РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20241520101685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. №8022/03.07.2024 г.,
депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 4-6, чрез юрк. М. С. М. и адв. П. В. В. от САК, със съдебен адрес в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ №22, ет. 2, ап. 3, против А. К. Р., ЕГН:
********** и А. Г. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *********, ул.
"**********" №**.
В исковата молба се твърди, че на 05.06.2009 г. между „Юробанк и Еф
Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ в
качеството му на кредитор и А. Р. и А. Р., в качеството им на
кредитополучатели, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит
№ *********, по силата на който на ответниците бил предоставен паричен
кредит в размер 19 830 лв. Страните уговорили задълженията по кредита да
бъдат погА.и на 144 месечни вноски с краен падеж 05.06.2021 г., като през
първите дванадесет месеца месечните вноски били в размер на 260, 45 лв., а
след това - 319, 68 лв., като последната вноска следвало да бъде 319, 46 лв.,
съгласно чл. 4 и чл. 6 от Договора и погасителния план към него.
Кредитополучателите не изпълнили задълженията си по сключения
Договор за кредит, поради което непогА.ите задължения възлизали в общ
размер на 21 496, 70 лв., от които: 19 722, 58 лв., представляващи главница и 1
774, 12 лв. – дължима договорна лихва. Понастоящем кредитът бил изцяло
1
изискуем поради настъпил падеж и на последната погасителна вноска, а
именно на 15.06.2021 г.
Твърди се, че процесното вземане срещу ответниците било прехвърлено
на ищцовото дружество на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него.
Изпратени били Уведомление с изх. № 539/03.10.2022 г. и Уведомление с изх.
№ 565/03.10.2022 г. по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до длъжниците от цедента, с
които им било съобщено за извършената цесия.
Твърди се, че към настоящия момент задълженията по кредита не са
погА.и, поради което за дружеството е възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240
ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД по сключения Договор за потребителски паричен
кредит №*********/05.06.2009 г. за сумата от 5 000 лв., частично от 19 722, 58
лв., представляваща неизплатена главница.
Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което
А. К. Р., ЕГН: ********** и А. Г. Р., ЕГН ********** да бъдат осъдени да
заплатят солидарно н а „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 5
000 лв., представляваща част от общо дължима главница в размер на 19 722,
58 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Ищецът сочи банкова сметка, по която длъжниците могат да платят
дължимата сума: IBAN: BG 92UBBS80021008034630, BIC: UBBSBGSF.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в
който сочат допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените
претенции. Направено е възражение за погасяване на претендираните суми по
давност на основание чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. “в“ ЗЗД, като са изложени
подробни съображения за това.
Ответниците не спорят, че между тях и „Юробанк България“ АД, е
сключен процесният договор, по силата на който им е отпусната сумата в
размер на 19 830 лв. Предвид изложеното се иска предявените с исковата
молба претенции да бъдат оставени без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /с
настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ в качеството му на
кредитор и А. Р. и А. Р., в качеството им на кредитополучатели, бил сключен
Договор по потребителски паричен кредит № *********/05.06.2009 г., по
силата на който на ответниците бил предоставен паричен кредит в размер 19
830 лв.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен
кредит № *********/05.06.2009 г., между „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
2
в качеството му на кредитор от една страна, и А. К. Р. и А. Г. Р. в качеството им
на кредитополучатели, са възникнали облигационни отношения. Съгласно чл.
1 от договора заемодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателите заемна сума в размер на 19 830 лева. По силата на
договора ответниците са се задължили да заплащат месечни погасителни
вноски в уговорените в чл. 7, ал. 1 размери, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Размерът на ГПР е определен
като 15, 08 % при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 12 пункта за първата
година и ГЛП за всяка следваща, изчислен по реда на чл. 3, ал. 2 от договора.
Процесното вземане е прехвърлено от кредитора на ищеца на основание
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.01.2016 г. и приложенията към него. Изпратени били Уведомление с изх. №
539/03.10.2022 г. и Уведомление с изх. № 565/03.10.2022 г. по смисъла на чл.
99 от ЗЗД до длъжниците от цедента, с които им било съобщено за
извършената цесия.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза с вх. №13707/28.11.2024 г. / л. 79-82/ от вещото лице И. Д., което
съдът цени като обективно и компетентно изготвено, според което към
20.02.2023 г. кредитополучателите са имали следните непогА.и задължения по
процесния договор: главница – 19 705, 08 лв.; договорна лихва – 1 922, 84 лв.;
наказателна лихва – 138, 78 лв.; такси – 17, 50 лв. Ответниците са направили
погасителни вноски в общ размер на 728, 88 лв. като с тази сума е погА.а
главница от 124, 92 лв.
Служебно известно е на съда, че между същите страни се е развило
заповедно производство – ч. гр. д. № 351/2023 г. по описа на КРС с предмет
вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит, а след
това е предявен и положителен установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК – образувано е гр. д. № 792/2023 г. КРС, производството
по което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и на основание т. 13
от Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС издадената в производството по ч. гр. дело №351/2023 г. Заповед за
изпълнение №212/01.03.2023 г. е обезсилена.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният осъдителен иск е допустим, доколкото ищцовото
дружество има правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо
специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, което може да
възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за
изпълнение, извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото
производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно - поради
наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е
3
представил доказателства, че е предявил иска в посочения в чл. 415, ал. 4 ГПК
едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият
възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният
първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото
произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за
присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за
изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск - в този смисъл
Решение № 78/16.05.2012 г., търг. дело № 511/2011 г., II т. о., ВКС. В случая
служебно известно на съда е, че КРС е обезсилил издадената по ч.гр.дело №
351 по описа на КРС за 2023 г., заповед за изпълнение в полза на ищеца, тъй
като производството по предявения иск за установяване съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжниците, понастоящем ответници, е прекратено.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 от с. з.,
чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД. Възраженията на ответниците за изтекла погасителна
давност на вземанията са с правно основание по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната
си легитимация по иска, надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия, изправността на цедента – наличието на валидно сключен
договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на заемната
сума. В тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване
на заема на уговорените падежи, както и всички свои правопогасяващи,
правоунищожаващи и правопрекратяващи възражения.
Приложимата към процесния договор, сключен на 05.06.2009 г.,
нормативна уредба се съдържа в Закон за потребителския кредит (ЗПК) /Обн.,
ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от
16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./. Според чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.) кредиторът може да
прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие
че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В
случая това е уговорено в чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски паричен
кредит № *********/05.06.2009 г. По правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него
обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не
4
е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба,
който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва законово
ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема
за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай по делото са
представени две уведомления – едното с изх. №539/03.10.2022 г. /л. 21/ и
другото с изх. №565/03.10.2022 г. /л. 23/ – по едно за всеки от двамата
ответници /и страни по облигационната връзка/, изходящи от пълномощник на
цедента, съгласно пълномощно от 01.01.2022 г., досежно уведомяването на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Така изготвените
уведомления, съдът намира за изрядни, доколкото в настоящия случай е
налице представителна власт по отношение на подписалия ги адв. В. да
изготвя уведомленията, съобразно датите на изготвянето им – 03.10.2022 г. и
периода, през който адв. В. е могъл валидно да уведомява длъжници по
цедираните вземания. При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че цесията е валидно съобщена на ответниците, чрез връчване на
цитираните по–горе уведомления, видно от приложените към тях известия за
доставяне /л. 22 и л. 24 от делото/ на 18.10.2022 г.
Като страна по разглеждания договор за потребителски кредит всеки от
ответниците притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. На
основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи служебна проверка за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП в процесния договор. Доколкото обаче
претенцията касае главницата по договора за кредит и то частично,
безпредметно е да се изследва дали договорът е недействителен. Съгласно чл.
14, ал. 2 от приложимия към процесния договор ЗПК(отм.) когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Следва също така да се държи сметка, че Закона за потребителския
кредит е специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и
при колизия в нормите в двата закона с предимство са тези от първия. Така в
мотивите на Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021
г., IV г. о., ГК, а също и в Решение № 3384 от 23.11.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 14928/2021 г.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски
кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания,
произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и
еднопосочна съдебна практика, така и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК. А съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
тече от момента, в който вземането е изискуемо – така напр. с Решение № 161
от 08.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, се приема, че при
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
5
изискуема с настъпването на съответния падеж. Това е потвърдено и в
Тълкувателно решение №3/2023 г. от 21.11.2024 г. по тълк. дело №3/2023 г. на
ОСГТК на ВКС, според което при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. Договореността между страните за връщане на
предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този
кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение
на задължението на части. В този смисъл и задължителните разяснения в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“
и разгледаните в мотивите примери за периодични плащания, които макар да
са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.
По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на бА.та – кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането
на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части –
чл. 66 ЗЗД.
Според теорията погасителната давност е правопрепятстващо
субективно право на длъжника. Правото се упражнява след изтичане на
определен от закона времеви период чрез възражение (извънсъдебно или
съдебно), което има перемпторен характер и неутрализира претенцията на
кредитора. Губи се възможността да бъде осъществено принудително
изпълнение спрямо имуществото на длъжника. Това право може да бъде
упражнено от длъжника, а на основание чл. 120 от ЗЗД съдът не следи
служебно за изтичане на давностния срок. За да тече погасителна давност по
отношение на дадено парично вземане същото следва да е станало изискуемо.
В хода на процеса ищецът не е ангажирал доказателства, които да
установят обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността по
чл. 115 или чл. 116 ЗЗД преди сезиране на съда с настоящата искова молба – на
02.07.2024 г. Вярно е, че между същите страни се е развило заповедно
производство – ч. гр. д. № 351/2023 г. по описа на КРС с предмет вземания,
произтичащи от същия договор за потребителски кредит, а след това е
предявен и положителен установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1
вр. чл. 422 ГПК – образувано е гр. д. № 792/2023 г. КРС, производството по
което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и на основание т. 13 от
Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
издадената в производството по ч. гр. дело №351/2023 г. Заповед за
изпълнение №212/01.03.2023 г. е обезсилена. Ефектът от това е, че по време на
двете производства погасителната давност нито е спирана, нито е прекъсвана.
Обратен би бил отговорът по отношение прекъсването на давността, ако
производството по установителния иск бе завършило с положителен за ищеца
резултат. Следва да се отбележи, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
6
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е направен извод, че
независимо на какво основание се прекратява изпълнителното производство,
това води като последица до обезсилване по право на всички предприети
изпълнителни действия. Това обезсилване е с обратна сила. Съобразно този
извод в задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК се
обосновава, че обезсилените по право изпълнителни действия не прекъсват
погасителната давност, тъй като не произвеждат процесуални и материални
последици – Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г.о. на
ВКС. Горното е в подкрепа на тезата, че действията по прекратеното не на
основание постигната между страните съдебна спогодба исково производство
и предхождащото го заповедно такова, издадената заповед за изпълнение по
което е обезсилена, не ползват кредитора – ищец в настоящото производство,
и не са довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Тя е
прекъсната едва на 02.07.2024 г. със сезирането на съда с исковата молба, по
която е образувано настоящото дело.
Доколкото нито в настоящото, нито в развилото се по-рано заповедно
производство претендираната частично сума за главница е конкретизирана
като период, за който се дължи, не може да се приеме и че е налице
идентичност между претенциите. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019
г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС е посочено, че разпоредба на чл. 116а
ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“.
Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва
само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън
предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава
да тече. Тоест, и на това основание не може да се приеме, че погасителната
давност е била прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 20.02.2023 г.
Както вече беше посочено, претендираното частично вземане за
главница се погасява с петгодишен давностен срок, тоест всички задължения
на ответниците, падежирали преди 02.07.2019 г. се явяват погА.и по давност и
възражението по чл. 110 от ЗЗД е частично основателно.
Следва да се държи сметка и относно ефекта от чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно който за времето
на действие на този закон спират да текат включително и давностните срокове
за периода 13 март 2020 г. – 17 април 2020 г.
Съгласно възприетото по-горе и приложения като доказателство по
делото погасителен план, се установява, че не са погА.и по давност вноските с
падежи от 05.07.2019 г. до 05.06.2021 г., когато е настъпила и общата
изискуемост на кредита. Общо дължимата и непогА.а по давност сума за
главница по тези вноски /пресметната по неоспорения погасителен план/
възлиза на 6 465, 57 лева. Ето защо, съдът намира предявения иск за
основателен в посочения в исковата молба размер, а именно 5 000 лева.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
7
тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, който е
представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 77 от делото/, като установените
и доказано извършени от негова страна разходи възлизат на сума от 450 лв., от
които 400 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, което ще бъде присъдено, тъй като исковата молба е подписана от
юрисконсулт. Наред с това, обаче, ищецът, поради опущение на съда, ще бъде
осъден да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса в
размер на 200 лв., за които няма доказателства да са внесени и понастоящем.
Държавна такса за заповедно производство не се дължи, тъй като настоящият
съдебен състав е разгледал осъдителен, а не установителен иск, какъвто
първоначален бе заявен от ищцовото дружество. С оглед горното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът ще осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищцовото дружество сумата от 450, 00 лв.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН: ********** и А. Г. Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. *********, ул. "**********" №**, да заплатят на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, частично от 19 722, 58 лв., суми по Договор за
потребителски паричен кредит № *********/05.06.2009 г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и А. К. Р. и А. Г. Р., по отношение на
вземанията, падежирали след 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН: ********** и А. Г. Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. *********, ул. "**********" №**, да заплатят на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от
450, 00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков –
8
Казанджията“ № 4-6 да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в
размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща невнесена по делото
държавна такса за разглеждане на делото.
Ответниците мога да погасят задълженията по банкова сметка,
посочена от ищцовото дружество в исковата молба /чл. 127, ал. 4 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9