№ 7309
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110137981 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „..........“ ЕАД срещу М. Б. С. искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149
от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 2081.14 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
сумата от 11.31 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 404.62 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
10.02.2022 г. и за сумата от 2.18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.02.2022 г.
Ответникът М. Б. С. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез адв.Д.-У.. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 40220/10.11.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.........“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Представен е Протокол от 15.10.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение
на решението Договор №334/01.11.2000 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-
69/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца
и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение,
касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия
в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Ответникът не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложеното по делото Заявление-декларация от П.М.К. (вх.№ ОП-
1494/28.07.2011 г.) за откриване на партида се прави обосновано предположение, че
заявителя П.М.К. е собственик на процесния недвижим имот-апартамент №1, находящ се в
гр.София, ж.к.„Люлин“ бл.912А, вх.А, ет.1 до който е доставяна топлинна енергия. От
представените по делото Удостоверение за наследници № 002228/26.04.2011 г. и Справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане 1492/24.04.2025 г. се
установи, че ответника М. Б. С. е наследник на основание чл.5, ал.1 ЗН на собственика-
наследодател П.М.К..
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с
„..........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1483.84 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 501.96 лева и сумата от изравнителните сметки (за
възстановяване) от 102.41 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1883.39
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
2
сметки (за възстановяване), както и лихва от 447.89 лева, считана от първия ден след срока
на забавата за плащане на задължението до 10.02.2022 г.
Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да
бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към
процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите
условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на ..........орите на
„..........“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150,
ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението
на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410
ГПК е подадено на 24.02.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б”
от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 23.02.2019 г.). Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от
01.05.2018 г. до 23.02.2019 г. е 554.99 лева. В тази връзка предявения иск следва да бъде
уважен за сумата от 1324.80 лева и за периода от 24.02.2019 г. до 30.04.2020 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 2081.14 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
23.02.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата от 554.99 лева и за периода от дължимата лихва, върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 10.02.2022 г. е 166.24 лева. В тази връзка и предвид чл.119 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна лихва, върху главницата за топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата от 238.38 лева и за периода от 15.09.2019 г. до
10.02.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 404.62 лева следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 11.31
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 2.18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от 11.31 лева) за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.02.2022 г.
По разноските
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 677.81 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 83.62 лева, възнаграждения
за вещи лица от 500.37 лева и юрисконсултско възнаграждение от 93.82 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника следва на основание чл.78, ал.3 ГПК да се присъди сумата от 206 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производства,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх. Г, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ,
съществуване на вземането за сумата от 1324.80 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода от 24.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.02.2022 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2081.14
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 23.02.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх. Г, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 238.38 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия и за периода от
15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 404.62 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх. Г, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на
вземането за сумата от 11.31 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх. Г, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 2.18 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до
10.02.2022 г.
ОСЪЖДА М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх.
Г, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
677.81 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на М. Б. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 912, вх. Г, ет. 1, ап. 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 206 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „..........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, ет.2, офис 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5