РЕШЕНИЕ
№ 23305
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110113917 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. А., ЕГН: **********,
************ чрез пълномощник адв. К. Т., срещу СИПБ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ************** представлявано от ДРМ, с която се моли съда да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 4 000 (четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди/ за преживян стрес, нервно и
психично напрежение, причинило й душевни болки и страдания, притеснение,
здравословни проблеми, накърнено лично достойнство и чест, добро име и авторитет/
вследствие на разпространено от ответника на ********** г. отворено писмо,
съдържащо неверни твърдения, ведно със законната лихва от ********** г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на ********** г.
в************************************************************
Поддържа се, че всички касаещи ищцата Д.
А.************************************************
Не се спори, че в края н********************************************
Излагат се доводи, че в *******************************************
Твърди се, че много бивши колеги на ищцата в
*******************************************************
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и
неоснователен.
Излагат се доводи, че от исковата молба не става ясно кои са изразите, от които
ищцата се чувства засегната, липсва правна квалификация, ИПБ като ЮЛНЦ няма как да е
автор, нито да е разпространил писмото, автори биха могли да са негови служители, на които
да е възложено като работа написването на процесното писмо.
Оспорва се ответникът да е разпространил неверни и позорни обстоятелства за
1
ищеца, вследствие на които ищцата да е претърпяла вреди.
По отношение на израза************************************
Не се спори, че министърът на ***************************************
По отношение на изразите че ищцата е
е************************************************
Твърди се, че за финансови злоупотреби в
******************************************************
Поддържа се, че твърденията, че новото ръководство на
*****************************************
Твърди се, че Д. А. и АЛ са в безспорно близки отношения, както и че работните
им места почти винаги съвпадат.
Сочи се, че финалното изречение:
*********************************************
Твърди се, че всички, посочени в отвореното писмо твърдения, касаещи ищцата,
са абсолютно верни и отговарят на истината. Това са теми, които обществото обсъжда от
много години. Това се потвърждава от официални източници-
*******************************
Оспорва се ищцата да е претърпяла вреди в следствие на отвореното писмо.
Оспорва се наличието на вина. Сочи се, че данните са изнесени от ответника със
съзнанието, че твърденията са верни, че не е имало умисъл за клеветене при произнасяне на
процесните фрази, действал е със съзнанието, че съдържащите се в тях твърдения са верни,
което обуславя липсата на субективния елемент от състава на деянието.
Твърди се, че е описаното като неправомерно и насочено към накърняване на
честта и достойнството на ищцата поведение на ответника, в своята цялост представлява
всъщност ***********************************
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
на************* в публичното медийно пространство е разпространено изходящо от името
на ответника СИПБ отворено писмо до *********************************
Същото е намерило отражение в електронни сайтове в периода
**************************************
От представените писмени доказателства се установява, че текстът на отвореното
писмо е следния:
**********
*************************************************************************************************************************************************
Със Заповед************************************************
С предложение изх. ***********************************************
Със ***********************************
Със *****************************
Със Заповед***********************************
Със Заповед ***********************************
Със Заповед ******************************************
Въз основа на заявление от ищцата със ****************************
Видно от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността за
периода***************************************
Видно от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността за периода
***************************************
2
Видно от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността за
периода****************************************
Видно от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността за
периода****************************************
Със Заповед ***************************************
Със Заповед ***************************************
Със Заповед ***************************************
Видно от писмо изх. ***************************************
С молба от 1 ***************************************
Със Заповед ***************************************
Постъпил по делото е доклад за резултати от извършена извънпланова проверка в
***************************************.
Приложени към делото са трудовите досиета на ишцата от
***************************************
Видно от представените болнични листове ищцата е била в отпуск по болест от
***************************************
В съдебно заседание е извършен оглед на магнитен носител, съдържащ
аудиовизуален файл с разширение ***************************************
***************************************
В проведеното съдебно дирене са разпитани свидетелит
***************************************
Свидетелката ***************************************
Свидетелят ***************************************
Свидетелят ***************************************
Свидетелят ***************************************
Съдът не обсъжда събраните доказателства свързани с
***************************************
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане
по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.
2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация,
както и свързаното с нея право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, касаещо гарантираната от
законодателя възможност всеки да търси, получава и да разпространява информация, чието
осъществяване, предвид установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не
може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената
правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на
гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки конкретен
случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с него. От изложеното
следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.1 от
Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на словото,
прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до
3
пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на гражданите.
Следва да се посочи, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят
адресата и са неверни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на ответника само ако представляват обида (в посочения смисъл – решение №
85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по
гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на
ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие (в този смисъл решение по гр. д. №
1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК), както и не може да се носи
отговорност за верни фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при
положение че авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да
провери достоверността им (в този смисъл е напр. решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г. на ВКС, IV г. о.).
Същевременно, политическите и обществените фигури, както и държавните
служители могат да бъдат подлагани на обществена критика на ниво, по-високо от това, на
което могат да бъдат подлагани частни лица.
В решение по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и делото „Хендисайд
срещу Обединеното кралство“, ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване на мнения е
приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат
благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за
изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата
или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на
свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на
правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко
конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо
срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на
другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в
качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на
обществения контрол и политическия дебат (в този смисъл и решение по делото „Лингенс
срещу А.“ на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV ГО на ВКС; решение № 85/23.03.2012 по гр. д. № 1486/2011
г. на ВКС, ІV ГО).
На следващо място следва да се посочи, че в практиката на Европейския съд по
правата на човека константно се приема за неправилно разбирането, че единственият начин
да се подкрепи твърдението, че някой е извършил престъпление, е да се докаже, че той е
осъден за него (Флукс срещу Молдова от 29.07.2008 г., решенията по делата Барил,
Unabhängige Initiative Informationsvielfalt срещу Австрия от 2002 г., Шарсах и News
Verlagsgesellschaft срещу Австрия от 2003 г., Карман срещу Русия от 14.12.2006 г. и др.).
Не на последно място следва да се посочи, че константно в практиката на ВКС се
поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти,
границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато
истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката
изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според
практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с
достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на
конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна
журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би
означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване
на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази
информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната
4
проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на
официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.)
вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното
му поведение (Решение. по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. № 1486/2011 г., IV
г. о., Решение. по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.).
След изясняването на тези теоретични постановки съдът намира предявения иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за частично основателен.
В случая използваните от ответното сдружение изрази следва да се възприемат
не изолирано един от друг, а в контекста на цялостното отворено писмо, като се отчете
обстоятелството, ***************************************
Ответното сдружение следва да бъде определено като лице ангажирано е
публично участие. Процесното отворено писмо е изразяване на мнение информация
свързана с твърдения за корупция, измама или всякакви други престъпления или
административни нарушения във връзка с такива въпроси.
Не е спорно между страните, че процесното отворено писмо е изготвено от екип
при ответното сдружение- публичен участник, като основните спорни по делото въпроси са
дали процесните цитати представляват неистинни твърдения и клевети, както и дали
авторът им е направил добросъвестна проверка за извършването от ищеца на предполагаема
корупционна дейност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното писмо принципно преследва
легитимни общественополезни цели.Както бе казано то е предмет на разследване по
обществено наболял въпрос относно финансирането на
***************************************
Следва да бъде посочено, че журналистите, респективно публичните участници
са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но
свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на
преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (Решение от
07.12.1976 г. по дело Handyside v. the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело
Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и
Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v.
Germany, № 40660/08 и 60641/08).
За целите на публичния дебат към момента на отвореното писмо е без значение
дали в един по-късен период ищцата е била „оневинена“, какъв е бил резултата от
извършените проверки и как се е развило дисциплинарното производство спрямо нея. Това
са настъпили по-късно факти които няма как да са съобразени от публичния участник.
В обобщение следа да се посочи, че рамките на свободите по чл. 39-41 КРБ и чл.
10, т.1 КЗПЧОС се определят от възможността да бъдат засегнати и честта и достойнството
на гражданите при намирането на баланс при конкуренцията между тези основни права.
Когато се съобщава за извършено нарушение, публичният участник по принцип изпълнява
ролята си на „обществен страж“ и тогава защитимият публичен интерес е по-голям,
отколкото когато се отразяват факти от личния живот на едно лице.
Съдът намира за доказано по делото, че към момента на писмото
***************************************
Отговарят на обективната истина и фактите изложени в писмото, свързани с
кариерното развитие на ищцата.
Съдът обаче намира, че чрез използването на изрази като:
- ***************************************
е нарушило добрия стандарт и етика. Цялостният тон на публикацията,
използваните изрази и стилистика имат за цел да създадат у читателя отрицателен образ на
ищцата като част от една корумпирана политическа класа, безнаказано вършеща
злоупотреби с публични финансови средства, а тя като част от тази класа следва да има
гарантирано място на служба в държавния апарат.
5
На следващо място следва да бъде посочено, че използваната стилистика излиза
извън добрия тон и стандарта, изведен от Флукс срещу Молдова от 29.07.2008 г., решенията
по делата Барил, Unabhängige Initiative Informationsvielfalt срещу Австрия от 2002 г., Шарсах
и News Verlagsgesellschaft срещу Австрия от 2003 г., Карман срещу Русия от 14.12.2006 г. и
др., позволяващ на автора на публикация своего рода да спекулира при наличие на
основателни съмнения за правонарушение.
Действително обществените личности следва да имат доста по-голям толеранс
към критични мнения и по-остри оценки, но в процесния случай обаче е прекрачена
допустимата граница на чл. 39, ал. 2 КРБ.
Съдът намира, че в цялост отвореното писмо има негативна конотация, която не е
била необходима за целите на сдружението- ***************************************.
Използваната стилистика не е такава съдържаща коректно, последователно, обективно и
независимо изложение на факти, последвано от обоснован анализ, каквато стилистика е
характерна за една информационна агенция или обективен разследващ журналист.
Включването на множество изразни средства в тяхната съвкупност, които са по-
близки до разговорни фрази, придобили жаргонен характер с негативен смисъл като
***************************************
По този начин се намалява и целения публичен ефект от разкриване на
обстоятелства от чувствителна корупционна тема като се маргиналзиира обществения дебат.
Предвид всичко изложено по-горе и с оглед събраните доказателства, настоящият
съдебен състав намира претенцията за частично основателна. Отговорността на ответната
медия следва да бъде ангажирана по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е налице
противоправно поведение от страна на служител на СИПБ, изразяващо се публикуването и
разпространяването на процесното отворено писмо.
От събраните гласни доказателства на свидетелите****************се
установява характера и интензитета на неудобствата, претърпени от ищцата вследствие
разпространението на процесното отворено писмо. Налице е причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в причинен стрес, негативни чувства и
поругаване на личната й чест и достойнство. Вредите стоят в причинно – следствена връзка
с противоправното поведение на автора на отвореното писмо, на който е било възложено
изпълнение на служебните му задълженият от страна на ответното дружество.
Така спазвайки правилото на чл. 52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на
вредите и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо
обезщетение, такова в размер на 1000 лева, като за разликата над тази сума, до пълния
предявен размер от 4000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че именно такъв размер, който е по-скоро символичен постига
дължимия ефект за „морална победа“ на държавен служител от кариерата, неизвестен на
обществото, чието име инцидентно се намесва в обществения дебат. Такова обезщетение е
важно да се отбележи, че преследва легитимна цел и не е в състояние да нанесе вреди на
публичен участник и да заглуши критичния му глас. Самият факт на присъждането му би
следвало да има възпиращ ефект у ответника да не използва негативна и агресивна
реторика в изходящите изявления и по този начин да реализира по-ефективно
общественополезните си цели.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. Е
отбелязано, че „Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни,
а не мораторни, като те се дължат от деня на събитието, а определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. С
оглед предходното основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
******************* г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковата претенция – 250 лева от пълен претендиран размер от 1000 лева,
6
съобразно приложения списък. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право
на разноски-772.50 лева от пълен претендиран размер от 1030 лева, съобразно приложения
списък. Съдът не редуцира адвокатското възнаграждение на ответника като намира, че
размерът му е съобразен с фактическата сложност на спора, значителния доказателствен
материал, броя съдебни заседания. Съдът намира и че такова разпределение на разноските
съобразено с уважения/отхвърлен размер на исковете съответства на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИПБ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
************** представлявано от ДРМ, да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД на Д. Н.
А., ЕГН: **********, ************, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди/ за преживян стрес, нервно и психично напрежение,
причинило й душевни болки и страдания, притеснение, здравословни проблеми, накърнено
лично достойнство и чест, добро име и авторитет/ вследствие на разпространено от
ответника на *************** г. *************************************** съдържащо
изрази с негативна конотация ***************************************“, ведно със
законната лихва от ********г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3000 лева- над уважения размер от 1000 лева до
пълния предявен размер от 4000 лева, ведно със законната лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА СИПБ, ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
Д. Н. А., ЕГН: **********, сумата от 250 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. А., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на СИПБ, ЕИК: *********, сумата от 772.50 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7