№ 266
гр. Габрово, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20254200100429 по описа за 2025 година
С определение №960 от 25.06.2025т. е прекратено производството пред ОС –Велико
Търново по гр.д.№600/2025г. и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Габрово ,на
основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ.
От ищцата Д. Х. Г. е подадена искова молба срещу АС-Велико Търново, ОС – Велико
Търново, РС- Елена , РС – Горна Оряховица, РС – Павликени и РС-Свищов за заплащане от
ответниците солидарно на обезщетение от 27 000лв. за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок съгл. чл. 6, §. 1 от
ЕКЗПЧОС в производството по гр.д.№422/2023г. на РС-Елена , на въззивно производство по
в.гр.д.№52/2025 г. на АС – Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на
иска.
В исковата молба се излагат твърдения за образувано исково производство по гр.д.
№422/2023г. на РС – Елена по подадена от ищцата искова молба и описана фактология
относно развилото се производство. Твърди се за неразумна продължителност на главното
производство и че в следствие на нарушаване на разумния срок по производството по
подадена от ищцата искова молба и практика на ЕСПЧ, е претърпяла неимуществени вреди,
които са предмет на настоящата искова претенция. Сочи се, че ответниците като
компетентни органи не са могли своевременно да защитят накърнените права на ищцата да
получи желания съдебен акт в срок, в следствие на което е засегната неимуществената й
сфера, като е засегнато чувството й на справедливост, изпитала е описаните негативни
изживявания.
Постъпили са писмени отговори от ответниците. В тях са наведени доводи за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. От ответниците РС-Павликени и
ОС-Велико Търново са наведени доводи и за нередовност на исковата молба. От ответника
1
ОС-Велико Търново са наведени доводи и за недопустимост на предявения иск поради
злоупотреба с процесуално право.
От ответника РС-Свищов и РС –Елена е наведени доводи и за недопустимост на
предявения иск поради развило се предходно производство по гр.д.№457/2024г. на ОС-
Велико Търново срещу тези ответници.
По възраЖ.ята на ОС-Велико Търново за недопустимост на иска съдът се е
произнесъл с определение№848/05.09.2025г.
С определение №941/08.10.2025г., на основание чл.299,ал.2 ГПК съдът е прекратил
производството по делото в частта относно исковата претенция срещу ответниците РС-
Елена, РС – Горна Оряховица, РС – Павликени и РС-Свищов.
Производството е продължило по отношение на ответниците Апелативен съд-Велико
Търново и ОС-Велико Търново.
Становището на представителя на Прокуратурата е за недоказаност на исковата
претенция .
Съгласно установената съдебна практика преценката за наличие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6 , §1 от ЕКЗПЧОС ,
а оттам и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б , ал.2 ЗОДОВ , както следва: обща продължителност и предмета на
производството; неговата фактическа и правна сложност; поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители; поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Разяснено е , че при гражданските дела за начало на срока се приема
сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва предварителна
административна процедура, а за край – влизане в сила по отношение на страната на
съдебния акт, с който спорът е приключен (решение или определение). От значение е общата
продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на
изискването за разумен срок, въпреки че отделни етапи от производството са имали разумна
продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма
нарушение на чл. 6 , ;§1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е
прекомерна според неговия вид и броя инстанции. При изчисляване на общата
продължителност на делото не се взема предвид периодът, в който делото е било спряно или
конституиране на страна, ако процесуалните действия са извършени точно и своевременно.
Разяснено е още, че при обсъждане на сложността на делото, от значение са: броят на
страните и обективно съединените искове; наличието на международен елемент; сложност
на засегнатите въпроси; необходимостта от специални знания за разясняване спора от
фактическа страна; обема на събраните доказателства; поведението на страните, съда и
останалите участници в производството (при наличие на такива). Извън срока са
забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право, недобросъвестно
упражнени процесуални действия, когато съдът е предприел допустимите и възможни във
всеки конкретен случай процесуални действия .
От доказателствата по делото се установява, че на 04.12.2023 г. е образувано гр.д.
№422/2023г. по описа на РС-Елена по искова молба на Д. Х. Г. срещу РС-Елена ,с предявен
иск по чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33
2
000лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№242/2023г. на РС-
Елена в разумен срок. С определение от 06.12.2023г. производството по делото е
прекратено пред сезирания съд и е изпратено на ОС-Велико Търново като родово
компетентен съд. Пред този съд производството е образувано на 18.12.2023г. по гр.д.
№989/2023г. С разпореждане от 19.12.2023г. съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба с прилоЖ.ята да се изпрати на ответника за отговор. С последващо
определение от 09.01.2024г. е прекратено производството по гр.д.№989/2023г. по описа на
ОС-Велико Търново и е изпратено на РС-Елена поради направено от ищцата изменение на
размера на исковата претенция с намаляване на нейния размер. Пред РС-Елена е образувано
на 22.01.2025г. гр.д.№32/2024г., като с определение от 25.01.2025г. съдията докладчик е
прекратил производството и е изпратил делото на РС-Горна Оряховица, на основание чл.7,
ал.2 ЗОДОВ. В РС-Горна Оряховица е образувано на 07.02.205г. гр.д.№299/2024г. Поради
отводи на съдиите от състава на съда, с разпореждане от 12.06.2024г. делото е изпратено на
ОС-Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С
определение от 18.06.2025г. по в.ч.гр.д.№513/2024г. въззивният съд е определил РС-Свищов
за разглеждане на делото. По образуваното на 21.06.2024г. по описа на РС-Свищов гр.д.
№418/2024г., с определение от 26.06.2024г. производството е прекратено поради отвод на
съдиите от този съд и делото е изпратено на основание чл.23,ал.3 ГПК на ОС-Велико
Търново. С определение от 01.07.2024г. по в.ч.гр.д.№556/2024г. въззивният съд е определил
като компетентен съд да разгледа делото РС-Павликени. Делото е образувано на
04.07.2024г. като гр.д.№524/2024г. по описа на РС-Павликени. С определение от
07.10.2024г. съдът е допуснал направено от ищцата изменение на иска с увеличаване на
исковата претенция на 25 500лв. и е прекратил производството, като е изпратил делото по
компетентност на ОС-Велико Търново. Същото е образувано на 18.10.2024г. като гр.д.
№927/2024г. по описа на ОС-Велико Търново. Постановено е определение по чл.140 ГПК на
07.11.2024г. и е проведено о.с.з. на 03.12.2024г., а решението по делото е постановено на
02.01.2025г. Същото е обжалвано и пред Апелативен съд – Велико Търново на 04.02.2025г. е
образувано в.гр.д.№52/2025г., по което се е развило производство по чл.255 ГПК с
произнасяне на ВКС с опр.№937/27.02.2025г. по гр.д.№662/2025г.; проведено е о.с.з. на
01.04.2025г. и е постановено решение на 04.04.2025г. Решението е обжалвано от Д. Г., като с
разпореждане №183/17.04.2025г. по в.гр.д.№52/2025г. на АС-Велико Търново са дадени
указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба, а на 05.06.2025г. е
образувано пред касационната инстанция гр.д.№2121/25г. по описа на ВКС, по което към
момента няма постановен съдебен акт.
В случая от данните по делото се установява, че от подаване на исковата молба на
04.12.2023г. пред РС-Елена, по която е образувано гр.д.№422/2023 г., до приключване на
производството пред Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д.№52/2025г. с
постановеното решение на 04.04.2025г. , са изминали 1 година и 4 месеца, а към
приключване на устните състезания по настоящото дело на 16.10.2025г. изминалият период
е от 1 година, 10 месеца и 12 дни. Тази обща продължителност на производството не се
явява извън разумния срок. През този период са се развили производства по чл.23 ГПК ,
по чл.214 ГПК за промяна размера на исковата претенция, обусловила промяна на родовата
подсъдност на спора , и по инстанционен контрол пред АС-Велико Търново по в.гр.д.
№52/2024 г. на постановеното решение по гр.д.№927/2024г. на ОС-Велико Търново, по
3
администриране на въззивна и касационна жалба. Не се установява при развилите се
производства да е допуснато неоснователно забавяне при извършване на
съдопроизводствените действия от ответниците ОС-Велико Търново и Апелативен съд –
Велико Търново . Всеки от ответниците своевременно, в разумен и в кратък срок е
извършвал необходимите процесуални действия по двиЖ.е на делото и приключването му.
Извършените процесуални действия на всеки етап от производството ,от това по гр.д.
№422/2023 г. на РС-Елена до приключване на производството пред въззивната инстанция
пред Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д.№52/2025г., както и висящността към
16.10.2025г. на производството пред ВКС , не обосновават да са нарушени принципите за
справедливост, обективност и безпристрастност при разглеждане на спора и за допуснато
неоснователно забавяне на производството и разглеждане на делото в неразумен срок.
Предвид изложеното , в случая не е установена първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за основателност на иска по чл.2б ЗОДОВ - нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§ 1 от Конвенцията , което
обосновава и неоснователността на предявения по настоящото дело иск за осъждане на
ответниците ОС-Велико Търново и АС-Велико Търново солидарно да заплатят на ищцата
сумата от 27000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване
на правото на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС в
производството по гр.д.№422/2023г. на РС-Елена , на въззивно производство по в.гр.д.
№52/2025 г. на АС – Велико Търново , ведно със законната лихва от завеждане на иска. С
оглед на това исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Ответниците Окръжен съд-Велико -Търново и АС-Велико Търново са претендирали
присъждането на разноски по делото .
Разпоредбата на чл.10,ал.4 ЗОДОВ постановява, че съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 32 , т.3 ГПК държавните учреждения и другите юридически
лица могат да бъдат представлявани в съдебното производство по пълномощие както от
юрисконсулти, така и от други техни служители с юридическо образование. Правно значение
за присъждането на разноските по чл.10, ал.4 ЗОДОВ има не наименованието на
длъжността, а фактът, че процесуалното представителство е било осъществено от лице по
чл.32, т. 3 ГПК , като представителството в съдебното производство по пълномощие може
да бъде както от юрисконсулти, така и от други служители с юридическо образование, в
който смисъл е установената практика на ВКС: / опр.№ 2975 от 11.10.2023 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3032/2023 г., IV г. опр. № 184 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4675/2024 г. на IV г. о. и др/.
В настоящото производство ответниците Апелативен съд – Велико Търново и ОС-
Велико Търново са представлявани от съдебен помощник /друг служител по чл.32,т.3, пр.2
от ГПК с юридическо образование/ , за което упълномощаване са представени доказателства
/ л.69 и л.218 от делото/. С оглед изхода на делото и на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ на
всеки от ответниците Апелативен съд- Велико Търново и Окръжен съд-Велико Търново
4
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, обема на осъщественото представителство и на основание чл. 10, ал. 4,
пр. 2 от ЗОДОВ, чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 25,ал.1 НЗПП, следва да се присъди на основание
чл.10,ал.4 от ЗОДОВ на всеки от тези ответници юрисконсултско възнаграждение от 200лв.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2б ЗОДОВ от Д. Х. Г., ЕГН**********, от ** срещу
Апелативен съд – Велико Търново и Окръжен съд –Велико Търново за солидарно
осъждане , на основание чл.4,ал.2 ЗОДОВ, да заплатят на ищцата сумата от 27 000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на разглеждане на
делото в разумен срок ,прокламирано в чл. 6, §.1 от ЕКЗПЧОС, в производството по гр.д.
№422/2023г. на РС-Елена , на въззивно производство по в.гр.д.№52/2025 г. на АС – Велико
Търново , ведно със законната лихва от завеждане на иска
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН**********, от ** да заплати, на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ,
на Апелативен съд – Велико Търново сумата от 200лв. /двеста лева/- юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН**********, от ** да заплати, на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ,
на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 200лв. /двеста лева/- юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
5