РЕШЕНИЕ
№ 2898
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110112213 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Д. Д. А. и Д. С. А. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва :
Д. Д. А. – ¾ част и Д. С. А. – ¼ част от следните суми : сумата от 971,84 лева – цена за доставена
топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „К****, аб. № 66279, за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 96,86 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.10.2020г. –
19.05.2022г., сумата от 69,11 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 13,68 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2019г. – 19.05.2022г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28882/2022г. на СРС,
64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват
исковете. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия спрямо процесния имот,
защото не било доказано, че притежават право на собственост върху имота. Не било ясно за кой
вход от бл.**“ в гр. София се води делото, като посоченият блок имал 10 входа. Представените с
1
исковата молба документи относно доказване на легитимацията на ответниците – молба до ДСК,
списък на етажни собственици и удостоверение от „ГИС – София“ ЕООД, били съставени в
период, значително отдалечен във времето спрямо процесния период. Освен това от тях не ставало
ясно в кой вход се намира процесният имот. Посоченият в представените документи за собственост
вход се отличавал от този, посочен в представените от ищеца фактури за претендираните
задължения. Не било доказано, че представените Общи условия за доставка на ТЕ за битови нужди
са влезли в сила, защото не било доказано публикуването им в съответните всекидневници, като
последното обстоятелство не можело да се приеме за общоизветен факт по смисъла на чл.155 ГПК.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото заседание ищецът уточни, че процесният
имот, индивидуализиран с исковата молба като находящ се в гр. София, ж.к. „К***, се намира във
вход „**.
Като доказателства по делото са приети заповед на председателя на ИК на ОбНС „К**“ № ДИ
– 94-03-40/90г. от 23.08.1990г. и договор за замяна на недвижим имот от 27.08.1990г., съгласно
които по договор за замяна по реда на НДИ С.Д. А. и Д. Д. А. са придобили собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „К**** (л.123 и сл. от делото).
Приет като доказателство по делото е и протокол от събрание на етажните собственици на
имоти в ж.к. „К**“, бл.**, като към протокола е приложен списък на етажните собственици. В
списък на собствениците като собственик на * е посочен С.Д. А. и срещу името му е положен
подпис (л.21).
Прието като доказателство е и удостоверение изх. № 68-00-493/05/09.04.2013г. на „Географска
информационна система – София“ ЕООД, съгласно което на територията на район „К**“ има
адреси – ж.к. „К**“, бл.208 и ж.к. „К**“, блок 208А (л.17). В удостоверението е посочено, че
настоящ адрес ж.к. „К**“, бл.208 с входове от А до К е със стари адреси – ж.к. „К**“, бл.2*****
Приетите като доказателства фактури за начислени задължения от страна на ищцовото
дружество по партида на С.Д. А. се отнасят до имот : гр. София, ж.к. „К**“, бл.***
От така събраните доказателства съдът намира за доказано, че процесният имот с адрес : гр.
София, ж.к. „К****, е придобит от С.Д. А. и Д. Д. А. по силата на договор за замяна от 27.08.1990г.
по реда на НДИ в условията на съпружеска имуществена общност – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41
от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм.). Действително в събраните по делото писмени
доказателства е налице разлика в номерацията на входа на бл.**“ в гр. София, в който се намира
процесният апартамент 21, която разлика обаче се дължи на промени в номерацията на отделните
входове на блока. По предходна номерация на входовете на бл.* действаща към датата на
придобиване на собствеността върху процесния имот, този вход е означен като вх. „**, а съгласно
по – нова номерация на входовете той е означен като вх. „10“. Това се установява от протокола от
2
събрание на етажните собственици, ведно със списък на етажните собственици, от които е видно,
че процесният апартамент № 21 с посочен собственик С.Д. А. се намира във вх.10 на бл.* ж.к.
„К**“, гр. София и по който адрес са издадените фактури на ищцовото дружество по партида на
С.Д. А.. Основание за извода, че бл.* вх. „** – стар, в ж.к. „К**“, гр. София съответства на бл.** –
нов, в ж.к. „К**“, гр. София, дава и приетото удостоверение от „ГИС – София“ ЕООД, от което се
установява, че понастоящем бл.* в който се намира процесният имот, има 10 входа. По стара
номерация процесният ап.*** по новата номерация съответства на * в бл.* който блок обединява 10
входа, и съгласно новата номерация е във вх.10 или вх.К. При това уточнената от ищеца номерация
на входа, в който се намира процесният имот, а именно вх.“**, съответства на старото означение на
входовете, а по новото означение това е вх.10.
Ирелевантно е обстоятелството, че в заповедта на председателя на ИК на ОбНС „К**“ е
изписано името „С. Д. А.“, вместо „С. Д. А.“, защото очевидно се касае за едно и също лице и е
допусната техническа грешка при изписване на личното име на С.Д. А.. Освен това следва да се
има предвид че договорът за замяна по реда на НДИ е титулът за собственост, със сключването на
който договор е завършен фактическият състав за продобиване на правото на собственост по реда
на НДИ – арг. чл.121 НДИ (отм.) и в посочения договор, по силата на който се придобива правото
на собственост върху процесния имот, е цитирана горепосочената заповед.
От горното следва, че процесният имот – * в гр. София, ж.к. „К**“, бл.** (стар – вх.“**), е
придобит от С.Д. А. и Д. Д. А. на 27.08.1990г. по силата на договор за замяна по реда на НДИ. По
делото няма данни, нито твърденията след датата на придобиването – 27.08.1990г., да са били
извършвани разпоредителни сделки с имота или собствениците да са били лишени от правото на
собственост на друго основание. Неоснователни са доводите на ответниците, че правото на
собственост не може да се приеме за доказано посредством документи от „миналия век“, съставени
„преди 35 години“. Вещните права не се погасяват по давност. Веднъж придобити, вещните права
не се загубват, освен ако друг не ги придобие по някой от предвидените в закона способи – чл.77
ЗС, като в случая такива обстоятелства (доказването на които е в тежест на ответниците – арг.
чл.154, ал.1 ГПК) не се установяват.
Видно от приетото удостоверение за наследници, издадено от СО – район „К**“ (л.78 от
делото), С.Д. А. е починал на 28.06.2008г., като негови наследници са ответниците по делото – Д. Д.
А. (съпруга) и Д. С. А. (син). При това съдът приема, че след смъртта на * А. съсобственици на
имота са преживялата съпруга Д. А., която е станала собственик на ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч. при
прекратяване на СИО и ½ ид.ч. по наследство) и сина му Д. А., който е придобил ¼ ид.ч. по
наследство – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, чл.26, ал.1 и чл.27 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в
сила от 1.07.1985 г., отм.)
С оглед горното съдът приема за установено, че ответниците имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните
са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна
енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150,
ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани
във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им.
Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а
последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение
№ 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото
ОУ са обвързващи за страните по делото.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че
процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на
3
дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 971,86 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 694,95 лева и сума за доплащане
като резултат от изравнителни сметки в размер на 276,91 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната сума.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
4
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 31.05.2022г. Изискуемостта на най – старото претендираното вземане – това за
м.05.2019г., настъпва на 15.07.2019г. При това делото е заведено преди изтичане на 3 – годишния
давностен срок, считано от датата на настъпване на изискуемостта на най - старото вземане. От
това следва, че вземането за цена за топлинна енергия през процесния период не е погасено по
давност.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер
съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи изцяло.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца съразмерно с уважената част от
исковете. От общо направени разноски за настоящото производство от 430 лева (държавна такса за
завеждане на делото – 25 лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева,
депозит за вещо лице – 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца
съразмерно се следва сумата от 424,89 лева. За заповедното производство от разноски в пълен
размер от 75 лева (държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 50 лева) на ищеца съразмерно се следва сумата от 74,11 лева.
Ответниците претендират разноски в размер на по 800 лева всеки един от тях за адвокатско
възнаграждение, плащането на което е доказано посредством представените договори за правна
защита и съдействие, в които е обективирана и разписка за плащане на сумата. Основателно е
направеното в исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В
случая съдът намира за прекомерно адв. възнаграждение над 500 лева (с 25 % завишение над
минималния размер на адв. възнаграждение – чл.7, ал.1, т.1 НВАР). Макар съгласно решение на
СЕС по дело C – 438/2022г. размерите ма възнагражденията, определени в НМРАВ (сега с
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа), да не са обвързващи за съда, те
служат за ориентир, като в конкретния случай съдът намира, че няма основание да се отклони от
така определените минимални размери на цената на адвокатската услуга и съобразява, че делото е с
5
правна и фактическа сложност около средната за дела със сходен предмет. При това разноските на
ответниците следва да се намалят на основание чл.78, ал.8 ГПК до 500 лева за всеки един от тях и
съразмерно с отхвърлената част на исковете да им се присъдят по 5,94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. Д. А., ЕГН **********
и Д. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес : гр. П**, кв. „Т*“, ул. „П*“, бл.*** – адв. С. А.,
дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
разделно, както следва : Д. Д. А. – ¾ част и Д. С. А. – ¼ част от следните суми : сумата от 971,84
лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „К****, аб. № 66279,
за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., вкл. ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
96,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 16.10.2020г. – 19.05.2022г., сумата от 69,11 лева – цена за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 13,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
извършена услуга дялово разпределение за период на забавата 01.07.2019г. – 19.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** и Д. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес : гр.
П**, кв. „Т*“, ул. „П*“, бл.*** – адв. С. А., да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.78, ал.1 ГПК разделно, както следва : Д. Д. А. – ¾ част и Д. С. А. – ¼ част от следните суми :
сумата от 424,89 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 74,11 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Д. Д. А., ЕГН ********** и на Д. С. А.,
ЕГН **********, и двамата с адрес : гр. П**, кв. „Т*“, ул. „П*“, бл.*** – адв. С. А., сумата от по
5,94 лева на всеки един от тях – разноски за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „К**”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6