Решение по дело №2421/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С.М.Б. ЛНЧ *********,***, срещу Решение № 1310/10.09.2023г., постановено по АНД № 20223110205182/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-32/НП от 01.04.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, с което на С.М.Б., за нарушение на чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 и ал. 6 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3968 лева и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение: 32 стека – 320 /триста и двадесет/ кутии – 6400 /шест хиляди и четиристотин/ къса цигари, марка „DUNHILL BLUE", fine cut master blend – 88мм, с единична цена 6,20 лева на кутия, задължана с разписка за задържане № 0173255/19.10.2021г. на Митница Варна и заприходени по складова разписка № 88/20.10.2021г. на ТД Митница Варна.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Навежда доводи, че на летището не е имало на разположение на пътуващите лица нужните документи за извършване на декларирането на стоки, нито е имало митнически служител на мястото за деклариране, поради което районният съд неправилно е приел, че е направен опит за пренасяне на цигарите през границата, без същите да бъдат декларирани. Сочи, че на Летище Варна няма създадени условия - обособено митническо гише за деклариране на стоки с търговски характер при заминаващи пътници. Възразява, че количеството на пренасяните цигари не е с „търговски характер“, както е квалифицирано административнонаказващия орган, а е за лично ползване от наказаното лице. Отправя искане за отмяна на решението и на издаденото наказателно постановление. В депозирана чрез представител по пълномощие молба С.д. № 16358/16.11.2023 г., жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано извършването на нарушението, като размерът на наложената глоба правилно е определен в законоустановения минимум. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 19.10.2021г., на митнически пункт Летище Варна – Терминал 2, зона „Заминаващи“, митнически служители извършили проверка на пътниците, заминаващи с полет № W64531 от Варна, България за Ливърпул, Великобритания, като са предоставили възможност на пътниците да декларират пренасяните от тях стоки. Около 18,30 часа митническите служители получили сигнал от служба „Сигурност“ на Летище Варна за наличието на голямо количество цигари в един от куфарите. При проверката митническите служителите на МП Летище установили, че регистрирания багаж с етикет № ХН870201 е собственост на пътничката от полет № W64531 С.М.Б. и съдържа 32 /тридесет и два/ стека – 320 кутии – 6400 къса цигари, облепени с български акцизен бандерол, марка „DUNHILL“, с единична цена 6,20 лева. Снети са обяснения от Б., в която същата сочи че цигарите са за лично ползване и за тях има касов бон. На основание чл. 41 от ЗАНН с разписка № 0173255/19.10.2021г. на Митница Варна, цигарите са описани и задържани.

Служителят Г. Г. на длъжност инспектор в МП Летище при ТД Митница Варна, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 281/19.11.2021г. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката, която отказала да го подпише, което е удостоверено с подписан на един свидетел. В законоустановения срок постъпили възражения срещу акта. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган /АНО/ издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 и ал. 6 от ЗМ наложил на С.М.Б. административно наказание „глоба“ в размер на 3968 лева, представляваща 200 % от продажната цена на тютюневите изделия, предмет на нарушението.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Счел е за доказано извършването на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно и в съответствие с нормата на чл.233, ал.6 от ЗМ недекларираната стока е отнета в полза на държавата.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Не се установява релевираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Посредством събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на които е изградил правните си изводи.

Правилно е приложен материалният закон. Настоящият тричленен съдебен състав споделя извода на Районен съд – Варна за осъществяване от страна на С.М.Б. на фактическия състав на административното нарушение по чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМ, в хипотезата на направен опит за пренасяне през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, на акцизни стоки /в случая тютюневи изделия/. Твърдението в касационната жалба, че С.Б. е искала да декларира стоките, но не е имало къде, противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и на писмените обяснения на самото наказано лице, в които се сочи незнание за необходимостта от декларирането им, а не липса на подходящо място за това. Наличието на място, гише на Летище Варна и възможност за деклариране на стоките се установява от показанията на свидетелите Г., Й. и Я., които са логични, последователни и непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от районния съд.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че количеството пренасяните цигари не е с „търговски характер“, както е квалифицирано административнонаказващия орган, а е за лично ползване от наказаното лице. Съгласно чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза "стоки с нетърговски характер" са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i) имат случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел.

Анализът на нормата сочи, че "стоки с нетърговски характер" са както такива със случаен характер, така и стоки предназначени за лично ползване или за подаръци, като относно предназначението на стоката, нормата изисква да се съди предимно от нейното естество и количество. В настоящия случай, стоката е в значително количество и съдът не може да приеме, че се отнася за стока с нетърговски характер.

Наложеното административно наказание законосъобразно е определено в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.233, ал.3 от ЗМ, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно §1 , т.4 от ДР на ЗАНН, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че пренасяното количество недекларирани цигари е значително, поради което не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Предвид императивната норма на чл.233, ал.6 от ЗМ законосъобразно с наказателното постановление стоките – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.

С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на Териториална дирекция Митница Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1310/10.09.2023г., постановено по АНД № 20223110205182/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С.М.Б. ***, ЛНЧ *********, да заплати в полза на Териториална дирекция Митница Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: