза жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление по образец акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирал причината за прекратяване на правоотношението. В тази връзка освен, че е изискано от лицето да представи документ, от който е видна причината за прекратяване на трудовото правоотношение, служебно е изискана информация от компетентната институция на Ирландия за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, от която се установява периодът на осигурена заетост, както и основанието за прекратяването й, а именно „изтичане на договора“. Доколкото е установено различие в причината за прекратяване на правоотношението и във връзка с последващ контрол е изискано да се удостовери коректната причина. С представен СЕД U002 е посочено основание за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец жалбоподателят изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е „изтичане срока на договора“. Това обаче се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили жалбоподателят да бъде нает на работа като работник в градинарството за срок от 30.05.2022г. до 01.10.2022г. Отразено е, че лицето ще работи на срочен трудов договор, чиито срок изтича на 01.10.2022г. Уговорени са и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие, откъдето се достига до извода, че трудовият договор е срочен и не може напускането на служителя на 02.09.2022 г. да е по причина „изтичане срока на договора“, тъй като срокът на договора изтича на 01.10.2022г. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от СЕД U002 и Н002 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя. Напротив, обсъдените по-горе доказателства безпротиворечиво сочат, че жалбоподателят е напуснал преди изтичане на срока на договора по собствена инициатива.

При тези данни жалбоподателя не е считал, че трудовото отношение с дружеството е било безсрочно. От друга страна е налице несъответствие между представените от същият документи, в това число U1, издаден от компетентната институция на Ирландия и изисканите по официален път от работодателя и осигурителната институция в Ирландия документи. При документирано изявление на жалбоподателя, че трудовия му договор е прекратен поради изтичане на срока на договора, то наличието на документ за прекратяването му или удостоверяването на това обстоятелство от работодателя му е единствено в правомощията на наетото лице. Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, обуславят недобросъвестност която е доказана от страна на административния орган / Решения по адм. дела № 8380/2024; 11225/2024г. и др., по описа на ВАС/.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на делото, и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик сумата от 100 лв.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. М. Й., чрез пълномощника – адв. С., срещу Решение № 1012-12-344#1 от 02.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Й. М. Й. да заплати на ТП на НОИ – гр. Пазарджик сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на решението, адм.дело № 60/2024г. да се върне на съответният състав на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.