РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Раднево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100020 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и насрещен иск с
правно основание чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ
чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кеш кредит мобайл“
ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24
ЗПК. Ищецът твърди, че на 09.12.2021 г. е сключил с първото ответно
дружество договор за потребителски кредит № *********/09.12.2021 г., с
който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., а
ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 2617,56 лв. Твърди, че
съгласно чл. 1, ал. 2 от договора се задължил да сключи договор за
поръчителство с втория ответник. Твърди, че едновременно с договора за
кредит сключил и договор за поръчителство от 09.12.2021 г. с втория
ответник, за което било уговорено възнаграждение от 1720,44 лв. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал.
1
5 ЗПК – заобикаляне на разпоредбата чрез уговаряне на възнаграждение за
поръчителство и без посочване на същото в ГПР, а двете дружества били
свързани лица, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като
липсва приложим лихвен процент и ГПР и условия на прилагането му, с ясна
методика как се формира, нито посочен погасителен план с разбивка на
отделните компоненти, както и дали ГЛП е фиксиран или променлив. Твърди,
че не посочения в договора за кредит реален ГПР представлява
неравноправност на клаузите договора. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора за кредит е нищожна като неравноправна и поради
нееквивалентност на престациите, за което развива съображения. Твърди, че
договора за поръчителство също е нищожен поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави и като неравноправен, за което също излага
съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
установи нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите
нрави, неравноправност на клаузи и заобикаляне на максималния ГПР,
нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, както и
нищожност на договора за поръчителство поради противоречие с добрите
нрави, неравноправност и заобикаляне на закона. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кеш кредит
мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., в който взема становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че ищецът сключил с ответника
договор за кредит за сумата от 2000 лв., която била усвоена в същия ден, при
основен годишен лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,62 %, който следвало
да се върне на 18 вноски от по 145,42 лв. Твърди, че били погасени 2 пълни
вноски и 1 частично, като било налице забава в погасяване на 11 вноски,
първа от тях просрочена с падеж на 09.03.2022 г. Развива съображения за
оборване на твърденията на ищеца нищожност и неравноправност на
договора за кредит и на договора за поръчителство. Поради това иска от съда
да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредит
гаранция“ ЕООД, действащо чрез адв. Д., в който взема становище за
недопустимост на исковете поради липса на правен интерес и поддържа
тяхната неоснователност. Твърди, че договор за поръчителство не бил
сключван въобще на 09.12.2021 г., а такъв бил сключен на 14.12.2021 г., като
сключения договор на 09.12.2021 г. нямал характер на договор за
2
поръчителство, а по-скоро договор за поръчка. Развива съображения, че
договора за кредит предвижда обезпечение, които не нарушават добрите
нрави. Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца нищожност
и неравноправност на договора за кредит и на договора за поръчителство.
Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „Кеш кредит
мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., насрещен иск срещу ищеца, с който се
предявяват искове с правно основание чл. 9 ЗПК. Ищецът по насрещния иск
твърди, че е сключил с първоначалния ищец договор за кредит за сумата от
2000 лв., която била усвоена в същия ден, при основен годишен лихвен
процент от 36 % и ГПР от 42,62 %, който следвало да се върне на 18 вноски
от по 145,42 лв. Твърди, че били погасени 2 пълни вноски и 1 частично, като
било налице забава в погасяване на 11 вноски, първа от тях просрочена с
падеж на 09.03.2022 г. Твърди, че погасената към момента сума е в размер на
331,84 лв., като същата приспадната от главницата от 2000 лв., води на извод
за дължима главница от още 1668,16 лв., размер на невърнатата чиста
стойност на кредита. Иска осъждане на първоначалния ищец да му плати
сумата от 1668,16 лв., чиста стойност по кредита, в случай да се установи
нищожност на договора за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от първоначалния ищец отговор на
насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен, тъй като не бил дал
повод за завеждане на въпросния насрещен иск, а отделно от това бил в
затруднено финансово състояние, тъй като имал изтеглени 15 кредита, а
нямал финансови средства да ги погасява. Твърди, че искал отсрочка от
ищеца по насрещния иск за плащане на сумата по кредита, като не дал повод
за завеждане на този иск. Иска, в случай на осъждането му, да се разсрочи
задължението на основание чл. 241 ГПК на 24 месечни вноски. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
3
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 09.12.2021 г. ищецът А. М. е сключил с „Кеш кредит
мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № *********/09.12.2021 г., с
който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., който
бил усвоен на 09.12.2021 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 24 ЗПК ищецът следва да докаже твърденията си за нарушаване на
добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност на клаузите на
договора за кредит и договора за поръчителство. Ответниците следва да
докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за
кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора
факти за това.
По насрещния иск ищецът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД няма факти,
които следва да докаже, а ответникът А. Г. М. следва да докаже погасяване на
задължението за главница, както и материалните предпоставки за евентуално
разсрочване на присъдени вземания поради финансово затруднение.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил
в заем сумата от 2000 лв. От приетия договор за потребителски кредит тип „за
теб“ № *********/09.12.2021 г. /л.7-10/ е видно, че ищецът се е задължил да
върне заема на 18 вноски по погасителен план и при падеж на първа вноска
09.01.2022 г. /виж погасителния план на л.8/. Уговорен е лихвен процент в
размер на 36 % /чл.1 от договора/. В чл. 1 на договора е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита е 42,62%.
В чл. 1, ал. 4, т. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, включително от одобрено от кредитодателя дружество. В
изпълнение на тази клауза е сключен договор за поръчителство от същата
дата 09.12.2021 г. /л.9 от делото/, същият е сключен между „Кредит гаранция“
ЕООД и ищеца А. М. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит,
като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по
кредита, за което е договорена такса, в размер на 1 720,44 лв., разсрочена със
същите падежи като месечните вноски по кредита – 18 броя, дата на първо
4
плащане 09.01.2022 г., краен срок – 09.06.2023 г. От това е видно, че
възнаграждението по договора за поръчителство е почти на стойността на
отпуснатия кредит от 2000 лв.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче
договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР
в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите,
които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в
договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 617,56
5
лв., при лихвен процент от 36%, не става ясно как е формиран ГПР от 42,62
%. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР,
което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е
и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е
въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че
ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в
размер почти равен на стойността на кредита или в процентно отношение към
90%/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално определения
праг на ГПР от 50% - посочен в договора ГПР от 42,62% с прибавени около
90% се явява стойност от около 130%. Подобни такси и възнаграждения за
получен потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в
частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24
ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
6
1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не
поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, съдът не дължи произнасяне в диспозитива
по тези, предявени при условията на евентуалност, макар да изложи мотиви и
тяхната основателност.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г.
на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за
нищожен договора за поръчителство от 09.12.2021 г. на основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му
цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си
търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето
на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит.
Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на 90% от размер на
кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на
икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не
допуска при уредбата на потребителските кредити и защитата на
потребителите подобни уговорки, но и българското законодателство също не
допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП. Затова съдът намира, че и договора
за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.
чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
По насрещния иск на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД - съгласно чл. 23 ЗПК
при констатирана недействителност/нищожност на договора за кредит се
дължи връщане на чистата стойност на кредита, тоест дадената в заем
парична сума или в случая сумата от 2000 лв. В случая ищецът по насрещния
иск твърди да е върната част от главницата по дадения заем /сума от 331,84
лв., с което признава негативен за него факт/ и да не е върната сума в размер
на 1668,16 лв. Ответникът по насрещния иск А. М. не доказа да е върнал тази
остатъчна сума от 1668,16 лв. В случая на 09.06.2023 г. ще настъпи
последната падежна дата, което е след около 15 дни, поради което съдът
намира, че макар да не е настъпил този падеж, ще следва да го отчете,
въпреки липсата на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
7
кредита. Връщането на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК не
означава автоматична предсрочна изискуемост, а само че не се дължат към
месечните вноски другите компоненти извън главницата. Но както се посочи,
с оглед скоро настъпващия последен падеж, съдът намира за икономия и
спестяване на нов съдебен процес между страните с изключително малък
материален интерес, че е икономически и логически изгодно и за страните да
се отчете този факт като настъпващ скоро и съдът да се произнесе и спрямо
него в настоящото решение. Най-малкото падежът ще настъпи в срока за
обжалване на решението и при всички положения при евентуално въззивно
обжалвано и произнасяне на въззивен състав датата на последния падеж ще е
настъпила въззивният съд ще го отчете този факт съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова съдът намира, че насрещният иск с правно основание чл. 9 ЗПК
вр. чл. 23 ЗПК е основателен за сумата от 1668,16 лв. и ще се уважи за тази
сума.
Съдът не може да се солидаризира със становището на ответника по
насрещния иск, че не бил дал повод за завеждането му. Напротив, първо не е
внасял месечните си вноски по кредита, второ в настоящото производство на
първо място се разглежда иск за недействителност на договора за кредит, с
оглед на което точно ищецът в производството А. М. е причина за
предявяване на насрещния иск.
Ответникът по насрещния иск А. М. е поискал от съда на основание чл.
241 ГПК да разсрочи евентуалното му осъждане да върне чистата стойност на
кредита. На него му беше указано с доклада да установи предпоставките за
това, а именно че е финансово затруднен. Въпреки тези указания той не
проведе никакво доказване, а обстоятелството, че е бил изтеглил над 15 бързи
кредита не е основание за разсрочване. Не само защото с всеки последващ
кредит може да е рефинансирал предходните /служебно известно е на
съдията-докладчик от множеството заведени от него дела, че са налични и
такива, по които той е погасил изцяло кредитите, дори с еднократна вноска/,
но и защото въпросните суми по кредитите може да са налични и в негово
държане. Затова съдът намира, че искането за разсрочване на вземането по чл.
241 ГПК е неоснователно и ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
8
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 173,52 лв.
внесена държавна такса. От тях сумата от 104,70 лв. се дължат от ответника
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по първия иск, а сумата от 68,82 лв. се дължат от
ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД по втори иск.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на
674,40 лева с ДДС по иска за нищожност на договора за кредит и в размер на
566,40 лева с ДДС по иска за нищожност на договора за поръчителство,
платими от ответниците, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр.
с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. Тези възнаграждения са в
размер на минималните по наредбата, поради което възраженията на
ответниците са неоснователни. Съответно всяко от възнагражденията следва
да се плати от съответния ответник, страна по договора, предмет на иска, по
подобие на разноските на ищеца.
Поради уважаване на искове за нищожност ответниците по тях нямат
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск има
право на разноски в размер на 68,16 лв. за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 470,40 лв. по договор за правна
защита от 17.02.2023 г. /л.30/, касаещ защитата по насрещния иск. Ответникът
по насрещния иск А. М. няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за потребителски кредит тип „за теб“
№ ********* от 09.12.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Раднево, ул. ********, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Света троица, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
ПРИЗНАВА за нищожен договор за възлагане на поръчителство от
9
09.12.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево,
ул. ********, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Слатина, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Света троица, ул. „Зографски манастир“ № 15,
вх. Г, ет. 6, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
104,70 лв. /сто и четири лева и 70 ст./.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Слатина, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
68,82 лв. /шестдесет и осем лева и 82 ст./.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Света троица, ул. „Зографски манастир“ № 15,
вх. Г, ет. 6, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 674,40 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и 40 ст.) за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
********.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Слатина, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул.
********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
566,40 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и 40 ст.) за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
***************.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ********,
10
да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Света троица, ул. „Зографски манастир“ № 15,
вх. Г, ет. 6, на основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК сумата от 1668,16 лв.
/хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и 16 ст./, представляваща чиста
стойност като остатъчна главница по договор за потребителски кредит тип „за
теб“ № ********* от 09.12.2021 г.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ********,
да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Света троица, ул. „Зографски манастир“ № 15,
вх. Г, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
538,56 лв. /петстотин тридесет и осем лева и 56 ст./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11