РЕШЕНИЕ
№ 12256
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110164327 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу К. Л. Ц. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 63415/2021 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу К. Л. Ц. и М В Р, разделно, за
по ½ част, от следните суми: главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
размер на 5 219,91 BGN /пет хиляди двеста и деветнадесет лева и 91 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2019 г. до 14.10.2021 г. в размер на 769,24 BGN /седемстотин шестдесет и девет
лева и 24 стотинки/, главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
23,16 BGN /двадесет и три лева и 16 стотинки/, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г. в размер на 4,68 BGN
/четири лева и 68 стотинки/, държавна такса в размер на 120,34 BGN /сто и двадесет
лева и 34 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет
лева/.
Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила по отношение на длъжника М В
Р, като е издаден изпълнителен лист от 09.11.2022 г. за дължимите от него суми. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за сумите по
процесната заповед за изпълнение срещу длъжника К. Л. Ц. за дължимите от него
суми, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 609,96 BGN /двe хиляди
1
шестстотин и девет лева и 96 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
05.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 14.10.2021 г. в размер на 384,62 BGN /триста осемдесет и четири лева и 62
стотинки/, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11,58 BGN /единадесет лева и 58
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 05.11.2021г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва за периода от 01.12.2018г. до 14.10.2021 г. в размер на
2,34 BGN /два лева и 34 стотинки/.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. като дължи ½ част от дължимите суми. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения по делото особен
представител, оспорва предявените искове. На първо място оспорва основанието, въз
основа на което ищцовото дружество претендира вземанията. Оспорва и
претендирания размер. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в
условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от
претендираните суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
2
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по
описа на нотариус В М с район на действие СРС, се установява, че на 22.05.1995 г.
лицето Иван Колев Калчевски и ответникът К. Л. Ц. са придобили чрез покупко-
продажба собствеността върху процесния имот, а именно:, находящ се в гр. София,
ж.к. . Не е посочено имот да е придобит в различни за двамата ид. части, поради което
следва да се приеме, че собствеността е придобита при равни права /½ ид. част за всеки
от купувачите/. Не са представени доказателства за последващо отчуждаване на
придобитата от ответника К. Ц. част от процесния имот.
Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½ част от
имота в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела и
щранг-лира в банята. На отоплителните тела не са поставени ИРРО, като в имота не е
имало узаконен водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период
е извършван от третото лице-помагач, като поради липса на поставени уреди, ТЕ за
отопление е изчислявано на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата. Топлата вода през процесния период била начислявана на база брой
потребители /2 лица/ съобразно нормата на разход на гореща вода на денонощие на
едно лице, предвидена в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена
на база пълен отопляем обемпна имота – 148 куб. м. Посочено е, че заложената в
подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно
съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
3
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че ½ част от непогасеното задължение за главница за топлинна
енергия в процесния период е в размер на сумата от 2609,96 лева и 11,58 лева за цена
на доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е
отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя
се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като
сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.
Посочено е, че ½ част от размера на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 384,09
лева върху непогасената топлинна енергия и 13,92 лева върху непогасената сума за
дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да
посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е
настъпила след 05.11.2018 г., вещото лице е посочило, че ½ част от дължимите суми с
изискуемост след посочената дата са, както следва: главница за ТЕ – сумата от 2487,48
лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 359,26 лева, главница за дялово
разпределение – сумата от 11,58 лева и лихва върху главницата за дялово
разпределение – сумата от 2,34 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос
съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.11.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 05.11.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 05.11.2018 г., като
предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от
05.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 2487,48 лева, като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 2609,96 лв. и за периода от 01.05.2018.2018 г. до
04.11.2018 г. като неоснователен. Изцяло основателна е претенцията за заплащане на
4
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от
извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 10.2018 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 11.2018 г., видно от данните по делото.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
5
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответинкът не е представил доказателства за сторени разноски.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 1013,24 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 99,51 лева държавна такса, 83,07 лева юрисконсултско
възнаграждение, 415,33 лева възнаграждение за вещи лица и 415,33 лева
възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника К. Ц. в размер на 60,17 лева държавна такса и 25,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 70,74 лева, от които:
49,97 лева държавна такса и 20,77 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че К. Л. Ц., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 2487,48 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 05.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № 84631 и
адрес: гр. София, ж.к. М, както и сумата от 11,58 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
05.11.2021 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
2609,96 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 04.11.2018 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 384,62 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г. и за сумата от 2,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 15.11.2021 г. по ч. гр.
дело № 63415/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Л. Ц., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 1013,24 лева разноски в исковото производство и
6
сумата от 70,74 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7