РЕШЕНИЕ
№ 14726
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110156027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от Г. К. Г., с която
срещу „С.Н.“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от
01.08.2023 г. до плащането, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на накърнена чест и
достойнство, засегнат ****** авторитет от съдържащи се в медийни публикации
обиди и клеветнически твърдения.
Ищецът твърди, че на *******г. на електронния новинарски ****** на ответника
- *******, били публикувани пет статии със следните заглавия: “*******“, „*******“,
„*******“, „*******“ *******” и статия със заглавие: „*******”. Сочи се, че статиите
били общодостъпни и можели да бъдат разгледани от неограничен брой лица, като
част от читателите изразили своето негативно и отрицателно отношение към ищеца,
видно и от коментарите под същите, за които се сочи, че се прилагат към исковата
молба. В процесиите статии се съдържали редица неверни факти и твърдения, било
налице изопачаване на обективната истина и не била отразена реалната ситуация. В
електронните публикации бил налице враждебен, агресивен и арогантен език, който не
отговарял на Д.те журналистически практики, тъй като бил наситен с обидни и
клеветнически изразни средства, засягащи авторитета на ищеца и имащи за единствена
цел да накърнят честта и доброто му име. Твърди се, че ищецът Г. Г. се запознал с
процесиите статии, изхождащи от ******а на ответника, още в деня на публикуването
им, като към този момент се е намирал на територията *******.
Статията със заглавие: „*******“ от дата *******г., била със следното
съдържание: „*******“, етикети: Г. Г..
Статията със заглавие: "*******” от дата *******г. била със следното
1
съдържание: „******* ”.
Статията със заглавие: ,,*******” от дата *******г. била със следното
съдържание: „*******.“.
Статията със заглавие: „*******” от дата *******г. била със следното
съдържание: „*******.
Статията със заглавие: „*******” от дата *******г. била със следното
съдържание:
„*******“.
Процесиите статии в първоначалната си редакция съдържали единствено имената
на ищеца - Г. Г., като впоследствие, след уточняване имената на обвиняемия по
образувано досъдебно производство Г. Г., част от имената в статиите били подменени с
това на предполагаемия ******* па деянието към настоящия момент - Г. Г..
Процесиите статии и понастоящем се откривали на ******а на ответника. От
изложените неверни факти и оценъчни твърдения ищецът се е почувствал силно
засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си,
както и за живота си поради непрекъснати и нестихващи нападки в социалните медии
(*******, ****** и др.) и по телефона от различни лица - познати и непознати, които
са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на ****** и дори ******, за което
съответно ищецът сезирал компетентните органи поради сериозния страх, породен за
живота му. Поради нестихващи, включително и към настоящия момент заплахи за
живота му, както и за физическа саморазправа, ищецът посетил клиничен психолог,
като съгласно заключението му, ищецът възприел отправените към него заплахи за
реални такива, като възможни да бъдат осъществени, изпитал е осезаемо чувство за
опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно психическо съС.ие се
трансформирало и ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив,
дезадаптивен, страхово напрегнат и тревожен индивид, имащ проблеми със съня.
Изпитвал главоболие, имал понижено настроение, самочувствие и самооценка,
изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Системно си припомнял заплахите,
отправяни към него, след случая имал повишена сензитивност и раздразнителност,
както и вследствие на преживените психотравмиращи събития, изпитвал страх от
загуба на работата си, притеснение, че може да бъде уволнен, както и че може да
започне наказателно преследване срещу него. ПоС.но чувал коментари на работното
си място по повод случилото се, като това съответно довело до отдръпване на голяма
част от колегите от колектива от него и до отбягване на ищеца. Това допълнително
утежнило вътрешния му мир и рефлектирало върху неговата работа, самочувствие,
влошило нормалната до преди случилото се работна атмосфера, превръщайки я в
неблагоприятна и напрегната работна среда за ищеца. Всичко това допълнително
депресирало и повлияло негативно върху самооценката, авторитета и репутацията на
ищеца.
Процесните квалификации, неверни и непроверени твърдения, приписващи на
ищеца извършването на едно ****** ******, придобило изключителна ****** ******,
предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за ищеца, така и за
цялото му семейството, в това число се отразили особено негативно върху социалните
му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него,
отразили се негативно върху връзката с неговата годеница, която е поискала разваляне
на годежа си с ищеца. Чрез публикациите било нарушено доброто име на ищеца, било
опозорено семейството му. Ищецът се е почувствал дълбоко унизен и посрамен.
Претърпял е значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание,
поради компрометиране пред обществото, изпитвал безпричинен срам и нежелание да
се среща с хора, в това число и с приятели и съседи, а злепоставянето му пред толкова
2
многобройна читателска аудитория, рефлектирало неблагоприятно върху неговата
душевност и вътрешния му емоционален свят. Процесните обидни думи и
клеветничеки деяния по никакъв начин не съответствали и не отговаряли на
възпитанието, образованието и авторитета на ищеца и по никакъв начин не
кореспондирали на действителната ситуация. Посредством така използваните изразни
средства, Г. Г. бил представен пред лицето на общността като *******, *******,
*******, *******, *******, човек, който е *******, и който не зачита ничий авторитет,
*******, *******, ******* и *******. Квалификациите били употребени с пряк
умисъл и цел личността на ищеца Г. Г. да бъде унизена, опозорена и омерзена.
Използвайки горните изразни средства, авторът на статията изложил дълбоко
унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а
издателят не е упражнил надзорните си функции и позволил публикациите да бъдат
издадени и да достигнат до много хора. Сочи се, че в действителност, мнението не
подлежи на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова е ограничена от
това да не бъдат засягани противоправно правата и интересите на индивида, на което
кореспондира и съответното задължение за служителите на ответната медия и за самия
издател да не изразява мнението по един обиден и уронващ авторитети начин.
Поддържа се, че публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице
******, съставлява изявление, съдържащо твърдение за ****** от това лице – т.е.
твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност и не може да се
окачестви като оценъчно съждение, нито като изразяване на мнение. Допълва се, че не
всяка негативна оценка може да се приеме за обидна, а такава, която съдържа
вулгарни, цинични изрази и квалификации. Намира, че следва да се съобрази броят
лица, до които статията е достигнала. Излага съображения относно гражданската
отговорност на ответника в случая в качеството му на издател, който не е спазил Д.те
журналистически практики, проверявайки достоверността на информацията. Твърди
се, че излагайки клеветнически твърдения без да е проверена тяхната достоверност,
ответникът е нарушил границите, очертани в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор, с който оспорва иска. Твърди, че
процесните медийни публикации били заимствани или цитирани от други източници,
дори без редакторска намеса – напр. ******* (като се обръща внимание, че
информацията и фотоматериалите по случая били оповестени изначално от водещите
национални медии, които материали впоследствие били цитирани и разпространявани
и от други медии), интернет страницата *******, цитирани били позиции на *******
А. С., на п*******, на ръководството на „*******“ ЕАД и *******. Твърди се, че
въпросът за отговорността на медиите за публикувани материали, които били изнесени
в повече от една медия отдавна бил разрешен. Цитира се съдебна практика, според
която, ако публикацията не е първа, а е предхождана от други статии със същото
съдържание, то издателят не носи отговорност, ако се е позовал изрично на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, което било извършено от
ответника, т.е. отговорността на последния не следвало да се ангажира. Поддържа се,
че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с ****** въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие
като във всеки случай издателите на печатни произведения можели да разпространяват
правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Оспорва се в цитираните от „С.Н.“
статии да фигурират твърдените от ищеца квалификации: „*******“, „*******“,
„*******“, „*******“, „*******“, „*******“, „*******“, „*******“, „*******“,
„*******“, „*******“. Личността на ищеца не била ясно индивидуализирана, поради
което не би могло съдържанието на процесиите статии безспорно да бъде отнесено
3
именно към него, още повече, че не били публикувани негови *******. В
публикациите били използвани други *******, както и се посочвали само едно или две
имена, което ответникът счита, че не е достатъчно същите недвусмислено да бъдат
отнесени и свързани именно с ищеца. Сочи се, че всички коментари от трети лица не
биха могли да бъдат свързани с представляваната от ответника медия. Твърди се, че
ищецът не е отправил претенции относно публикувани от ответника материали, нито е
поискал право на отговор (каквото право „С.Н.“ винаги предоставяло на всеки, който
желае това). Ако публикуваните от ответника материали са предизвикали негативите,
които твърди ищецът, то възниквал въпросът защо същият не е поискал тяхното
коригиране или не се е свързал за уточняване на случая. Твърди се, че не са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана, като се сочи, че размерът на
претенцията е завишен. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол от ******* г., изготвен от Б. Б.,
******* по заместване при ******* И.Д., с ******* в регистъра на НК, с район на
действие *******, съгласно който е удостоверено, че на посочените в протокола пет
интернет адреса се намирали приложената към протокола информация /процесните
статии/. Към протокола са приложени информацията на посочените интернет адреси.
Като безспорно е отделено обстоятелството, че материалите, приложени към
исковата молба, вкл. и процесните статии не съдържат ******* на ищеца Г. Г..
От разпита на свидетелката Л. Д. Г., намираща се във фактическо съжителство с
ищеца, се установява, че се познава с ищеца от края на месец ****** г., откогато
двамата имат връзка. Твърди, че е чела пет статии в ******а „С.Н.“, свързани с ищеца
по повод случая с ****** *******. В статиите били публикувани ******* на ищеца от
„*******“. В статията пишело, че ищецът е *******, от което последвала
необходимостта да се извършат *******. В опит да цитира, свидетелката сочи, че
първата статия била относно това, че полицията потвърдила *******. Следващата
статия била за *******, който искал извършване на разследване на случая. Третата
статия била за ******* и позицията им относно случая, както и че на обществото се
дължи повече справедливост. Следващата статия била за „*******“, която ******* Г. в
социалните мрежи, както и още една статия със заглавие „*******“. Статиите били от
******* г., като свидетелката попаднала на тях, докато си разглеждала ******а във
„*******“, като видяла ****** на ищеца в ******, с *******, която била ******ната
му ****** във „*******“. Първоначално в „*******“ имената и ******та на ищеца
били публикувани, а след като се установило, че се касае за друго лице, ******та се
изтрила, но имената му продължавали да фигурират там. Според свидетелката,
статиите все още били достъпни на ******а на ответника. Имената на ищеца в
социалната мрежа, били изписани на ******, като именно поради това, наличието на
******та му и обстоятелството, че е *******, свидетелката възприела, че се касае
именно за личността на ищеца. Относно влиянието на статиите върху обществото,
свидетелката сочи, че родом не е *******, но когато отишла там, попаднала на
******* във „*******“, в които се говорело изключително негативно за ищеца, не и за
действително установеното лице, сочено за *******. Били налице ******* на ищеца,
както и изрази – „*******“, „*******“, „*******“, „*******“, „*******“ и пр. На
свидетелката са й известни и публикации в други медии, за други статии, съдържащи
информация във връзка със случая на Д. *******, свързващи случая с ищеца. На
следващо място, свидетелката посочва, че Г. Г. е ставал жертва на негативно
4
отношение от общността в *******, като свидетелката била с него, в момента, в който
е получил първото си обаждане със заплаха за ******, че ще му причинят това, което
*******. Обажданията били стотици, както и съобщения, включително такива, които
били адресирани до свидетелката, чийто приятелки й се обаждали да я питат дали е
добре, както и заявявали, че трябва да съдейства на полицията, тъй като Г. Г. следва да
лежи в затвора. Ищецът много се страхувал за живота си заради всички съобщения,
които получавал по телефон, месинджър, вайбър, в приложението “what’s app”. Сочи
още, че били налице и опити за физическа саморазправа с ищеца, който отказвал да
излиза дори до магазина, поради заплахите, които е получавал в продължение на три
месеца. Когато се случило веднъж свидетелката да излезе с него до магазина,
забелязали ******* със затъмнени стъкла, свалил се прозорецът, след което
последвало обръщение към свидетелката с думите „е******* Д.“. Посочва също, че Г.
Г. е подавал сигнал до органите на реда. Твърди, че в жилището, където свидетелката и
ищецът живеят, влезли полицаи, които провели разговор с Г. Г., претърсили спалнята,
гардероба, хола и кухнята. Ситуацията се отразила много лошо на отношенията с
майката на ищеца, която му заявила, че вече не е нейн син, както и че не желае да има
такъв син, който е извършил подобно нещо. За период от 3-4 седмици, майката на
ищеца не е искала да се чува с него, но впоследствие установила, че случаят касае
друго лице, а не Г., като му се извинила. Свидетелката е заявила, че ищецът спрял да
тренира, като преди бил на *******; спрял да се храни, както и да излиза в града;
нямал желание да пуска телевизията, тъй като поС.но се излъчвали материали по
темата, както и във „*******“, пишели се статии; ищецът преживявал всичко това,
станал много раздразнителен, избухлив; влизал в пререкания със свидетелката;
страхувал се както за нейния, така и за собствения си живот; когато търсел приятелите
си, те му затваряли телефона, писали му съобщения, че не желаят да бъдат асоциирани
с него, както и че е ******* и не искат такива приятели. Когато свидетелката излизала
и срещала колеги на ищеца, те заявявали, че никога повече не искат да го виждат, нито
да общуват с него, наричали го „*******“, „*******“, поради което ищецът спрял да
комуникира почти с всичките си познати, освен със свидетелката и още едно-две лица.
Твърди, че ищецът е ходил на психиатър, който му изписал валидол и валериан, за да
спадне цялото натрупано напрежение. Около два месеца след разпространяването на
статията, е имало ситуация, в която непознато лице попитало ищеца дали той е този, за
когото се твърди, че е ******* *******. Свидетелката няма точен спомен в кой момент
******* на ищеца са били заменени с тези на лицето, сочено за *******. Две седмици
преди провеждането на разпита, от медията косвено се свързали с ищеца чрез негов
приятел, на когото заявили „*******“. Ищецът отказал, като след няколко дни получил
още едно обаждане от друг негов приятел, с когото медията се свързала. Последвало
извинение, съответно от медията искали да се постигне споразумение. Посочва се, че
публикацията от „С.Н.“ е била споделена и препубликувана във „*******“, наред с
коментари, без да посочва имена на публикувалите статията, тъй като били много на
брой. Свидетелката няма спомен някой в нейно присъствие да е заявявал на Г. Г., че
той е извършил акта на *******, понеже е прочел така в ******а на „С.Н.“. Твърди, че
ищецът й е споделял, че чувства ****** натиск именно поради статията в ******а на
ответника. Свидетелката няма спомен дали е имало статия на *******, в която да се
сочи името на Г. Г.. При обажданията по телефон до ищеца, никой не е споменавал
медията на ответника, но същата била споделяна многократно във „*******“. След
като станало ясно, че не Г. Г. е сочен за ******* на акта на *******, някои от
приятелите му се извинили, но други продължавали да считат, че именно той е
*******ят. Ищецът не се е свързал с медията на ответника по повод неправилно
отразената спрямо него информация. Свидетелката посочва, че ориентировъчно след
седмица след статиите за ищеца, е разбрала, че реално сочен за *******, е друго лице.
5
Първата медия, публикувала статия със ****** на ищеца, която се виждала в
„*******“, била на „С.Н.“, а преди това свидетелката попаднала на статията в
социална мрежа.
Като свидетел по делото е разпитан С. С. С., приятел на ищеца от 20 години.
Свидетелят видял статии към ******* г. във „*******“ относно случая в *******, след
което проверил информацията и в „*******“ и същата била потвърдена. В „С.Н.“
имало 5 бр. публикации, едната била свързана ****** между Г. Г. и негова позната,
който полицията е намерила; втората – относно у*******“; третата статия била
свързана с п*******, която търсила справедливост и още една статия със заглавие
„*******“, които свидетелят е чел незадълбочено, в интернет имало и други ******ове
с подобни статии. Свидетелят разбрал на същия ден, че информацията касае друго
лице, а не ищеца, като ******* на последния били премахнати и съответно качени
такива на сочения за *******, били сменени и имената. Свидетелят първоначално е
възприел, че информацията се отнася до ищеца предвид *******, имената му и
твърдението, че е *******. Случаят не се отразил добре на Г. Г., който се дистанцирал,
спрял да излиза, затворил се в себе си; в ******* имало групи във „*******“, в които
били качвани материали за него, включително статии на „С.Н.“, под които ищецът бил
обиждан и нападан, наричан „*******“, „*******“. Ищецът бил заплашван и по
телефон, че *******. Свидетелят не е променил отношението си към ищеца, но доста
от общите им приятели и до ден днешен били малко дистанцирани; не знае дали
случилото се е имало отражение в семейството му, но сочи, че на работното му място
бил преместен от един цех в друг, тъй като колегите му, с които е работил,
непрекъснато обсъждали ситуацията. На следващо място, твърди, че му е известно
ищецът да е подавал сигнали и жалби до полицията/прокуратурата във връзка с
получените заплахи. Ищецът отслабнал от притеснение, изпитвал страх от заплахите,
които получавал от скрити номера, поради което /по думи на приятелката на ищеца/
посетил психолог, който му изписал валериан и други успокоителни. Според
свидетелските показания, Г. Г. се занимавал с *******, но не бил допуснат да участва
заради разпространеното от медиите във връзка с процесния случай. Към момента
ищецът не бил асоцииран като ******* на ****** *******, но хората продължавали да
коментират как името му било замесено. На свидетеля не му е известно някой да е
заявявал на ищеца, че той е ******* на акта, именно поради изложеното в статиите на
„С.Н.“, но Г. Г. е споделял, че чувствал обида, ****** негативизъм, именно поради
съдържащото се в тези статии, като твърдял, че се чувства засегнат, обвинен в нещо,
което не е извършил, а е набеден, бил в недоумение как е възможно да се твърди нещо
подобно за някого, след като не е проверена информацията. Споделеното от ищеца на
свидетеля се отнасяло за всички публикации, а не само за тези от ******а на
ответника. Свидетелят не помни дали в статиите на „С.Н.“ се е съдържала информация
за възрастта на ищеца, както и относно местоработата му; не помни и дали е имало
*******, в която да се споменава името на ищеца. В свидетелските показания се
съдържат твърдения, че приятели на ищеца /И. и Н., без да са индивидуализирани по-
конкретно/ са му се обаждали с въпроси дали е видял статията, качена в „С.Н.“.
Според свидетеля, ищецът се притеснил не толкова за ******ото мнение, а по-скоро за
негативните коментари по негов адрес и за обажданията по телефона, като по време на
някои от тях, свидетелят е присъствал, а ищецът включвал високоговорител.
Информацията се разпространила бързо /на ******* г./, но „С.Н.“ не била първата
медия, която е започнала разпространението, т.е. свидетелят възприел съдържанието
от друга медия.
