С решение № 28/26.05.2004 г.,постановено по гр.д. № 238/04 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил СД “ Вълчев и Начков” , гр. Кърджали,да заплати на “БТК” ЕАД,гр. София,ул. “Тотлебен” № 8,с адрес на призоваване гр. Кърджали,бул.”България” № 49 ,Технологичен район “Далекосъобщения”,гр. Кърджали,представлявано от изпълнителния директор Иван Николов Спасов,сумата в размер на 476.44 лв. за предоставените телефони услуги за периода м.07.2000 г. до м.09.2000 г.,включително,представляващо неоснователно обогатяване,ведно със законната лихва за забава,считано от 15.03.2004 г. –датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил събирателното дружество да заплати и направените по делото разноски в размер 19.10 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението,изцяло,ответник в първоинстанционното производство,СД “ Вълчев и Начков”,гр. Кърджали. В жалбата се твърди,че в процеса на постановяване на първоинстанционното решение са допуснати пропуски,които пряко са повлияли на същото. Изтъкват се съображения,вкл. и това,че дружеството не дължи никакви суми на държавата,физически и юридически лица . Обжалващото дружество моли съда да прекрати действието на решението или да върне делото за доразглеждане при която да им бъде дадена възможност да се защитят. В съдебно заседание,жалбодателят СД “ Вълчев и Начков “, редовно призовано по седалище и адрес на управление на дружеството– гр. Кърджали, ул.”Пети септември” № 5, бл.44, вх.”А”, ап.3, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,”БТК” ЕАД,гр. София,чрез процесуалния си представител,ю.к. Митрушев,оспорва жалбата,и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски,вкл. и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал искова претенция с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД,и с обща цена от 476.44 лв., предявена за периода 01.07.2000 г. до 30.09.2000 г.- за м.07.2000 г. в размер на 199.55 лв.,за м.08.2000 г. в размер на 255.85 лв. и за м.09.2000 г. в размер на 21.04 лв.,дължима за ползуването на телефонни услуги от телефонен пост № 38129,ш. 60284. Съдът е приел,че при отсъствие на писмен договор ,установяващ наличие на валидни към търсения момент между страните в производството,договорни отношения, следва да бъде квалифициран предявеният иск като такъв по чл.59,ал.1 от ЗЗД,а именно – получаване ,респ. ползуване от ответника на предоставените му телефонни услуги при изначална липса на основание. Настоящата инстанция споделя първоинстанционните изводи относно отсъствие на писмен договор,очертаващ наличие на договорни отношения между страните. Приема ,че по същество отсъствува спор между страните,че са ползувани телефонни услуги. И пред настоящата инстанция, в депозираната въззивна жалба,не се правят такива възражения. Следва обаче изрично да бъде посочено,че така приетата изначална липса на основание е основание ,очертано от първия фактически състав на разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД. В този аспект изложените от първоинстанционния съд изводи,макар и при неправилното изписване на правното основание - чл.59,ал.1 от ЗЗД,вместо чл.55,ал.1 от ЗЗД,с оглед и крайния постановен резултат,се явяват правилни . Що се касае до приетия като основателен размер на иска,то безспорно с оглед приложеното писмено доказателство,не оспорено в първоинстанционното производство,извлечение от сметки на СД “Вълчев и Начков” ,за ползуване на отделен телефон / ш.60284/ дължимата сума се установява в размер на 476.44 лв. Основателно е и направеното искане за присъждане на законна лихва,считано от завеждане на исковата молба -15.03.2004 г. и до окончателното изплащане на сумата. Съдът намира довода на жалбодателя,че дружеството не дължи никакви суми на държавата,физически и юридически лица,за неоснователен. Доколкото по делото отсъствуват доказателства установяващи го,последният остава само твърдение. При този изход на делото,и при изричното поискване от страна на ответника по жалбата,следва съдът да се произнесе и относно направените от него в производството,разноски. Разпоредбата на чл.64,ал.5 от ГПК,предполага възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен съобразно Наредба № 1/01.10.1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в конкретния казус в размер на 40.00 лв. Други разноски в настоящото производство не се доказват,поради което не следва да бъде осъден жалбодателя за по-висок размер от установените 40.00 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/26.05.2004 г., постановено по гр.д.№238/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА СД “ Вълчев и Начков “, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.”Пети септември” № 5, бл.44, вх.”А”, ап.3,да заплати на “БТК” ЕАД,гр. София,ул. “Тотлебен” № 8,с адрес на призоваване гр. Кърджали,бул.”България” № 49 ,Технологичен район “Далекосъобщения”,гр. Кърджали,представлявано от изпълнителния директор Иван Николов Спасов,сумата в размер на 40.00 лв.,съставляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.218а,ал.1,б.”а” от ГПК,решението като неподлежащо на касационно обжалване, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |