Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе,
27.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 2-ри юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5157 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Скални
материали“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Отец Паисий“, №6 твърди, че по силата на сключен с ответника Д.Л.П. Договор
за наем от 20.07.2016 година, към който е подписано допълнително споразумение
от 01.12.2016 година, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника,
като наемател, за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
помещение - стая № 4 на етаж първи с площ от 18.76 кв.м. в своя
собствена административна сграда, находяща се в гр. Русе, ул.“Отец Паисий“, №
6, срещудоговорена месечна наемна цена. За дължимите месечни наемни вноски
ищецът е издавал на ответника съответните данъчни фактури, които наемателят е
заплашил редовно до месец април 2017 година /вкл./, след който момент - от м.
май 2017 г. е изпаднал забава, което е породило правен интерес за „Скални
материали“ АД да предяви вземането си, като е подал съответното заявлението по
чл. 410 ГПК до PС –гр. Русе, за което е налице издадена Заповед за изпълнение
срещу длъжника, връчена му при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди още, че паричното
вземане на ищеца е в размер на 2 089.12 лева и произтича от неплатените му от
ответника наемни вноски, за които са му издадени съответните данъчни фактури,
приложени към Заявлението им по чл. 410 от ГПК, както следва: фактура №№ **********/
Заявява, че
вземането по горепосочените фактури било редовно осчетоводено при при тях, като
за целта прилагат Аналитична оборотна ведомост, водена за клиента /наемател/ по
сметка 411. Процесните фактури били са редовни счетоводни документи, съдържали
всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството и
подлежали на плащане. Задължението на ответника било ликвидно и изискуемо, в
т.ч. определено по основание и размер.
За събиране на вземането
си в претендираните размери подали
Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №1671/2019 г. по описа
на РРС, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №956
от 04.04.2019 г., с която на ответника било разпоредено да заплати на ищеца
сумата от 2089,12 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 41,78
лв. – разноски по делото и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, но тъй
като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, претендират
установяване по исков ред.
С оглед голямата
просроченост, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на вземането си
чрез завеждане на настоящия иск, съгласно връченото му на 26.07.2019 година
съобщение на РС-Русе по ЧГД № 1671/2019 г.
Моли съда да
признае по отношение на ответника Д.Л.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуването на вземането на „Скални материали“ АД, ЕИК:*********, на сумата от
2089.12 лв., представляваща главница за неизплатени задължения по 16 броя
данъчни фактури за неплатени месечни наемни вноски за периода от м.12.2017 г.
до м.03.2019г., за които суми е издадена срещу длъжника Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1671 по описа за 2019 г. на РС - Русе I-ви гр.
състав; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /21.03.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото
производства.
Съдът,
като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства,
на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
Д.Л.П., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК ос.представител адв.Б.Г.
е депозирал писмен отговор, оспорва по основание и размер предявения иск. В
съдебно заседание, проведено на 02.07.2020г. признава изцяло предявения иск.
По
делото е приложено ч.гр.д.№ 1671/2019г. по описа на РРС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно е
от цит. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за сумите 2089.12 лв., представляваща главница
за неизплатени задължения по 16 броя данъчни фактури за неплатени
месечни наемни вноски за периода от м.12.2017 г. до м.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и разноски по делото в размер на 41,78 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит на установените му
постоянен и настоящ адрес и Заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като съда е
предоставил на заявителя 1-месечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
предявяване на иск срещу ответника.
Ищецът
е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът
признава иска по чл.422 ГПК за заплащане на сумата 2089.12 лв., представляваща главница
за неизплатени задължения по 16 броя данъчни фактури за неплатени
месечни наемни вноски за периода от м.12.2017 г. до м.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Разгледан по същество, искът се явява основателен, тъй като ответникът е
признал претенцията изцяло. Съгласно чл.237, ал.4 ГПК признанието не може да
бъде оттеглено. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и
което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 2089.12 лв., представляваща главница за неизплатени задължения по
16 броя данъчни фактури за неплатени месечни наемни вноски за периода от
м.12.2017 г. до м.03.2019г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението - 21.03.2019г. до окончателното изплащане, по ч. гр. дело №1671/2019г.
на РРС
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе
и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в
исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл
е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото
производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното
производство, съдът приема, че са в размер на 91.78 лв., колкото и
следва да се присъдят на ищеца.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 891.78 лева.
По изожените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Л.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „Скални материали“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.”Отец Паисий” №6, представлявано от изп.директор инж.В.Кръстев,
сумата 2089.12 лв.,
представляваща главница за
неизплатени задължения по 16 броя данъчни фактури за неплатени месечни наемни
вноски за периода от м.12.2017 г. до м.03.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане - предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение №956 от 04.04.4019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1671/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.Л.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Скални материали“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Отец Паисий” №6
сумата от 91.78 лева разноски за
заповедното производство – ч.гр.дело № 1671/2019 г. по описа на РС-Русе и 891.78 лв. деловодни разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: