№ 856
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110202206 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП
на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с Решение от 18.01.2024г. по дело №С-227/2022г. на СЕС, 3 състав.
Формулира се искане за отмяна на НП и се претендира възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството. В молба се изразява
позиция за отмяна на наказателното постановление.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2023 год. служители на РД „АА“ Варна, сред които св. Ю., приключили
извършена комплексна проверка на въззивното дружество “Сибтранс 2018“ ЕООД. В хода
на проверката било установено, че на 23.03.2023 г. в гр.Варна, превозвачът “Сибтранс 2018“
ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№ 19536, е допуснал извършване на международен автомобилен превоз на товари с товарен
автомобил марка «Мерцедес», кат. №3 с peг. № В5744ВР от водача И. В. В., който не
отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП.
Водачът В. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, същото било
със срок от 05.12.2018г. до 05.12.2021г.
При тези констатации, на 29.08.2023г. св. Ю. съставил срещу въззивното
дружество акт за установяване на административно нарушение, в който описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по
чл.7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвП . Актът бил предявен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАНН.
1
На 15.11.2023 год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2
от ЗАвП му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на св. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с гласните доказателства по делото и установяват именно приетата от съда
делото фактическа обстановка.
Съдът, за да се произнесе , преди всичко взе предвид, че следва да се съобрази
действащата сега редакция на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС
и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания.
Към момента на издаване на НП, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на
неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-
годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила от 21.10.2022
г. текста на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно. ", т. е. е
валидно, до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл. 8, ал. 7 от
Наредба № 36/2006 г., съгласно която: Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1,
т. 2, 5, 6 или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното от
него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това
обстоятелство в специализирания програмен продукт.
В случая следва да се приложи новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
23/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с преписката писмена
справка от регистъра на психологическите изследвания, която е посочена в
обстоятелствената част на НП, че водачът е имал издадено удостоверение за психологическа
годност на с 3-годишен срок на валидност до 10.12.2021г. При тези данни щом той е водач,
който е бил изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност, предвид
последната редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 6/2006 г., издаденото му удостоверение е
безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на
производството по оспорването на наказателното постановление, след образуване на
въззивното дело е последвало това изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., което е
по-благоприятен закон както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач. С
оглед влязлата в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. с
което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със
срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на
този по-благоприятен закон, процесното НП за нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП се
явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.
Като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде
посочено Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което "Член 7
2
параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват
професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които
имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в
съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност
за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и
имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. ". По
силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните
водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 ЗБЛД, притежаването му е достатъчно доказателство за
психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на
отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с
това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си,
следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г, както и § 6 от
ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на
валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно
удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде
безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният
водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за
психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.
В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото
липсва спор, че към 23.03.2023г. професионалният водач И. В. В. е притежавал валидно
СУПМС, той е извършвал превоз на товари през процесния период, а в преписката липсват
констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че
дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на превоз на
товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на
решението на СЕС кследва да се приеме, че към 23.03.2023 г. водачът, извършил превоза за
санкционираното дружество е отговарял на изискванията за психологическа годност, т. е.
бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното
към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение
по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 ЗАвП е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за
налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно
приложение на материалния закон, и налага отмяната му.
С решението си съдът присъди направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0002290/15.11.2023г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с
което на “Сибтранс 2018“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.96Г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Варна да заплати на “Сибтранс 2018“ ЕООД направените
по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
3
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4