№ 642
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902103 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДРД-Д.“ ООД твърди, че бил правоприемник на „Д.-И СИЕ“ СД, а
последният бил изпълнител по договор за извършване на услуги с верижен булдозер на
обект „Депо за твърди битови отпадъци на Община Свищов“, сключен с ответника „Б.-м.“
ЕООД. Поддържа, че възложената работа била изпълнена в периода юни – август 2020 г. и
била приета с двустранно подписани протоколи, а след приемането й били издадени фактури
№ 880/2020 г. на стойност 55 504,98 лв. и № 881/2020 г. на стойност 66 936 лв., които били
осчетоводени от ответника. Възложителят извършил частично плащане по фактура №
880/2020 г., като непогасената част възлизала на 12 629,54 лв. По втората фактура не било
извършено никакво плащане. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
дължимото възнаграждение в общ размер от 79 565,54 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът „Б.-м.“ ЕООД оспорва фактите, от които ищецът твърди да черпи
права. Моли съда да отхвърли иска. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. За
основателността му ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните дейности е
било надлежно възложено от ответника – изрично или конклудентно, вкл. чрез последващо
одобрение от оправомощено лице; че дейностите са изпълнени съобразно уговореното,
както и каква е стойността на дължимото за тях възнаграждение.
При така разпределена тежест на доказване съдът намира иска основателен.
1
Съгласно вписването в търговския регистър ищецът е правоприемник на „Д. - И
СИЕ“ СД, като правоприемството е универсално и е настъпило в резултат от преобразуване
на правната форма, извършено на 11.06.2021 г.
От събраните доказателства се установява, че на 27.07.2020 г. между праводателя на
ищеца в качеството му на изпълнител и ответника като възложител е подписан Протокол
№ 9 за установяване извършването на услуги с верижен булдозер в периода 12.06. -
08.07.2020 г. В протокола е удостоверено, че дължимото за изпълнената дейност
възнаграждение е в размер от 55 504,98 лв. За същата стойност изпълнителят е издал
фактура № 880/2020 г., получена от ответника съгласно положения върху нея подпис и
осчетоводена от него според заключението на ССчЕ.
На 16.08.2020 г. е подписан двустранно от праводателя на ищеца и от ответника-
възложител и Протокол № 10, с който е удостоверено извършването на услуги с верижен
булдозер в периода 09.07. - 06.08.2020 г. на стойност 66 936 лв. Ответникът е получил и
осчетоводил фактура № 881/2020 г. на горепосочената стойност.
От изложените факти е видно, че между праводателя на ищеца и ответника е
съществувало облигационно отношение по изработка. Съгласието на страните по
съществените елементи на договора, а именно – относно предмета на изработката и размера
на възнаграждението, е обективирано в двустранно подписаните протоколи и фактури.
Същевременно подписването на протоколите от възложителя обективира и неговото
волеизявление за приемане на работата без възражения, което доказва и точното й
изпълнение. Впрочем, последният факт се доказа и от събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Ангелов.
Щом работата е възложена, изпълнена и надлежно приета, възложителят
дължи възнаграждение в размера, посочен в осчетоводените от него фактури. От
заключението на ССчЕ се установи, че същият е извършил частично плащане по фактура №
880/2020 г. в размер от 42 875,44 лв., поради което непогасеният остатък възлиза на
12 629,54 лв. Не се твърди, нито доказа погасяване на вземането по фактура № 881/2020 г. в
размер от 66 936 лв. Следователно искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер от 6 413 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно с оглед цената на иска и установения минимум съгласно Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.-м.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „ДРД-Д.“ ЕООД, ЕИК ****, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 12 629,54 лв., представляваща
непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за изработка съгласно фактура
2
№ 880/27.07.2020 г., и сумата от 66 936 лв., представляваща дължимото възнаграждение по
договор за изработка съгласно фактура № 881/16.08.2020 г., ведно със законната лихва от
28.10.2021 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 412,62 лв.
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3