Р Е Ш Е Н И Е

         гр.Видин, 27.11.2015г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Милена С.ова

                                                                                

при секретаря  О.П. като разгледа докладваното от   съдията С.ова гр.дело № 2471 по описа  за 2014год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД – София, чрез юрисконсулт  Т. П. против А.Б.А. и М. В. А.,***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответниците като собственици на имот в гр. София, район Красно село, ул. Царево село 11а, ет. 2, ателие № 5 са били клиенти на топлинна енергия  за битови нужди за  периода от м. 11.2011г. до м. 06.2012г. Посочва се, че по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия, същите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че за процесния период ответниците са ползвали доставяната им от ищцовото дружество топлинна енергия, но не са заплатили стойността й.  Посочва се също, че етажните собственици са сключили договор с третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг” ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. По реда на чл. 410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците по ч.гр.д. № 1918/2014г. по описа на ВРС. Длъжниците са подали възражение против заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възниква правен интерес от образуване на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 653.03 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 11.2011г. до м. 06.2012г. и сумата от 158.08 лева – законна лихва за забава от 01.01.2012г. до 15.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответниците са подали възражение в заповедното производство, че не дължат процесните суми, тъй като са продали процесния имот и собствениците са други.

Третото лице – помагач  на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг” ООД са представили писмени доказателства във връзка с отчитане на топлинната енергия на обекта на ответниците.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експретиза.

 С оглед данните по делото съдът намира следното от фактическа  страна:

От представяния нотариален акт № 3, том.V, рег. № 9665, дело № 672/2006г. на нотариус № 260 М. И. с район на действие РС – София, се установява, че на 13.09.2006г. ответниците са придобили собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в гр.София, район Красно село, ул. Царево село 11а, ет. 2, ателие № 5. Установява се също, че на 27.07.2012г. ответниците са продали имота на трето лице.

Със заявление – декларация от 08.11.2006г. ответницата М.В.А. е заявила желание да й бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”АД.

От представеното заявление № П-5370/14.12.2011г. от упълномощено лице на ЕС, се установява, че ОС на ЕС в сградата на адреса, на който се намира процесния имот е взело решение дяловото разпределение на топлинната енергия от месец май 2011г. да бъде извършвано от третото лице – помагач  „ПМУ Инженеринг” ООД. От това заявление е видно, че до м.април 2011г. дяловото разпределение се е извършвало от „ПМУ София”ООД, която е изготвила изравнителните сметки до 30.04.2011г.

От представеното извлечение от сметки от ищцовото дружество, се установява, че процесния имот е с абонатен № 402264 и че за периода от м.11.2011г. до м.06.2012г. включително са издадени 8 броя фактури за ползвана топлинна енергия на обща стойност 653.03 лева – главница и 158.08 лева лихва. В извлечението е посочено, че лихвите са начислени от първия ден след срока за плащане до датата на поканата -15.07.2014г. По делото не са представени доказателства за изпратена до ответниците покана за плащане.

Вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебна техническа експертиза установява, че общия топломер на абонатната станция е отчитан редовно, като ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи, както и че дяловото разпределение на ТЕ в СЕС е приложимо при процесните условия. Вещото лице е посочило също, че спрямо абоната ФДР са спазили методиката към НТ в частта й за разпределението на ТЕ.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило в заключението си, че за имота на ответниците е направено изравнение по фактура от м. 11.2011г. като главницата от 84.16 лева е променена на 68.69 лева с изравнение – 15.47 лева. Според заключението за процесния период употребената от ответниците ТЕ по пера е както следва:

-          сума за топлинна енергия за отопление – 327.89 лева

-          сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация – 112.66 лева

-    БГВ – 212.48 лева или общо дължимата сума за ТЕ за периода е 653.03 лева. Като се прибави и сумата от 16.20 лева по фактура № ********** от м. 06.2012г. общият размер на главницата възлиза на 669.23 лева, а на законната лихва към 11.08.2014г. възлиза на сумата от 163.12 лева. 

