Решение по дело №460/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от А. А. Т., чрез адв. П. Х., АК Русе срещу заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., издадена от началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството й на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози”.

В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, а срокът на мярката - 12 месеца. Прекратена е регистрацията на МПС – „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

В жалбата и в съдебно заседание от адвокатите на жалбоподателката – адв. П. Х. и адв. [населено място] се излагат съображения за допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби и несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина, включително и че на А. Т. не е било предлагано изследване на кръвта, както и че била отказала, както е записано в оспорения АА, да й бъде връчен талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Налице било тенденциозно отношение на екипа от служители на РУ Бяла към ОД на МВР Русе. Липсвали и мотиви относно продължителността на срока на мярката по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, наложена на Т..

Всичко това, неотчетено в проведеното административно производство довело до погрешния извод на началника на РУ Бяла при ОД на МВР Русе за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата принудителна административна мярка спрямо А. Т.. Тези доводи се поддържат от адвокатите на оспорващата страна и в съдебна зала, като за доказване на тази теза са ангажирани множество доказателства, включително и разпит на няколко свидетеля.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г. началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на А. А. Т., в качеството й на водач и собственик на МПС, изразяваща се във прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца, представляващо лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер]. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил от фактическа страна следното:

На 10.04.2024г., около 01.45 часа, в [населено място], на [улица], посока бензиностанция „Лукойл“, водачът и собственик на лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] - А. А. Т., била спряна за проверка от служители на РУ [населено място] при ОД на МВР Русе. Те констатирали, че водачът на автомобила лъха на алкохол. Поискали да извършат проверка, но водачът Т. отказала да й бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол. Отказала и получаването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Това било удостоверено чрез подпис на свидетел на проверката – И. Т., разпитана като такъв и в съдебното производство.

Контролните органи съставили и АУАН под №GА 94-84-40 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволна от заповедта, А. Т. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник П. Х., АК Русе, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото са разпитани като свидетели следните лица: 1. И. Т., служител на бензиностанция „Лукойл“, била на смяна в нощта на извършената от служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе проверка; 2. Д. П., също служител на бензиностанция „Лукойл“ [населено място]; 3. Актосъставителят - мл. автоконтрольор Й. М. и колегата му, свидетел по акта - Й. Т., двамата служители, извършили проверката на автомобила и неговия водач.

В съдебното производство защитата, която предприемат адвокатите на оспорващата страна е свързана с доказване на тезата, че установената от АО фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава и обективната истина. На А. Т. не е било предлагано изследване на кръвта и не била отказал връчването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Показанията, дадени от свидетелката И. Т., служител на бензиностанция „Лукойл“, била на смяна в нощта на извършената от служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе проверка обаче опровергават изцяло тази защитна теза. Показанията на двамата служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе, извършили проверката на А. А. Т. на 10.04.2024г., около 01.45 часа, в [населено място], на [улица], посока бензиностанция „Лукойл“, в качеството й на водач и собственик на лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] също кореспондират с показанията на И. Т. и събраните по делото писмени доказателства, сред които и подписаната от Й. М. докладна записка до началника на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съгласно заповед №336з-5066/22.12.2023г. са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе да налагат ПАМ по ЗДвП.

Оспореният административен акт - заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г. е издадена от началник на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози”.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - "от 6 до 12 месеца". При осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

В рамките на производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като органът няма правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси. Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл регламентираната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки : лицето да е собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, и да бъде установено, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна проба, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Доказателствата, събрани още в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя А. А. Т..

Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП. Както видяхме, в самата норма е предвидено налагането на тази мярка при няколко хипотези, които може да са осъществени самостоятелно или в съвкупност. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест за надлежно установяване на концентрацията на алкохол е самостоятелна хипотеза за налагане на ПАМ по този текст от ЗДвП.

В случая А. Т. първо е отказала тест на място, което е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а след това и отказала получаването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Това се доказа по безспорен и категоричен начин и от писмените доказателства и от събраните гласни такива в проведеното съдебно производство.

Затова нейното поведение е довело до налагането на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП от компетентния за това АО.

В жалбата е релевирано възражение за липса на мотиви в заповедта досежно срока на наложената мярка.

Срокът по процесната ПАМ е в максималния по закон размер. В този случай АО дължи аргументиране защо е наложил мярката за такъв срок. В заповедта, при посочване на срока за налагане на ПАМ той е записал текста от разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН : „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя“.

Това изявление на АО, цитиращо нормата от ЗАНН, определяща кои елементи или обстоятелства следва да бъдат взети предвид относно правилното определяне на размера на наложеното административно наказание, не може да бъде прието за мотив при определяне срокът на наложената ПАМ. Принудителните административни мерки имат различна същност спрямо административните нарушения, и въпреки, че в ЗАНН в чл.22 е записано, че „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки“, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. ЗАНН не урежда нищо повече за ПАМ, освен че съществуват като вид и те не са вид административно наказание, независимо, че имат подобен характер. Съдебната практика от много време е приела, че ПАМ са вид ИАА, който е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания. А след като са вид АА, издателят на една такава мярка/акт дължи мотиви и за продължителността на срока й, ако е приложил такъв над минималния в специалният закон. Липсата на мотив за срока на постановена ПАМ се приема при част от съдебните състави за нарушение на изискванията на закона, тъй като засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Други съдебни състави, включително и настоящият такъв считат, че по отношение на ПАМ, наложени по реда на ЗДвП, липсата на мотиви за продължителността на срока на мярката дава възможност на съда да измени срока на ПАМ като прилагайки принципа на чл.6 от АПК го определи на минимума по закон.

Този вид принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е законоустановена по основание, но е и определена в специалния минимум от 6 месеца до 12 месеца като срок на изтърпяване. Както посочихме и по-горе, за да бъде приложен максималния по закон размер, АО следва да мотивира този срок със съответните факти и обстоятелства, аргументиращи максималния по закон срок. Липсата на такава аргументация прави издадената ПАМ за срок от 12 месеца несъразмерна и не съответстваща изцяло на целта на закона.

Игнорирането и липсата на преценка относно тези обстоятелства и по-скоро липсата на мотиви за прилагане на максималния по размер срок, разписан в закона сочат, че АО е постановил ИАА в противоречие с чл. 6, ал.3 и ал.5 от АПК. Доколкото обаче заповедта по основанието си е законосъобразна, установеното нарушение не води до извод за отмяната й, а налага изменението на същата, в частта относно определения срок на ПАМ, като същият бъде редуциран към законовия минимум от 6 месеца.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че са налице основания за частично уважение на жалбата, с която бе сезиран. Срокът, на наложената със заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., издадена от началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе ПАМ следва да бъде намален на законоустановения такъв - 6 месеца.

По разноските :

С оглед изхода на спора, разноски са дължат и на двете страни, предвид разпоредбата на чл.78, ал.1-3 от ГПК, приложим на основание чл.144 АПК.

От страна на жалбоподателката разноски са поискани съгласно списък на разноските в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение, 30 лева депозит за свидетел и 10 лева за държавна такса за завеждане на спора. Доказани са направените такива в общ размер за сумата от 1 040 лева.

Съответно разноските на жалбоподателката следва да бъдат редуцирани до 1/4 от дължимите, предвид изхода на спора, в който съдът не уважава жалбата с релевираните в нея доводи, а на практика предвид служебното начално и правомощията, които има по чл.168 от АПК, по свой почин намалява само срока на действие на наложената със заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., ПАМ. Следователно дължимата сума към оспорващата страна е в размер на 260 лева.

От страна на ответника, разноски са поискани съгласно представен списък за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Те следва да бъдат редуцирани до 3/4 от поисканата сума или съдът ги определя в размер на 180 лева, предвид разпоредбата на чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Процесуалният представител на началника на РУ Бяла към ОД на МВР Русе прави и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, но то не следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева“. Т. е и поисканото и доказано от адвокатите на А. Т..

По компенсация, разноски се дължат в полза на жалбоподателката А. А. Т. в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на А. А. Т. заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., издадена от началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с която на Т. в качеството й на физическо лице и водач на МПС е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца, като

НАМАЛЯВА определения 12 месечен срок на наложената принудителна административна мярка на 6 месеца.

Осъжда ОД на МВР Русе да заплати на А. А. Т. от [населено място] сумата от 80 (Осемдесет) лева разноски по делото по компенсация.

Решението е окончателно.