РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110202365 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на Б. Д.
Н., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. К. Л. К., САК срещу: Електронен фиш / ЕФ/
№ **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с който за нарушение на чл.179
ал.3вр.чл.187а,ал.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.139 ал.5 и
ал.6 вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата на Н. е било наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на
материалноправните норми, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в разрез с целта на закона, при неспазване
на установената форма и липса на компетентност. Твърди се, че
административнонаказателно производство, в хода на което е издаден спорният
електронен фиш, е образувано на датата, на която спорното нарушение се твърди да е
извършено, а именно на 04.02.2021 г. и доколкото от тази датата до 04.02.2024 г. не са
предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно
към датата на връчването (27.04.2025 г.) давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се
1
явявала изтекла.
Излагат се аргументи, че ЕФ е издаден в противоречие с принципа на
пропорционалност и практиката на Съда на ЕС.
Твърди се, че в ЕФ липсват задължителните реквизити: неяснота на мястото на
нарушението е неясно, не било ясно кой и кога е създал електронния фиш, не било
ясно с какво е устройството, с което е заснето „нарушението“.
Оспорва се извършеното нарушение. Излагат се аргументи за недопустимост на
наложени две наказания за едно нарушение. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата. По делото е постъпило писмено становище от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Моли ЕФ да бъде отменен, като бъдат присъдени в полза на въззивницата
сторените по делото разноски, занаправата на които ангажира доказателства.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.02.2021 г., в 11:17 ч., в община Варна, с устройство № 10172- елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на
път А-5 км 6+683 е установено, че моторно превозно средство МЕРЦЕДЕС 200 ТЕ,
регистрационен номер В7514ВМ, с обща техническа допустима максимална маса
2080, брой оси 2, категория ППС, собственост на въззивницата Н. се движи по път А-5
км 6+683, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
При тези данни, на 04.02.2021 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден
Електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на основание за нарушение на чл.179 ал.3вр.чл.187а,ал.1 от Закона
за движение по пътищата за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата на Н. е било наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка
на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наказателното постановление направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси
и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време
и на база изминато разС.ие, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл. 179, ал.
3 от ЗДвП глоба в абсолютен размер от 300 лева за лицето, което управлява /ППС с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което е дължима, но не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Безспорно пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него
се дължат такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разС.ие, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. Няма спор, че при установяване на нарушението МПС
е било в движение в посочения пътен участък. От приложената по делото справка за
собственост,обаче, се установява, че процесното ППС не е с обща технически
допустима максимална маса над 3. 5т.,
Въпреки горното, съдът с оглед наведените в жалбата основания, следва да посочи
още и следното:
Принципно в производството по издаване на електронен фиш са приложими
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съображения за това са следните:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
3
касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно -
наказващия орган. Следователно, издаването след изтичането на тези срокове на
наказателно постановление /а по аргумент за по - силното основание и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици/ е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на
този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато
липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено
/диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и
налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване.
Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за
съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването
на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните
фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически
средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в
производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето
правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със
санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя
бързина и оперативност на производството следва да се приеме, че електронният фиш
следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на
този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която
регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица.
Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево
издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не
може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно
спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление.
Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване
не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също
административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от
оправомощен служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване
на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно – 1 - годишен, и
пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно
наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е.
до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което
4
санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана нееднакво третиране
в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с
наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че
ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на
административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и
НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Ефектът
от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като
създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Поради
изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за
издаване на ЕФ е този по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на
нарушителя или една година от извършване на нарушението.Така застъпеното
становище по никакъв начин не противоречи на приетото в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г., където преклузивните
срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не са обсъждани. С цитираното ТР се приема, че
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/
не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.
189ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно
- наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за
преследваната бързина с това специално производство. Така е прието и в Решение №
1779 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 2446/2023 г., Решение № 1448/30.10.2023 г. по
КАНД № 2071/2023 г. Решение № 539/20.04.2023 г. по КАНД № 429/2023 г., Решение
№ 515/13.04.2023 г. по КАНД № 364/2023 г. – всички по описа на Административен
съд – Варна, а и на много други.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което
заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно
значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя
страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
5
средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е
своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият
извод е както разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д т.
4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на
наказателното постановление.
Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на
АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и
приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.
Действително, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне"
на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за
неправилен законодателен подход, тъй като датата на издаването му е важна,
доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в електронния
фиш е предвиждането същият да се издава в деня на установяване на нарушението,
което обаче без основание не се практикува в практиката, а няма и разпоредба в
закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на
издаване на електронния фиш в одобрения от съответния министър образец.
Процесният електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг
електронен фиш. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която
се съдържа е датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни
срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш,
като в случая от представеното извлечение от системите на АПИ липсва информация
относно датата на неговото издаване, за да се прецени дали са спазени сроковоте по
ЗАНН, което съставлява още едно нарушение на административнопроизводствените
правила.
От друга страна разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове
за изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на
НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС
6
от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния
казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение
следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от
ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на
нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От
анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността
въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и
половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН
същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление въззивницата е
санкционирана за нарушения , извършено на дата 04.02.2021г.. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е
погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, съответно на 04.08.2025г.. При погасена административнонаказателна
отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като
същото се явява и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на
абсолютната давност /чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване
води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание на
дееца.
Горното налага безусловна отмяна на ЕФ , независимо от останалите основания.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че с Решение на СЕС от 21.11.2024 г.
по дело С-61/2023 г. е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за
7
преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
Поради това, настоящият съдебен състав счита, че санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на
административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в
съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен. След като
цели административнонаказателна репресия, административнонаказващият орган
следва да следи наказанието да е съобразено с изискването за съразмерност, а отделно
от това да бъде ясен, конкретен и точен при прилагането на правните норми.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от
ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
8
В случая от процесуален представител на АПИ, в писмените бележки депозирани
по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в
минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна
сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на АПИ е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и
приложеното по делото пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат К. К. от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесния
ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като е заплатено
в брой при подписване на договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът
следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до
1000 е 400 лв.. В случая са наложени административни наказания „глоба“ в общ
размер на 300 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 400лв. Предвид цитираното по-горе възражението
за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание,
възз. е била представлявана от адвокат, който е депозирал писмено становище по
делото. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивницата, като на последната следва да бъдат присъдени съдебните разноски за
9
адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 300,00
/триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
с който на Б. Д. Н., ЕГН: ********** за нарушение на чл.179 ал.3вр.чл.187а,ал.1 от
Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл. 102, ал. 2
от Закона за движение по пътищата е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер
на 300 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Н.,
ЕГН: ********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №2365/2025г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10