Решение по КНАХД №1477/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ГаМир“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез управителя Т. Ф. Н., против Решение № 463 от 24.06.2025г., постановено по АНД № 1725/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 820964-[рег. номер]/28.03.2025г. на Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗКПО.

Касационният жалбоподател - „ГаМир“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В касационната жалба се сочи, че за дружеството-жалбоподател не е било налице задължение да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, тъй като не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството през финансовата 2023г. Отчетените приходи се дължали на допусната техническа грешка при фискализация на касовия апарат.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адвокат Д., която поддържа жалбата. Иска отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „ГаМир“ ЕООД, с [ЕИК] е било задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 2 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с корпоративен данък за календарната 2023г. На дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, получена лично от управителя на дружеството. В указания срок не се явил представител на дружеството, поради което АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. АУАН бил връчен на пълномощник на 03.10.2024г., като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили възражения. Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Бургас издал наказателно постановление №820964-[рег. номер]/28.03.2025г., с което на основание чл. 261 ал. 1 вр. чл. 92 ал. 2 от ЗКПО на дружеството била наложена имуществена санкция в размер от 500 лева.

Първостепенният съд приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че нарушението е доказано, а размерът на санкцията правилно определен. Подробно е аргументирал липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изложил мотиви, че след изменението на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО с ДВ бр.97 от 2016 г в сила от 01.01.2017 г. не следвало да отпада задължението за подаване на годишна данъчна декларация за дружества, които не са реализирали дейност през отчетния период.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

По делото е установено и не се спори между страните, че „ГаМир“ ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице по Закона за корпоративното подоходно облагане не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с корпоративен данък за календарната 2023 г. до 30.06.2024 г., както и след получаване на поканата на 03.10.2024г. При тези данни е съставен акт за установяване на нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление, като деянието е [жк], вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В АУАН и НП е посочено, че нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване", при ТД на НАП - Бургас след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл. 92, ал.1 от ЗКПО в срока по чл. 92, ал.2 от ЗКПО, през 2024 година.

Видно от доказателствата по делото в хода на административнонаказателното производство е извършена проверка във връзка с подадена молба с вх. № ИТ-00-3579/02.05.2024г. от дружество „Нанси Стил 2011“ ЕООД. За проверката е съставен протокол № П-02000224099780-073-001/01.11.2024г. за извърпена проверка на определени факти и обстоятелства за дружеството „ГаМир“ ЕООД, с [ЕИК], с посочен период 01.01.2020г. до 31.05.2024г. В справката към 31.12.2023г. е отразено, че във връзка с допусната техническа грешка при смяна на собствеността на касовия апарат при сервизно обслужване неправилно са отчетени приходи във фискалното устройство собственост на „ГаМир“ ЕООД. За установеното несъответствие, жалбоподателят е сочил и във възражението си срещу АУАН, подадено на 03.10.2024г., както и в писмо до административнонаказващия орган от 08.11.2024г. В обжалваното НП посочените констатации не са посочени в установената фактическа обстановка, нито са обсъдени от административнонаказващия орган при определяне на административнонаказателната санкция.

Следователно, проверяваното лице не би могло да бъде субект на подобно нарушение при така описаните в АУАН и в НП факти, защото не са налице обстоятелства, които да обосновават извода, че „ГаМир“ ЕООД, с [ЕИК] е било задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 2 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с корпоративен данък за календарната 2023г.

В разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО е предвидено, че Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗСч "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Както в хода на проведеното административнонаказателно производство, така и във въззивното съдебно производство, възражението на санкционираното лице е било, че при прилагането на чл. 92, ал. 4, изр. първо от ЗКПО, за дружеството не е съществувало задължение за подаване на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2023 г. Това възражение обаче не е било разгледано, обсъдено и преценено нито от наказващия орган, нито от Бургаския районен съд. По делото липсват доказателства, че през отчетния период дружеството е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ; или че са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти; или че е осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба или покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби през 2023г.

При така направените констатации, издаденото наказателно постановление е материално незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна. РС-Бургас не е констатирал тази незаконосъобразност на НП и с потвърждаване му е нарушил материалния закон.

По посочените съображения настоящата касационна инстанция счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като лицата неизвършващи дейност през съответната година, не са задължени да подават годишна данъчна декларация. Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, с което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид крайният изход от спора и своевременно направеното искане, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. се дължат на касационния жалбоподател.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 463 от 24.06.2025г., постановено по АНД № 1725/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 820964-[рег. номер]/28.03.2025 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ГаМир“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Т. Ф. Н. разноски по делото в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.