РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100502323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба
вх.рег.№ 27480/26.08.2021г на С. АНГ. К. ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН **********,
срещу решението на ВРС-26с-в № 964/27.07.2021г по гр.д.№ 10617/2021г, с което СА
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от тях срещу „Хармония Груп" АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" № 11, искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че С. АНГ. К. и Н. Б. Д. са собственици на по
1/2ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 72709.38.18 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
29/23.04.2015г на Изп.директор на АГКК, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни
условия, находяща се в землището на с.Тополи, общ.Варна, обл.Варна, м-ст „БОСТАН
ТАРЛА", цялата с площ 7885кв.м., имот № 038018 при граници: имот № 000133; имот №
038019; имот № 105002; имот № 038017; имот № 038016, а по кадастр.скица - при граници:
имоти и идентиф.№№ 72709.38.16; № 72709.38.17; № 72709.38.2; № 72709.38.19; №
72709.511.133, вписан в АВп с вх.рег.№ 8234/ 8.04.2019г, акт № 144, том 22, описна книга №
935/08.04.2019г. и за осъждане на ответника да върне на ищците по 1/2ид.ч. от владението
върху описания имот, на осн.чл.108 ЗС;
ОСЪДЕНИ СА ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 850лв –
сторени по делото разноски.
1
Считат решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
За да отхвърли исковете, съдът в мотивите си в хронологичен ред е изброил всички
сделки и водени съдебни дела по отношение на процесния имот и в крайна сметка е приел,
че процесният имот е бил валидно продаден от ЧСИ на ответника и че той се легитимира
като негов собственик.
Основно мотивите са съсредоточени върху законността на проведената публична
продан в изп.производство. и поради тази причина е приел, че изобщо не следва да се
разглежда въпросът за това дали първата сделка с имота е била договаряна от
пълномощника във вреда на представлявания.
Не споделят такова становище по сл.съображения:
1/ Купувачът по Постановление за възлагане на недв.имот не може да придобие
нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното
постановление. Ако длъжникът не е бил собственик на имота, то Постановлението за
възлагане, макар и годно правно основание, съгл.чл.77 ЗС, няма вещно- транслативен ефект.
В този см. е Решение на ВКС № 365/22.10.2012г по гр.д.№ 17/2012г на I ГО, в което е
посочено, че когато действителният собственик на имота предяви срещу купувача иск за
защитата на правото си на собственост, засегнато от извършената публична продан, не е
необходимо да оспорва действителността на публичната продан. В тази хипотеза защитата
на правото на собственост се гради не на пороци на проведената публична продан, а на
липсата на вещно-прехвърлителен ефект на извършената действителна продан поради това,
че продавачът не е бил собственик на имота.
2/ Публичната продан на недв.имот е деривативно придобивно основание и поради
това всички купувачи на процесния имот след първата нищожна сделка не биха могли да
придобият правото на собственост, вкл. и ответникът по настоящото производство.
Преценката на ВРС да не коментира твърдяната от ищците недействителност на
първоначалната продажба от 29.12.2006г с правно осн.чл.40 ЗЗД счита за
незаконосъобразно. Нищожността на тази сделка е доказана по несъмнен начин. Установено
е, че пълномощникът е действал във вреда на представлявания, като е продал имота му на
цена 130 пъти по-ниска от пазарната. Затова считат, че след дата 29.12.2006г никой участник
в последващите сделки и публична продан, не е придобил правото на собственост на
процесния имот и той е останал в патримониума на наследодателя на клиентите ми.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение и за уважаване на
предявените искове с правно осн.чл.108 ЗС.
Претендират присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 30683/14.09.2021г от
„Хармония Груп"АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч
ул."Бяло море" № 11, представлявано от Ант.Хр. А., в който се оспорва въззивната жалба
2
като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че Постановлението за възлагане, по
силата на което „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД се легитимира като собственик на процесния
имот, нямало вещно-транслативен ефект.
След проведена публична продан и въз основа на Протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения и обявяване на купувач от 13.11.2018г отв.дружество
„ХАРМОНИЯ ГРУП"АД е обявено за купувач на процесния недв.имот по реда на чл.492
ал.1 и ал.2 от ГПК.
С влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.04.2019г
на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, издадено по изп.д.№ 20108070400423 по реда на чл.496 ГПК, на
купувача „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД е възложен процесният недвижим имот.
Публичната продан е проведена законосъобразно, изпълнението е насочено срещу
процесния имот след като със СПН е потвърдена действителността на учредената договорна
ипотека в полза на взискателя „БАНКА ДСК"ЕАД.
С влязло в сила Решение № 14/06.01.2017г. по в.т.д.№ 1446/2016г на ВОС са
отхвърлени исковете на Б.Д.К. срещу „БАНКА ДСК"ЕАД, Р. КР. Н. и Н. СТ. СТ., на
осн.чл.26 ал.1 предл.1 вр.чл.167 ал.З ЗЗД за установяване на нищожност поради
противоречие със закона /чл.167 ал.З ЗЗД/ договор за ипотека, учредена от Н. СТ. СТ. като
кредитополучател и ипотекарен гарант и ипотекарния гарант Р. КР. Н. в полза на „БАНКА
ДСК" ЕАД върху процесния имот, ведно с акцесорно искане за постановяване на заличаване
на ипотечния акт.
С влязло в сила Решение по в.гр.д.№ 2508/2018г на ВОС е оставена без уважение
жалба вх.№ 4353/02.04.2018г от С. АНГ. К. и Н.Б. Д., наследници на Б.Д.К. /поч.29.01.2018г/
в качеството им на трети лица по изп.д.№ 20108070400423 на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, против
действия на ЧСИ - налагане на възбрана и изнасяне на публична продан на недвижим имот
пл.№ 038018, находящ се в местност „Бостан Тарла" в землището на с.Тополи, обл.Варна.
Правилен и обоснован е изводът на РС, че въззивниците, като наследници на Б.Д.К.
се легитимират като собственици на процесния имот по изп.дело, но тъй като техните права
са непротивопоставими на взискателя „БАНКА ДСК" ЕАД, публичната продан е проведена
и имотът валидно е придобит от купувача „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД.
Както е отбелязано в мотивите на Решението на ВОС № 14/06.01.2017г по в.т.д.№
1446/2016г „БАНКА ДСК" ЕАД се позовава на транслативно правоприемство, тъй като
черпи ипотечните си права от учредителите, легитимирали се като носители на право на
собственост, придобито чрез правна сделка, но тази сделка безспорно е сключена преди
повдигането на двата спора и съответно не е налице възможност за третирането на този
кредитор като частен правоприемник, обвързан така, както страната, от която черпи правата
си.
3
Изводът на ВРС е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.496 ал.2 изр.2 ГПК и
утвърдената съдебна практика по прилагането й.
Правилно съдът е приел, че имотът на ищците се явява валидно продаден на
ответника чрез публичната продан. Влязлото в сила постановление за възлагане се ползва
със стабилитет и може да бъде оспорвано само ако не е било обжалвано и само на
основанията, посочени в чл.496 ал.3 ГПК - участие в наддаването на лица в нарушение на
чл.490 ГПК и при невнасяне на цената.
В конкретния случай осъществената публичната продан е годен придобивен способ,
тъй като не е недействителна на някое от основанията, визирани в чл.496 ал.3 ГПК - по
делото нито се твърди, нито се установява имотът да е купен от лице, което е нямало право
да наддава или обявеният за купувач да не е внесъл продажната цена.
Предвид изложеното моли за потвърждаване решението на ВРС.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл.и заплатено
адв.възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата си молба С. АНГ. К. и Н. Б. Д. излагат, че са
наследници по закон на Б.Д.К., поч. 28.01.2018г, в качеството им на преживяла съпруга и
дъщеря.
Твърдят, че наследодателят на ищците като единствен наследник на баща си Д.Ст.К.
е станал собственик на НИВА от 7.885дка, 5-та категория на земята при неполивни условия,
находяща се в м-ст„БОСТАН ТАРЛА", представляваща имот № 038018 по Плана за
земеразделяне на с.Тополи, общ.Варна, обл.Варна, съгласно Решение № 570/02.12.1998г на
ПК-Варна и Протокол за въвод № 388/5.04.1999г.
С НА № 5/29.12.2006г т.XII рег.№ 14570 н.д.№ 2169 на н-с О.Ш., рег. № 147,
посоченият имот, техният наследодател е продал чрез пълномощника В.П.П. ЕГН
********** /съгл. пълномощно рег.№ 7777/3.10.2006г на н-с Я.Н., рег.№ 11/ на Р.Д.Д. за
сумата 538,20лв.
С НА № 32/30.01.2008г т.1 рег.№ 1234 н.д.№ 28 на н-с О. С., рег.№ 196, Р.Д.Д. и
съпругата му Е.Д. Д. продават имота на Ю.Н.Ив. за сумата от 4000лв.
С НА № 113/18.04.2008г, т.2 рег.№ 6196 н.д.№ 279 на н-с О. С., рег. № 196, Ю.Н.Ив.
продава 1/3ид.ч. от имота на Н. СТ. СТ. и с НА № 114/18.04.2008г т.2 рег.№ 6197 н.д.№ 280
на същия н-с О.С. продава останалите 2/3ид.ч. от имота на Р. КР. Н..
С НА № 152/30.06.2008г т.3 per.№ 10510 н.д.№ 487 на н-с О.С., Р. КР. Н. учредила
договорна ипотека за своите 2/3 идеални части от процесния имот в полза на „БАНКА ДСК"
ЕАД на основание Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г.
С НА № 155/30.06.2008г т.2 рег.№ 10535 н.д.№ 489 на н-с О.С. № 196 Н. СТ. СТ.
учредил договорна ипотека за своята 1/3 идеална част от процесния имот в полза на
4
„БАНКА ДСК" ЕАД на основание Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г.
Срещу съсобствениците Р. КР. Н. и Н. СТ. СТ. било образувано изп.д.№
20108070400423 по описа на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, и била наложена възбрана върху
процесния имот.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.04.2019г на ЧСИ Н.Д., влязло в
сила на 29.03.2019г., процесният имот бил възложен на ответното дружество „ХАРМОНИЯ
ГРУП" АД ЕИК *********.
Твърди се, че договор за покупко-продажба на имота, обективиран в НА №
5/29.12.2006г на н-с О.Ш., е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, поради договаряне във
вреда на представлявания. Към момента на сделката - 29.12.2006г пазарната цена на
процесния имот е била около 70 000лв, а пълномощникът я договорил за 538,20лв. Считат,
че договорът не е породил действие и купувачът Р.Д.Д. не е придобил собствеността върху
процесния имот, респ.наследодателят на ищците не е изгубил правото си на собственост,
възникнало на осъществено основание за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ.
Така всички последващи сделки с имота също са недействителни и не са породили
целящите между страните правни последици.
Ищците считат за недействителни и нот.актове за учредяване на договорни ипотеки в
полза на „БАНКА ДСК" ЕАД върху процесния имот, тъй като към датата на учредяване на
ипотеките Н. и С. не са били собственици на имота.
Считат, че Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.04.2019г на ЧСИ Н.Д.
№ 807, по изп.д.№ 423/2010, влязло в сила на 29.03.2019г, за възлагане на процесния имот
на отв.търговско дружество за недействително и затова същото владее процесния имот без
правно основание.
Поради изложеното молят за постановяване на решение, с което да бъде уважен
предявеният от тях срещу ответното дружество ревандикационен иск, като се признае за
установено в отношенията между тях, че всяка от ищците е собственик на 1/2ид.ч. от
процесния имот и да бъде осъдено дружеството да им предаде владението върху имота в
обема на ид.части на всяка от ищците.
В срока по чл.131 ГПК ответникът “ХАРМОНИЯ ГРУП“АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба със становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че въз основа на протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и купувач от 13.11.2018г отв.дружество е обявено за купувач на процесния
недвижим имот по реда на чл.492 ал.1 и ал.2 ГПК.
С влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от
ЧСИ Н.Д. по изп.д.№ 423/2010 на ответното дружество по реда на чл.496 ГПК е възложен
процесният имот.
Счита искането на ищците за прогласяване за недействително на влязлото в законна
5
сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.04.2019г за процесуално
недопустимо, тъй като този въпрос вече е решен с влязло в законна сила решение по в.гр.д.
№ 2508/2018г на ВОС, което не подлежи на обжалване.
Възразява, че владее недвижимия имот на правно основание -влязло в законна сила
Постановление за възлагане, вписано в СлВп-Варна дв.вх.рег.№ 8150/8.04.2019г, т.22, акт №
144 и счита, че вписването на ипотеката върху възложения върху дружеството недвижим
имот има конститутивно действие.
Сочи, че договорната ипотека, учредена в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД, е
непротивопоставима на взискателя и на купувача на публичната продан по изп.д.№
423/2010.
Твърдението на ищците, че договорът за покупко- продажба на имота, обективиран в
НА № 5/29.12.2006г на н-с О. Ш. бил недействителен, счита за неоснователно. След
изповядване на сделката в края на 2006г и вписването на НА в СлВп-Варна вещно-
прехвърлителният ефект от сделката е настъпил.
Така предявените в условията на субективно кумулативно съединяване
ревандикационни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.108 ЗС.
Съдът, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна :
С Решение № 570/2.12.1998г на ПК-Варна /л.17-I/ е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.Ст.К. върху нива от 19,950дка в м-ст „Дядо Тодорова
Тумба",представляваща имот № 036004 по Плана за земеразделяне, и нива от 7,885дка в м-
ст „Бостан Тарла",представляваща имот № 038018 по Плана за земеразделяне.
От у-е за наследници № 000093/20.04.2012г е видно, че Димитър Стоянов Стоянов
ЕГН ********** е починал на 28.12.1986г и е оставил единствен наследник Б.Д.К. ЕГН
********** /л.21-I/, който е бил въведен във владение на имотите по силата на Протокол №
388/5.04.1999 за въвод на ПК-Варна /л.18-I/.
Установява се идентичността на описания в Решението на ПК-Варна нива с площ
7885кв.м в м-ст„Бостан Тарла" с ПИ с идентиф.72709.38.18 съгласно у-е за характеристики
на ПИ в земеделска територия с изх.№ 25-19278/17.03.2017г, изд.в полза на Б.Д.К. /л.20-I/.
От у-е наследници /л.22-I/ се установява, че Б.Д.К. ЕГН ********** е починал на
28.01.2018г, като е оставил наследници настоящите ищци : С. АНГ. К. ЕГН **********,
преживяла съпруга, и Н. Б. Д. ЕГН **********, дъщеря.
На 3.10.2006г Б.Д.К. упълномощава В.П.П. да извършва фактически и правни
действия от негово име относно получените от упълномощителя по наследствено
правоприемство, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 57/2.12.1998г на ПК-гр.
Варна земеделски земи в землището на с.Тополи. Пълномощното е с нот.заверка на подписа
от същата дата, извършена от нотариус Янчо Н. /л.23-I/.
С НА № 5/29.12.2006г на н-с О.Ш. /л.7-I/, В.П.П. в качеството му на пълномощник
на Б.Д.К. е продал на Р.Д.Д. нивата с площ от 7,885дка, находяща се в м-ст„Бостан тарла" в
землището на с.Тополи гр.Варна, представляваща имот № 038018 по плана за земеразделяне
за сумата от 538,20лв, която сума представлява и данъчната оценка на имота.
Година и един месец по-късно, с НА № 32/30.01.2008г /л.32-I/ Р.Д.Д. и съпругата му
6
Е.Д. Д. са продали процесния имот на Ю.Н.Ив. за сумата от 4000лв.
Впоследствие Й.И. чрез пълномощника си Н.Д.Н. продава с две отделни нот.сделки,
извършени в едни и същи ден, ид.части от имота, както следва: с НА № 113/18.04.2008г
продава на Н. СТ. СТ. 1/3ид.ч. от имота за сумата от 6000лв, а с НА № 114/18.04.2008 - на Р.
КР. Н. 2/3ид.ч. за сумата от 12000лв /л.л.9, 10-I/.
На 16.04.2008г двамата приобретатели по сделките са сключили всеки от тях
поотделно договори за ипотечен кредит с банка „ДСК“АД, както следва : Р. Кр.Н. - за сумата
от 97 500евро и Н.Ст.С.–за сумата от 32 500 евро, видно от представените договори /л.14 и
л.15–I/, които договори са били обезпечени чрез учредяване на договорни ипотеки,
обективирани в НА №№ 152/30.06.2008г и НА № 155/30.06.2008г /л.11, 12 и л.13, 14 - I/,
като и по двата договора двамата кредитополучатели са посочени и за ипотекарни гаранти.
С влязло в сила на 12.01.2012г решение № 1172/8.04.2010 по гр.д.№ 9934/2008г на
ВРС /служебно известно на съда, копие от което се намира към корицата на наст.дело/ е
прогласен за нищожен сключеният договор за покупко-продажба , обективиран в НА №
5/29.12.2006г на н-с О.Ш., по силата на който Б.Д.К. чрез пълномощника си В.П.П. продава
на Р.Д.Д. по време на брака му с Е.Д. Д. процесната земеделска земя - недвижим имот,
притежаван от него по наследство, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, нива с площ 7,885дка в м-
ст„Бостан Тарла" в землището на с.Тополи, общ.Варна, представляващ имот пл.№ 038018 по
Плана за земеразделяне на с.Тополи с ЕКАТЕ 72709, при посочените граници, срещу сумата
от 538,20лв поради накърняване на добрите нрави, вследствие действия против интереса на
представлявания по предявения от Б.Д.К. срещу Р.Д.Д. и Е.Д. Д. иск с правно осн.чл.40
вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.
От извършена служебно справка по регистъра на СлВп /разпечатка е приложена към
делото/ има данни за вписване на ИМ с горепосочените страни на 17.03.2009г, а
уточнението към нея – на 17.09.2009г /когато е насочена и срещу съпругата на
приобретателя по сделката Р.Д.Д. – Ек. Д.Д./.
С влязло в сила на 17.06.2015г решение на ВРС № 2970/17.06.2013г по гр.д.№
2771/2012г /служебно известно на съда, копие от което е приложено към корицата на
наст.дело/ е признато за установено по отношение на Р. КР. Н. и Н. СТ. СТ., че Б.Д.К. е
собственик на същия недвижим имот - НИВА с площ на 7,885дка в м-ст„Бостан Тарла" и
ответниците са осъдени да предадат владението върху имота, на осн.чл.108 ЗС. Решението е
постановено и при участието на ТЛП Ю.Н.Ив.–продавачът на ответниците. Същото е
потвърдено с решението на ВОС от 17.06.2015 по в.гр.д.№ 872/2015
Исковата молба по делото е вписана в СлВп на 3.04.2012г.
С влязло в сила решение по в.т.д. № 1446/2016г на ВОС, са отхвърлени исковете на
Б.Д.К. срещу „Банка ДСК" ЕАД, Р. КР. Н. и Н. СТ. СТ. за прогласяване на нищожност
поради противоречие със закона на двата договора за ипотека от 16.04.2008г, учредени от Р.
Кр.Н. и Н. Ст.С. в полза на „Банка ДСК" ЕАД, на осн. чл.167 ал.3 ЗЗД.
В Постановлението от 1.04.2019г за възлагане на недвижим имот след публична
продан по изп.д.№ 423/2010, ЧСИ Н.Д., с рег.№ 807 /л.6-I/ е посочила, че процесната нива,
принадлежаща на С. АНГ. К. и Н. Б. Д. като наследници на Б.Д.К., се възлага на купувача
„Хармония Груп" АД при тръжна цена от 27 011,11лв.
Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 29.03.2019г.
С решение по в.гр.д.№ 2508/2018г на ВОС е оставена без уважение жалбата на С.
АНГ. К. и Н. Б. Д. в качеството им на трети лица по изп.д.№ 423/2010 по описа на ЧСИ
Н.Д., против действията на ЧСИ по налагане на възбрана и изнасяне на публична продан на
процесния недвижим имот – нивата в м-ст „Бостан тарла“.
В приетото от съда за установено от фактическа страна става ясно, че изп.дело №
4320/2020 на ЧСИ Н.Д. е образувано по молба на взискателя Банка „ДСК“ ЕАД с вх. №
7
2953/11.11.2010г въз основа на ИЛ от 9.12.2009г, издаден от ВРС по ч.гр.д.№ 12119/2009г в
полза на „Банка ДСК" ЕАД срещу Н. СТ. СТ., който е осъден да заплати сумата от 32 481,28
евро- главница по Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г, ведно със законната лихва и
разноски. Към изп.дело е присъединено изп.д.№ 471/2011 с взискател „Банка ДСК" ЕАД и
длъжник Р.К. Н..
По изп.дело е била вписана възбрана върху имота на 15.11.2010г.
В мотивите си ВОС е приел, че наследниците на Б. К. се легитимират като
собственици на процесния имот както към датата на възбраняването му от ЧСИ на
15.11.2010г, така и към датата на вписване на договорните ипотеки през 30.06.2008г.
Правото им на собственост, обаче, не може да бъде противопоставено на ипотекарния
кредитор банката-взискател по изп.дело, тъй като, за да има действие по отношение на
ипотекарния кредитор съдебното решение за обявяване нищожността на придобивната
сделка от длъжника-ипотекарен гарант, следва кредиторът да е бил страна в този съдебен
спор, какъвто настоящия случай не е. От това следва, че пределите на СПН на съдебното
решение по гр.д.№ 2771/2012г на ВРС, на осн.чл.298 ГПК не обвързват банката „ДСК“ЕАД
като трето неучаствало в производството лице. Затова е посочено, че жалбоподателите-
трети лица за изп.производство могат да реализират правата си на собственици по исков ред.
По делото са приети две заключения на СТЕ:
Според едноличното, изготвено от инж.М.А., пазарната цена на процесния имот към
29.12.2006г е била в размер на 7 885лв.
Според тричленна експертиза, изготвена от в.лица Св.Б., Н.А. и Пл.П., пазарната цена
на процесния имот към 29.12.2006г е била в размер на 70 500лв.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Разпределянето на доказателствената тежест между страните, съобразно на чл.154
ГПК, предоставя доказване от ищеца, че се легитимира като собственик на спорния имот и
че ответникът владее същия. В тежест на ответника е да установи, че владението му е
осъществявано на правно основание.
По делото се установи, че процесният имот – нивата с площ от 7885кв.м. в м-
ст“Бостан тарла“ в землището на с.Тополи, е била придобита по силата на реституция от
наследодателя на ищците - Б. С. К., който е бил въведен във владение на същата още през
1999г, както и че последният чрез пълномощника си В.П.П. през 2006г е продал на Р.Д.Д.
процесния имот, след което са последвали още прехвърлителни сделки.
С влязлото в сила на 12.01.2012г решение № 1172/8.04.2010 по гр.д.№ 9934/2008г, по
отношение на първия приобретател по сделката - Р.Д.Д. и неговата съпруга Ек. Д. покупко-
продажбата е призната за нищожна, на осн.чл.40 вр.чл.26 ал.1 ЗЗД.
С влязло в сила решение Б. С. К. е признат за собственик по отношение на
последващите приобретатели - Р. Кр.Н. и Н. Ст.С., които са осъдени да му предадат
владението. Въпреки това, доколкото същите са учредили договорни ипотеки върху имота в
полза на „Банка" ДСК, която не е била страна по водените дела, върху имота, за
задълженията на Р. Кр.Н. и Н. Ст.С. към „Банка ДСК" ЕАД, е наложена възбрана и същият е
изнесен на публична продан.
Съобразно нормата на чл.114 б.“а“ ЗС „Трябва да бъдат вписани исковите молби, с
които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове,
подлежащи на вписване по чл.112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с
изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в
същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само, за да се
даде гласност на съдебния спор относно имоти“
В настоящия случай вписването на 17.03.2009г ИМ по гр.д.№ 9934/2008г има само
оповестителен характер, т.е. чрез него се дава гласност за наличието на правен спор. Затова
8
е без значение, че същото е след всички извършени прехвърлителни сделки до последните
приобретатели Н. Ст.С. и Р. Кр.Н. /придобили правото на собственост върху нивата на
18.04.2008г и впоследствие учредили договорните ипотеки на 30.06.2008г/.
Влязлото в сила на 12.01.2012г решение за прогласяване нищожността на
придобивната сделка в полза на първия от поредицата купувачи–Р.Д.Д., има обратно
/ретроактивно/ действие, като с него са отречени правата на приобретателя от момента на
осъществяването й, обективирано в НА № 5/29.12.2006г. Оттогава правото на собственост е
възстановено в патримониума на продавача, респ. на неговите универсални
правоприемници по закон – настоящите ищци.
При това положение купувачът по сделката Р.Д.Д. при осъществяване на
прехвърлителната сделка в полза на неговия купувач Ю.И. не се е легитимирал като
собственик и затова същата, макар и действителна, не е произвела вещно-транслативен
ефект, какъвто не е настъпил и при последващата сделка, с която Юлий Нанков и съпругата
му са продали имота на последните приобретатели Н. Ст.С. и Р. Кр.Н.. Така всичките
прехвърлителни сделки, с изключение на първата, макар да са били действителни и да са
имали облигационен ефект, са били лишени от вещно-правното им действие. Ето защо
поради ретроактивното действие на първото съдебно решение за нищожност, на осн.чл.40
вр.чл.26 ЗЗД, още към момента на наложената от ЧСИ Н.Д. по изп.д.№ 4320/2010 възбрана
на 15.11.2010г, двамата длъжници не са били действителните собственици на процесната
нива.
Признание за този факт е обективирано дори в Постановлението на ЧСИ Н.Д. за
възлагането на имота от 1.04.2019г, в което е посочено, че нивата, която се възлага на
купувача „Хармония груп“АД, е принадлежаща на С. АНГ. К. и Н. Б. Д. като наследници на
Б.Д.К., предвид че същото е било изготвено след влизането в сила на двете решения –
първото от 12.01.2012г, на осн.чл.40 вр.чл.26 ЗЗД, и второто – от 17.06.2015г за признаване
по отношение длъжниците по изп.дело, че Б.Д.К. е собственик на възложения имот и
същите са осъдени да предадат владението върху него, на осн.чл.108 ЗС.
Действително, в рамките на изп.производство, по отношение на което ищците се
явяват трети лица, е било прието, че правата им спрямо банката–взискател са
непротивопоставими след като исковете им за прогласяване нищожността на договорите за
ипотека са били отхвърлени.
В настоящото производство, обаче, същите не могат да бъдат отнесени към
категорията трети лица, визирани в хипотезата на чл.496 ал.2 изр.2 ГПК, придобили права
върху имота, които не могат да бъдат противопоставени на купувача, щом като не могат да
бъдат противопоставени на взискателя. Това е така, тъй като се установява, че са носители
на правото на собственост още отпреди вписването на договорната ипотека от 30.06.2008г.
Затова не са в хипотезата на правни субекти, придобили имот, вече обременен с вещна
тежест /ипотека/, така че правата им да не могат да бъдат противопоставени на банка-
взискател, респ. на приобретателя по Постановлението за възлагане - „Хармония груп“АД.
Постановлението за възлагане като едностранен властнически акт удостоверява, че
посоченият недв.имот се възлага на купувача при определена цена. Съгласно чл.486 ал.2
ГПК от деня на възлагането купувачът придобива всички права, които е имал длъжникът
върху имота. Така от него момент купувачът от публична продан става собственик на вещта,
което говори, че Постановлението като деривативен способ за придобиване правото на
собственост има вещно-прехвърлително действие.
Публичната продан, обаче, не може да валидира пороците на правото на собственост
на длъжника. Когато е продаден чужд имот, то спрямо действителния собственик проданта е
недействителна и затова не може да му бъде противопоставена, а той разполага с правото да
ревандикира имота си.
Настоящият случай е такъв. Както се изложи по-горе, установява се, че е продаден
чужд имот и затова Постановлението за възлагане няма да произведе вещно-транслативния
си ефект, след като към деня на възлагането длъжниците не са били собственици на имота.
9
Ето защо вещното право на собственост върху процесния имот не е преминало върху
купувача от ПП – ответникът по иска „Хармония груп“АД.
Събраните по делото доказателства за установяване действителната цена на имота
към датата на първоначалната сделка от 29.12.2006г са неотносими към предмета на спора и
затова не следва да бъдат обсъждани.
Като краен извод следва, че по предявения имплицитно съдържащ в
ревандикационния иск по чл.108 ЗС положителен установителен иск за собственост следва
да се даде положителен отговор, като се признае за установено в отношенията между
страните, че ищците са носители на правото на собственост върху спорната нива.
Що се отнася до осъдителната част от иска за предаване на владението на спорния
имот.
Данните по делото сочат, че наследодателят на ищците още през 1999г е бил въведен
във владение, за който факт няма спор. По силата на последващите прехвърлителни сделки,
обаче, следва да се мисли, че владението е било предавано със сключването на договорите за
продажба, след като не е било уговорено нещо различно. Това се потвърждава от
последващото влязло в сила на 17.06.2015г решение, с което са осъдени Н. Ст.С. и Р. Кр.Н. -
длъжниците по изп.дело, да предадат владението на имота, на осн.чл.108 ЗС. Доколкото
същото е било постановено в хода на изп.производство, следва да се мисли, че фактическата
власт е била у длъжниците до издаването на Постановлението за възлагане.
След като с Постановлението за възлагане купувачът става собственик, то това
включва и правото му на владение върху имота, т.е. от него момент същият е установил
фактическата власт върху него. Въводът във владение се налага само ако се оспорва
владението на купувача.
В настоящия случай се признава от ответната страна, че осъществява фактическата
власт върху имота предвид изявлението на отв.дружество „Хармония груп“АД,
обективирано в подадения писмен отговор /л.71-I/, че владее имота на основание издаденото
Постановление за възлагане.
При това положение следва, че и осъдителната част на ревандикационният иск е
доказана и следва да бъде уважена.
Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение и вместо него за постановяване на положително такова.
По разноските.
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в полза на въззивниците - ищци по
делото, следва да бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски, както следва:
за първата – 500лв за заплатено адв.възнаграждение, съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и разписката, обективирана в договора за правна помощ /л.л. 145,146-I/
за въззивната – 600лв съгласно списъка по чл.80 ГПК и разписката, обективирана в
договора за правна помощ /л.22 и л.23/
Предвид, че ищците са били освободени от заплащането на държавни такси и разноски по
делото с Определение на ВРС № 10865/20.10.2020, то дължимостта им следва да бъде възложена
върху ответната страна. Като се съобрази, че, съгл.чл.69 ал.1 т.2 ГПК, цената на иска по чл.108 ЗС
се определя върху данъчната оценка на имота, която е в размер на 888,60лв, видно от изд.у-е от
Община Врана, Дирекция „МДТ“ /л.31-I/.Държавната такса, съобр.чл.71 ал.2 ГПК, се определя
върху 1/4 от дан.оценка, в случая върху 222,15лв. Върху нея, следва да се събере държавна такса
от 4% за първата инст-я и 2% - за въззивната инст-я, на осн.чл.1 и чл.18 от Тарифата за
държ.такси, събирани от съдилищата по ГПК, но не по-малко от 50лв, респ.25 – за втората.В
случая изчислената такса е под 50лв и затова следва да бъде определен минималният размер от
10
общо 75лв за двете инстанции, вносими по сметката на ВОС / доколкото ВРС не е събрал
такава/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Освен това, ответната страна следва да заплати и сторените разноски по делото, заплатени
от бюджета на съда за депозити за СТЕ – 200лв за едноличната СТЕ и 900лв – за тричленната СТЕ
или общо 1100лв /л.л.111, 151, 116-гръб от Iинст.дело/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-26с-в № 964/27.07.2021г по гр.д.№ 10617/2021г, с
което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С. АНГ. К. ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН
********** срещу „Хармония Груп" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" № 11, искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че С. АНГ. К. и Н. Б. Д. са собственици на по 1/2ид.ч. от ПИ с
идентиф.№ 72709.38.18 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015г на
Изп.директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в
землището на с.Тополи, общ.Варна, обл.Варна, м-ст „БОСТАН ТАРЛА" , цялата с площ
7885кв.м., имот № 038018 при граници: имот № 000133; имот № 038019; имот № 105002;
имот № 038017; имот № 038016, а по кадастр.скица - при граници: имоти и идентиф.№№
72709.38.16; № 72709.38.17; № 72709.38.2; № 72709.38.19; № 72709.511.133, вписан в АВп с
вх.рег.№ 8234/ 8.04.2019г, акт № 144, том 22, описна книга № 935/08.04.2019г. и за осъждане
на ответника да върне на ищците по 1/2ид.ч. от владението върху описания имот, на
осн.чл.108 ЗС; ОСЪДЕНИ СА ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 850лв –
сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното дружество „Хармония
Груп" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" №
11, представлявано от Ант.Хр. А., че ищците С. АНГ. К. ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН
**********, двете със съд.адрес: *********** – адв.К.К., са собственици на по 1/2ид.ч. за
всяка от тях от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.№ 72709.38.18 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-29/23.04.2015г На Изп.директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при
неполивни условия, находяща се в землището на с.Тополи, община Варна, област Варна, м-
ст„БОСТАН ТАРЛА", цялата с площ 7885кв.м., представляваща имот № 038018 по Плана
за земеразделяне, при граници по Плана : имот № 000133; имот № 038019; имот № 105002;
имот № 038017; имот № 038016, а по КК : имоти с идентиф.№№ 72709.38.16; 72709.38.17;
72709.38.2; 72709.38.19; 72709.511.133, вписан в АВп с вх.рег.№ 8234/08.04.2019г, акт №
144 т.22 описна книга № 935/8.04.2019г , на осн.чл.124 ал.1 ГПК, и
ОСЪЖДА „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" № 11, представлявано от Ант.Хр. А. ДА ПРЕДАДЕ на
всяка една от ищците С. АНГ. К. ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН **********, същия
съд.адрес, владението върху 1/2ид.ч. от гореописания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.№
72709.38.18 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015г На Изп.директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на
с.Тополи, община Варна, област Варна, м-ст„БОСТАН ТАРЛА", цялата с площ 7885кв.м.,
представляваща имот № 038018 по Плана за земеразделяне, при граници по Плана : имот №
000133; имот № 038019; имот № 105002; имот № 038017; имот № 038016, а по КК : имоти с
идентиф.№№ 72709.38.16; 72709.38.17; 72709.38.2; 72709.38.19; 72709.511.133, вписан в
АВп с вх.рег.№ 8234/08.04.2019г, акт № 144 т.22 описна книга № 935/8.04.2019г, на
осн.чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" № 11, представлявано от Ант.Хр. А. да заплати на С.
АНГ. К. ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН **********, същия съд.адрес, сумата от 1100лв
/хиляда и сто лева/ - сторени разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „ХАРМОНИЯ ГРУП" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч ул.„Бяло море" № 11, представлявано от Ант.Хр. А. да заплати в
полза на съдебната власт, по бюджета на ВСС, по сметката на Варненски окръжен съд,
сумата от 75лв – държавна такса и 1100лв – разноски по делото, изплатени от бюджетните
средства на съда, или общо 1175лв /хиляда сто седемдесет и пет лева/, на осн.чл.78 ал.6
ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок, считано от датата на уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12