Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 21.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на секретаря Даниела
Кирилова,
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 82 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Б.В.С., с ЕГН – ********** *** В, против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-КН1-24/08.12.2020
г. издадено от Началник на ПБЗН-гр.Кюстендил
, с което за нарушение по чл. 140, т. 2 ЗМВР, вр. с и на основание чл.
260, ал. 1 ЗМВР, вр. с чл.24, ал.2 от Наредба 8121з-882/25.11.2014 г. за
реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 400/четиристотин/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като се застъпва, че то е незаконосъобразно. Твърди
се нищожност на противопожарното разпореждане, чието неизпълнение е вменено във
вина на жалбоподателя С..
Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание и чрез процесуалния си представител
заявява , че поддържа въззивната
жалба и моли НП да бъде потвенено като неправило и незаконосъобразно.
Началникът на РСПБЗН-гр. Кюстендил се
явява лично, като заявява, че оспорва жалбата. Застъпва, че е спазена
процедурата по извършване на проверката , съставяне на АУАН и издаване на НП.
Разпореждането , чието неизпълнение е
основание за търсената отговорност на жалбоподателя е било надлежно връчено на
същия.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – гръб НП е връчено на 14.01.2021
г., а жалбата срещу него е депозирана на 19.01.2021 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 10.09.2020 г. в РСПБЗН е депозирана жалба
от Ж. В. собственик на самостоятелен обект
в сграда, с административен адрес – гр.Кюстендил,ул.“…“№20 , етаж /-1/.
В жалбата се твърди извършването на преустройство от страна на собственик на
друг самостоятелен обект – жалбоподателя, в същата сграда, което преустройство
създава затруднения и притеснения за
останалите живущи в сградата лица.
Във връзка с тази жалба е извършена проверка,
която е приключила с издаване на писмено разпореждане
№ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019 г. , адресирано до Б.С., с което е задължен да
отвори отворите и възстанови целостта на комина в първоначалния му вид,
съгласно проекта на сградата за осигуряване
ползването му по предназначение, на осн. чл. 14, ал.1, вр. с чл. 32, т.6
от наредба№8121з-647, като е даден срок за изпълнение на разпореждането –
20.05.2020 г. .
Това разпореждане е връчено лично на
жалбоподателя С. в деня на съставянето
му. Същото не е обжалвано.
На 27.07.2020 г. св. В., заедно с колегата си
А. – и двамата инспектори в РСПБЗН гр.Кюстендил извършили проверка по контрол
на изпълнение на предписаното мероприятие – отваряне на отворите и възстановяване целостта на
комина в първоначалния му вид, съгласно проекта на сградата за осигуряване ползването му по предназначение, което било
със срок на изпълнение – 20.05.2020 г. По време на проверката се установило, че предписаното с това писмено разпореждане мероприятие не било изпълнено.
За констатираното нарушение на 14.08.2020 г. на жалбоподателя С. бил съставен и
връчен АУАН –ПБЗН-КН1-7-11/СД.
Актосъставителят преценил, че с поведението си
жалбоподателят е извършил нарушение на 260 от ЗМВР.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока
по чл.
44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката, възприел фактическата обстановка, описана в акта, не открил
съществени нарушения на процедурата, поради което и на28.12.2020 г. издал и
обжалваното НП, с което на основание чл.
260, ал. 1 ЗМВР наложил на жалбоподателя глоба в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В., А. и Б., доколкото те са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия писмен
доказателствен материал. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, като не отрича, че спрямо него е било издадено разпореждане от
органите на РСПБЗН, както и че то не е било изпълнено в срок, поради което и
съдът намира за ненужно да излага повече доводи в тази насока. Единственото му възражение е в посока на
твърдяната нищожност на издаденото разпореждане .
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай съдът счита, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това лица, видно от разпоредбите на чл.
23, ал. 2 и чл.
24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Както
в АУАН, така и в НП, ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението се
изразява в неизпълнение на конкретно дадени разпореждания, като съвсем правилно
е цитирана разпоредбата на чл. 140, т. 2 ЗМВР, съгласно която - за
осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи,
юридическите лица и гражданите са длъжни да изпълняват издадените писмени
разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението.
По същество следва да се посочи следното.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на субект, който е задължен по силата на издадено писмено
разпореждане за отстраняване на нередности, на основание чл.
260, ал. 1 от ЗМВР, съобразно който - всеки, който не изпълни или допусне
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите
по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. В случая това е писмено
разпореждане № ПР-ПБЗН-КН17-5/10.12.2019 г., с което е даден срок за
отстраняване на конкретно посочено
мероприятие, свързани с пожарната безопасност и защита на населението при
експлоатация на обекта.
Неоснователни са и възраженията, че
жалбоподателят не е лицето, което следва да изпълни разпореждането, а това е
следвало да сторят всички съсобственици. В тази връзка , установи се по делото,
че разпореждания са връчени на всички собственици на обекти в сградатаи поради
неизпълнението им АУАН са съставени на всеки от тях.
От друга страна - писменото разпореждане по чл.
125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт,
който може да бъде обжалван по предвидения в АПК ред, така както коректно е
посочено в него. Ето защо принципно всички възражения срещу съставянето му,
включително и относно адресата на разпореждането и конкретните действия, които
следва да се предприемат, са относими в производство по оспорване на
разпореждането, но не и в настоящото съдебно производство. Налице е влязло в
сила писмено разпореждане, получено от жалбоподателя, с което на него са дадени
конкретно посочени мероприятия и срок за тяхното извършване, поради което
единствената преценка в настоящото съдебно производство включва дали те са
изпълнени в дадения срок. Разпореждането не е обжалвано от С. и е влязло в
сила. Веднъж добило стабилитет, разпореждането поражда задължения за неговия
адресат и законосъобразността му не подлежи на обсъждане в производството по
ЗАНН .
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че
в конкретния случай неизпълнението на даденото разпореждане от задълженото лице
е доказано по безспорен начин, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Б.С..
При индивидуализация на наказанието , обаче
съдът намира, че АНО не е съобразил изцяло фактите имащи значение за лимитиране
на наказанието . Законовите рамки по чл.
260, ал. 1 ЗМВР са между 200 и 2000 лева. Твърдяното в НП, че нарушението е
извършено за втори път не се доказа. Липсват данни за предходно санкциониране
на С. с влязло в законна сила НП. От значение е и фактът, че лицето е пенсионер
и налагането на санкция над минимално предвидената в нормата на чл. 260 от ЗМВР
би била несъобразена с материалното му положение.
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, а тъкмо напротив, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът намери , че следва да
редуцира размерът на наложеното с НП административно наказание от 400 лева на
200 лева. Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № НП-ПБЗН-КН1-24/08.12.2020 г. издадено от Началник на ПБЗН-гр.Кюстендил , с
което за нарушение по чл. 140, т. 2 ЗМВР, вр. с и на основание чл.
260, ал. 1 ЗМВР, вр. с чл.24, ал.2 от Наредба 8121з-882/25.11.2014 г. за
реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол на Б.В.С., с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание „ глоба“
в размер на 400 лева, като НАМАЛЯВА размера на същото на 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Кюстендил в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Районен съдия :