Решение по дело №14068/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260245
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20201100514068
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 13.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:          НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                    СВИЛЕН СТАНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 14 068 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 ал.1 от ГПК вр. чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от ЗК „О.“ АД, Кипър чрез ЗК „О. – клон България“ КЧТ, чрез процесуален представител юрк. Н.К.срещу разпореждане от 15.09.2020 г. на ЧСИ № 860 – В.М.по изп.дело602/2019 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата, взискател в производството, Т.Ф.Ф.е заявил становище, в което са развити съображения за нейната неоснователност.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ – В. М., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна - длъжник по изпълнението по арг. на чл. 435 ал. 2 т.6 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата на длъжника, настоящият съдебен състав намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят /длъжник в изпълнителното производство/, позовавайки се на разпоредбата на чл. 638 ал.4 изр.1 от ТЗ е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство с оглед на обстоятелството, че вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело е прието в пълен размер. Сочи като основание за прекратяване и обстоятелството, че изпълнителното производство е образувано след датата, на която е назначен временен ликвидатор, поради което и на основание чл. 220 от закона за дружествата на Р Кипър подлежи на прекратяване. Съобразно чл. 274 т.1 от Директива 2009/138/ЕО на европейския парламент и Съвета, решението за откриване производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството по ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата – членка по произход т.е. в настоящата хипотеза е приложимо правото на Р Кипър. Материята се урежда, съгласно законите за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани закони от 2016 и 2017 г. на Р Кипър и Закона за дружествата. Съгласно чл. 220 от закона за дружествата на Р Кипър, с факта на постановяване на решение за обявяване в ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда. Решението за обявяване в ликвидация на компетентния съд в Никозия е от 30.07.2019 г. Изпълнителното производство, чието прекратяване се иска е инициирано на 28.03.2019 г., поради което не е следващо датата на решението на съда в Р Кипър, за да подлежи на прекратяване.

Сочената разпоредба на чл. 638 ал. 4 изр.1 от ТЗ дори да се приеме, че е приложима в настоящото производство изисква предявеното вземане да е прието при условията на чл. 693 от ТЗ т.е. да е включено в одобрения от съда списък на приети вземания. Аналогично в релевантното кипърско законодателство и с оглед на условието, че това е приложимото право е предвидена възможност за всеки да отправи искане към съда по ликвидацията да изключи някое вземане или да намали неговия размер в срок от 21 дни. Няма данни по делото, че актът на ликвидатора досежно приемане на вземането на взискателя в настоящото производство да е окончателен респ. да не подлежи на контрол от страна на съда по ликвидацията, за да е изпълнено условието на сочената разпоредба на чл. 638 ал. 4 изр.1 от ТЗ.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.09.2020 г. на ЧСИ № 860 – В.М.по изп.дело602/2019 г., с което е оставено без уважени искането за прекратяване на изпълнителното дело.

Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                            2.