№ 43446
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110116084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. №266205/05.08.2025 г., подадена К. С., чрез адв. А.
Д., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело решение №
14458/25.07.2025 г. в частта за разноските, като на адв. Д. се присъди пълния
претендиран размер на адвокатско възнаграждение, а именно – сумата от 2225,84 лева.
В молбата се сочи, че определеният от съда размер е под минимума по НМРАВ,
като възнаграждението било обезценка на адвокатския труд. Излага пространни
съображения относно определяне на адвокатското възнаграждение, основани на
практика на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори от насрещните страни –
ФИРМА и ФИРМА, с които оспорва молбата като неоснователна. Сочат, че
цитираната от адв. Д. практика на СЕС се отнася до случаите, в които страната по
делото е заплатила адвокатското възнаграждение, а не за осъществена безплатна
правна помощ, както е в настоящия случай.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира
следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е
подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен
е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия процесуален
представител, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
1
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. Настоящият състав намира,
че определените разноски за адвокатско възнаграждение са с включен ДДС и размерът
от 450 лева е справедлив.
С оглед на горното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на
решението в частта за разноските относно присъденото в полза на адв. Д. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№266205/05.08.2025 г., подадена К. С.,
чрез адв. А. Д., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение
№ 14458/25.07.2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2