гр.
Силистра, 23.11.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и трета
година в състав :административен съдия
Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 13 / 2023 г. по описа на съда и, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с приложението на чл. 53а от ЗКИР.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д. - МГ - М.Г.“
- гр. София против писмо с изх. № 24-1953 от 18.01.2023 г. на началник Служба
„Геодезия, картография и кадастър“ (СГКГ) – Силистра, с което жалбоподателката
се уведомява, че в СГКГ - Силистра в съответния регистър за недвижимите имоти,
е извършена промяна на вписано обстоятелство. За три сгради, находящи се в
с.Чернолик, община Дулово, област Силистра, жалбоподателката ЕТ “Д.-МГ-М.Г.“ е
заличена и вместо нея е вписано заинтересованото лице „ИМС - 2020“ ЕООД гр.
София. Като основание за промяната е посочено - Съдебно решение № 136 от
23.12.2022 г.на Районен съд гр. Дулово по гр.дело № 532 / 2021 г. по описа на
ДРС. /л.5 по настоящото дело/.
Оспорващата по настоящото съдебно
производство развива съображения, свързани със съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречие с материалното право. При наличие на данни
за два различни собственика, при съдебно решение, което не включва
жалбоподателката ЕТ “Д. – МГ - М.Г.“, при липса на изходна информация за
прекратяване на собствеността на вписания собственик, последният – ЕТ “Д. – МГ
- М.Г.“ не трябва да се заличава, а редом с него да се впишат и данните по
представеното решение. Като е допуснал заличаване на вписания в актуалния
регистър собственик, без да са налице основания за това, административният
орган е постановил решение в противоречие с материалния закон и с процесуалните
правила. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски.
Ответникът Началникът на СГКК –
Силистра не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованото лице „ИМС - 2020“ ЕООД - гр.
София е представило писмен отговор, съобразно който жалбата е недопустима,
защото не е налице административен акт, годен да бъде оспорен.
При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че е налице административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК, то
тогава заявява, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Развива
съображения, че в процесния случай, администрацията въз основа на чл. 53а от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е длъжна да отрази резултатите
на съдебното решение без издаване на нарочна заповед, а твърденията и
обстоятелствата, съдържащи се в жалбата, сочат за спор за материално право,
какъвто спор не бил относим към настоящото дело. Моли за отхвърляне на
оспорването и за присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, установи следното:
В имотния регистър към КК на служба
„ГКК“-Силистра три поземлени имота с идентификатори: № 81150.721.171.3 (цех за
сирене), № 81150.721.171.4 (котелно) и № 81150.721.171.7 (гараж), намиращи с в
поземлен имот с идентификатор № 81150.721.171 в с.Чернолик, област Силистра са
били записани преди издаването на процесния административен акт по партидата на
жалбоподателката ЕТ „Д. - МГ - М.Г.“.
Като основание за издаването на оспорения
административен акт е посочено Решение № 136 от 23.12.2022 г. на Районен съд
гр. Дулово по гр.дело № 532 / 2021 г. по описа на ДРС, влязло в сила на
23.12.2022 г. (л.5). С посоченото решение е решен спор по ревандикационен иск
със страни-ищец - „ИМС 2020“ ЕООД и ответник „Жоси“ ЕООД.
Искът, като вещен, насочен към установяване
на абсолютни права спрямо недвижим имот, в противоречие с изискванията за
оповестяване на вещен спор, не е бил вписан в съответния регистър. Това
бездействие е попречило на всяко трето лице да има възможност да се уведоми и
съответно да встъпи, при наличие на интерес, в съдебното производство по
гр.дело № 532 / 2021 г. по описа на ДРС. Вписан е само крайният акт по този
гражданско-правен спор, а именно – съдебното решение (на 11.01.2023 г.)
Със заявление № 01-18496 от 12.01.2023 г.
„ИМС“ ЕООД е подало искане за вписване на настъпили промени в КР на недвижимите
имоти, прилагайки посоченото по-горе решение.
В отговор ответникът е заличил вписаното до
този момент лице, а вместо него е вписал „ИМС 2020“ ЕООД. (л.14 ).
От правна страна - процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед
за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение на КР, което по
смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение е въведен от
законодателя след изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, но само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал.
1, т. 1 от ЗКИР.
В настоящия случай административният акт е
действие изменение на КР за с.Чернолик, община Дулово по отношение на три
сгради – цех за сирене, котелно и гараж, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 81150.721.171. Като собственик на сградите вместо жалбоподателката
ЕТ “Д. – МГ - М.Г.“ е било вписано „ИМС 2020 „ЕООД.
Чл. 53а ЗКИР допуска изменение чрез действие на КР при наличието на съответни
предпоставки за това.
Разпоредбата на чл. 53, ал.
2 ЗКИР касае само изменение на кадастралния регистър /не и
изменение на кадастралната карта/ и допуска вписване в кадастралния регистър на
всички лица, легитимиращи се с документи за собственост, т. е. при наличие на
конкуриращи се титули за собственост, преди да е разрешен спорът за
собственост.
В настоящия случай не са били налице
предпоставките за изменение на КР на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, тъй като противопоставеното съдебно решение №
136 от 23.12.2022 г., вписано в Агенцията по вписванията на 11.01.2023 г., по гр. дело № 532/2021 г. на РС – гр. Дулово няма сила на присъдено нещо
по отношение на жалбоподателката, тъй като тя не е била страна в производството
по делото. С това решение е установено само по отношение на „Жоси“ ЕООД, че
„ИМС 2020“ ЕООД е собственик на сградите, за които с документ за собственост се
легитимира и жалбоподателката, като тя е била вписана и в КР по отношение на същите.
Предвид това не е налице влязло в сила решение по чл. 54, ал.
2 ЗКИР между жалбоподателката ЕТ „Д. - МГ – М.Г.“ и „ИМС
2020“ ЕООД, съответно не са изпълнени изискванията на чл. 54, ал.
2, изр. последно от ЗКИР, за да се приеме наличието на основанието
по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР за допускане на изменението на
кадастралната карта и регистър.
В случаите на чл. 53, ал.
2 ЗКИР органът, при наличие на данни за конкуриращи се права
спрямо един и същ имот, съществуващ в КК, а не след като я измени съобразно
тези титули без да е разрешен евентуален спор между страните, следва да впише в
регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. В конкретния
случай следва да се прецени и доколко приложеното съдебно решение е титул за
собственост, респ. следва ли като такова да се преценява постановлението на
съдия-изпълнителя за възлагане на имоти, което обаче явно касае не процесните
сгради, а само земята, която е отделен недвижим имот.
ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник на данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват
правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат
декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят
вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за
вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост, не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Записването в кадастралния
регистър формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54, ал.
2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост.
По изложените съображения в настоящия
случай не са били налице предпоставките по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР за изменение на кадастралния регистър,
поради което оспорването като основателно, следва да се уважи.
С оглед изхода на спора,основателно е искането
на жалбоподателката за присъждане на разноски като същото следва да бъде
уважено в размер на 50 лева за държавна такса.
По отношение на евентуално платен или
дължим хонорар за процесуално представителство – доказателства в тази насока по
делото не са приложени.
Воден от горното Административен съд – гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Д. - МГ - М.Г.“
- гр. София, ЕИК ********* изменение на КР за
недвижимите имоти, пресъздадено в писмо с изх. № 24-1953 от 18.01.2023 г. на
началник Служба „Геодезия, картография и кадастър“ (СГКГ) – Силистра , с което
е извършена промяна на данните за собственост на три сгради, находящи се в
с.Чернолик, община Дулово, област Силистра, с идентификатори: № 81150.721.171.3
( цех за сирене), № 81150.721.171.4 (котелно) и № 81150.721.171.7 (гараж),
намиращи с в поземлен имот с идентификатор № 81150.721.171 в с.Чернолик, община
Дулово,област Силистра.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и
кадастър с административен адрес: гр.София, 1618, кв.“Павлово“, ул. “Мусала“ №
1 да заплати на ЕТ „Д. - МГ - М.Г.“ - ***, ЕИК ********* разноски в размер на 50 /петдесет/ лева за държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на заинтересованото лице
„ИМС
- 2020“ ЕООД - гр. София, р-н Подуяне, кв. “Хаджи Димитър“, бл.142, вх.“Б“, ет.2,
ап.48, ЕИК:********* за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: