О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
гр.Плевен, 22.05.2023 год.
Административен съд - гр.Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 417/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано
въз основа на искова молба с вх.№2873/12.05.2023 г. подадена от Г.В.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, против Б.Б. Г.,
служител в Затвора Плевен.
Съдията-докладчик намира,
че са налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод от разглеждане на
производството по следните съображения:
Срещу Административен съд
– Плевен е подадена искова молба от ищеца В. по реда на ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за вреди, причинени от правораздавателната дейност на АдмС –
Плевен. По предявения иск е образувано
адм. дело № 667/21г. по описа на АдмС –Плевен, изпратено по компетентност на РС
– Плевен. Видно от приложеното по делото копие от протокол по гр.дело № 5586 по
описа за 2021 г. на РС – Плевен, делото е прекратено, а материалите са
изпратени на ОС – Плевен по подсъдност. Производството не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт.
Съдът намира, че са
налице обстоятелства, които може да породят съмнение в обективността и
безпристрастността на съда при разглеждане на делото.
Разпоредбата на чл. 144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и
проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен
акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни
външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната
практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по
приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“
на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната
власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува
по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от
съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му
предстои да вземе, и да основава
съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.
В конкретния случай
принадлежността на съдията към състава на Административен съд –
Плевен, срещу който е предявен от същия жалбоподател иск по ЗОДОВ, може да
породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност,
поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. В този смисъл
е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск № 67719/01 по
делото „Михалков срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по
делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото Файндлей cрещу
Великобритания, решение от 03.05.2007г.
по иск № 7577/02 по делото Бочан cрещу Украйна пo иск 7577/02 и др.),
в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез
гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6, §1 от Конвенцията.
Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са
задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им
органи.
Водим
от изложеното и на основание чл. 22, ал. 1 т.6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Съдия Николай Господинов се отвежда от разглеждането
на административно дело № 417 по описа на Административен съд- Плевен за 2023
година.
Делото да се докладва на адм.
ръководител на Административен съд- Плевен за определяне на друг съдия-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/