Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 7387/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от М.Л.Д., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс- Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4609,67лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 24.01.2017г.- 23.01.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, м-ст Ален мак, ул. „Петър
Попов” № 858, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/24.04.2019г.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Дамян Перилингов” № 6. За периода 24.01.2017г.-
23.01.2018г. била извършена корекция на сметката за потребена ел.енергия в имот
гр. Варна, м-ст Ален мак, ул. „Петър Попов” № 858 и
начислена за доплащане от ищцата процесната сума. Твърди, че липсва правно
основание за плащането й, доколкото няма качество на потребител на доставяна
ел.енергия в този имот. Посочва, че е собственик на имот на адрес гр. Варна,
ул. „Дамян Перилингов” № 6, а не на ул. „Петър Попов“
№ 8, съгласно изготвен КП или № 858, съгласно изготвената фактура. Оспорва да е
потребявала въпросното количество ел. енергия и сочи,
че не е манипулирала СТИ. Оспорва процедурата по извършване на корекцията.
Твърди, че в изготвения КП е налице подправка на номера на пломбата при
запечатване на СТИ, изписан е различен адм. адрес, на
който се сочи да е извършена проверката. Освен това е налице размиване в
показанията му по КП и тези по експертизата, като се твърди СТИ да е било
манипулирано в периода от демонтажа до предаването му на БИМ. Оспорва
изготвения КП, като оспорва подписите в него да са положените от посочените
свидетели. Оспорва методиката и начина на
извършване на корекцията и излага подробни доводи относно липсата на основание
за извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия в размер на
27074кВтч и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 200, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по повод
доставка на ел.енергия в обект на адрес гр. Варна, м-ст Ален мак, ул. „Петър Попов” № 858, с абонатен №
********** и клиентски № **********. Предвид наличието на договорни отношения, страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ. На 23.01.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в
присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с
№ 1104274. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени
показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 9938кВтч, 1.8.2-
9399кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 27074кВтч. СТИ е било демонтирано, пломбирано
с пломба № 448238 и изпратено на БИМ за експертиза. Такава е била извършена от
БИМ, РО- Варна и е изготвен протокол № 1083/18.04.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3, която
не е била визуализирана. На 23.04.2019г. от ЕРП е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период в съответствие с чл. 50
ПИКЕЕ, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото
количество енергия. Посочва, че това количество ел. енергия е натрупвано в
регистър, който не е визуализиран и съответно не е отчитано от инкасатори при
ежемесечните отчети. Но, тъй като това количество е реално доставено сочи, че
на основание договорното отношение между страните, потребителят дължи плащане
на цената му. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
От констативен протокол №
1104274/23.01.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищцата с посочен адрес гр. Варна, м-ст Ален мак, ул. Петър Попов № 8. Отразено е в протокола,
че проверката касае СТИ с № 1115031400587063. Записани са показанията в регистри
1.8.1- 009938, 1.8.2- 009399, 1.8.3- 027074 и 1.8.4- 000000, СТИ се демонтира, изпраща
се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при налични показания по дневна и
нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и
двама свидетели – С.К.и. и А.И.А..
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 1083/18.04.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- Т3- 027074,01кВтч. Заключението е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, при липса
на осъществяван достъп до вътрешността му. При направените замервания не е констатирано
измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 23.04.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 27074квтч.
за периода 24.01.2017- 23.01.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 24.01.2017- 23.01.2018г.
в размер на 27074квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/24.04.2019г.
за сумата от 4609,67лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От протокол за монтаж е
видно, че процесното СТИ с № 1115031400587063 е било монтирано да отчита
потреблението на аб. № ********** на 10.07.2014г. при
записани нулеви показания по първа и втора тарифа.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е българско производство, от одобрен тип, в
метрологична годност, двойнотарифно, без дистанционен
отчет. Метрологичната му проверка е от 2014г., а метрологичната годност
6години. Предвид констатацията в констативния протокол от проверката, че липсва
намеса в схемата на присъединяване към мрежата, в.лице прави извод, че
записаното количество в трета тарифа е преминало през измервателната схема на
електромера. И тъй като СТИ при монтажа му е било със записани нулеви показания
по първа и втора тарифа, то и третата, която сумира другите две тарифи, е била
нулева. Направената констатация от БИМ, че има намеса в тарифната схема
означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път чрез парола за достъп до второ
ниво и ползване на специализирана техника. Т.е СТИ е измервало цялото
количество преминаваща ел.енергия през него, но част от нея се е записвала по
третата тарифа, която не се визуализира на дисплея и съответно не е отчитана
при инкасиране. Така начисленото количество според в.лице е било натрупвано за
период от повече от една година, понеже е на ръба на възможностите на
инсталацията. Не е възможно да бъде определено кога точно е започнало
отклоняването на ел.енергия в тази тарифа, нито кой часови диапазон касае.
На първо място, спорно е
между страните ищцата да има качество на потребител на ел.енергия доставяна в
процесния имот, на който е извършена проверката. От представените по делото
извлечение за фактури и плащания, и справка за потреблението за последните
месеци от 04.06.2019г. е видно, а и ищцата не е оспорвала, че тя е клиент на
ответното дружество с кл. № **********, като на нейно
име са заведени два абонатни номера- процесният
********** и **********. В КП от извършената проверка е отразено, че се
извършва проверка на СТИ с № 1115031400587063, което от протокола за монтаж се
установи, че е монтирано да отчита потребление на аб.
№ **********, което е отразявано и в коментираните справка и извлечение. Така,
че без значение е дали имотът е коректно записан като адм.
адрес в КП, съотв. фактурата, предвид че такова
разминаване би могло да се дължи и на различно отразяване на имота по планове,
доколкото се касае за вилна зона. Ето защо, съдът прави извод, че ищцата има
качество на потребител на ел. енергия в обекта, в който е монтирано да отчита
потреблението процесният електромер. При това
положение, регламентацията на договорните отношения
между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ,
одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР
и публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 24.01.2017- 23.01.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват обаче доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат
на виновни действия на потребителя при положение, че по делото е наличен
протокол за първоначалния му монтаж, от който да са видни показанията на СТИ към
него момент единствено по видимите първа и втора тарифа. Т.е няма обективни
данни относно показанията на тарифа Т3. Когато се касае за договорна отговорност,
какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не
може да бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и
в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната тарифа, но не и за
дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. В случая обаче е
неясно първо кога е допусната грешката, а от друга страна от заключението в.л.
се установи, че това количество е голямо и предполага натрупване в период
повече от една година. Т.е ако и да е приложима корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то
не е спазен реда за извършването й. Извън това, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в
казуса е неприложима, защото тя предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата- потребител.
При дефицит на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно
се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно
регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната и те са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на
СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при
извършена по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е
налице нито една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че
проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./
нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи
разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да регламентират възможните
хипотези на извършване на корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване
изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват ред за извършване на корекционната процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало
на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена
след нейната отмяна, на 23.01.2018г. Предвид отмяната на тези правила,
приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи
процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Редно е да
се посочи и че предвид направеното оспорване относно процедурата за извършване
на проверката и изготвяне на констативния протокол, в частност оспорване
автентичността на подписите положени от вписаните в протокола свидетели,
ответното дружество не успя да проведе доказване истинността на документа. От
показанията на разпитания свидетел Страцимир Георгиев
единствено се установи, че по всяка вероятност вписаните в протокола свидетели
са били преминаващи граждани, като данните за самоличността им проверяващите
приемали на доверие- както се впишат самите те в протокола. Свидетелят обаче
няма спомен относно конкретни обстоятелства по въпросната проверка, а разказва
принципно как се извършвали проверките. Опитът за установяване на тяхната
самоличност чрез допустимите от процесуалния закон способи е останал неуспешен.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно и касае разноски за
платена в ДТ в размер на 184,39лева за завеждане на делото и определяне на адв.
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, за предоставена правна помощ на ищцата
от адв. Д., като нейн брат. В полза на адв. Ю.Л.Д. от АК София следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 ЗАдв в размер на 552,68лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М.Л.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 4609,67лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
24.01.2017г.- 23.01.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст Ален мак, ул. „Петър Попов” № 858, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/24.04.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 184,39лева, представляваща сторени по
делото съдебно деловодни разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю.Л.Д. от
АК София, в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д. № 7387/2019г. по
описа на ВРС сумата от 552,68лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: