Определение по дело №3035/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3471
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100503035
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 347126.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503035 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от ГД»Гранична полиция», чрез
процесуалния представител – юрисконсулт А.Н, срещу решение № 3464/27.07.2020г. по
гр.д.№16313/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М. П. М. сумата от
1518,42лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 216 часа за периода 12.10.2016г. –
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението и сумата от 207,60лв., представляваща
мораторна лихва върху всяко допълнително възнаграждение, считано от първо число на
месеца, в който се дължи плащането до 09.10.2019г. на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
1
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна М. П. М. , чрез адв. С.Т, е депозирала писмено възражение в
срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не
е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с
оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор
не са обективирани доказателствени искания
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
2
на 12.01.2021г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3