Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв.
търговско дело № 1108 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №35689/20.05.2019г. от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков”
№ 68 срещу решение
№1637/18.04.2019г., постановено по гр.дело №15984/2018г. на Варненския районен
съд, с което е осъден въззивникът да заплати на С.Н.С.,
ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2382.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил
„Рено Канго" с peг. № 1104 НК, изразяващи се в увреждане на: врата на
багажник, лайсна на врата багажник, задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно
стъкло, дръжка на външна врата багажник, лампа на заден контролен номер, рамона
задна чистачка, основа на вътрешен заден ляв калник, ляв светлоотразител, под
на багажник, греда на багажник, абсорбер на задна броня, заден калник, задна
дясна колонка, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението на основание чл. 432, ал.
1 КЗ.
В жалбата е изложено
становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредите
подлежат на обезщетяване в посочения размер. Не е съобразено обстоятелството,
че същите не са отремонтирани и липсват доказателства за тяхното остойностяване
/фактури/. На следващо място се посочва, че доколкото съдът е приел, че е
налице тотална щета, неправилно не е припаднал запазените части. Ответникът е
имал поставена задача за изчисляване стойността на запазените части, която не е
допусната от районния съд. Излага се, че е налице процесуално нарушение, тъй
като е допуснато изменение на предявения иск, което било съобщено на ответника.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и
да му се присъдят направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.Н.С., в
който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в хода на
първоинстанционното производство не е допуснато процесуално нарушение досежно
искането за СТЕ, тъй като въпросът за запазените части е зададен в съдебно
заседание. Отделно от това се посочва, че дружеството, ако е считало, че е
налице тотална щета е могло да издаде удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС и да си остойности запазените части, тъй като е извършило
три огледа на автомобила. Дължимото обезщетение е правилно определено чрез
кредитиране на заключението на вещото лице по СТЕ. Изложените са подробни
правни доводи.
По
изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез
процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна,
също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна
жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран с
частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от С.Н.С. срещу "Дженерали
Застраховане" АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000.00
лева, част от сумата 4920.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Рено Канго" с peг. № 1104
НК, изразяващи се в увреждане на: врата на багажник, лайсна на врата багажник,
задна броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна врата
багажник, лампа на заден контролен номер, рамона задна чистачка, основа на
вътрешен заден ляв калник, ляв светлоотразител, под на багажник, греда на багажник,
абсорбер на задна броня, заден калник, задна дясна колонка, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба са
наведени твърдения, че на 09.07.2018г. около 12.00ч. на път III – 902 с.
Кичево, посока гр. Варна, ищецът се движел с лек автомобил „Рено Канго“, с рег.
№В1104НК с намаляваща скорост с цел извършване на маневра навлизане в отбивката
за м - ст „Добрева чешма“, при което бил застигнат и блъснат отзад от товарен
автомобил „Форд Транзит“, с рег. №В9148ВХ, управляван от С.М.. В следствие на
ПТП са били причинени вреди на лек автомобил „Рено Канго“, с рег. №В1104НК,
подробно описани в опис - заключение от
ответника/застрахователя, с който виновният водач е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” №08/118001522643, валиден за периода. След
отправено уведомление за щета, ответникът заплатил само сумата от 2278.58лв.,
но не и пълната възстановителна стойност от 4920.00лв. Предвид изложените факти
е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение частично 1000.00лв. от сумата от 4920.00лв.
Ответникът „Дженерали
Застраховане“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер.
Не оспорва фактите досежно наличие на договор за застраховка, настъпил
застрахователен риск, механизъм на ПТП, вида на щетите. Посочва, че стойността
на вредите е определена по експертна оценка в размер на изплатеното
обезщетение, като не се дължи разликата над него, която се явява размера на
предявения иск. По изложените съображения моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
С протоколно определение
от 19.03.2019г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в
размера на предявения иск посредством неговото увеличаване за сумата от 2382.00лв.,
частично 5300.00лв., съставляваща дължимо обезщетение, определено като
разликата между действителната стойност на автомобила и заплатеното от
застрахователя обезщетение.
При
така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема,
че няма спор досежно съществуването валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ №08/118001522643
между ответника и собственика на
увреждащия автомобил „Райфайзен лизинг България“ ООД.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №445000-1367 от 09.07.2018г. се установява, че на посочената
дата е настъпило ПТП на път III – 902 с. Кичево, посока гр. Варна, при което водачът С.М.М., управлявайки товарен автомобил „Форд
Транзит“, с рег. №******поради
неспазване на дистанция блъска в задната част лек автомобил „Рено Канго“, с рег. №В1104НК, управляван от С.Н.С.. Този механизъм на ПТП се
потвърждава и от заключението на съдебно автотехническата експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и компетентно дадено.
Произшествието е причинено виновно и противоправно от
водача Марков, който е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.23 от Закона за
движение за пътищата, тъй като не се е съобразил с характера и интензивността на
движението и не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта.
В следствие на настъпилото ПТП по вина на застрахования са
причинени описаните в заключение по щета №********* по процесния автомобил,
които съгласно заключението на вещото лице по съдебно автотехническата
експертиза са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП.
Предвид ограничения въззив и липсата
оплаквания и възражения по установяване на фактическия състав на чл.432, ал.1
от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът пристъпва към
разглеждане на единствения спорен въпрос във въззиваната жалба, касаещ размера
на застрахователното обезщетение.
За определяне на размера на
застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ.
Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго
със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 от КЗ/.
По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1
от КЗ на лекия автомобил марка "Рено Канго" към датата на
събитието, съгласно заключението по автотехническата експертиза е в размер на 5300.00
лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново
съгласно заключението на експерта е 4663.60лв. с алтернативни части, 4854.60лв.
с оригинални части, 5881.50лв. при положен труд в сервиз със сертификат ISO
9001:2008. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите
за необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
За определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените
части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство.
Установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност е в
доказателствена тежест на застрахователя. Целта на приспадането на запазените части
е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи
едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и
стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
За размера на запазените части съдът
съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил, същия представлява излязло от употреба МПС по
смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства, вр. чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като
собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на специализиран
център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1
и т. 2 от наредбата, гласяща,
че предаването на излезли от употреба
МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от предвидените в
наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
В случая няма данни автомобилът да е
бил предаден в център за разкомплектоване, съответно да е получена стойност за
запазени части. Това обаче не се явява пречка за изчисляване на остатъчната
стойност чрез използването на експертни познания.
От заключението, изслушано пред
настоящата инстанция по допусната допълнителна задача по съдебно
автотехническата експертиза се установява, че са налице запазени части, като
тяхната остатъчна стойност, която би била изплатена от оторизиран търговец е
120.00лв., като в случай, че автомобилът
бъде предаден за скрап собственикът ще реализира цена в размер на 355.68лв. Съдът
намира, че меродавна за приспадане е скрапната стойност, тъй като същата е икономически
целесъобразната, като по този начин ще се спази принципа да не се обогати
едната страна за сметка на друга.
Следователно застрахователят остава да дължи действителната
стойност на процесния автомобил след приспадане на скрапната стойност от
355.68лв. и платеното обезщетение в размер на 2278.58лв., удостоверено с
платежно нареждане от 20.09.2018г. на л.26 от първоинстанционното дело, която
се равнява на 2665.74лв.
Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер, като първоинстанционният
акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат
присъдени в размер на 500.00лв., от които 100.00лв. депозит за вещо лице и
400.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№1637/18.04.2019г., постановено по гр.дело №15984/2018г. на Варненския районен
съд, с което е осъдено „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2382.00
лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изчислени като
действителната стойност на лек автомобил „Рено Канго" с peг. № 1104 НК,
изразяващи се в увреждане на: врата на багажник, лайсна на врата багажник, задна
броня, ляв стоп, ляв панел, задно стъкло, дръжка на външна врата багажник,
лампа на заден контролен номер, рамона задна чистачка, основа на вътрешен заден
ляв калник, ляв светлоотразител, под на багажник, греда на багажник, абсорбер
на задна броня, заден калник, задна дясна колонка, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500.00лв. /петстотин лева/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.