Решение по дело №720/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр.Козлодуй, 28.01.2021год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито съдебно заседание на 20.01.2021г. /Двадесети януари, две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:

 

                                   Районен съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА - СТАВАРОВА

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова - Ставарова гр.дело № 720 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба на А.Д.А., ЕГН:**********, адрес ***, против „А.2."ООД ***, ЕИК116506769, с посочено правно основание чл.357 КТ, с цена на иска: 1498,12 лева; заплата за м.02,07,08/19г.- 768,12лева; платен отпуск 11 дни 18/19г.- 220.00лева. Неспазено предизвестие по т.VI от трудов договор в размер на 510.00лева.

От съда се иска  постановяване на решение, с което да се осъди „А.2." ООД, ***, да му заплати 1498,12 лева, от които за положен труд за месеците 02, 07, 08/2019г.- 768,12лв. по трудов договор с дружеството, обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00 лв., 510.00 лв. за неспазен срок на предизвестие по т.VI от трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата. Ищецът претендира присъждане на разноските в процеса.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор и изразява становище по иска. Счита исковата молба за допустима, подадена в срок от лице с правен интерес пред компетентен съд .По основателността на исковете: Счита предявените искове за неоснователни и оспорва твърденията на ищеца по същество като неверни. Оспорва и размера на претенциите.

Предявеният иск е с правно основание по чл.357 КТ е допустим.

По делото като писмени доказателства са приложени и приети - Молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; Заповед №2/15.08.2019г.; Разходни касови ордери за изплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск; Разходни касови ордери - Аванс РЗ за м. Август 2019 - 85,45 лв; РЗ м. Август 2019 - 120,00 лв.; Разходен касов ордер - Аванс РЗ м. Юли 2019 - 105,83 лв.; Аванс РЗ м. Юли 2019 - 159,16 лв.; изплащане на платен годишен отпуск за 2019 /2дни/ - 46,68 лв.; разходен касов ордер - РЗ за м. Февруари 2019 - 250,00 лв.; Разходни касови ордери - Изплатен отпуск за 2019 /4 дни/ - 85,45 лв. + 6,00 лв; Изплатен отпуск за 2019 /5 дни/ - 115,00 лв.;

Изготвена е и е приета съдебно счетоводна експертиза по гр. дело № 720/2020 година от Г.Д.К. - вещо лице.

По делото като свидетели са разпитани ГЕНКА ИВАНОВА ВАШКОВА и ЦВЕТАН МАРИНОВ СИНИГЕРОВ.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното.

Съдът е сезиран с искова молба от А.Д.А., ЕГН:**********, адрес ***, против „А.2."ООД ***, ЕИК116506769, с посочено правно основание чл.357 КТ, с цена на иска: 1498,12 лева; заплата за м.02,07,08/19г.- 768,12лева; платен отпуск 11 дни 18/19г.- 220.00лева. Неспазено предизвестие по т.VI от трудов договор в размер на 510.00лева.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът А.Д.А. е бил в трудово правни отношения от 17.08.2016 год. с работодател „Агроспектьр" ООД. Видно от представения по делото трудов договор № 19 от 17.08.2016г. на тази дата е сключен трудов договор със А., който е изпълнявал длъжността „работник озеленител“. Договорено е трудово възнаграждение в размер на 420.00лева / четиристотин и двадесет лева/ и 7 /седем/ часа работно време. Към трудовия договор на 29.12.2017 година е сключено допълнително споразумение, с което възнаграждението, считано от 01.01.2019година е променено на 490.00лева.

От приложената по делото Заповед № 2/ 15.08.2019г.; се установява, че трудов договор №  19 от 17.08.2016г. е прекратен  на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните изразено писмено.

 

По искането за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ:

Според чл.12 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 12 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Не се спори между страните, че за периода 17.08.2016г. до 15.08.2019г. същите са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.

В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пък изплащането на уговореното и претендирано от ищеца трудово възнаграждение.