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните, че през исковия период, ответниците като собственици на процесния имот са имали качеството на потребители на топлинна енергия по силата на действащата през този период правна норма – пар. 1, т. 42 от Допълнителни разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, поради което същите са имали сключен договор с ищеца за доставка на топлоенергия. Съгласно чл.150 от ЗЕ  продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществява при публично известни Общи условия, които са влезли в сила един месец след надлежното им публикуване. Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и отразяването им в писмени допълнителни споразумения – обстоятелство, което ако е налице е в тежест на ответника да го установи. От представените ОУ за продажба на топлинна енергия, е видно какви са правата и задълженията на двете страни, поради което между тях са възникнали валидни облигационни отношения. Доказателство за това е и представеното по делото заявление - декларация от ответницата М.А. до Директора на ищцовото дружество, с което е заявила желание да й бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С оглед на това се налага извода, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона да заплащат на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и консумираните в жилището топлинна енергия и топла вода. Видно от чл. 33, ал. 1 от общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят;  съгласно ал. 3, купувачите имат право да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция - обезщетение за забава в размер на законната лихва.  Предвид липсата на доказателства за направени възражения от ответниците по отношение на начислените им от ищеца суми за плащане или направен отказ от тяхна страна от ползване на топлоенергия и същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по категоричен начин, че за жилището на ответниците са отчетени и таксувани сградна инсталация, топлоснабдяване и такса мощност, налага се извода, че за периода от м. 11.2011г. до м. 06.2012г. за жилището на ответниците исковите суми са дължими. В тази връзка неоснователни са възраженията заявени едва в писмената защита, че изходящите от ищеца документи нямали доказателствена стойност, тъй като удостоверявали изгодни за страната факти и обстоятелства. Тези възражения са и несвоевременно направени, тъй като ответниците не са подали отговор на исковата молба в указания срок, а във възражението против издадената заповед за изпълнение са изложили единствено довода за недължимост на сумите поради това, че са прехвърлили имота на трето лице. От доказателствата по делото, безспорно се установи, че през процесния период ответниците са били собственици на имота, а продажбата е извършена  на 27.07.2012г.,  видно от представения нотариален акт № 96, т.ІІІ, рег. № 12246, дело № 0474/2012г. на нотариус В. Б..

Предвид изложеното, ищцовото дружество е изправна страна по договора, сключен между страните, а ответниците са останали задължени за заплащане на парични суми за исковия период.

Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в Общите условия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай. Съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай, че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху забавената месечна вноска. Затова ответниците дължат лихви върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане- Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К. Ю..

Исковата претенция ще следва да бъде уважена като се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество сумата от 653.03 лева, представляваща употребена и не платена топлинна енергия за периода от м. 11.2011г. до м. 06.2012г. включително, както и сумата от 158.08 лева – законна лихва, считано от 01.01.2012г. до 15.07.2014г. Над посочените суми издадената Заповед № 1490-РЗ/10.10.2014г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1918/2014г. по описа на ВРС, въз основа на която е образувано настоящото производство ще следва да се обезсили, тъй като съдът приема, че за сумите над посочените в настоящия установителен иск, ищецът не е предявил такъв.

Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът с акта си следва да се произнесе и по искането за разноски. С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по исковото производство за платена държавна такса в размер на 75.00 лева и разноски за вещи лица в общ размер от 648.00 лева, както и разноските в заповедното производство по ч.гр.дело №1918/2014г. по описа на ВРС в размер на 325.00 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Б.А. с ЕГН ********** и М. В. А. с ЕГН **********,***, че дължат солидарно на  „Топлофикация София” ЕАД с адрес: гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********, представлявано от С. Ц. – изпълнителен директор сумата от 653.03 лева, представляваща употребена и не платена топлинна енергия за периода от м. 11.2011г. до м. 06.2012г., както и сумата от 158.08 лева – законна лихва, считано от 01.01.2012г. до 15.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 11.08.2014г. до изплащане на вземането.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 1490-РЗ/10.10.2014г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1918/2014г. по описа на ВРС в частта за сумата  над исковата от 653.03 лева до заявената такава от 669.23 лева, както и в частта   над исковата от 158.08 лева до заявената такава от 161.27 лева.

ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН ********** и М. В. А. с ЕГН **********,*** да заплатят на  „Топлофикация София” ЕАД с адрес: гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********, представлявано от С. Ц. – изпълнителен директор разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение  в общ размер от 325.00 лева.

ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН ********** и М. В. А. с ЕГН **********,*** да заплатят на  „Топлофикация София” ЕАД с адрес: гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********, представлявано от С. Ц. – изпълнителен директор разноски  по исковото производство в общ размер от  723.00 лева.

Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ищеца  - „ПМУ Инженеринг” ООД - София.

            Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: