РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Смолян, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100574 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ ЕООД е предявил срещу М. Л. Л. от гр. Смолян обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на
вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 287/2022 г. по описа на СмРС,
съответно за главница в размер на 1 477,03 лв.; 348,12 лв. договорно възнаграждение за
периода 10.01.2021 – 10.12.2021 г.; 402,34 лв. лихви за забава и 89,27 лв. законна лихва,
дължими по договор за потребителски кредит № 30041409204, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на дължимите по същия договор възнаграждения за услуга Фаст в размер на
373,63 лв. и Флекси в размер на 775,04 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Претендира за деловодните разноски по заповедното и за настоящото производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
На 19.12.2019 г. между „***“ ЕООД като Заемодател и М. Л. Л. като Заемател е
сключен договор за паричен заем с № 30041409204. Съгласно сключения договор за паричен
заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя заем в размер на 2 500 лв. за
срок от 24 месеца, с месечна вноска 152,12 лв.; ГПР 48,96 %; ГЛП 41 % или общо дължима
сума 3 650,60 лв.. Закупила и пакет за допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение 750
лв. и Флекси срещу възнаграждение 1 550 лв. с размер на вноската по допълнителните
услуги или по 95,83 лв. месечно. Така общото задължение е с размер 5 950,60 лв., с размер
1
на месечната погасителна вноска 247,95 лв. и падеж 10-то число на месеца. Ищецът е превел
отпуснатия кредит по сметка на ответницата на 19.12.2019 г.. Ответницата е извършила
плащания на 12 погасителни вноски и е изпаднала в забава. Погасила е общо 2 978,20 лв.,
като са останали неплатени задължения в общ размер 3 465,44 лв., в това число главница 1
477,03 лв.; договорно възнаграждение – 348,13 лв.; възнаграждение за услуги Фаст 373,63
лв.; възнаграждение за услуги Флекси – 775,04 лв.; лихва за забава 402,34 лв. и законна
лихва 89,27 лв.. Крайният срок на договора е изтекъл на 10.12.2021 г..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че
между нея и ищеца е сключен договор за заем за сумата от 2 500 лв.. Твърди, че договорът е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10; чл. 19, ал.
1 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което дължи връщане само на чистата стойност по кредита.
Счита, че договорът е сключен на неразбираем за нея език, не съдържа яснота за
формирането на ГПР, като в него не са включени всички разходи по кредита, а
договореният лихвен процент противоречи на добрите нрави и надхвърля трикратния
размер на законната лихва по необезпечените кредити. Клаузите за допълнителните услуги
Фаст и Флекси са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, тъй като е нарушен
принципът на еквивалентност на престациите, като техният сбор от възнаграждение е 2 300
лв. и е почти равен на размера на отпуснатия кредит, което също нарушава принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските договорни отношения. Освен това са
нищожни и като заобикалящи закона, а именно поради заобикалянето на забраната по чл.
19, ал. 4 и чл. 19, ал. 5 ЗПК, като не са включени като разход по кредита в ГПР. Поради
нищожността на договора дължи само чистата стойност на кредита, който вече е върнала в
пълен размер. Адв. *** претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба чрез р. ***
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява, за нея адв. *** поддържа отговора и моли исковете да бъдат
отхвърлени по съображенията, изложени в отговора и в пледоарията.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Между „***“ ЕООД и М. Л. Л. на 19.12.2019 г. е сключен Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30041409204 с пакет от допълнителни услуги Фаст
– право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси – право на
промяна на погасителния план, по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 2 500 лева за срок от 24 месеца, с падеж всяко
10-то число на месеца, като първата месечна вноска е с падеж 10.01.2020 г., а
последната е с падеж 10.12.2021 г.. Договорени са размер на месечната вноска 247,95
лв., формиран от вноската по кредита в размер на 152,12 лв. и вноска за
2
допълнителните услуги в размер на 95,83 лв.; фиксиран лихвен процент на ден 0,11 %,
годишен лихвен процент 41,00 % и ГПР 48,96 % и общо дължима сума по кредита
3 650,60 лв., възнаграждение за допълнителната услуга Фаст – 750 лв. и
възнаграждение за допълнителната услуга Флекси – 1 550 лв., а общото задължение,
включващо и вноските по допълнителните услуги е определено на 5 950,60 лв..
Кредитополучателят е усвоил предоставените от финансовата институция парични
средства на 19.12.2019 г. чрез превода на сумата от 2 500 лв. по банкова сметка на
ответницата в Уникредит Булбанк АД.
Според представеното извлечение по сметката по договора, ответницата е
платила изцяло първите 12 вноски и частично 13-та вноска. Последното плащане е
извършено на 11.12.2020 г., след което плащанията са преустановени. Общо платената
сума по договора е 2 978,20 лв., а остатъчното задължение е 2 973,83 лв.
Поради липсата на последвало плащане ищецът е подал на 30.03.2022 г.
заявление по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Смолян. По образуваното ч.гр.д. №
287/2022 г. по описа на РС - Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 168/31.03.2022 г., с която е разпоредено длъжникът М.
Л. Л. да заплати на кредитора „***“ ЕООД сумите: 1 477,03 лева – главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 30.03.2022 г. до окончателното плащане; 348,13
лева - договорно възнаграждение за периода 10.01.2021 – 10.12.2021 г.; 402,34 лв. – лихва за
забава за периода 11.02.2020 – 10.12.2021 г.; 46,34 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е разпореждане № 446/31.03.2022 г., с което е отхвърлено заявлението в
частта за претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст в
размер на 373,63 лв.; претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги Флекси в размер на 775,04 лв.; такси за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв. и за разноските по делото за разликата над присъдените до пълния размер
на заявените такива за ДТ и юр.възнаграждение.
Разпореждането не е обжалвано от заявителя и е влязло в сила.
Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК и в тази връзка е издадено разпореждане на заявителя да предяви установителен иск за
съществуване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Разпореждането е
връчено на заявителя на 18.05.2022 г., а исковата молба е депозирана чрез куриер на
20.06.2022 г. /понеделник/.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ответницата е извършила
погасителни вноски в общ размер 2 978.20 лева, подробно посочени по дата и размер в
приложената таблица 1, к. 1 и к. 19. С платените погасителни вноски в общ размер 2 978.20
лева, е направено погасяване на задълженията, както следва: 1 022.97 лева – главница
/Таблица 1, к. 9/; 802.47 лева – договорна лихва /Таблица 1, к. 6/; 1 151.33 лева –
възнаграждение за допълнителни услуги /Таблица 1, к. 16/; 1.43 лева – лихва за забава
3
/Таблица 1, к. 14/. Дължимите суми по кредита, по начина, по който са договорени и
съобразно претенциите на ищеца са както следва: 1 477.03 лева – главница /Таблица 1, к.
10/; 348.13 лева –договорна лихва за периода 10.01.2021 г. до 10.12.2021 г. /Таблица 1, к. 7/;
275.77 лева – лихва за забава, начислена върху просрочената главница към 10.12.2021 г.
/Таблица 1, к. 15/; 1 148.67 лева – възнаграждение по пакет допълнителни услуги /Таблица
1, к. 18/; 45.14 лева – законна лихва върху незаплатена главница за периода 10.12.2021 г. до
29.03.2022 г./ датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че законната лихва по т. 3 от заключението е изчислена
върху непогасената главница, без да е включен размера на пакета за допълнителни услуги.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Няма спор между страните за съществувалото облигационно отношение между тях,
възникнало със сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор също, че
ищецът е изправна страна по договора и е превел отпуснатия кредит в размер на 2 500 лв. по
сметка на ответницата. Така за ответницата е възникнало задължението да върне
предоставения й кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, не доказа да е
уведомил ответницата по надлежния ред за настъпването на предсрочната изискуемост на
остатъка по кредита, тъй като не представя доказателство за уведомление и за връчването
му за това. Съдът не споделя доводите на ищеца, че това изискване не важи за него, тъй като
не е банкова институция. Настоящият състав на съда счита, че е недопустимо небанкови
финансови институции да бъдат поставяни в по-благоприятни условия от банковите при
обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Напротив, изискването за уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочно изискуемост преди подаване на заявлението за
образуване на заповедно производство, въведено с т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е валидно и за ищеца.
Съдът, обаче отчита по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК настъпването в хода на процеса на
крайния падеж по договора за кредит, а именно на 10.12.2021 г., съгласно погасителния план
по договора, с което е настъпила изискуемостта на целия остатък по кредита.
Спорът се свежда до действителността на клаузите и размера на дължимите вноски
за главница, договорна възнаградителна лихва, лихва за забава и цена на допълнителния
пакет услуги.
Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от
главница, договорна лихва и цена на допълнителния пакет услуги Фаст и Флекси.
От ответницата не се твърди и не се установява да е извършвала други плащания по
договора за кредит, освен установените с експертизата.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата дължи да заплати претендирания
4
размер на главницата, договорната лихва, лихва за забава и възнаграждението за
допълнителен пакет услуги и то по действителни клаузи.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от страна на ответника са направени именно такива възражения за
неравноправни клаузи и за нищожност на клаузи от договора за кредит поради
противоречието им със закона.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата са спазени.
Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за лихвения процент по кредита,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат
подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а.
5
По процесния договор ГПР е определен към момента на сключването на договора в
размер на 48,96 %, ГЛП в размер на 41,00 %, а лихвеният процент на ден в размер на 0,11 %.
В случая договорният годишен лихвен процент е посочен като число, без да се
съдържат подробни данни за начина на формирането му. Съдът счита, че така договореният
лихвен процент от 41,00 % противоречи на добрите нрави, с оглед прекомерно високият му
размер, надхвърлящ четири пъти размерът на законната лихва, определен от МС. С него се
цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да е налице
еквивалентност на престациите. Рискът, който носи кредиторът е професионален и същият е
преценен при направеното проучване на платежоспособността на длъжника преди
отпускането на кредита. Не са налице основания, които да завишават разходите или риска
на заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такъв висок
лихвен процент. Обстоятелството, че ищецът е отпуснал на ответницата необезпечен
кредит, не му дава основание да определя лихвен процент на възнаградителната лихва в
размер, който да налага връщане на значително по-голяма сума от отпуснатия кредит, а
именно при отпуснат заем от 2 500 лв., е договорено в края на срока на договора ищецът да
върне сумата от 3 650,60 лв., без допълнителния пакет услуги. Налице е нееквивалентност
на насрещните престации, която води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника.
Следва да се има предвид последователната практика на съдилищата, че
максималният размер на договорната лихва – възнаградителна или за забава е ограничен от
чл. 9 ЗЗД и следва да бъде съобразен с добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са
сделките, с които неравноправно се третират икономически слаби участници, като се
използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстването на друг.
В съдебната практика е прието, че всяка уговорка за лихва за забава, надхвърляща
трикратния размер на законната лихва, а възнаградителна лихва по обезпечен заем
надвишаваща двукратния размер на законната лихва, противоречат на добрите нрави. Така
уговорената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,00 % надвишава
трикратния размер на законната лихва с повече от 10 %, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Нещо повече, клаузата за договорната лихва противоречи и на ЗЗП, тъй като представлява
уговорка във вреда на заемателя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и тези на
потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Това е така, тъй като отпуснатият кредит в размер
на 2 500 лв., а същевременно потребителят е натоварен с огромна лихва в размер на 1 150,60
лв.- почти половината от стойността на кредита.
В частта на клаузите относно годишния лихвен процент договорът е нищожен като
противоречащ на морала.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК са определени компонентите на ГПР - разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.
2 изрично е разписано, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
6
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
В настоящия случай липсва яснота как е формиран процентът на ГПР. Такава яснота
липсва и в общите условия по кредита, поради което договорът в тази му част също е
нищожен поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В случая клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – Фаст и
Флекси, не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Видно от договора за
кредит, срещу заплащане на сумата от 750 лева, кредитополучателят придобива правото за
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а срещу сумата от 1 550 лв. придобива
правото за промяна на погасителния план на кредита. Сборната сума от 2 300 лв. почти се
изравнява с размера на отпуснатия кредит.
Неравноправният характер на посочените клаузи произтича от липсата на
еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и
поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по –
горе възможности не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а
зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена,
тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е
включено предварително в типовото искане за отпускане на потребителски кредит. А освен
това кредитът се отпуска от централата в София и договорът с включените в него клаузи
само се изпраща за подпис на кредитополучателя, без последният да е имал възможност да
договаря отделните клаузи индивидуално с оглед собствените му възможности и желания.
Освен това предвидените „услуги“ по допълнителните пакети са договорени изначално, без
да е била налице сигурност, че ще бъдат използвани по време на действие на договора.
Договорено е предварително заплащане за възможност, която изцяло зависи от волята на
кредитора. Освен това цената за тези услуги е дължима независимо, че такива могат да не
бъдат предоставени от кредитора и без да е предвидена възможност за отпадане или
намаляването на цената в случай, че такива услуги не са били предоставени. По този начин
потребителят е поставен в по-неблагоприятна позиция на по-слабата страна в
правоотношението, което води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните. Нещо повече, в случая не се доказва от ищеца нито приоритетното разглеждане
на искането за кредит спрямо други такива искания, нито ответницата да е искала промяна
на погасителния план, с което кредиторът да се е съгласил.
Именно защото клаузите за заплащане на пакета от допълнителни услуги са
неравноправни и обективно няма доказателства по делото да са уговорени индивидуално, на
7
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, са нищожни.
Те са нищожни и защото предвиждат заплащане на възнаграждение в размер голям
почти колкото размера на отпуснатия кредит, но за дейности свързани с усвояването,
управлението и обслужването на кредита, което е забранено от разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Предвидените „услуги“ по допълнителния пакет не представляват допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ето защо тези клаузи
са нищожни още и поради противоречието им със законовата разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Отделно от това двете клаузи от договора за допълнителните услуги Фаст и Флекси
са нищожни и поради заобикалянето на закона, а именно на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България. С тях се въвеждат допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита. В случая ГПР по процесния договор към момента на сключване на
договора е определен на 48,96. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е определен максимален размер на ГПР -
петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, който максимален
размер се равнява на 50 %. Присъединяването на разходите по пакета Фаст и Флекси към
разходите по кредита, включени в ГПР, формират 170,177 % ГПР, изчислено с помощта на
интернет модула кредитен калкулатор – ГПР на calculator.bg. Предвид изложеното клаузата
в договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на
закона, поради което размерът на дължимите вземания по договора за кредит следва да се
определи въз основа на предоставената в заем сума по сключения договор за кредит, но без
поетото задължение за заплащане на допълнителния пакет услуги.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да бъде сключен и без недействителните части
или когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона.
Нищожността на клаузите за договорения ГЛП и за ГПР, както и клаузите от договора за
допълнителния пакет услуги, не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми
на закона, нито пък договорът може да бъде сключен и без тях, поради което съдът счита
целия договор за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи от заключението по назначената СИЕ, че ответницата е
извършила плащания в общ размер на 2 978,20 лв.. Както се посочи по-горе ответницата е
извършила плащане по неравноправните и нищожни клаузи, поради което съдът приема, че
с платена сума главницата е погасена изцяло, както и договорни лихви в размер на 478,20
лв., за връщането на които като недължимо платени на нищожно основание няма предявен
8
иск от ответницата.
По изложените съображения исковете са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. С оглед изхода от
спора на ищеца не се дължат разноски.
Процесуалният представител на ответницата - адвокат *** претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за упражнената безплатна защита на
ответницата като материално затруднено лице /договора на л. 37/. Ще следва да бъде осъден
ищецът да заплати на адв. *** адвокатско възнаграждение в размер на 646,54 лв..
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с
правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от ищеца „***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ****, представлявано от ***,
***,***,*** с които се иска да бъде признато за установено на по отношение на ответницата
М. Л. Л., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, че съществува вземането на ищеца по
издадената срещу ответницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 168/31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 287/2022 г. по описа на РС – Смолян за сумите: 1
477,03 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 30041409204/19.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2022 г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане; 348,12 лв., представляващи договорно
възнаграждение за периода 10.01.2021 – 10.12.2021 г.; 402,34 лв., представляващи лихви за
забава за периода 11.02.2020 – 10.12.2021 г. и 89,27 лв. законна лихва за периода 10.12.2021
– 29.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани осъдителните искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ****, представлявано от ***, ***,****,****, срещу М. Л. Л.,
ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, за заплащане на дължимите възнаграждения по
договор за паричен заем № 30041409204/19.12.2019 г. за услуга Фаст в размер на 373,63 лв.
и за услуга Флекси в размер на 775,04 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ****, представлявано
от ***, ***,****,***, да заплати на адвокат *** ***, ЕГН **********, с адрес на кантората
гр. Смолян, ул. „**** адвокатско възнаграждение в размер на 646,54 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
9
от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10