№ 3518
гр. Варна, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500567 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 14589/21.07.2021 г. от ИСКР. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1, вх. Д, ет. 5, ап.106, чрез адв. М.К. -
ВАК, в която е обективирано искане за изменение и допълване в частта за разноските на
постановеното по делото Решение № 1129 от 28.06.2021 г., с което:
е потвърдено изцяло Решение № 260785/21.10.2020 г., изменено в частта за
разноските с Определение № 264665/16.12.2020 г., постановени по гр. д. № 1216/2020
г. по описа на на РС – Варна, XXI състав;
е потвърдено Определение № 264665/16.12.2020 г. по гр. дело № 1216/2020 г. по описа
на РС – Варна, XXI състав, с което постановеното по цитираното дело Решение №
260785/21.10.2020 г. е изменено в частта за разноските, като Г. СТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов“ № 16, ап. 4, е осъдена да
заплати на ИСКР. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1,
вх. Д, ет. 5, ап.106, съдебно-деловодни разноски в размер на 53,84 лева, съразмерно на
уважената част от исковете, вместо първоначално определените разноски от 98,19
лева;
е потвърдено Определение № 260326/11.01.2021 г., постановено по гр. дело №
1216/2020 г. по описа на РС – Варна, XXI състав, с което е оставена без уважение
подадената от Г. СТ. М., ЕГН **********, молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение №
264449/11.12.2020 г.;
е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов“ № 16, ап. 4, да заплати на ИСКР. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1, вх. Д, ет. 5, ап.106, сумата в
размер на 330,00 (триста и тридесет) лева, представляваща сторени разноски за
1
процесуално представителство и защита срещу неоснователната въззивна жалба на
насрещната страна;
е осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ИСКР. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1, вх. Д, ет. 5, ап.106, да заплати на Г. СТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов“ № 16, сумата в размер на
370,00 (триста и седемдесет) лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство и защита срещу неоснователната въззивна жалба на
насрещната страна.
Молителят счита, че решаващият състав е определил неправилно дължимите му
разноски, включително излага подробни доводи, че сторените от него такива в
обезпечителното производство следва да му бъдат присъдени.
В молбата са обективирани следните искания:
- да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVa състав, в частта за разноските – относно
Определение № 264665 от 16.12.2020 г. на РС – Варна, като последното бъде допълнено с
осъдителен диспозитив за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 190,78
лева, представляваща полагащите се съобразно с уважената част на иска сторени разноски за
обезпечителното производство пред СИС при ВРС, на осн. т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., както и сумата от 101,22 лева, представляваща полагащите
се съобразно с уважената част на иска сторени разноски за защита срещу възражението на
ответницата за извършване на съдебно прихващане, на осн. т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.;
- да бъде допълнено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVa състав, като бъде осъдена Г. СТ. М., ЕГН
**********, да заплати на молителя сумата от 330,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по подадения писмен отговор срещу неоснователна частна
жалба срещу Определение № 260326 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1216/2020 г. на РС –
Варна;
- да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в частта за разноските, като Г. СТ. М., ЕГН
**********, бъде осъдена да заплати на ИСКР. В. Н., ЕГН **********, сумата от 158,35
лева (1015,00 х 312,80/2317,80), представляваща сторени разноски за процесуално
представителство и защита срещу неоснователна въззивна жалба – вместо сумата от 330,00
лева;
- да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в частта за разноските, като ИСКР. В. Н.,
ЕГН **********, бъде осъден да заплати на Г. СТ. М., ЕГН **********, сумата от 46,80
лева (300,00 х 312,80/2317,80), представляваща сторени разноски за процесуално
представителство и защита срещу неоснователна въззивна жалба – вместо сумата от 370,00
лева.
Препис от молбата е връчен на ответната страна Г.М., която не е подала писмен
отговор.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
По искането да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в.
2
гр. д. 567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в частта за разноските – относно
Определение № 264665 от 16.12.2020 г. на РС – Варна, като последното бъде допълнено с
осъдителен диспозитив за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 190,78
лева, представляваща полагащите се съобразно с уважената част на иска сторени разноски за
обезпечителното производство пред СИС при ВРС, както и сумата от 101,22 лева,
представляваща полагащите се съобразно с уважената част на иска сторени разноски за
защита срещу възражението на ответницата за извършване на съдебно прихващане,
настоящият състав намира следното:
По реда на чл. 248 ГПК могат да се разглеждат само искания, свързани с изменение
на решението в частта за разноските, когато то е отправено до съда, постановил съответния
съдебен акт, за чието изменение се настоява. По повод на такова искане не може да се
преразглежда акт в частта за разноските на първоинстанционния съд. Редът за такава
ревизия е отправяне на искане по чл. 248 от ГПК до първоинстанционния съд, постановил
съответното решение, в законоустановените срокове по ал. 1 на същия член, каквото искане
до РС – Варна, не е направено.
Предвид горното, така отправеното искане следва да бъде оставено без разглеждане.
По искането горецитираното решение да бъде допълнено, като Г. СТ. М., ЕГН
**********, бъде осъдена да заплати на молителя сумата от 330,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по подадения писмен отговор срещу неоснователна
частна жалба срещу Определение № 260326 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1216/2020 г. на РС –
Варна:
В производството по чл. 248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред, по който следва
да се преразгледа (измени) или допълни постановения съдебен акт в частта относно
разноските. Съгласно процесуалната норма на чл. 248, ал. 1 ГПК, страните в исковото
производство разполагат с възможността да искат както допълване на решението в частта
разноските - като хипотезата допълване е налице, когато съдът изобщо не се е произнесъл по
въпроса за разноските, така и да искат изменение на решението в частта за разноските -
когато има първоначално произнасяне на съда, пред който е направено искането. В
конкретния случай в депозираната молба се съдържа искане за изменение на съдебното
решение.
С Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д. 567/2021 г. по описа на
ОС – Варна, IVа състав, съдът е приел, че частна жалба № 264926/21.01.2021 г. от Г. СТ. М.
е неоснователна, като е счел, че предвид горното, разноски не следва да бъдат присъждани.
Доколкото нормата на чл. 248 от ГПК позволява преразглеждане на съдебния акт в частта,
касаеща разноските, настоящият състав намира, че в хипотеза, в която сторените разноски
по защита срещу неоснователна частна жалба са доказани, същите следва да бъдат
репарирани.
Пред въззивната инстанция молителят е представил списък на разноски по чл. 80 от
ГПК, както и фактура № **********/23.02.2021 г., в която като основание е посочено
следното: договорено адвокатско възнаграждение за ППЗ пред ВОС по ЧЖ по гр. д. №
1216/2020 г. ВРС по чл. 11 Нредба № 1 МРАВ. Като данъчна основа на стойността е
отразена сумата 300,00 лева, отбелязана е и дължимостта на данък в размер на 10% - 30,00
лева, сума за плащане: 330,00 лева. Като начин на плащане е отбелязано в брой.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е доказала
реалното им заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в
3
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път,
заплащането на възнаграждението се доказва или чрез касов бон, или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представянето
на доказателства за извършен банков превод. При плащане на адвокатското възнаграждение
в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка,
издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на
правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, фактурата удостоверява извършена доставка на услуга
или стока или получаване на авансово плащане преди това. Фактурата като първичен
счетоводен документ, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗСч е носител на информация за регистрирана
стопанска операция. Същата не е доказателство за извършено плащане по стопанската
операция. Отбелязването „в брой“ върху фактурата означава, че е договорено
възнаграждението да бъде изплатено по този начин, а не че е изплатено в брой. Единствено
в хипотезата, когато е издадена при получаване на авансово плащане и в нея е отразено, че
авансовото плащане е извършено, фактурата може да се приеме в исковото производство
като доказателство за извършено плащане. В настоящия случай такова отразяване в
представената фактура не е налице. Не са представени и доказателства за заплащане по
фактурата - съоветно разписка, или договор за правна помощ, в който да е отразено, че
плащането е извършено, като в тази част договорът би имал характер на разписка съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
Гореизложеното обосновава извод за недоказаност на извършването на разноските,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По искането за изменение на Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр.
д. 567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в останалата част за разноските, съдът
намира същото за неоснователно.
С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по разноските, като е
постановил, че с оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, изходът от въззивното
производство се явява в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е
предмет на неуважената жалба на насрещната страна. Следователно, направените от
страните разноски за собствените им въззивни жалби следва да останат за тяхна сметка, а
относимите към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба такива следва
да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. Съгласно приложения по делото списък на
разноските, сторени във въззивното производство от ищеца, за процесуално
представителство, защита и писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна
същият е претендирал заплатен адвокатски хонорар в размер на 330,00 лева, присъден с
решението изцяло в полза на ищеца.
Ответницата е поискала репариране на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в общ размер на 670,00 лева, като видно от
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г. (л. 142 от
възз. дело), 370,00 лева от тази сума е била уговорена и заплатена за отговор на въззивната
жалба на насрещната страна. С решението разноски в полза на ответницата за защита срещу
неоснователната въззивна жалба на насрещната страна са присъдени в претендирания
размер от 370,00 лева.
В настоящата молба молителят не излага нови твърдения и не се позовава на
различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от страна на съда, и които не
са били вече съобразени при постановяване на съдебния акт. Съдът счита, че липсват
основания, които да обосновават промяна на направения в горецитираното решение извод,
4
поради което депозираната молба по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 567/2021 г. по описа на Варненски
окръжен съд, ГО и ВРЪЩА гр. д. № 1216/2020 г. по описа на РС – Варна, XXI състав, за
разглеждане и произнасяне по направеното искание за измение на Определение № 264665 от
16.12.2020 г. по делото в частта за разноските, обективирано в молба вх. № 14589/21.07.2021
г. от ИСКР. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1, вх. Д, ет. 5,
ап.106, подадена чрез адв. М.К. – ВАК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14589/21.07.2021 г. от ИСКР. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ № 1, вх. Д, ет. 5, ап.106, подадена чрез адв.
М.К. - ВАК, в частта, с която е направено искане да бъде изменено Решение № 1229 от
28.06.2021 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, а именно:
- да бъде допълнено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVa състав, като бъде осъдена Г. СТ. М., ЕГН
**********, да заплати на молителя сумата от 330,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по подадения писмен отговор срещу неоснователна частна
жалба срещу Определение № 260326 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1216/2020 г. на РС –
Варна;
- да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в частта за разноските, като Г. СТ. М., ЕГН
**********, бъде осъдена да заплати на ИСКР. В. Н., ЕГН **********, сумата от 158,35
лева (1015,00 х 312,80/2317,80), представляваща сторени разноски за процесуално
представителство и защита срещу неоснователна въззивна жалба – вместо сумата от 330,00
лева;
- да бъде изменено Решение № 1229 от 28.06.2021 г., постановено по в. гр. д.
567/2021 г. по описа на ОС – Варна, IVа състав, в частта за разноските, като ИСКР. В. Н.,
ЕГН **********, бъде осъден да заплати на Г. СТ. М., ЕГН **********, сумата от 46,80
лева (300,00 х 312,80/2317,80), представляваща сторени разноски за процесуално
представителство и защита срещу неоснователна въззивна жалба – вместо сумата от 370,00
лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6