Разпитана е като свидетел и П. Б. П., чиято сестра е собственик на ******а,
редактор и репортер към медията. Посочва, че относно случая с ******* в *******,
редактор й подал първоизточника от *******, откъдето започнало всичко. Практиката
6
била такава, че когато редакторите попаднат на интересна новина, те я пускат на
главния редактор, в случая свидетелката или сестра й, която била управител и
собственик на ******а. Изложила е, че се проверява първоизточникът дали
съответства с това, което е написано от редакторите на ответника и едва тогава се
позволява разпространение на новината. В конкретния случай, свидетелката била на
смяна, когато редакторката й изпратила статията от *******, в която се посочвали
имената на Г. Г., в качеството му на *******. Свидетелката видяла, сравнила, статията
на редакторката била абсолютно копие на тази ******* и била пусната в същия вид.
Редица ******ове започнали да публикуват статии във връзка със случая.
Свидетелката обяснява, че в журналистическата професия била честа хипотеза, когато
една новина се разпространи широкo, впоследствие да се окаже, че изложеното не е
идентично с действителността. В тази връзка заявява, че в първия ден името на ищеца
се появило в десетки ******ове, а през следващите дни след като от МВР била
направена пресконференция, станало ясно и името на действителния *******. Излага,
че поради множеството новини, които се излъчват на ******а на ответника и
невъзможността да се реагира бързо при установяване на погрешно изложена
информация, на ******а бил отразен имейл и телефон, чрез които засегнатите лица
можели да се свържат с цел отстраняване на новини, които не отразяват
действителността. Сочи, че грешката във връзка с процесния случай, била установена
едва при получаване на препис от исковата молба. Твърди, че ******овете, които
публикуват новини, поначало не разполагали с ресурс да изпратят репортери на
всички места, поради което взаимствали информацията от първоизточници,
обикновено националните медии, които разполагали с достатъчно възможности, за да
се снабдят първи по време с информация. Свидетелката е посочила, че е работила в
три национални медии и там потокът на информация бил по съвсем различен ред.
Допълва, че при работата в медиите се вземат първоначалните данни и източници, а
прокуратурата и МВР предоставят официални изявления, а в случай че журналист се
свърже с посочените институции за информация, отговорът би бил, че ще се излъчи
официално изявление. От „С.Н.“ не е бил осъществяван контакт с *******, нито с
ищеца, свидетелката не може да посочи дали медиите, от които е взаимствана
информацията в ******а на ответника, са цитирани. Във „*******“ били открити
немалко ******и с имена, като тези на ищеца.
По делото е приложена справка от МРРБ, Главна дирекция „ГРАО“ за броя на
лицата с първо име Г. и презиме, съответно фамилия – Г., регистрирани на територията
на гр. *******, като същите са 20 на брой.
Представено е копие от жалба № ******* г., подадена от ищеца Г. Г. до Районна
прокуратура – *******, в която са изложени обстоятелства относно получавани от
същия заплахи, свързани със случая в *******. Към жалбата са приложени извадки от
чатове и от уеб страници на социални мрежи, както и на извадка от ******а на
ответника от ******* г., съдържаща заглавие с имената на ищеца; в приложенията се
съдържа и снимков материал. Към жалбата е изготвено сведение от ищеца, в което
посочва кои конкретно изявления са предизвикали у него чувство, че е застрашен, като
липсва посочване на статии на „С.Н.“.
При тези изводи относно фактите по приложението на правото съдът намира
следното:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК всеки ищец да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – в случая неимуществена, причинна връзка
7
между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите,
причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че
натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинноследствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали
изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат
неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави
изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление,
нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.
147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в
пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно
преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се
свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнството на
пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от
25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата
факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС
по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че
като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
****** – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В
същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са
клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да
установи верността им е на ответника. Следователно – дори дадени фактически
твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от
26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да
има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена
личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се
считат за клеветнически, след като те са верни.
Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на
журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи
преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 ЕКПЧ, според който
8
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и съответно на чл. 10
ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал
повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията,
като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува независимо от
твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава (Sciacca v Italy 2005-I; 43
EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния
живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от
репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед
баланса между чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в
решението Von Hannover № 2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали
публикацията има принос за дебат в ****** интерес, ролята и функцията на лицето, за
какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването
на ******* и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена
група не изпълва критерия за ****** интерес.
В свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на
журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят
вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и
усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни
твърдения, засягащи личността на конкретен субект, обвинения срещу него в ******,
засягане на репутацията на частни лица, били те и публични личности.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България,
всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за
ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения
текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е
правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като
субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от
Конституцията/. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да
се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за
лице, чието име се коментира или се предполага във връзка с ****** въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които
са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно
поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност - те съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства
от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата /В този смисъл Решение
№ 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр.дело № 7046/2014 г., ІV г. о., ГК, Решение № 209
от 27.09.2013 г. на ВКС по гр.дело № 1747/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 62 от
06.03.2012 г. на ВКС по гр.дело № 1376/2011 г., ІV г. о., ГК, постановени по реда на чл.
290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика/.
В светлината на изложеното, съставът на първоинстанционния съд приема, че в
конкретния случай процесните статии са в съС.ие да предизвикат ****** дебат. Не
може да се прави извод, че целта им, с оглед заглавието на същите, е единствено да
привлече вниманието върху конкретно лице, а да бъде осведомена ******остта за
събития като процесното, които по своя характер се считат за изключително сериозен
проблем в обществото.
Страните не спорят, че служител на ответника е публикувал процесните
публикации. Този факт се установява и от показанията на свидетелката П. П., а според
констативен протокол на ******* статиите са били налични в интернет и на ******* г.
9
Не е спорно и съдържанието на процесните пет публикации.
Ответникът не твърди и не установява по делото ищецът да е бил привличан към
наказателна отговорност във връзка с ****** пострадалата Д. М. от м.******* г. Не е
спорно също между страните, че като обвиняем в това производство е било
привлечено друго лице със същите инициали на собствено и фамилно име като тези на
ищеца. Не се твърди и не се установява именно ответникът да е ******* на ******, за
които се съдържат твърдения в процесните статии – Г. Г. да е *******. Следователно и
процесните статии в следните части:
1. В статията „*******“;
2. В статията "*******”: „… *******“;
3. В статията със заглавие: ,,*******”: „*******“;
4. В статията със заглавие: „*******”: „*******“.
5. В статията със заглавие: „*******“,
съдържат клеветнически твърдения, доколкото с тях на ищеца се приписва
извършването на престъпления съгласно НК – нанасяне на *******. Достоверността на
тези твърдения не е установена по делото от страна на ответника. Същевременно
посредством същите ищецът е представен като ******* на *******. Имената на ищеца
Г. Г. са били публикувани първоначално в статиите със заглавия: „*******“ *******“
*******“, наред с негови *******, които съгласно свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели Г. и С. са били подменени още същия ден със
******* на друго лице. Макар останалите три статии съдът да приема, че не са
съдържали ******* на ищеца, фактът, че всички статии са публикувани в един и същи
ден и във всички тях са посочени имената на ищеца, указват на читателите, че става
дума за едно и също лице.
Недоказано във връзка с горния извод на съда, според настоящия състав е
възражението на ответника, че личността на ищеца в статиите не е била достатъчно
индивидуализирана, за да се приеме, че в тях става дума именно за него. Както са
посочили свидетелите, освен имената на ищеца и че е от гр. *******, в част от
статиите е имало негови *******, които обаче са били подменени бързо със ******* на
друго лице. Също така, за да приеме, че статиите са визирали като ******* на ******
именно ищецът, а не което и да било друго лице с имена Г. Г. *******, съдът
акцентира, че заглавието на статията „*******“ с последвала в публикацията ******
на лице от мъжки пол в едър план има за цел именно да се привлече вниманието на
читателите върху визуалния образ на *******я, за който се сочи, че е именно ищецът.
По отношение на тази статия съдът намира за установено по делото, че съдържанието
е било променено, като ****** на ищеца е била заменена със ****** на друго лице.
Ето защо и статиите в техния първоначален вариант според съда са съдържали преки
твърдения, че именно ищецът е ******* на престъпленията, описани в същите. В този
смисъл се касае за изнасяне на информация с клеветнически характер, а не единствено
на оценъчни съждения или мнения в журналистическа публикация. Същите са с
обективно позорящ характер по отношение личността на ищеца. Внушението за
неговия образ, което съвкупността от петте статии създава, безспорно е укоримо от
гледна точка на господстващите ******о мнение и морал и се явява противоправно.
Следва да се обсъди правоизключващото възражение на ответника, че
публикациите не са авторски, че със същите са препечатани други медии, а доколкото
в тях не се съдържат обиди, отговорност следва да носи само първият издател.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика, обективирана в напр. в
решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., III ГО на ВКС, когато
съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като
клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е
10
следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият
издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на
първия. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила,
защото тогава авторът поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата
на добрата журналистическа практика преди публикуването.
В случая тези предпоставки (за ограничаване отговорността на ответника) са
налице само по отношение на статията "*******”. Същата съдържа препратки към
*******, означена в публикацията и като *******, а от показанията на разпитания
свидетел П. се установява, че е имало статия на *******, която е била препечатана от
редактор на медията и чието съдържание изцяло е било взаимствано оттам вкл. и
имената на ищеца. Ето защо и по отношение на тази публикация съдът намира, че
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. Следва също така да се
посочи, че това е последната по време публикувана от ответника статия (в 21:28 ч. на
******* г. – виж л. 44 от делото), която единствена тя съдържа позоваване на
предходна публикация от друга медия.
По отношение на другите публикации на ******а на ответника (публикувани в
13:46 ч., в 16:22 ч., в 19:58 ч. и в 21:03 ч. на същата дата – виж пак л. 44) обаче липсва
надлежно посочен източник на информацията, съставляваща и съдържаща клевети по
адрес на ищеца.
Видно е, че в първата статия със заглавие „*******“, е налице препращане към
публикация в ******* само по отношение на мотивите на ОС – *******, произнесъл
се в производство по разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение на
*******я на деянието. Следователно и в останалите части публикацията е авторска и
ответникът следва да понесе отговорност, доколкото същата съдържа клеветнически
твърдения по отношение личността на ищеца. Тази статия не съдържа препратка към
конкретен източник на информация и ответникът не би могъл да ограничи
отговорността си за нея.
Статията със заглавие „„*******“ действително цитира изявление на ******,
както и личната позиция на ******, но същите не споменават имената на ищеца, нито
по друг начин го индивидуализират. Коментарът, написан в социалните мрежи от
*******, също не посочва имената на ищеца. Не може да се приеме от събраните по
делото доказателства, че е налице надлежно препращане към друг източник, от който
статията да е взаимствана. Следователно и в частите, сочещи ищеца като извършил на
деянието, съдът намира, че публикацията е авторска и ответникът носи отговорност за
изложените в нея клеветнически твърдения.
Статиите, свързани с изявления на ******* по това време по случая и позицията
на ******* „*******“, цитират изявления на съответните лица по случая, но в тези
изявления не се споменават имената на ищеца. Интерпретацията на същите обаче е
авторски труд на служител на ответника и именно в същите се съдържат клеветите по
отношение личността на ищеца. В изявлението, направено от *******, е видно, че
липсва коментар, че именно Г. Г. е ******* и че неговата проява е *******. В
действителност, постът на А. С. е публикуван без редакторска намеса, но
предхождащите го изречения са авторски и в тях служители на ответника не са
посочили да са препубликували друг източник. Що се отнася до статията, касаеща
позиция на ******* по случая, следва да се посочи, че същата е изразена във връзка с
конкретния случай на извършено деяние, разследвано като ****** от компетентните
органи, но че това е било извършено от ищеца е посочено в статията в нейната
11
авторска част.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че е налице противоправно поведение
на лице, на което ответникът е възложил работа, изразяващо се в изнасяне на
клеветнически твърдения, че ищецът е ******* на описаните деяния, за което е бил
привлечен към наказателна отговорност, съдържащи се в четири от петте процесни
публикации (с изключение на статията със заглавие "*******”, която съдът прие, че е
препечатана от интернет *******). Не може да се заключи, че ответникът е направил
достатъчното и се е доверил на други източници, на които да се е и позовал, сочейки
това само в последната си статията, в която се препраща към публикация в *******.
Разсъждения в тази насока биха могли да се развиват, в случай че в първата по време
публикувана по темата статия ответникът беше цитирал източника си на информация.
Това обаче е сторено едва в последната статия, с оглед което и не би могло да се
заключи, че това позоваване е по отношение на изнесената от ответника във всички
публикации от този ден информация, която сочи, че именно ищецът е авторът на
деянието.
Субективната съставомерност на деликта се презумира, доколкото съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. В конкретното производство ответникът не е оборил
законовата презумпция, следователно и тази предпоставка от фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът приема, че е налице.
Следва да се даде отговор на въпроса относно претърпените от процесните
четири публикации от ищеца неимуществени вреди и наличието на причинна връзка
между последните и статиите, за които ищецът отговаря.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели Г. и С., че ищецът е
възприел статиите на ******а на ответника, както и множество сходни като
съдържание публикации в други медии. Статии от електронните издания *******,
*******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, ******* са
приложени от ищеца към исковата молба. Служебно известно също така е на съда, че в
СРС (а и в други съдилища в страната, където част от делата са били препратени по
подсъдност) са предявени множество искове от същия ищец за обезщетяване на
причинени му от други публикации неимуществени вреди, сочещи го като ******* на
същото деяние, но срещу различни ответници: „*******, „Е******* „И*******,
„Ф*******, „Р******* „Ф*******, „П*******, „П*******, „Д*******, „И*******,
„М*******, „Н*******. Т.е. съдът приема, че ищецът не отрича, че описаните в
исковата молба неимуществени вреди, не са причинени единствено от публикуваните
от ответника статии, което обстоятелство следва да бъде отчетено от съда.
На следващо място, въз основа на показанията на разпитаните свидетели С. и Г.,
съдът приема, че в причинна връзка с публикациите, служещи си с имената на
ответника и сочещи го като ******* на *******, вкл. и процесните такива, са
влошените отношения с неговата майка за период от около 3-4 седмици, липсата на
апетит, на желание да спортува, да тренира и да излиза, породената у него лесна
раздразнителност и избухливост, дистанцираност от околните, огорчение, срам,
чувство, че е изоставен от част от приятелите си, че е набеден, промененото
отношение на колегите в работата му. Що се отнася до останалите описани в исковата
молба неимуществени вреди, а именно, че ищецът е станал обект на нападки, обиди и
заплахи от различни физически лица, че в резултат от тези заплахи се е страхувал за
живота си, заради което не е излизал от вкъщи в известен период от време, съответно
свързаните с подадения от самия ищец сигнал до компетентните органи
неимуществени вреди, че е имал проблеми със съня, самооценката, главоболие,
изпитвал е чувство за несигурност и застрашеност, съдът подчертава, че по делото не
12
е установено същите да са извършени от лица, на които ответникът е възложил работа,
съответно не е установена и пряка причинно-следствена връзка между статиите и
същите. За тези вреди, макар данни за тях да се съдържат в свидетелските показания,
съдът не следва да присъжда обезщетение. Тези неимуществени вреди са възникнали
за ищеца не пряко от процесните публикации, а от думите и действията на други лица,
които не са свързани с ответника (или поне не е установена свързаност), поради което
и последният не отговаря за тези неимуществени вреди. Следва също така да се
посочи, че изнесеното от ответника в процесните пет статии не съдържа обиди, както
се сочи в исковата молба. В настоящото производство не е налице основание ищецът
да бъде обезщетяван за причинените му от отправени по негов адрес обиди в
публикации на други медии, потребители в социални мрежи и т.н., вкл. и за
адресирани до него заплахи, вкл. анонимни такива.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС №
4 от 23.12.1968 г. /. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически
и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява предопределено и от икономическите условия в страната.
Съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за процесните
клеветнически твърдения, взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от
ищеца морални вреди и страдания, които се приеха за доказани по делото, фактът, че
се касае до електронно издание, което предполага възможност лесно и бързо да бъде
разпространена информацията, която да достигне до неограничен брой лица. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ищецът е представен като ******* на ******,
получило широк ****** и ****** отзвук, което му е нанесло значителни по характер,
тежест и интензитет душевни терзания, влошило е качеството му на живот, повлияло
му е в професионален и личен аспект. Същевременно, за да определи справедливия
размер на обезщетение, съдът съобразява доводите на ответника, че името на ищеца
като ******* на ****** е било посочено в множество публикации в различни
интернет издания, във връзка с което и ищецът е предявил искове за обезщетения
срещу юридическите лица, чиято собственост са съответните медии. Както се посочи
и по-напред, неимуществените вреди, възникнали за ищеца, съдът приема, че са
възникнали съвкупно от множеството материали, от нанесените му обиди и отправени
към него заплахи от потребители в социалните мрежи, по телефона, а също и на живо,
с оглед което последното обуславя извод за по-нисък размер на обезщетението. Следва
да бъде зачетен и установеният по делото факт, че още в деня на публикациите
******* на ищеца са били подменени със ******* на друго лице, като впоследствие,
след получаване на препис от исковата молба са били променени и имената (съгласно
показанията на св. П.). Съобразявайки се с тези обстоятелства, както и с
икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение в случая за процесните клеветническите изрази в четирите статии,
публикувани от ответника, приписващи на ищеца извършването на престъпни деяния
е в размер на сумата 2000 лева (по 500 лева за всяка статия). За разликата до пълния
предявен размер от сумата 20 000 лева, искът следва да се отхвърли като
13
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски възниква и за двете страни на
основание чл. 78, ал. 1, респ. ал. 3 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за заплатени държавни такси в размер на сумата 805
лева, като е заплатил и адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в
размер на сумата 2200 лева. Възражението на процесуалния представител на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на
делото, цената на иска, обема на извършените съдопроизводствени действия, броя на
проведени заседания и не на последно място предвиденото в НАРЕДБА № 1
за възнагражденията за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда,
се явява ориентир за справедливото заплащане на адвокатския труд вкл. и с оглед
икономическите условия в страната, намира за неоснователно. Съобразно изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъди 300,50 лева.
Ответникът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение и за заплатена
такса пред МРРБ в общ размер на 1272 лева, от които му се следва сумата 1144,80
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, адрес по делото: *******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 49 ЗЗД на Г. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, *******, адрес по делото: гр. *******, сумата
2000 (две хиляди) лева, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на следните клеветнически твърдения,
съдържащи се в медийни публикации от ******* г. на електронния новинарски ******
на ответника *******: в публикацията със заглавие „*******“: „*******“; в
публикация със заглавие: „*******“: „*******“; в публикация със заглавие:
„*******”: „…*******“, и в публикация със заглавие: „*******”: „*******“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
*******, адрес по делото: гр. *******, срещу „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, адрес по делото: гр. *******, иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата над 2000 лева до размера от 20 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
съдържащи се обиди и клеветнически твърдения в медийни публикации от ******* г.
на електронния новинарски ****** на ответника - *******, със следните заглавия:
“*******“, „*******“, „*******“, „*******“ *******” „*******”.
ОСЪЖДА „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, адрес по делото: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, *******, адрес по делото: гр.
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300,50 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, *******, адрес по
делото: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „С.Н.“ ЕООД,
14
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, адрес по делото:
гр.*******, сумата 1144,80 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15