Решение по КНАХД №953/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ”Д. -16“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „М. „ №16, ет1, ап.13 против Решение № 316/ 14.07.2025 година, постановено по НАХД № 1371/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 822359-[рег. номер]/ 07.04.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/ 13.12.2006г на МФ/. Изложени са оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. и в депозираното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по приложен списък в размер на 200лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД № 202/ 2019г на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 822359-[рег. номер]/ 07.04.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП, издадено въз основа на АУАН № [рег. номер]/ 21.11.2024г., с което на ”Д. -16“ ЕООД на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 24.10.2006г на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена оперативна проверка на 24.10.2024г в 10:02ч в търговски обект - магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството, е констатирано, че ”Д. -16 ” ЕООД в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.1.2.2006г на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект – за извършена контролна покупка на 1 брой парфюм 50 мл. на стойност 25лева, платена в брой на лицето В. Т. М. – продавач – консултант Д. Т. К. от Н. В. /проверяващ/ преди легитимация на ОП не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата.

При осъществения контрол за законосъобразност оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства Районен съд Стара Загора счита за безспорно установено, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г, тъй като е извършвана търговска дейност, при което е необходимо за всяка реализирана продажба да се издава фискален касов бон. Според съда деянието не представлява маловажен случай и при индивидуализацията на наказанието в близост до минимума са отчетени обстоятелствата, че нарушението е за първи път, наличието на по-голяма касова наличност от отчетената и обществената опасност на деянието. При извършената служебна проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения при издаване на НП като е прието, че изложената фактическа обстановка изцяло кореспондира с правната квалификация на деянието. По тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на обжалваното НП и то е потвърдено изцяло.

Решението на Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразно са изводите на съда за формална и материална незаконосъобразност на процесното НП № 822359-[рег. номер]/ 07.04.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП.

НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Административнонаказателната отговорност на ”Д. – 16“ ЕООД е ангажирана за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. Тази разпоредба определя задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Следователно нормата регламентира не само кръга на задължени лица, но и правилото за поведението им. От фактическа страна НП е мотивирано с неиздаване на касова бележка за контролна покупка на стойност 25 лв., платени в брой на продавач в проверявания търговски обект. Налице е пълно съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Правилно е прието от районния съд, че вмененото нарушение е извършено от привлеченото към отговорност лице.

Правилно е прието от съда че не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието засяга важни обществени отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и ефективното управление на държавния бюджет. По делото не се сочат обстоятелства по извършването, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

Принципно правилно е становището, че административнонаказателната отговорност е лична, но ЗАНН допуска и административнонаказателна отговорност за търговци – ЕТ или юридически лица, при извършени от тях нарушения на законови или подзаконови разпоредби. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда отговорност както за физически лица, така и за ЕТ и ЮЛ. В чл. 185, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. Същевременно предвидената санкция в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС за фактическия извършител не изключва отговорността за търговеца, от името на който е действал конкретният продавач. Като лице, участващо в търговския оборот, търговецът дължи по-голяма грижа от тази на неговите работници. Той е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица и как от негово име осъществяват дейността му, поради което в случая за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно защо служителят не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон. Допускайки продаването на стоки от неговия обект без издаването на фискална касова бележка, търговецът също е извършил нарушение, което следва да се санкционира. В случая не става въпрос за лична отговорност на управителя, а за отговорност на търговеца като лице, извършващо търговска дейност.

Следователно, като е ангажирал отговорността на "Джасу -16“ ЕООД за извършеното нарушение на чл. 3,ал.1 от Наредбата, АНО не е нарушил материалния закон, както правилно е прието и в оспореното съдебно решение.

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за законово обосновани съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за законосъобразност на издаденото № 822359-[рег. номер]/ 07.04.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП . По съществото на спора съдът обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на ”Д. -16” ЕООД [населено място] за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. При постановяване на решението правилно е приложен материалният закон, включително при определяне размера на наложеното наказание са съобразени конкретните релевантни обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което не е налице нито едно от наведените в касационната жалба основания за отмяната му и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316/ 14.07.2025 година, постановено по НАХД № 1371/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА ”Д. -16”ЕООД с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.