РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Варна, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110104466 по описа за 2023 година
Ищецът Н.М. сочи, че предявява иск срещу ответника „К. и. и. Бг“ ЕАД,
като моли да се признае за установено, че вземането на дружеството,
произтичащо от заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №27/03.01.20211г. и
изпълнителен лист от 17.02.2011г., издадени по ч.гр.д. №20913/2010г., 16-ти
на ВРС в полза на „БНП П. П. Ф." ЕАД, срещу него, е погасено по давност.
Сочи се, че през 2011г. по реда на заповедно производство срещу ищеца е
образувано изпълнително дело №20118080401030 на ЧСИ З. Д. с рег.№808 за
2011г. по искане на „БНП П. П. Ф." ЕАД, след това вземането е цедирано на
15.05.2015г. на настоящия кредитор. На 25.01.2023г. ищецът подава заявление
за извършване на безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС до
НАП за приходите с вх. №035612300320839/25.01.2023г. за плащане на
всичките публични задължения за НЗОК в размер на 1332.00лв. Това се
доказва и от Удостоверение с изх. №220232300321049/25.01.2023г. от което е
видно, че Н. М. е с непрекъснати здравноосигурителни права и няма
задължения към ТД на НАП. Следователно преди налагането на запора от
ЧСИ З. Д. за публични държавни вземания към 30.03.2023г., същият не е
изискал актуална справка, от която да установи, че публичните задължения в
размер на 1332лв. са платени по бюджетна сметка на ТД на НАП и същите не
се дължат към 30.03.2023г. Ищецът сочи, че на 16.03.2023г. ЧСИ З. Д. е
изпратил запорно съобщение до „БАНКА ДСК" АД, с което залага запор
върху всичките му банкови сметки въз основа на издадения изпълнителен
лист издаден на 17.02.2011г. състав за сумата от 6303.44лв., от които 690лв.
1
просрочена главница по договор за кредит номер CREX –
02074008/17.02.2009г., сумата от 44,88лв. редовна лихва за периода от
13.03.2009г. до 15.05.2009г., сумата от 130,24лв. лихва за забава, считано от
15.04.2009г. до 16.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда 27.12.2010г. до окончателното й
изплащане, и разноски в размер на 125лв., 150лв. разноски по изпълнителното
дело, 907.50лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни
вземания в размер на 3 392.88лв. дължими към 30.03.2023г. Николов сочи, че
предмет на изпълнително дело № 20118080401030 по описа на ЧСИ З. Д. е
парично вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№20913/2010г. на РС-
гр.Варна, XVI състав, съответно давността за погасяването му е пет години,
съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД От влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№20913/2010г. на РС-
гр.Варна, XVI състав, съответно от издадения на 17.02.2011г. въз основа на
нея изпълнителен лист, кредиторът, респективно неговият частен
правоприемник не са предприели каквито и да било действия имащи за
последица прекъсване и/или спиране на давността по смисъла ЗЗД. Предвид
гореизложеното прави изрично възражение, че вземането предмет на
изпълнително дело № 20118080401030 по описа на ЧСИ З. Д., установено със
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№20913/2010г. на РС-гр.Варна, XVI състав, е погасено по
давност, съответно не подлежи на принудително изпълнение. Във връзка с
това, счита, че изпълнително дело №1030/2011г., е прекратено по право на
03.05.2014г., след изтичане на две години от последното валидно
изпълнително действие от 03.05.2012г. и вземането по актовете по
заповедното производство, е погасено на 03.05.2017г. с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност.
Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че
в полза на ответника не съществува изпълняемо право срещу ищеца за сумата
от 690лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по
договор за кредит номер CREX-02074008/17.02.2009г., сумата от 44,88лв.
договорна лихва за периода за периода от 13.03.2009г. до 15.05.2009г., сумата
от 130,24лв., представляваща законна лихва за забава, считано от 15.04.2009г.
до 16.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда 27.12.2010г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 125лв. за направени разноски по делото, от която 25лв.
държавна такса и 100лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл.410 от
ГПК, съгласно издаден изпълнителен лист от 17.02.2011г. по ч.гр.д.
№20913/2010г. по описа на Районен съд Варна, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20118080401030 по описа на ЧСИ З. Д. с рег.
№808, район на действие ОС Варна поради изтекла погасителна давност след
влиза в сила на изпълнителното основание.
2
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в
който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен. Не спори относно
наличието на заемно договорно отношение между ищеца и банкова
институция вземането по което установено по съдебен ред му е прехвърлено с
договор за цесия. По отношение на възражението за изтекла погасителна
давност сочи, че по молба на "БНП П. П. Ф." ЕАД от 18.07.2011г. е
образувано изп. дело №1030/2011г. по описа на ЧСИ З. Д., с peг.№808 към
КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№20913/2010г. по описа на Районен съд - Варна. С молбата си за
образуване на изпълнително дело, взискателят е възложил правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, което е основание за прекъсване на давностния срок. Сочи, че
молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат
правата по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност. Насрочването на опис на движимите вещи в
дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда
съответния способ и прекъсва погасителната давност. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение". На 22.06.2018г. е подадена молба за справка БНБ.
На 10.06.2019г. е извело запорно съобщение до РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 06.10.2022г. е депозирана молба за справка БНБ, с
искане за налагане на запори. В случай, че не бъде включено алтернативно
искане да бъде насрочен опис на движими вещи. На 16.03.2023г. е изведено
запорно съобщение до БАНКА ДСК АД. На 28.04.2023г., е изискана справка
от ТД НАП ВАРНА - Уведомление по ДОПК. С Удостоверение с Вх.
№7891/09.05.2023г. е присъединен ТД НАП ВАРНА за събиране на вземане в
размер на 2,945.40лв. След като изп.д.№1030/2011г. е било прекратено,
взискателят е изтеглил процесиите 3 изпълнителни листове и на 11.07.2023г. е
депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е
образувано изп. дело № 545/2023г., отново по описа на ЧСИ З. Д., с което за
пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй
като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и
е направено На 20.07.2011г. е изходирана покана за добровлно изпълнение. С
Удостоверение с Вх.№7643/09.08.2011г. е присъединен ТД НАП ВАРНА. На
04.10.2011г. е изведено запорно съобщение до ОСНОВИ ЕООД. На
14.11.2011г. отново е изведено запорно съобщение до ОСНОВИ ЕООД. На
03.05.2012г. за пореден път е изведено запорно съобщение до ОСНОВИ
ЕООД, такова съобщение до същия е изпратено и на 22.08.2012г. На
17.07.2015г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов
взискател от „К. и. и. Бг" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата
относно вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 07.12.2015г. е депозирана
молба от новия взискател, с искане ЧСИ да уведоми длъжника за
3
извършената цесия. На 05.07.2017г. е депозирана молба за опис на движими
вещи. На 24.10.2017г. е изведена призовка за принудително изпълнение на
движими вещи. Опис на движими вещи е бил насрочен за 12.12.2017г.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно
изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва
погасителната давност На 22.06.2018г. е заведена молба за справка БНБ. На
10.06.2019г. е изведено запорно съобщение до РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 06.10.2022г. е депозирана молба за справка БНБ, с
искане за налагане на запори. В случай, че не бъдат е включено алтернативно
искане да бъде насрочен опис на движими вещи. На 16.03.2023г. е изведено
запорно съобщение до БАНКА ДСК АД. На 28.04.2023г, е изискана справка
от ТД НАП ВАРНА - Уведомление по ДОПК. С Удостоверение с Вх. №
7891/09.05.2023г. е присъединен ТД НАП ВАРНА за събиране на вземане в
размер на 2,945.40лв. След като изп. дело №1030/2011г. е било прекратено,
взискателят е изтеглил процесиите изпълнителни листове и на 11.07.2023г. е
депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е
образувано изп. дело №545/2023г., отново по описа на ЧСИ З. Д., с което за
пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй
като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и
е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.
Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.439 от ГПК.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните
доказателства от фактическа и правна страна приема следното:
По делото са приложени копия от изп.д.№20118080401030 и
20238080400545 и двете на ЧСИ З.Д. №808 с район на действие ВОС, като от
първото образувано на 18.07.2011г. се установява, че е образувано по молба
на „БНП П. П. Ф.“ЕАД срещу настоящия ищец за събиране на присъдени в
полза на дружеството суми по ч.гр.д.№20913/2010г. на ВРС, като молбата е
придружена с издаден на 17.02.2011г. изпълнителен лист за сумите от 690лв.,
представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по договор за
кредит номер CREX-02074008/17.02.2009г., сумата от 44,88лв. договорна
лихва за периода за периода от 13.03.2009г. до 15.05.2009г., сумата от
130,24лв., представляваща законна лихва за забава, считано от 15.04.2009г. до
16.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда 27.12.2010г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 125лв. за направени разноски по делото, от която 25лв.
държавна такса и 100лв. - адвокатско възнаграждение.
4
При запознаване с изп.д. се установява, че след образуването му до
10.04.2023г. няма осъществени никакви действия по реално изпълнение по
него. Видно е от приложените книжа, че са правени множество опити от ЧСИ
да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника получавано от
„Основи“ ЕООД и да се връчи покана за доброволно изпълнение на самия
длъжник, но и двата вида опити са били неуспешни, като нито длъжника нито
работодателят му са били открити за да получат съобщенията. Настоящия
ответника е встъпил в изпълнителното дело на мястото на първоначалния
кредитор с молба от17.07.2015г. по силата на извършена цесия, но това също
не е действие прекъсващо погасителната давност.
На 10.04.2023г. ищецът е подал молба до ЧСИ за прекратяване на
производството по изп.д. поради липса на поискано извършване на
изпълнителни действия повече от две години, като молбата е уважена и с
постановление от 27.06.2023г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д., а
по молба на взискателя на 11.07.2023г. е разпоредено и връщане на оригинала
на изп.л.
Твърдението на ищеца за наличие на изтекла погасителна давност за
вземането безспорно представлява нов факт от съществено значение, тъй като
е настъпил след постановяване на съдебния акт станал основание за издаване
на изпълнителния лист и от друга страна е факт чието настъпване е
предвидено от законодателя изрично като такова погасяващо задължението
при позоваване на него от страна на длъжника.
Видно от представеното копие от изп.д.№20118080401030 по него няма
събрани суми и реално наложени запори или възбрани и при това положение
предвидената от закона петгодишна по чл.111 от ЗЗД е явява изтекла на
18.02.2016г., тъй като за времето от образуване на изп.д. до тази дата не
извършено друго валидно изпълнително действие /Решение № 50094 от
16.11.2023 г. на ВКС по т.д.№770/2022г., Iт.о., ТК, докладчик съдия
Анжелина Христова/.
Съдът намира, че за събиране на задължението последните реално
използвани изпълнителни способи са изпратените запорни съобщения да
банки през 2012г.
Съгласно тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Според
мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на
5
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира,
тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/
да не иска нови изпълнителни способи/.
Воден от горното съставът намира, че настоящият ответник и неговият
праводател по вземането не са предприели редовни изпълнителни действия
спрямо ищеца за събиране по принудителен път на признато в тяхна полза
вземане за сумите предмет на настоящото производство за период повече от
пет години поради което вземането им е погасено по давност и искът за
приемане за установено, че сумите не се дължат следва да се уважи.
Следва да се има предвид, че факта на образуваното впоследствие изп.д.
№20238080400545 няма никакво касателство към изтичането, спирането или
прекъсването на погасителната давност, тъй като то е образувана далеч, след
като вземането на ответника е погасено.
Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 450лв. разноски по делото
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Н. Г. М.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „К. и. и. Бг“ ЕАД, ЕИК*** със
6
седалище и адрес на управление гр.София, ***, че ищецът не дължи на
ответното дружество присъдените по ч.гр.д.№20913/2010г. на ВРС, 16 състав
суми от
690лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по
договор за кредит номер CREX-02074008/17.02.2009г., сумата от 44,88лв.
договорна лихва за периода за периода от 13.03.2009г. до 15.05.2009г., сумата
от 130,24лв., представляваща законна лихва за забава, считано от 15.04.2009г.
до 16.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда 27.12.2010г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 125лв. за направени разноски по делото, от която 25лв.
държавна такса и 100лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „К. и. и. Бг“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.София, *** да заплати в полза на Н. Г. М. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата от 450лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7