Съобразно неоспорената съдебно счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставената разплащателна ведомост за заплати е видно, че за месец 02.2019 година при 20 работни дни ищецът е отработил 10 дни и са ползвани болнични като 3 дена за сметка на работодателя и 7 дена от НОИ. БТВ е в размер на 314.24лева, а чисто за получаване 248,77лева.

От работодателят е представен РКО от 21.03.2019година за изплатени 250,00лева с основание РЗ месец февруари 2019 година. От РКО е видно, че на ищеца са изплатени с 1.23лева повече от начислената сума - чисто за получаване

Начислената по разплащателна ведомост за месец 07.2019година при 23 работни дни ищецът е отработил 13 дни и са ползвани болнични като 3 дена за сметка на работодателя и 7 дена от НОИ. БТВ е в размер на 341,00лева, а чисто за получаване 269.35лева.

От работодателят са представени РКО от 21.06.2019 година за изплатени 205.84лева с основание отпуск 2019 г. 2 дни - 46,68лева, аванс месец юли 2019 година – 159.16 лева.

РКО от 05.07.2019 година за изплатени 105.83лева с основание аванс, работна заплата месец юли 2019год.

От предоставените РКО е видно, че на ищеца са изплатени с 4.36лева по малко от начислената сума - чисто за получаване 269.35 лева, а именно 264.99 лева.

Начислената по разплащателна ведомост за месец 08.2019година при 22 работни дни ищецът е отработил 11 дни . БТВ е в размер на 259,70лева, а чисто за получаване 201.52 лв.

От работодателят са представени: РКО от 08.07.2019 год. за изплатени 85,84лева с основание аванс месец август 2019 година; РКО от 15.08.2019 год. за изплатени 120.00лева с основание работна заплата месец 08.2019г.

От предоставените РКО е видно, че на ищеца са изплатени с 4.32лева повече от начислената сума - чисто за получаване 201.52лева, а именно 205.84лева.

За изплатени суми за платен годишен отпуск са представени отново няколко ордера както следва - РКО от 12.03.2019 год. - за изплатени 85,84 лева с основание платен отпуск 4 дни 2019 г. - 91,84 лв; РКО от 07.07.2019 год. - за изплатени 115,00лева с основание платен отпуск 5 дни 2019г.

И по горе цитирания РКО от 21.06.2019 г. в който има включено основание 2 дни отпуск 46,68 лв

Общо изплатената сума по ордери за неплатен отпуск за 11 дена е 247,52 лв.

Представен е и един РКО без дата, номер и основание за изплатени 6,00 лева, от който не става ясно по никакъв начин какво е изплатено и от кого.

Никъде в разплащателната ведомост няма начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Как работодателят е преценил да изплаща отпуск без да има пусната молба от служителя за ползване на платен отпуск не става ясно. С последния работен месец или това е м. 08.2019 година е трябвало да се начисли обезщетение по чл. 224 от КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск за бруто - 259,70лв, което обезщетение да се изплати ведно с възнаграждението за м. 08.2019 год.

На 14.08.2019 година ищецът е подал молба за освобождаване от длъжност, считано от 15.08.2019 година. Освободен е от работодателя по взаимно съгласие чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ на същата дата.

За изясняване на въпроса, дали ищецът е получил трудово възнаграждение за месеците февруари, юли и август 2019г., по делото са разпитани свидетели.

Свидетелят Цветан Маринов Синигеров свидетелства, че е работил с ищеца по поддържане на зелени площи на АЕЦ,  познава го като съвестен и работлив човек.

Твърди, че управителя на ответното дружество Божинел Христов се е разплащал само по банков път, аванс или заплати. Това което е представил като писмени доказателства- разходни ордери са за периода от 2016 година  до октомври 2018 година. По късно не са получавали суми с разходни касови ордери като премии за извънреден труд. На касовите ордери се вписвало само „Агроспектър”, сумата – цифром и словом, подписвало се е лицето, което изплаща сумата и лицето, което я получава, без да се сочи основанието. Според свидетеля е направен опит да се дописва. Първо са изплащани сумите, после са писани основание, дата, след като са подали молбите в съда. Сумата за  работна заплата не е цялата, а раздробявана.

Служителката Екатерина Иванова е упълномощена от ръководителя да изплати тези пари. Същата от 05.06.2019 година е излязла в болнични, а на 12.07.2019г. е подала молба за напускане и е освободена. Юли и август не е била на работа, а ордерите са подписани от нея, след като вече не е била на работа. Смята, че управителя на дружеството е злоупотребил с работниците. Изразява становище, че ищецът има основание да претендира тези заплати, тъй като не са му били изплатени.

В същата насока са и показанията на свидетелката Генка Вашкова. Твърди, че за месеците февруари, юли и август не е изплатена заплата на никого. От работа са освободени по взаимно съгласие. Към момента на постъпване на работа се прави пакет от документи, които се подписват и  заявлението за  освобождаване по взаимно съгласие е подписано още при започване на работа. РКО, които са подписвали са за изплатени допълнителни суми, като възнаграждение за изпълнение обема на работата и  в тях се сочи само името на работника и не се посочва основание.Касовите ордери не съдържат номер, дата, месец и година. При освобождаването от работа на свидетелката Вашкова в заповедта фигурирало изплащане на отпуск, но не е получила сумата

В съдебно заседание вещото лице Г. Котева – Станоева заявява, че е поискала от фирмата и не и предоставено копие на касовата книга, където трябва да бъдат вписани всички приходни и разходни касови ордери. Те имат номера и конкретна дата на изплащане.

С протоколно определение от 25.11.2020г. на основание чл. 186 от ГПК съдът е задължил ответното дружество „А.2.” ООД *** да предостави на съда касова книга, в която са описани разходни и приходни касови ордери, регистър на всички счетоводни документи, както и оригиналите на представените с отговора на ИМ РКО. Призовката е връчена и подписана лично от Управителя на дружеството Божинел Христов на 14.12.2020г.

На съда не беше представена нито касова книга, нито оригиналите на РКО, поради което съдът решава делото при така събраните доказателства.

В този случай неблагоприятните последици следва да се понесат от страната, която е възпрепятствала доказването, а именно не е представила оригинали от РКО /арг. от чл. 161 ГПК/ и касова книга. Ето защо и съобразно чл. 180 ГПК, съдът намира за доказано, че дължимите суми от работодателя за положен труд на работника за месец 02.2019г., месец 07.2019г. и месец 08.2019г., в размер на 719.64лева не са изплатени на работника и предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи за тази сума, останалата част до 768.12лева, да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно обезщетенията за забава върху дължимите трудови възнаграждения  и изготвената съдебно счетоводна експертиза е както следва:

За м. 02 - 248,77лева работна заплата за периода 26.03.2019год. - 14.04.2020год. обезщетение за забавено плащане – 26.67лева.

За м. 07 - 269.35лева работна заплата за периода 26.08.2019год. - 14.04.2020год. обезщетение за забавено плащане – 17.43лева.

За м.08 - 201.52лева работна заплата за периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год. обезщетение за забавено плащане -11.31лева.

Като законна последици върху сумата от 719.64лева, следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 28.08.2020г. до окончателното изплащане.

 

По искането за изплащане на обезщетение за платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ:

Ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00 лв.

Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията - работниците и служителите имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с основното конституционно право на труд - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила.

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В конкретния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав.

От заключението на кредитираната от съда съдебно счетоводна експертиза се установи следното:За изплатени суми за платен годишен отпуск са представени няколко ордера, а именно РКО от 12.03.2019г. за изплатени 85.84лева с основание платен годишен отпуск 4 дни за 2019г. - 91.84лева;  РКО от 07.07.2019 год. - за изплатени 115,00лева с основание платен отпуск 5 дни 2019г.и РКО от 21.06.2019 г. в който има включено основание 2 дни отпуск 46.68лева. Общо изплатената сума по ордери за неплатен отпуск за 11 дена е 247.52 лв.

Представен е и един РКО без дата, номер и основание за изплатени 6,00 лева, от който не става ясно по никакъв начин какво е изплатено и от кого.

Никъде в разплащателната ведомост няма начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Как работодателят е преценил да изплаща отпуск без да има пусната молба от служителя за ползване на платен отпуск не става ясно. С последния работен месец или това е м. 08.2019 година е трябвало да се начисли обезщетение по чл. 224 от КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск за бруто - 259,70лв, което обезщетение да се изплати ведно с възнаграждението за м. 08.2019 год.

За отпуска, който е изплатен с тези ордери ответника е обяснил, че е обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 11дни за 2019 година и е изплатено авансово по изрична молба на ищеца в брой с РКО. Но счетоводно такава отпуска няма осчетоводена и начислена. Нито има пусната молба от ищеца за ползване на отпуск, нито пък в последния месец се вижда начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ, за да има основание за изплащане.

Съдът намира за доказано, че дължимите суми на ищеца от работодателя за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни, съгласно представени ордери по изчисления на ответника за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. – от 11 дни, ищецът е получил 206.45лева.

След изчисления за 11 дни неизползван отпуск се дължи обезщетение в размер на 264.77лева. По делото не е правено искане по чл. 214 ГПК изменение размера на иска /увеличаване/, което да е било направено своевременно, до приключване на съдебното дирене и на ищеца, следва да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 11 дни в размер на 220.00лева.

За м. 08 – 220.00 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год - обезщетение за забавено плащане 12.34лева.

Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 08.04.2020г. до окончателното погасяване на вземането.

 

По искането за обезщетение за неспазено предизвестие от страна на ищеца в размер на 510,00 лева.

Съдът намира, че искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Към делото е приложена заповед № 2/15.08.2019г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца А.Д.А., ЕГН:**********, считано от 15.08.2019г. Тази заповед е издадена въз основа на молба от ищеца А.Д.А. от 14.08.2019г.

С нея той моли управителя на „А.2.” ООД да бъде освободен по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност „работник озеленяване”, считано от 16.08.2019г. Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие в случаите когато е налице взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ищецът е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие с работодателя си,  което е направил с писмена молба до него. Съответно работодателят му с писмена заповед е уважил молбата му и му е прекратил трудовия договор. Ето защо, след като не се дължи предизвестие в конкретния случай, не се дължи и обезщетение за неспазването му.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, но тъй като такива не са направени, счита, че не следва да се произнася.

Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която е освободен ищеца в размер на 50,00лева, както и 100,00 лева за изплатеното обезщетение на вещото лице.

Ето защо съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, да заплати на А.Д.А., ЕГН:**********, адрес ***, сумата в размер на 719.64лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, юли и август 2019г., обезщетение за забавено плащане м. 02/февруари/ 2019г, за периода 26.03.2019год. - 14.04.2020год. в размер на 26.67лева; м. 07 /юли/ 2019г., за периода 26.08.2019год. - 14.04.2020год. в размер на 17.43лева, за м.08 /август/ 2019г., за периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год. в размер на 11.31лева, както и законната лихва върху сумата 719.64лева /главница/, считано от датата на завеждане на исковата молба, 28.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 768.12лева, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, да заплати на А.Д.А., ЕГН:**********, адрес ***, сумата от 220.00лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. от 11 дни, обезщетение за забавено плащане в размер на 12.34лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, 28.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск от А.Д.А., ЕГН:**********, адрес ***, против „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, за сумата в размер на 510,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по смисъла на чл.220 от КТ. 

 

На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, ДА ЗАПЛАТИ на  Районен съд Козлодуй, държавна такса в размер на 50,00 лева по уважената част от предявените искове.

 

ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов да заплати на Районен съд Козлодуй, разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 100,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: