№ 1855
гр. ***, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430100170 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, чрез
адв.В. Б., против „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.***, представлявано от Л.В.Л., с която са предявени: иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем №15026428/01.08.2023 г. – като главен, и иск с
правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2748,00 лева - недължимо платени по Договор за паричен заем №15026428 от 01.08.2023 г.,
от които сумата от 602,61 лева договорна лихва по чл.2, ал.6 от Договора за периода от
15,08,2023 г. до 30,01,2024 г. и сумата от 2145,39 лева неустойка за непредставено
обезпечение на основание чл.4 от Договора за периода от 15,08,2023 г. до 30,01,2024 г.
Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор за паричен заем Договор за паричен
заем №15026428/01,08,2023 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем от 5000,00
лева, при фиксиран ГЛП по заема 40,00%, ГПР - 48,69%. Твърди се, че в чл.4 от Договора е
предвидено условие за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита –
поръчителство или банкова гаранция, като при непредоставяне на обезпечение е предвидено
начисляването на неустойка в размер на 2145,39 лева. Твърди се, че неустойката е начислена
с подписването на договора и е включена в Погасителния план към него. Твърди се, че
сумата по заема изцяло е погасена от ищеца. Твърди се, че процесия договор е нищожен,
поради нарушения на изискването за ГПР и е налице противоречие с нормата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Твърди се, че клаузата за неустойка е неравноправна. Твърди се, че се дължи
само чистата стойност на заема, като останалите суми са недължимо заплатени. Твърди се,
че сумите над чистата стойност на кредита от 5000,00 лева са платени без основание и
1
подлежат на връщане. Претендират се разноски и се представят писмени доказателства. В
с.з. проц.представител на ищеца – мл.адвокат Илиева, моли съда да уважи исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Адессо Кредит България” ЕООД депозира отговор на
ИМ, в който на първо място сочи, че искът е предявен от лице без представителна власт.
Изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Ответникът сочи, че договорът
за кредит е действителен, като изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е спазено. Твърди се,
че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не съдържа допълнително изискване в договора да е
посочено и как точно е изчислен ГПР, както и че е следвало при неяснота потребителят да
направи запитване с искане за разяснение, каквото не е налице. Твърди се, че посочените в
разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК реквизити могат да се съдържат и в други съпътстващи
сключването на потребителския договор документи. Твърди се, че в случая действат Общи
условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от
„Адессо Кредит България“ ЕООД, в които е описан начина на изчисляване на ГПР. Твърди
се, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е относима само към изискуемото съдържание на
договора за потребителски кредит, а не и към верността му. Излага, че нарушение на
цитираната норма е налице само когато договорът не съдържа реквизит по т.10, ако изобщо
в договора не е посочен размер на ГПР, но не и когато такъв е посочен в договора, но е
неправилно определен, каквито са твърденията на ищеца. Твърди се, че въпросите, свързани
с начина на изчисляване на ГПР и некоректността на това изчисляване, не са елемент от
състава на конкретното законово задължение и на нарушението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Сочи, че разходът за неустойка изрично се изключва от разходите, формиращи ГПР и не
влияе върху неговия размер. Твърди се, че се касае до неустойка, която е дължима само в
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по договора.
Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, като се твърди, че
клаузата е индивидуално уговорена, свързана е с допълнително поети задължения от страна
на заемодателя; същата не е неравнопоставена и изпълнява своята стимулираща,
обезпечителна и наказателна функция. Излагат се твърдения, че сключеният между страните
договор е търговски по своя характер. В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №5217/20.10.2025 г., е прието за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните факти - на сключването между страните на процесния
Договор за паричен заем №15026428/01,08,2023 г. за сумата от 5000,00 лева, при фиксиран
ГЛП от 40,00%, и ГПР от 48,69%.; факта на плащане по заема на сумата от 7743,05 лева.
По делото, видно от съдържанието на процесия Договор за заем, се установява, че срокът на
договора е до 30.01.2024 г., платим на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от 430,97
лева, при фиксиран ГЛП от 40% и ГПР по договора от 48,69%., обща сума съобразно чл.2,
т.7 от договора – 5602,61 лева. Установява се също, че в чл.4, ал.1 страните са уговорили, че
заемателят желае да ползва допълнителни услуги по договора - възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура по предоставяне на
2
допълнителни средства, при условие, че от страна на заемателя бъде предоставено, в деня на
подписване на договора за заем, на обезпечение, във варианти: 1/две физически лица -
поръчители, които да отговарят на определени условия, или 2/банкова гаранция - с
бенефициер заемодателя. Установява се също, че съобразно чл.4, ал.2 от договора, при
непредставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка от 2145,39 лева; посочено е
също, че неустойката се дължи разсрочено, заедно с погасителните вноски по заема, като
вноската е в размер на 165,03 лева.
Съдът констатира, съобразно представеният към договора погасителен план, че сумата за
неустойка е включена в същия, като общо погасителната вноска е определена в размер на
596,00 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи: По процесния договор за заем, страни са ищецът
- потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и ответникът - заемодател, като небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е
използвана за професионална и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на
правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. С оглед
изложеното, съдът приема, че изложените от ответника твърдения, че сключеният между
страните договор е търговски по своя характер, са неоснователни.
Съдът приема, че клаузата по чл.4, ал.1 от Договора е нищожна, като противоречаща на
нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а посочените в договора услуги са именно такива – възможност за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, предоставяне възможност за промяна на погасителен
план - те не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко отношение
към насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за
допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Заедно с това, клаузата за неустойка в чл.4, ал.2 от Договора, за непредставяне на
обезпечение, свързано с предоставянето на посочените „допълнителни услуги“, съдът
приема за нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Съдът приема, че
така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за
3
обезпечение, обезщетение и санкция, в случай на неизпълнение на договорните задължения.
В случая неустойката е уговорена за обезпечение на допълнителни действия по управление
на кредита, по клауза от договора, която сама по себе си също е нищожна. Неустойка е
начислена еднократно, и е включена във вноските по погасителния план. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението. Съдът счита, че в случая
липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би
покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционна функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на обезпечение, е
свързано с допълнителни действия, а не с основното задължение по заема. Така уговорената
неустойка противоречи на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съдът приема, че тази допълнителна сума
представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията
между страните. Съдът приема също, че уговорката за неустойка противоречи и на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл.19,
ал.5 от ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48,69%, който
формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва разхода за неустойка. С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая
е приложима нормата на чл.22 от ЗПК, и целият договор за кредит се явява нищожен.
Предявеният като главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.11,
ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем
№15026428/01,08,2023 г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД
С оглед изхода по главния иск, следва да бъде разгледан по същество и предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе, по делото
е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е погасил
изцяло сумите по кредита - главница от 5000,00 лева, договорна лихва от 602,61 лева и
неустойка от 2145,39 лева - с отговора на ИМ е представена Рекапитулация по кредит - л.84,
4
от която е видно, че сумата по заема е изцяло погасена на 16.11.2023 г. Съобразно нормата
на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. С оглед
на установената по-горе нищожност на договора за заем, то исковата претенция по чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана, и следва да бъде изцяло уважена.
Заплатените от ищеца суми за договорна лихва и неустойка, по аргумент от чл.23 от ЗПК, се
явяват заплатени без основание. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2748,00 лева, от които заплатена без основание договорна лихва в размер
на 602,61 лева и 2145,39 лева заплатена без основание неустойка за непредставено
обезпечение, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 09.01.2025 г., до
изплащане на сумата.
По разноските
Ищецът претендира разноски както следва – 419,84 лева за държавна такса, 1,60 лева за
такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, 1000,00 лева адвокатско възнаграждение по иска за
недействителност – чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1, 400,00 лева възнаграждение за
осъдителния иск за възнаградителна лихва и 514,54 лева възнаграждение за осъдителния иск
за неустойка. От така претендираните разноски, съдът счита, че ответникът следва да
репарира на ищеца сумата от 419,84 лева за ДТ и 1,60 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК.
По отношение на адвокатското възнаграждение - на първо място тук следва да бъде
отбелязано, че предявените искове са два, а не три, и именно за два иска съдът е събрал
държавна такса; приетите за разглеждане с определението по чл.140 от ГПК искове са ДВА.
Съдът не приема възражението на ищеца, че предявените осъдителни искове са два, тъй като
сумите представляват претенции, произтичаща от един договор. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Без да намира за необходимо да развива подробни съображения, съдът споделя възприетото
в задължителните Решения на Съда на ЕС разбиране /Решение от 25,01,2024 г. по дело C-
438/22, Решение от 23,11,2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16/. Производството по
делото е приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание, на което ищецът
не се е явил, а същият е представляван от мл.адвокат; събрани са незначителни по обем
писмени доказателства – представените с ИМ и отговора; делото не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни
заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа,
тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се
явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими
допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния
иск. Ето защо съобразно материалния интерес по делото, констатираната по-горе ниска
фактическа и правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът
намира, че ищецът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева за
установителния иск и 250,00 лева за осъдителния, които следва да му бъдат репарирани от
ответника.
5
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.5 от ЗПК,
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №15026428/01,08,2023 г.,
сключен между П. Д. А., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, като заемател, и „Адессо
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.***,
бул.***, представлявано от Л.В.Л., като заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.***, представлявано от Л.В.Л.,
ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, сумата от 2748,00 лева -
недължимо платени по Договор за паричен заем №15026428 от 01.08.2023 г., от които сумата
от 602,61 лева договорна лихва по чл.2, ал.6 от Договора за периода от 15,08,2023 г. до
30,01,2024 г. и сумата от 2145,39 лева неустойка за непредставено обезпечение на основание
чл.4 от Договора за периода от 15,08,2023 г. до 30,01,2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ - 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.***, представлявано от Л.В.Л., ДА
ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, сторените деловодни разноски -
419,84 лева за държавна такса, 1,60 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6