Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.11.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на дванадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2296 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 20201123153020 на „Р.К.“ ЕООД, чрез адв. С.К., упълномощен от управителя Б.И.Д.,
срещу отказ рег. № 20201116140552/17.11.2020г. по заявление образец А4 вх. № 20201116140552 на жалбоподателя,
съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е
отказано вписването на прекратяване участието
на дружеството като съдружник
в „С.*” ООД, с ЕИК ******, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателя като съдружник в
дружеството.
Отказът е мотивиран с това, че
заявителят не е легитимирано лице по чл. 15,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ да иска вписването (заличаването). Заявяване на
искането от неоправомощено лице изключва приложимостта на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Такава нередовност не може да бъде отстранена.
Жалбоподателят намира отказа на Агенцията по
вписванията незаконосъобразен. Прекратяването на членственото правоотношение на
съдружника е настъпило в момента на
изтичане на срока на отправеното предизвестие и при бездействие на управителя
на дружеството няма пречка съдружникът
лично да поиска заличаване, още повече, че дружеството „С.*“ ООД е без вписан
управител. Жалбоподателят се позовава на Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. №
500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о. в този смисъл. Сочат се и решения на окръжните
съдилища относно право на съдружника сам да поиска заявяване за вписване на
прекратяването на членството му в търговското дружество. Напускащият съдружник
следва не следва да търпи негативни последици от бездействието на „С.*“ ООД,
състоящо се в липсата на избор на управител.
По жалбата съдът намира следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения,
включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Не
е било налице изискването по чл. 21, т.
3 от ЗТРРЮЛНЦ, включено в обхвата на
проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, за
вписването и на това основание постановеният отказ за вписване е
законосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от
оправомощено лице. Това са лицата, посочени в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т.
1-т.4 от ЗТРРЮЛНЦ – търговецът, чрез представляващото го лице,
прокуристът, друго лице в предвидени от
закон случаи и адвокат с изрично пълномощно по упълномощаване на останалите
посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1-т.3
от ЗТРРЮЛНЦ лица. Лицата са
изрично посочени в закона, без кръгът им да може да бъде разширяван при разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ или по аналогия на закона. Аргумент в този смисъл са
мотивите към Проекта на Закона за търговския регистър (602-01-5/28.01.2006г.) –
да бъдат легитимирани да подават заявление едноличният търговец, представителят на
юридическото лице – търговец и друго оправомощено лице, което е възприето и в ЗТРРЮЛНЦ при приемането му.
Предвиждането и в проектозакона, и в окончателно приетия ЗТРРЮЛНЦ отговаря на
чл. 5 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968г. за съгласуване на
гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на чл.
58, втора алинея от договора, за защита
на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността –
всяка държава–членка да определя лицата, които
извършват формалностите във връзка с оповестяването.
Изричното посочване на оправомощените по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лица в чл. 15, ал. 1 изключва приложението по аналогия и на разпоредбата чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно възможността освободеният управител да иска заличаването си като такъв. Това е хипотеза от посочените по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, но по отношение на съдружника аналогия е недопустима. Не се касае за неуреден случай по смисъла на чл. 46 от ЗНА, за да бъде прието, че и съдружникът в тези случаи може да заявява за вписване прекратяване на членството си, а за липса на такова оправомощаване. Такава аналогия не би съответствала и на целта на ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ, тъй като при вписване освобождаването на управителя се съобразява, че това може да бъде външно за дружеството лице, осъществявало дейността си по договор за управление или трудов договор, като за управителя, независимо дали е външно за дружеството лице, няма и друг ред, за да защити правата си във връзка с освобождаването от длъжността (при предвидени несъвместимости или друго). По отношение на настъпилото обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение на жалбоподателя като съдружник е приложимо предвиждането, че във вътрешните отношения членственото правоотношение е прекратено и това е достатъчно за защита на правата му. Той би могъл да уведоми и Агенция по вписванията за липсата на заявяване за вписване на обстоятелството, при което дружеството би носило административно-наказателна отговорност, както и при липсата на вписан управител повече от три месеца – да поиска от Прокуратурата предявяване на иск за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Предвиждането проверката на обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, да предпоставя произнасянето на длъжностното лице по регистрацията по същество с допускане или отказ за вписване, заличаване и обявяване, изисква произнасяне по същество на жалбата от съда – дали постановеният отказ е законосъобразен. Няма основание жалбата да бъде оставяна без разглеждане с прекратяване на производството.
Към момента няма задължителна
съдебна практика на ВКС по въпроса
относно легитимацията на напускащ съдружник да иска заличаването си в
търговския регистър, но по-скоро постановените съдебни решения са за
стриктно приложение на разпоредбата на чл. 15,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, включително с възприемане, че е недопустимо
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице (напр. Определение
№ 479 от 24.08.2015г. по ч.гр.д. № 829/2015г., ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140
от 15.10.2015г. по т.д. № 2092/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение І 141 от
02.03.2011г. по т.д. № 736/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС,
ТК, ІІт.о., посочено от жалбоподателя, не касае легитимацията на съдружника да
иска вписване. Настоящият състав не е
обвързан от практиката на други съдебни състави в окръжните съдилища, която е
противоречива. Същевременно въпросът е предмет на образувано тълкувателно дело
пред ВКС, ОСТК (т. 5 от въпросите по тълк. дело № 1/2020г.), но към момента
няма постановено по делото тълкувателно решение, което да бъде съобразено.
Или
поради липса на предпоставки по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ заявлението в случая да изхожда
от оправомощено лице, исканото вписване не може да бъде извършено.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. №
20201123153020 на „Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление ***, срещу
отказ рег. № 20201116140552/17.11.2020г.
по заявление образец А4 вх. № 20201116140552 на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия: