№ 9732
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110144047 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу Н. Б. М., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 2568,56 лева – главница, от която сумата 2516,40 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и
сумата 52,16 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 325,45 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. Б. М. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1
от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответникът използвал доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 161, находящ се в гр. София, ж. к.
1
„Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ет. 16, с абонатен № 196022 през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 18796 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Б. М. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата. Ответникът моли съда при
произнасяне по предявените от ищеца искове да приспадне сумите по изравнителните
сметки, изготвени от третото лице – помагач за процесния имот за исковия период.
Третото лице – помагач ФИРМА не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк. Г..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк.
Кирчева моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Н. Б. М., редовно призован, се явява лично. Твърди, че
по отношение на процесните суми имало сключено споразумение за разсроченото им
погасяване. Освен това възразява, че в имота всички радиатори били свалени и топлинна
енергия се използвала само за БГВ. Оспорва определеното от „ФИРМА потребление, което
твърди да е било начислено на база.
Третото лице – помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът не е оспорил изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като е направил две основни възражения.
Първото касае отчета на монтираните в имота водомери, извършен от третото лице –
помагач. По отношение на това възражение съдът намира следното. По делото са
представени и приети три броя главен отчет за периодите от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
2
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. От същите се установява,
че водомерите в имота са били редовно отчетени, като всеки от тях съдържа подпис за
потребител. Топлинна енергия на максимална мощност за исковия период не е била
начислявана. Дължимите суми са били определени на база реално потребление на топлинна
енергия в имота за БГВ, като отчетените от водомерите показания са намерили отражение в
издадените от „ФИРМА изравнителни сметки. Суми за топлинна енергия за отопление не са
били начислявани, като от главните отчети е видно, че радиаторите в имота са затапени. Въз
основа на изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки са били
издадени от ищеца общите фактури, отразяващи както реалното потребление на топлинна
енергия в имота за битово горещо водоснабдяване, така и извършените от ответника текущи
плащания на процесните задължения. Разликата се претендира като главница в настоящото
производство. С оглед изложеното направените в отговора на исковата молба възражения не
може да бъдат приети за основателни.
Второто възражение на ответника касае наличието на сключено с ищеца споразумение
за разсрочено плащане на процесните задължения, което било изпълнено изцяло. С молба от
15.05.2023 г. Н. М. действително представя споразумение от 19.09.2022 г., сключено между
страните и касаещо процесното жилище. От чл. 1 на същото обаче се установява, че негов
предмет са задължения на ответника за топлинна енергия, дължими за периода от 01.05.2021
г. до 31.08.2022 г. А предмет на настоящото производство са задължения за топлинна
енергия, начислени за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Следователно, представеното
по делото споразумение касае период, следващ процесния, поради което същото е
неотносимо към предмета на спора и не може да бъде взето предвид. Други доказателства за
погасяване на процесните задължения не са представени по делото, а и няма твърдения в
тази насока. Няма релевирани други относими възражения по основателността на
предявените искове.
С оглед изложеното кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 107,88 лева, от които 57,88 лева за внесена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Така присъдените разноски не са оспорени от
ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 94,86 лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
3
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и
предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, ВКС решение, ответникът Н. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 302,74 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу Н. Б. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
2568,56 (две хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 56 ст.) лева – главница, от която
сумата 2516,40 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 161, находящ се в гр. София, ж. к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ет. 16, с абонатен №
196022, и сумата 52,16 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.04.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 325,45 (триста двадесет и пет лева и 45 ст.) лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г., които вземания са
били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
20.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 18796 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н. Б. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата 302,74 (триста и два лева и 74
ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Слатина”, АДРЕС, представлявано от управителя
М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА по
предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 18796 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5