РЕШЕНИЕ
№ 980
гр. Добрич, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230103574 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№ 11384/19.11.2021г., от „Енерго- Про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** с която срещу „Турист-Строй Комерс" ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, в условията на обективно
съединяване са предявени установителни искове съдът да установи
вземанията на ищеца по издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д№
3574/2021г. по описа на РС Добрич за следните суми:
-2463,91лв., представляваща главница за ел.енергия по фактура издадена на
17.12.2020г.;
-156,70 лв. представляваща мораторната лихва върху главното задължеие,
начислена за периода от падежа 01.01.2021г. до 13.08.2021г.;
Претендират се сторените съдебни разноски по настоящото дело и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество сочи,
че „Турист-Строй Комерс" ЕООД е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с
клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: Аб. №***, находящ се
на адрес гр. *** *** и Аб. №***, находящ се на адрес ***.
На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за
енергетиката на 24.08.2021 г. в Районен съд Добрич е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу „Турист-Строй Комерс" ЕООД, в
резултат на което е образувано ч.г.д. 2730/2021.
Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 2 620.61
1
лв.
В посочената сума са включени неплатените фактура в размер на 2
463.91 лв. представляваща главница за консумирана ел., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 156.70 лв.
Възникналите помежду им облигационни отношения се регламентират
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителя изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Към момента на подаване на заявлението ответникът има неизплатени
задължения в исковия размер.
Ищецът провел успешно заповедно производство, в което е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника. Длъжникът в заповедното производство
получил заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивирало правния
интерес, след дадените указазания от заповедния съд, заявителят да предяви
настоящия иск за съдебно установяване на вземането му по издадената
заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите
суми, като цитира нормите на чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Недопустимостта се извежда от липсата на доказателства за представителна
власт на юрисконсулта на ищеца и от непосочването пълните данни на
представителите на ищеца. Сочи се неправилно изписване седалището на
ответника.
Неоснователността на исковата претенция се мотивира с доводи, че в
посочената фактура, която представлява правното основание за претенцията,
не е посочен действителният период от време, през който е отчетена
консумацията на ел. енергия. Във фактурата е посочено основание:
„електрическа енергия за периода от 31.10.2020 до 30.11.2020”. Към тази
фактура са приложени следните документи:
- Приложение А от 17.12.2020 г. - за данъчен период 31.10.2020 до 30.11.2020
г. и от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
Няма приложени Приложения А за периодите от 01.12.2018 г. до 31.10.2020 г.
Вместо за едномесечен период, фактурата, която ищецът представя към
2
делото, обхваща периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2020 г., т. е. общо 25
данъчни периода. Ищецът не представя фактури поотделно за всеки данъчен
период. Липсват първичните счетоводни документи съгласно чл. 6, ал. I от
Закона за счетоводството.
Цитира се разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), съгласно която данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава
осемнадесета.
От приложената от ищеца Справка от 25.10.2021 г. е видно, че през периода
от 30.01.2019 г. до 29.11.2019г. фактури не са издавани, тъй като ел. енергията
не е измервана и същата е неправилно доначислена във фактурите издадени
след 29.11.2019г.. Ищецът нарочно е направил извлечение за 3годишен
период. В действителност, вземанията, които претендира, са от 2015г.
Ищецът многократно е уведомяван за това, видно от приложената
кореспонденция по делото.
В Приложение № 3 към настоящия писмен отговор до съда, ответникът
представя и копие на писмо от ищеца в отговор на тяхно писмо с вх. №
5718480 от 8.04.2021 г., с което го уведомява, че задълженията са от 2015 г., а
не както са натрупани в извлечението от 01.12.2018 г. и поради това 3-
годишната давност е изтекла.
Ищцовото дружество не е засичало редовно средството за търговско
измерване и не е изпълнявало точно задълженията си по договора за
продажба на електрическа енергия въпреки, че е имал достъп до обекта.
Фактурите са описани в „извлечение от фактури”, които представляват описи
и вторични счетоводни документи по смисъла на чл.6, ал. 3 от Закона за
счетоводството, като самите първични документи не са представени като
доказателства по делото.
Претендираните вземания са стари и погасени по давност.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на
ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че обектите на потребление заведени с абонатен
номер Аб. №***, находящ се на адрес гр. *** *** и Аб. №***, находящ се на
адрес *** са присъединени към електрическата мрежа.
По делото е представена справка за потребление за обект *** с
абонатен№ *** за периода 01.12.2018г. - 01.12.2020г. При отбелязани нулеви
показания през целия период, на 01.11.2020г. са отбелязани 9692кв/ч и сума
за фактуриране 2563,36лв.
За обект СТОЛ с абонатен№ *** е представена справка за потребление
в периода 01.12.2018г. – 31.12.2020г., като съответно е отбелязана
консумация, както следва:
За периода 01.12.2018г.- 31.12.2018г. -2640кв/ч на стойност 330,82лв.;
За периода 01.01.2019г.-08.01.2019г. -750кв/ч на стойност 179,80лв.;
За периода 12.05.2020г.- 31.05.2020г. -20007кв/ч на стойност 4,98лв.;
За периода 01.06.2020г.- 30.06.2020г. -51,51кв/ч на стойност 12,79лв.;
За периода 01.07.2020г.- 31.07.2020г. -54кв/ч на стойност 120,19лв.;
За периода 01.08.2020г.- 31.08.2020г. -59,25кв/ч на стойност 164,35лв.;
За периода 01.09.2020г.- 30.09.2020г. -90,99кв/ч на стойност 210,64лв.;
За периода 01.10.2020г.- 31.10.2020г. -48 кв/ч на стойност 160,34лв.;
За периода 01.11.2020г.- 30.11.2020г. – 74,31кв/ч на стойност
2563,36лв.;
3
За периода 01.12.2020г.- 31.12.2020г. -226,23кв/ч на стойност 147,95лв.;
По делото е представена и самата Фактура № *** от 17.12.2020г., с
падеж 31.12.2020г. на стойност 2 563,36лв. Като основание за издаване на
фактурата е посочено „електиреска енергия за период 31.10.2020г.-
30.11.2020г. Към фактурата е представено Приложение А за *** в сградата на
СМК, наименование на обекта ***, като приложението съдържа три
подпериода: за подпериод 01.11.2020г.- 05.11.2020г. е начислена
електроенергия по две тарифи, съответно констатираното количество
остойностено с една цена и съща цена.
Приложение А за *** е за периода 01.11.2020г.- 30.11.2020г. и посочва
задължение от 73,43лв.
По делото е представено и извлечение за фактури и плащания за клиент
„Турист строй- Комерс“ ЕООД по клиентски номер на абоната, но последното
съдържа всички фактури издавани на клиента, включително и процесната
фактура.
По делото са представени общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Е. ОН България Продажби" АД, които са приети на основание чл.
98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР /с Решение№ ОУ -061/07.11.2007г. на
ДКЕВР.
Съгласно чл.4 ал.2 от Общите условия, потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Относно обстоятелството дали ответникът е потребител на
електроенергия за процесните обекти няма спор.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. За изготвяне на
заключението е извършена проверка на документите по делото. Посетен е
процесния обект, и тъй като помещението се използва за склад, а не за стол, е
извършена проверка на издадените фактури за този обект за периода от
30.11.2013год. до 31.10.2015год. Адреса на обекта е "***" намиращ се на ***.
При извършена проверка в счетоводството на „Турист строй Комерс“
ЕООД не се установи наличие на счетоводни данни за обект „стол“. След
преглед на издадените фактури и приложенията към тях, и сравняването им с
4
наличните в счетоводството, бе установено, че процесния обект не е „стол“, а
складово помещение, което не се използва.
При посещение на обекта е установено, че става въпрос за "***"
намиращ се на ***.
Помещението е около 15 квадратни метра и се намира на партерния
етаж на жилищна сграда, където се помещават и адвокатски кантори. Преди
2000год. е било ***, а след това се е използвало за склад и в момента също е
складово помещение.
В помещението има монтирани два електромера. Тъй като след смяната
на устройствата номерата са сменени, от експертизата са ползвани номерата,
записани в Приложение А към фактурите след „наименование на обекта“.
В приложенията двата електромера са означени така:
> Наименование на обекта: 010560 *** в сгр.- СМК
> Наименование на обекта: 010561 *** в сгр,- СМК - за този
електромер от 2020год. е дължима само такса достъп.
Отстрани дo вратата на помещението има трети електромер с означение:
наименование на обекта: ***.
От експертизата е извършена проверка на всички издадени от „Енерго
Про Продажби“ Приложения А за периода от 30.11.2013год. до
31.10.2015год.
Последното Приложение, в което има начислена еленергия е за периода
30.11.2013год. - 29.12.2013год. за 60 кВч и е на стойност 12.81лв.
От 31.12.2013год. до 31.10.2015год. за електромер 010560 *** в сгр.-
СМК няма начислявани киловати за консумирана еленергия и показанията са
едни и същи:
-А Е 520
-А Е 260
За втория електромер - 010561 *** в сгр.- СМК всички показания са
нулеви.
Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК-
ч.гр.д№ 2730/2021г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът
в заповедното производство е депозирал възражение в срока по чл.414 от
ГПК. На заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. В
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, предмет на
настоящото производство.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д. В. И. е
служител на ЕРП „Север“ АД от три години, инкасатор.Свидетелят сочи, че в
сградата има няколко електромера. Всички са разположени в общите части.
Инкасаторът отчита сериен номер на електромера. В долната част на сградата
има още един вход, който е от северната част на сградата и там веднага като
се влезе вляво има две табла. Те са поместени в коридора. Свидетелят смята,
че общо таблата са три. Не знае за кои обекти са. В същата сграда се водят
два електромера, които не ги знае къде са.При това се поставял код за
неосигурен достъп за тези електромери.
За първи път свидетелят И. отчел електромера в приземния етаж около
година и половина след започване на работата си. След това редовно,
ежемесечно посещавал обекта, но в помещението нямало никаква
консумация.
Свидтелят Б. Й. Н. е служител на ЕРП – Север, работил като отчетник в
периода 2014-2019г. и обслужвал сградата на бившето СМК.
5
На въпроса извършвал ли е отчет на обект, който се намира в ***, в
сградата на СМК отговаря, че не знае в северната приземна част на сградата
да е имало ***. Обекта се водел като необитаем обект и по този начин
автоматично се начисляват нулеви показания, което означава, че няма
движение по самия електромер. В тази сграда имало два обекта, до които
отчетниците нямали достъп. Електромерите за останалите обекти били
изведени в коридора. Задължението на отчетника било единствено да постави
съответния код за аномалия, но не и да сигнализира по друг начин преките
ръководители за проблема.
Свидетелят М.Т.С. е наемател на дружество „Турист Строй Комерс“ за
помещение, което се намира в северозападната част на сградата. Тази сграда
на Турист Строй Комерс се състои от голяма основна сграда. До тази основна
сграда, където е управлението е долепена друга сграда -жилищен блок като
Турист Строй Комерс притежава само партерната част на този допълнителен
блок, където се отдават под наем офиси и др. помещения.
От 2014г. в партера на сградата *** не е имало. Помещенията вдясно,
които излизат на булеварда се ползват за офиси, а от северната страна има
зад сградата паркинг.
Свидетелката К.Г.К. е счетоводител на Турист Строй Комерс от 1991г.
до настоящия момент. Сградата на управлението се намира на адрес: г***, на
първия етаж стая № 102. От 01 до 10-то число ходи да засича пасантните
електромери. Всяка стая има пасантен електромер, в коридора има главно
табло, а вътре в коридора има склад, който не се ползва. Около 1992 година
този обект бил отдаван под наем като *** за около 3 години. След това
помещението е заключено и неизползваемо. Обикновено отчетниците се
обаждали в администрацията и служител отивал да отключи за да засекат
двата електромера в този склад. Там винаги е отворен коридора, но складът е
заключен.
В отделните помещения електромерите били пасантни, а в коридора
било разположено главното табло. На главното табло се отчита цялата
ел.енергия от всички електромери. Дружеството редовно заплащало
задълженията си за електроенергия. При управителя на дружеството не е
заявявано искане за извеждане на електромера на бившия *** от това
помещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му,
обусловен от проведено заповедно производство по ч.гр.д.№2730/2021 година
по описа на Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за
изпълнение срещу ответното дружествот. Длъжникът е уведомен за
издадената заповед за изпълнение и в законовия срок е депозирал възражение.
Указанията на съда за предявяване на иск са връчени на заявителя на
21.10.21г. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на 19.11.21г.
Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД за неоснователен.
В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е
да установи претендираните вземания по основание и размер при условията
на пълно и главно доказване, като установи наличието на твърдяната
облигационна връзка между страните, по силата на която би възникнало
задължение за ответника да заплати начислената ел.енергия, както и реалното
6
предоставяне на стоката на потребителя в твърдения период.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели
действие.
Не е спорно по делото, че обектите на потребление заведени с абонатен
номер Аб. №***, находящ се на адрес гр. *** *** и Аб. №***, находящ се на
адрес *** са присъединени към електрическата мрежа. Двата обекта се
помещават в бившата сграда на СМК.
Спорът между страните се свежда до това кога е била последната
консумация в спорните помещения и начислените суми по Фактура № *** от
17.12.2020г., на стойност 2 563,36лв. кога са отчетени и кога изтичат
давностните срокове.
Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в два обекта.
Липсва каквато и да е писмена документация относно откриване на партидите
за двата обекта, относно монтиране на измервателни устройства, респективно
относно контрола за точност върху тях. По делото не бе изяснен добре и
въпроса процесните два обекта със самостоятелни електромери ли са или с
пасантни, доколкото свидетелката Колева твърди, че главното табло е
разположено в обща част и отчита консумацията в цялата сграда. Прави
впечатление, че показанията на отчетниците на процесните електромери са
неясни. И двамата сочат, че не знаели къде са разположени два от
електрромерите, за които са открити абонатни номера. Така, те „питали
всички“, но никой не им дал информация, при което вписвали нулеви
показания и код за аномалия. През всички тези години доставчикът не
представи никакви доказателства да е извършил проверка, да е отправил
официално запитване до ответното дружество собственик на сградата за тези
абонати, след като ответното дружество обслужва редовно текущите си
сметки и поддържа администрацията си в самата сграда.
Съгласно свидетелските показания помещенията, представляващи стол
и *** съответно с административни адрес *** са неизползваеми, заключени
от повече от пет години. Самите инкасатори не сочат да са установили при
посещенията си някакво движение, поставяли са код за аномалия, но
компетентните служители на енергоразпределителното дружество не са
предприели никакви действия за извеждане на електромерите извън сградата,
за изясняване статута на обектите в нея.Липсват каквито и да са твърдения на
отчетниците кога за последен път са извършили редовен отчет на
коментираните помещения, напротив сочи се, че изобщо не се знае къде са
електромерите за тях и изобщо не се знае кои обекти обслужват
електромерите.
От експертизата е извършена проверка на всички издадени от „Енерго
Про Продажби“ Приложения А за периода от 30.11.2013год. до
7
31.10.2015год.
Последното Приложение, в което има начислена ел.енергия е за
периода 30.11.2013год. - 29.12.2013год. за 60 кВч и е на стойност 12.81лв.
От 31.12.2013год. до 31.10.2015год. за електромер 010560 *** в сгр.-
СМК няма начислявани киловати за консумирана ел.енергия и показанията са
едни и същи:
-А Е 520
-А Е 260
При така събраните доказателства настоящия състав намира иска за
неоснователен поради недоказаност.
С оглед констатациите на съда за неоснователност на иска по
отношение на главното задължение, неоснователен се явява и акцесорния иск
за установяване на мораторна лихва в размер на 156,70 лв.
Относно разноските в производството:
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебни разноски. Ответникът е представил доказателства за
заплащане на 720лв. адвокатско възнаграждение и 200лв. разходи за вещо
лице.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 от ГПК е
основателно. На основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение е в размер на 402,47 лева. При отчитане правната сложност и
проведената работа по делото адвокатското възнаграждение следва да се
намали до размер от 500лева.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго- Про продажби”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу „Турист-Строй Комерс" ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, иск съдът да установи
вземанията на ищеца по издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д№
2730/2021г. по описа на РС Добрич за следните суми:
-2463,91лв., представляваща главница за ел.енергия по фактура издадена на
17.12.2020г.;
-156,70 лв. представляваща мораторната лихва върху главното
задължеие, начислена за периода от падежа 01.01.2021г. до 13.08.2021г.;
ОСЪЖДА „Енерго- Про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „Турист-Строй Комерс" ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в размер на
700лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8