№ 1240
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Джулиана Петкова
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501477 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. П. срещу решението на СОС от 15.03.2021г. по
т.д.№ 89/2020г., с което е отхвърлен искът му срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД по чл.
432, ал.1. КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 19.08.2019г.
Въззивникът П. иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска му, като
твърди, че дадените на адв. Я. Д. пълномощия били оттеглени преди подписване на
споразумението с ответника и не е потвърдил същото пред застрахователя. Заявява, че
плащането на договореното със споразумението от адв.Д. обезщетение от застрахователя
нямало погасителен ефект, както и че същото било извършено в нарушение на чл.338, ал.1
КЗ.
Въззиваемият „ДЗИ Общо застраховане“ АД не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението за валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите му. В отговор на оплакванията по жалбата излага следното:
Установено е безспорно по делото, че ищецът е пострадал при ПТП от 19.08.2019г.,
причинено по вина на застрахования при ответника водач на МПС и че на 23.08.2019г.
ищецът е упълномощил адв. Я. Д. и адв. А. В. да го представляват пред компетентните
органи, както и пред застрахователното дружество, покриващо гражданската отговорност на
делинквента, във връзка с уреждане на претенцията за изплащане на обезщетение за
причинените вреди, вкл. да договарят споразумение за доброволно уреждане на претенцията
и да посочат банкова сметка, по която да се изплати обезщетението.
В нотариално завереното пълномощно упълномощителят изрично е декларирал, че е
1
уведомен за възможността да получи обезщетението лично по заведената претенция.
В качеството си на пълномощник на ищеца, на 30.09.2019г. адв. Д. е сезирал ответника с
претенция за изплащане на обезщетение, по която е образувана щета № 43072951900258. На
заседание на комисия при ответника от 02.10.2019г. е определено обезщетение в размер на
18 000 лева и на 10.10.2019г. е подписано споразумение между застрахователя и ищеца,
представляван от адв. Д., с което същият се е съгласил, че сумата 18 000 лева репарира
крайно и окончателно претърпените от произшествието от 19.08.2019г. неимуществени
вреди и тя ще бъде изплатена по банкова сметка с титуляр адв. Д. в едноседмичен срок от
подписване на споразумението.
Въпросната сметка е специална по чл.39, ал.2 ЗА и е заверена със сумата 18 000 лева на
18.10.2019г.
Няма данни по делото за отчетна сделка между адв. Д. и ищеца.
На 28.10.2019г. застрахователят е уведомил ищеца, че обезщетението е преведено по
сметка на адв. Д. ( така писмо и известие обратна разписка на лист 46, 47 от делото на
СОС).
На 19.09.2019г. ищецът е заверил по нотариален ред подписа си върху уведомление до АД
“Д. и партньори“, с което ги уведомява, че считано от 19.09.2019г. оттегля дадените им
пълномощия по повод настъпилото на 19.08.2019г. ПТП. Това изявление на ищеца е
достигнало до знанието на застрахователя на 01.11.2019г.( така уведомлението на лист 48-50
от делото на СОС), но не е достигнало до знанието на пълномощника адв. Д.. По делото
няма данни уведомлението от 19.09.2019 да е връчено на адресата си – АД Д. и партньори, а
събраните гласни доказателства не доказват нито дали, нито кога това или друго изявление -
писмено или устно, за оттегляне на дадените пълномощия е връчено на пълномощниците,
респ. сведено до знанието им.
При така установеното от фактическа страна, оплакванията на въззивника са изцяло
неоснователни. Към датата на сключване на споразумението ищецът е бил надлежно
представляван от пълномощника си адв. Д., поради което последиците от извършените от
последния по силата на упълномощаването действия, включително подписването на
споразумението и получаването на обезщетението, възникват направо за упълномощения.
Споразумението е сключено за ищеца от лице с представителна власт, действително е и
предвид съдържанието му, съгласно разрешенията на ТР № 1/30.01.2016г. на ОСГТК на
ВКС, ищецът няма основание да търси репариране на същите вреди по съдебен ред т.е.
искът му е неоснователен. От друга страна, извършеното от застрахователя плащане има
пряк погасителен ефект за вземането на ищеца, доколкото парите са постъпили по
специална адвокатска сметка на адв. Д., сумите по която не са имущество на последния.
Неоснователно е възражението по жалбата за нарушение на чл. 338, ал.1 КЗ. В
представеното по делото нотариално заверено пълномощно за адв. Д. (лист 40-41 от делото
на СОС) ищецът изрично е декларирал, че е уведомен за възможността да получи
обезщетението лично. Отделно, възраженията на ищеца относно погасителния ефект на
извършеното от застрахователя плащане нямат отношение към предявения иск, който е по
чл. 432 КЗ, а не за изпълнение на споразумението от 10.10.2019г.
В обобщение, като намира оплакванията по жалбата за неоснователни, въззивният съд
следва да потвърди обжалваното решение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СОС от 15.03.2021г. по т.д.№ 89/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3