Р Е Ш Е Н И Е - 173
гр.Т.С. 14.09.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.С.ският
районен съд, втори състав ,в публично заседание на девети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 958/2019 год. по описа на Т.С.ски районен съд ,за да се произнесе взе
предвид следното :
„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С.,ул.”Я.”
№ …Б, представлявано от Изпълнителния директор К.В.Г.,чрез пълномощника си
юрисконсулт В.И., е предявил срещу Л.С.Б. ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1,
вр.чл.150 от ЗЕ, вр.чл.86,ал.1
от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника , че дължи сума
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1896,91 лева ,от които 1576,14
лева главница,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
месец 05.2016 год. до месец 04.2018 год. ,отразена в обща фактура с №
**********/31.07.2017 год. и обща фактура № **********/31.07.2018 г., 258,65 лева
законна лихва за забава ,за периода от 14.09.2017 год. до 21.06.2019 год.,
както и 52,16 лева главница за дялово разпределение ,за периода от м.05. 2016
год. до месец 04.2018 год., 9,96 лева лихва ,за периода от 14.09.2017 год. до
21.06.2019 год., ведно със законната лихва от 05.07.2019 год./ датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/
до окончателното й изплащане.Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът
твърди ,че ответницата Л.С.Б. е потребител на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период, както и че не е изпълнила в
установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за
доставената топлинна енергия.Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинната енергия между клиентите в
сграда –етажна собственост се извършва по системата на дяловото разпределение
при наличието на договор с лицето ,вписано в публичния регистър по чл.139а от
ЗЕ.Поддържа се ,че собствениците в етажната собственост ,в която се намира
имота на ответницата ,са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Сочи се ,че ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано
ч.гр.д.№ 784/2019 год. на РС-Т.С..Районният съд уважил заявлението в цялост
,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за
горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
на лично на длъжника Л.С.Б..В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за парично задължение по чл.410 ГПК и съдът
е указал на заявителя да предяви в законоустановения
едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.В законовия
срок ищецът е предявил срещу ответницата иск по чл.422,ал.1 от ГПК .
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК адв.В.-пълномощник на ответницата е
депозирала отговор на исковата молба ,в който е изразила становище за
допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложила
съображения.Сочи ,че претенцията на ищеца за главница за потребена
топлинна енергия за месец м.05. и м.06.2016 год.,както и за главница дялово
разпределение за месец 05.2016 г. и месец 06.2016 г., се явяват погасени по
давност ,доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е подадено на 05.07.2019 год.Твърди ,че в останалата част исковата
претенция също е неоснователна.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава
исковата претенция.Оспорва твърденията ,че е налице реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Претендира разноски.
Ищецът „Т. С.” ЕАД не се
представлява в с.з.
Адв.М.
В. Л. –пълномощник на ответнцата поддържа писмения
отговор и оспорва предявените искове.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не се представлява.С
молба ,депозирана по делото от управителя на Т.С.” ЕООД е изразил становище по
предявения иск ,като не го оспорва и счита, че същият е основателен и доказан.
Т.С. районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
784/19 год. по описа на РС-Т.С. ,се установява ,че на 05.07.2019 год. ищецът е
депозирал в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу ответницата Л.С.Б..С
определение от 15.07.2019 год. образуваното пред Софийски районен съд ч.гр.д.№
38617/19 год. по описа на същия съд ,е било прекратено и на основание
чл.411,ал.1 от ГПК е било изпратено по подсъдност на РС-Т.С..РС-Т.С. е издал
заповед № 629 на 01.08.2019 год. срещу длъжницата Л.С.Б. *** , за
следните суми:1576,14 лева главница,258,65
лева законна лихва за забава ,за периода от 14.09.2017 год. до 21.06.2019 год.,
52,16 лева главница за дялово
разпределение ,за периода от м.05. 2016 год. до месец 04.2018 год., 9,96 лева
лихва ,за периода от 14.09.2017 год. до 21.06.2019 год., ведно със законната
лихва от 05.07.2019 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане ,за
топлоснабден имот ,находящ
се в гр.С. ,ж.к.”Младост 3”,бл. 350, вх.А, ап.22, аб.№
233399.Между страните не се спори ,че в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок ,като довнесе дължимата държавна такса.Настоящите искове са предявени в
указания сок.
По делото са представени договор от 01.11.2007 год. и договор от
29.07.2015 год., сключени между ищеца „Топлофикация С.” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по
силата на които последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/
в сграда–етажна собственост,а „Топлофикация С. ” ЕАД се е задължило да приема
предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за
топлинна енергия от потребителите.
По делото са представени договор № 4344/26.09.2002 год.,сключен между „Т.С.“
ЕООД и Етажна собственост ,с адрес гр.С., ж.к.“Младост“ 3,чл.350,
представлявана от Стефанка Трайкова Декова и Румен Василев Борисов за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната услуга и Протокол от
Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение и списък на етажните собственици. Видно от приетия като
доказателство по делото протокол за проведеното на 28.08.2002 год. Общо
събрание на етажните собственици на сградата ,в която се намира апартаментът на
ответницата ,е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство с „Т.С.” ЕООД/.
По делото са представени:извлечение от сметки за дялово разпределение
по месеци за процесния период за абонатен № 233399,
от който е видно ,че размерът на дължимите суми за топлинна енергия е 1896,91
лева;Съобщения към фактури с № **********/31.07.2017 г. и
№**********/31.07.2018 год.;представени
от „Т.С.” ЕООД 3 броя документи за дялово разпределение за периода 01.05.2016
год.-30.04.2017 год., дялово разпределение за периода 01.05.2017
год.-30.04.2018 год.;Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.” ЕАД.
По делото е представен договор за
покупко-продажба на жилище от 12.12.1980 год., с който Главно управление на строителните
войски е продало на С. Г. М. новопостроено жилище № 22,находящо
се в сграда –блок 350,вх.А, 3т.3,в ж.к.“Младост“ 3
По делото е представено удостоверение
за наследници от община Красно село на С. Г. М. ,от което е видно ,че негов
наследник е В. Г. С. –съпруга.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници № 001244 от 10.11.2005 год. на В. Г. С. ,почнала на
27.09.2005 год., ответницата Л.С. Г. е нейна законна наследница/низходяща
,дъщеря/.
По делото е представено заявление-декларация от 16.02.2017 год. от Л.С.
Г. чрез пълномощника З. П. П. за промяна на партидата на топлоснабден
имот ,описан по-горе на нейно име.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 10, том 3, рег.№ 07168, дело № 0372 /2018 год., сключен на
19.04.2018 год. на нотариус В. Б. ,с район на действие Софийски районен съд,
ответницата Л.С.Б. ,е продала чрез пълномощника си З. П. П. на Д. С. Д.
собствения си недвижим имот ,апартамент № 22, находящ
се в гр.С. ,ж.к.“М.“ 3, бл.350, вх.А, ет.3.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза,от заключението на която се
установява следното:За периода м.05.2016г.-м.04.2018г. на абонатен № 233399, на
името на ответницата Л.С.Б.,са начислени суми за топлинна енергия по фактура №
**********-общо дължима сума 1 577,93 лева ,от нея главница в размер на
1337 лева, лихва 240.05 лева по фактура № ********** -общо
дължима сума 256,86 лева ,от нея главница в размер на 238,26 лева, лихва 18,60
лева.Общо дължима сума 1834,79 лева , от която 1576,14 лева главница и 258,65
лева лихва.
Видно от заключението на името на
ответницата са описани 23 броя фактури за дялово разпределение ,с общо дължима
сума 62,12 лева ,от които главницата възлиза на 52,16 лева и лихви 9,96
лева.Вещото лице е описало фактурите в заключението.
Общо дължимата сума за използвана
топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период възлиза на 1896,91
лева главница , 268,61 лева лихва ,от които 1576,14 лева за топлинна енергия ,258,65
лихва за забава ,52,16 лева главница за дялово разпределение и 9,96 лева лихва
.
За процесния
период м.май 2015г.-м.април 2018г., размерът на дължимите суми за топлинна
енергия –главница ,общо и по отделни пера –суми за ТЕ сума за ТЕ ,отдадена от сградна инсталация ,сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност,
съобразно действащите цени на ТЕ през процесния
период ,са отразени във фактура № *********/31.07.2016 г. и фактура №
**********/31.07.2018 год.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се установява
следното:Общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в
абонатната станция са определяни правилно.Спрямо абоната е спазена в цялост
методиката към Наредбата за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 год. за дялово разпределение
на топлинната енергия за сезон 2017-2018 год. ,както и за ДР на ТЕ за сградна инсталация и
за отопление на имоти , но не и за сезон 2016-2017г., като на абоната не е
изчислена топлинна енергия за отопление на имот върху тръбите за /от горна зона
,считани за щранг-лира по смисъла на НТ/ и за дялово
разпределение на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване .Правилно
разпределената за абоната за процесния период ТЕ
възлиза на не по -малко от 1778,37 лева,
като стойностите по сезони и пера са: за сезон 2016-2017г. –за ТЕ за БГВ -509,36 лева ,а не както е
разпределена на абоната ТЕ за БГВ в
размер на 310.28 лева , за ТЕ за отопление , в т.ч. за сградна
инсталация и отопление на имоти -1030,74
лева; за сезон 2017-2018 год. – за ТЕ за БГВ -0,00 лева ,за ТЕ за отопление, в
т.ч. за СИ и ОИ 238,27 лева.
Видно от заключението
обичайната практика за отчет на данни при абоната е спазена.Сметките са
изготвени своевременно.Фактурираните на абоната суми са верни ,доколкото
съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от ФДР,като по
пера за процесния период те са по констатациите за
възложените на абоната суми ,а по месеци съгласно Приложение 1 и 2 към
заключението.Съгласно приложение 1 възложената сума на абоната за топлинна
енергия е в общ размер на 1 579,33 лева, като вещото лице е отразило ,че
тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на топлинна
енергия по сезони, но те не отразяват експертната преценка за самите
разпределения .Абонатът е потребител на ТЕ ,като според вещото лице условно потребената от него топлинна енергия е разпределената му по
т.2 от заключението –сумата от 1 778,37 лева.
Метрологичните проверки на
топломерите са извършени съобразно нормите.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по
чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150
от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД..
Исковете са допустими с
оглед установените от приложеното ч.гр.д.№ 784/2019г. на РС-Т.С. обстоятелства, че срещу издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение длъжницата е подала възражение
в срока по чл.414,ал.2 от ГПК ,поради което на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК
на заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни
искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен.
По основателността на
исковете съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява
,че между страните съществува договорно правоотношение.Дружеството ищец
„Топлофикация С.” ЕАД извършва дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия ,каквато е доставял в жилищната сграда ,където се намира жилището на
ответницата Лед С.Б. за процесния период.Същата е клиент на топлинна енергия през процесния период, тъй като е била собственик на топлоснабден имот ,съгласно представения по делото
нотариален акт.В подкрепа на това разбиране е и подаденото от нея заявление за
промяна на партидата на топлоснабден имот ,описан
по-горе на нейно име при ищцовото дружество.
От изложеното съдът приема,че между
страните валидно е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за битови нужди ,осъществявана съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката при публично известни общи условия ,предложени от ищеца и одобрени
от ДКЕВР/понастоящем КЕВР/.Основен елемент на това правоотношение са насрещните
задължения на ищеца да достави топлинна енергия до недвижимия имот ,собственост
на ответницата /за исковия период/ и на ответницата поради принадлежността в
нейната имуществена сфера на правото на собственост върху имота /към процесния период/,обосноваваща качеството й на клиент на
топлинна енергия съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ от категорията на битовите клиенти
по смисъла на параграф 1,т.2а от ДР на ЗЕ- да заплаща на ищеца нейната цена при
условия и срокове съобразно приложимите общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда –етажна собственост се извършва
по система на дялово разпределение.Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ/чл.139-148/ и в действащата към процесния период
наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост се
разделя на топлинна енергия ,отдадена от сградната
инсталация ,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142,ал.2 от ЗЕ/.
От
доказателствата по делото се установява, че в топлоснабдения
имот на ответницата за исковия период са монтирани отоплителни тела, с
поставени на тях индивидуални разпределители /т.н. топломери/.Същият се
снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер.Горните
данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на
която съдът се позовава като компетентно дадена.От заключението на вещото лице
по извършената СТЕ се установява точното количество потребена
от ответницата топлоенергия и битово гореща вода за процесния
период .Правилно
разпределената за абоната за процесния период ТЕ
възлиза на не по -малко от 1778,37 лева, като стойностите по сезони и пера са
за сезон 2016-2017г. –за ТЕ за БГВ
-509,36 лева ,а не както е разпределена на абоната ТЕ за БГВ в размер на 310.28 лева , за ТЕ за отопление
, в т.ч. за сградна инсталация и отопление на имоти -1030,74 лева; за сезон
2017-2018 год. – за ТЕ за БГВ -0,00 лева, за ТЕ за отопление, в т.ч. за СИ и ОИ
238,27 лева.Вещото лице е отразило, че е нарушена методиката към Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 год. за ДР на ТЕ за битово горещо
водоснабдяване/БГВ/ за сезон 2016-2017
год. ,при което разпределената на абоната ТЕ за БГВ , в размер на 310,28 лева е
невярна , експертно изчислената стойност е 509,36 лева.Начислените прогнозно суми са били
коригирани след извършен действителен отчет на топломерите и водомера с изравнителните
сметки.Начислените количества топлоенергия са съобразени и коресподнират
с данните на общия топломер на абонатната станция. В случая от събраните по делото доказателства ,на
абоната ответницата Л.С.Б. за процесния период са
начислявани суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, суми за
топлинна енергия за отопление на имот и сградна
инсталация.
Предвид
изложеното съдът намира за неоснователни
всички доводи на ответницата, изложени в писмения отговор, касаещи потребената от нея топлинна енергия , както и тези свързани
с отчитането, разпределението и формирането на цената й. Както вече се посочи
по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребената топлинна
енергия и битово гореща вода.
Неоснователно е и възражението, че
методиката, използвана от ищеца е отменена.Следва да се отбележи ,че решение №
4777/13.04.2018 г. по адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС ,с
което е отменена зависимостта ( формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост в
редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334
от 2007г. за топлоснабдяването е обезсилено с решение
№ 2187 от 11.02.2020г. на петчленен състав на ВАС, но дори и да не беше ,следва
да се отбележи ,че съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има
действие само за в бъдеще – чл. 195, ал.1 от АПК.
Възражението на ответника за погасяване
по давност на част от вземането -главница доставена топлинна енергия за месец м.05. и м.06.2016 год., както и за
главница дялово разпределение за месец 05.2016 г. и месец 06.2016 г. е
неоснователно.
В този период в отношенията между
страните са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр.С.
/приети с решение по т.1 от протокол № 53/28.03.2013 год. на Съвета на
директорите на ищцовото дружество и одобрени с
решение №ОУ02/03.02.2014 год. на ДКЕВР, на основание чл.150,ал.1 от
ЗЕ/.Тълкуването на клаузите на чл.31-33 от тези общи условия обосновава
еднозначен извод ,че заплащането на суми за топлинна енергия по безспорно относимия към този период начин –на месечни вноски
,определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска ,в
действителност представлява една уговорена в съответствие с разпоредбата на
чл.70,ал.2 от ЗЗД възможност длъжникът според волята си да изпълни авансово и
предсрочно части от задължението си преди настъпването на неговата изискуемост,
а тя настъпва с изтичането на срока за изпълнението му ,при необорена с оглед
доказателствата по делото презумпция по чл.70,ал.1 от ЗЗД,че този срок е
уговорен в полза на длъжника.В случая този срок настъпва с изтичане на
определен период от време след издаване на общата фактура за този период и една
оттогава ищецът има право съгласно същите общи условия за претендира
обезщетение за забавеното му изпълнение.
Едва от настъпването на изискуемостта
на задължението започва да тече погасителна давност -114,ал.1 от ЗЗД.Общата
фактура за потребена топлинна енергия в периода
01.05.2016г-20.04.2017 г. е издадена на 31.07.2017 г.Към тази дата в
отношенията между страните вече са приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр.С. /приети с
решение по протокол № 7/23.10.2014 год. на СД на ищеца и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 год.
на осн.чл.150,ал.1 от ЗЕ/ и издаването на тази
фактура и настъпването на изискуемостта на отразеното в нея вземане се
подчинява на тях.Съгласно чл.33,ал.4 и ал.5 ,вр.ал.2,вр.чл.32,ал.3 от тези общи условия изискуемостта на
вземането на ищеца за цена на топлинната енергия в целия отоплителен период не
е обвързана с изтичане на срок след публикуването на фактурата на интернет
страницата на ищеца ,а настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
периода ,за който се отнася.Като се има предвид ,че тази фактура отразява
съотношението между начислените месечни суми по прогнозни данни и действително потребената топлинна енергия в целия отчетен период, зози срок започва да тече най-рано от издаване на
фактурата, когато вземането става ликвидно, както е посочено и в самата фактура
за периода,тай като в нея като срок за
плащане е посочена датата 14.09.2017г.Ето защо съдът приема, че в съответствие
с общите условия на ищеца ,одобрени от КЕВР през 2016 год.,които са приложими
относно начина и датата на настъпване на изискуемостта на задълженията на
ответника за заплащане на цената на топлинна енергия за периода 01.05.2016г.до
30.04.2018г., изискуемостта на това задължение е настъпила на 15.09.2017г.,
денят ,следващ изтичане на 45-дневен срок от издаване на фактурата на
31.07.2017 г.От настъпването на изискуемостта на това задължение на 15.09.2017
год. е започнала да тече 3-годишна погасителна давност съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
,включително и за това вземане , е подадено в Софийски районен съд на
05.07.2019 год., т.е. преди изтичане на срока на погасителната давност ,поради
което с оглед разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК от този момент искът за
установяване съществуването на вземането се счита предявен ,а предявяването му
прекъсва погасителната давност и започналата с прекъсването му нова погасителна
давност не тече докато е висящо настоящото производство .Затова съдът приема
,че главното вземане на ищеца -главница за доставена топлинна енергия за месец м.05. и м.06.2016 год., както и за
главница дялово разпределение за месец 05.2016 г. и месец 06.2016 г. ,не е
погасено по давност дори частично.
По изложените съображения с оглед на
установеното по делото обстоятелство ,че ответникът е потребител на топлинна
енергия ,съдът приема ,че главните исковете са установени в своето основание и
размер и следва да бъдат уважени.Ответникът ,чиято доказателствена
тежест в процеса за установяване на обстоятелството ,че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребена
топлинна енергия за процесния период ,не е ангажирал
доказателства в тази насока.
В съответствие с одобрените
от КЕВР през 2016г. общи условия на ищеца за задълженията си за заплащане на
топлинна енергия за процесния имот в периода от
м.05.2016 г. до м.04.2018 г. в размер на 1 576,14 лева, ищецът е изпаднал
в забава на 15.09.2017г.,а за задълженията си за заплащане на дялово разпределение
за имота в същия период м.05.2016г. до м.04.2018г.,ищецът е изпаднал в забава
на 15.09.2017 год.Ответницата не е извършила никакви плащания на тези
задължения до крайния претендиран момент на забавата
21.06.2019г.Поради това при използване на автоматизирана система за изчисляване
на законната лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
и без на съда да са необходими специални знания , се установява ,че размерът на
законната лихва върху всяка от главниците за периода за забава е както следва –върху
главницата от 1576,14 лева ,представляваща незаплатена топлинна енергия е в
размер на 282,38 лева ,а върху главницата от 52,16 лева за дялово разпределение
е в размер на 9,34 лева .Съдът следва да уважи иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД до
предявения размер с исковата молба от 258,65 лева лихва за забава и до сумата
от 9,34 лева лихва за забава, а за разликата над него до пълния му предявен
размер от 9,96 лева за същия период
,следва да се отхвърли .
На основание чл.78,ал.1 ,вр.ал.8
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в заповедното производство 37,94 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, 280 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-съдебно
счетоводна експертиза и 600 лева по съдебно-техническа експертиза ,и 37.94 лева
държавна такса.
Воден от горното ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т. С.” ЕАД ,със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.”Я.”
№ 23б срещу Л.С.Б. *** ,че дължи на „Т. С.” ЕАД сумата 1576,14 лева главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец 05.2016 год. до
месец 04.2018 год. ,отразена в обща фактура с № **********/31.07.2017 год. и
обща фактура № **********/31.07.2018 г., 258,65 лева законна лихва за забава
,за периода от 15.09.2017 год. до 21.06.2019 год., както и 52,16 лева главница
за дялово разпределение ,за периода от м.05. 2016 год. до месец 04.2018 год.,
9,34 лева лихва ,за периода от 15.09.2017 год. до 21.06.2019 год.,като отхвърля
иска за разликата над него до пълния му
предявен размер от 9,96 лева , ведно
със законната лихва от 05.07.2019 год./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л.С.Б. да заплати на „Т. С.” ЕАД направените
по делото разноски в заповедното производство 37,94 лева държавна такса и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение,в исковото производство в размер на 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, 280 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-съдебно
счетоводна експертиза и 600 лева по съдебно-техническа експертиза ,и 37.94 лева
държавна такса.
Решението е постановено при
участието на привлеченото от ищеца трето лице-помагач ”Т.С.” ЕООД,със седалище
и адрес на управление гр.С. ,ул.”П..Г.П.” № 3
Решенето
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