РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1413/24.7.2023г.
гр. Пловдив, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева к.а.н.д № 1237 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Г.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. К.Д.,
против решение № 551/29.03.2023г., XVI нак. състав, постановено по АНД № 916/2023 по
описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно
постановление № 22-5697-001209 от 25.11.2022 г., издадено от началник група в СПС към ОД на МВР
– Пловдив, с което на касатора К. на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
постановеното решение. Посочва, че при липса на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
регистрацията на превозното средство се прекратява служебно, като за това се
уведомява собственикът му. В конкретния случай
служебното прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Форд Транзит“
с peг. № ****, извършено на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не е уведомен
собственикът му В.Б.. Твърди се, че по делото е налична справка, от която е
видно, че е изпратено писмо № 9241/20.05.2022 г. oт Гаранционен фонд, за да
бъде уведомен собственикът относно липсата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила. Посочва, че по делото няма никакви данни дали това
писмо е получено от собственика на автомобила Бургазлиян и на коя дата се е
случило това. Твърди, че дори да е
получено такова писмо от собственика, обаче то касае единствено факта, че
автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че та
14.06.2022 г. служебно е прекратена регистрацията на автомобила, без за това
обстоятелство да е уведомен собственикът Бургазлиян, който няма как да знае за
това обстоятелство, без да е уведомен надлежно, поради което няма как да знае
за това обстоятелство и водаъта на автомобила — В.К.. Позовава се в тази връзка
на тълкувателно постановление №
2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. от Върховен административен съд
I и II колегии и ОСНК на ВКС, според което не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 от ЗДвП наказание, водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. Моли да се отмени
обжалваното решение и съответно да се отмени наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Ответникът – началник група в сектор „Специализирани
полицейски сили“ към ОД на МВР – Пловдив, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
намира жалбата за основателна.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211
ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване, а по същество - за основателна.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, състав на Районен съд –Пловдив приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на въззивния съд и приетите по делото
доказателства, че в рамките на извършена проверка на лек автомобил „Форд
Транзит“ е peг. № ****, собственост на В.Г.Б., че същият е със служебно
прекратена регистрация от 14.06.2022 година. Установено е, че регистрацията е
била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Установено е, че на 03.11.2022
г. като водач на процесното MПС, В.Г.К. бил спрян за полицейска проверка, при
коя го след справка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. Бил съставен АУАН серия АД № 434606/03.11.2022 г„ с който на В.К.
е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е приел за неизвинително
твърдението на жалбоподателя, че не е знаел въпросното МПС да е дерегистрирано.
Приел е, че същият е имал възможност да се запознае с този факт от собственика
на автомобила.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
Касационната инстанция в настоящия състав споделя
изложеното в касационната жалба, че в случая не е доказано виновно извършване
на деяние по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. I/първо/ от ЗДвП, на касатора В.К. са наложени административните
наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" с
процесното наказателно постановление.
Както в хода на въззивното производство, така и
пред касационната инстанция, наказващият орган не ангажира доказателства, които
да установяват, че собственикът на посочения лек автомобил - касаторът В.К. е
знаел служебно прекратената регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на
ОССНК на ВКС и на ВАС е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.
3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Това тълкувателно постановление, по арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, е задължително
за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
В мотивите на цитираното тълкувателно
постановление изрично е посочено, че уведомяването на собственика на моторно
превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има
пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не
настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена
застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след
автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от
30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията
и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията
на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на прекратяването на
регистрацията/дерегистрацията/ е от значение за субективната съставомерност на
деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за
знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни
последици.
В случая от страна на касатора се сочи, че по
делото е налице изпратено писмо № 9241 от 20.05.2022 г. от Гаранционен фонд,
което има за цел да уведоми собственика на автомобила Бургазлиян. Същото писмо
се сочи и от ответника в придружителното писмо от 19.01.2023 г. за изпращане на жалбата към съда. По делото
обаче такова писмо съдът не откри да е налично. Представена е към
административната преписка справка за историята на автомобила – първоначална и
последващи такива, в която е посочен номерът на това писмо, но няма данни за
достигането му до знанието на собственика на МПС.
Незнанието на извършеното служебно прекратяване
на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му
от органите на МВР, според възприетото тълкуване, изключва наличието на виновно
поведение на лицето, на което е било предоставено управлението на автомобила,
било то под формата на умисъл или и на небрежност.
С оглед на изложеното, касационният състав
приема, че след като не е установено дали, как и кога е уведомен собственикът В.Б.
на описания лек автомобил за неговата служебно прекратена регистрация, то не е
налице виновно съставомерно деяние по смисъла на чл. 175, ал. 3, предл.
I/първо/ от ЗДвП, за което водачът К. да носи административна отговорност.
Ето защо, въз основа на така изложените по-горе
фактически и правни съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Тъй като данните по делото сочат, че има
издадено писмо във връзка с уведомяването, но същото не е изискано по делото,
нито има доказателства за връчването му
на собственика, съдът намира, че решението е постановено при непълнота на
доказателствата, което налага делото да бъде върнато на друг състав на съда за
събирането им.
Ето защо, на основание чл.222, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 551/29.03.2023г., XVI нак. състав, постановено по АНД № 916/2023 по описа на
Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с
указанията в мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.